Страшният съд на Хунефер, гробницата на Хунефер

Страшният съд на Хунефер, в присъствието на Озирис, Книга на мъртвите, 19-а династия на Новото царство, ок. 1275 г. пр.н.е., папирус, Тива, Египет (дн. Британски музей). Видеото е създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.

Стивън: Намираме се в
Британския музей в Лондон,

в зала, пълна с египетски мумии,

и съответно – със съвременни деца.

Бет: Както и туристи. Залата и
артефактите в нея са страхотни.

Стивън: Наблюдаваме фрагмент от свитък,
който е доста подценяван.

Бет: Свитикът е от папирус.

Стивън: Папирусът е вид тръстика,
която расте по делтата на Нил.

От нея се прави материал,
подобен на хартия.

Папирусът остава най-разпространената
основа за писане

чак до Средните векове.

Бет: Това, което виждаме, е текст
от нещо, наречено „Книга на мъртвите“,

за която египтяните са имали
и други имена,

и която е древен текст,
съдържащ заклинания, молитви и наричания,

необходими на мъртвите в
отвъдния живот.

Стивън: Това е традиция, която датира
от Старото царство –

надписи, които наричаме
пирамиден текст.

Това са набор от инструкции
за задгробния живот.

По-късно се появяват като надписи
върху ковчезите,

а още по-късно, в Новото царство,

се появяват тези свитъци,
наречени „книги на мъртвите“.

Бет: Понякога са написани на папирус,
като този,

друг път на плащениците, в които
са погребвали мъртвия.

Това са много важни текстове, в началото
били само за владетелите на Старото царство.

но започват да се използват и от хора
извън владетелското семейство,

но с висок статус, какъвто е случаят
с този свитък.

Този текст е открит в гробницата на писар
на име Хунефер.

Стивън: Писарят е имал статус на жрец,
така че тук говорим за грамотен човек,

заемал важна позиция в
египетското общество.

Виждаме изображения на този човек,
който е починал

и е бил погребан с този текст.

Ако се загледаш в левия ъгъл
в горната част на свитъка,

ще видиш клекнала фигура в бяло.

Това е Хунефер, който говори
с редица от клекнали божества,

които му предричат място в
задгробния живот

според делата му приживе.

Бет: По-долу виждаме сцената,
в която отсъждат

дали Хунефер е живял праведно
и заслужава да продължи в отвъдното.

Отново виждаме Хунефер,
този път в крайно ляво.

Стивън: Можем да го разпознаем
по бялата роба.

Бет: За ръка го води богът
с глава на чакал Анубис –

бог, свързван
с мъртвите, мумиите и гробищата.

В ръката си той държи анх.

Стивън: Символ на вечния живот – това,
към което се стреми Хунефер.

Бет: Ако продължим надясно,

ще видим отново бога с глава на чакал –
Анубис, този път клекнал, да намества везна.

Стивън: Уверява се,
че тя в пълно равновесие.

Отляво виждаме сърцето на мъртвия.

Бет: Сърцето е от едната страна на
везната, а от другата има перо.

Перото е на Маат, която виждаме
отгоре на везната,

а от главата ѝ се подава перо.

Маат е свързана с божествения ред,

с етичния, подреден живот.

Стивън: В случая перото е по-надолу,
тоест е по-тежко.

Хунефер е водил етичен живот,
следователно е допуснат до отвъдното.

Бет: Съответно няма да бъде разкъсан
от звяра, който седи до Анубис.

Звярът е Амит – с глава на крокодил,
тяло на лъв и задница на хипопотам.

Той чака да изяде сърцето на Хунефер,
ако не е живял етично според Маат.

Стивън: Египтяните вярвали, че само ако
си живял етично и преминеш теста,

можеш да бъдеш допуснат до отвъдното.

Различна идея от тази на християнството,
според което всички отиват в отвъдното,

независимо дали са праведни или грешни,
след смъртта всички отиват в Рая или Ада.

Според египтяните отиваш в отвъдното,
само ако си живял етично или праведно.

Бет: Следващата фигура е на друго
божество, този път с глава на птица ибис.

Това е Тот, който отбелязва
какво се е случило с Хунефер

и съобщава, че може
да премине към отвъдното.

Стивън: Харесва ми как е изобразен Тот.
Толкова изправен, с изпъната ръка,

вдъхва ни доверие, че ще отрази
всичко, както трябва.

Бет: Отново виждаме Хунефер, представят го
на един от главните богове – Озирис.

Представя го синът на Озирис – Хор.

Стивън: Хор се запомня лесно, защото се
свързва със соколите и има глава на сокол.

Хор е синът на Озирис и държи в лявата
си ръка анх, какъвто видяхме по-рано

и който символизира вечния живот.

Както каза, Хор го представя на Озирис,
който е в едно

приказно преградено пространство,
показващо значимостта му като бог.

Бет: Седнал е на трон, зад лотос – символ
на вечен живот, и носи знаците на Египет.

Върху лотоса са четирите деца на Хор,
които изобразяват четирите точки на света:

Север, Юг, Изток и Запад.

Стивън: Децата на Хор се грижат за
поставянето на органите на мъртвия

в отделни урни (канопи), така че те имат важна
роля за съхраняването на останките му.

Бет: Отново виждаме Хор,
този път през символа на окото.

Да си припомним, че Хор е представян
като сокол, като птица,

и макар че знакът му е око,
той има птичи нокти за ръце,

в които държи щраусово перо –
също символ на вечен живот.

Стивън: Изображението на окото на Хор
е свързано с друг древноегипетски мит.

Това е битката между Хор и Сет,
но това е друга тема.

Бет: Зад Озирис виждаме две по-малки
изправени женски фигури,

една от които е Изида, жената на Озирис,
а другата е сестра ѝ Нефтида,

която е пазителка на задгробния живот
и сестра на бог Анубис,

когото видяхме в началото
да води Хунефер към присъдата му.

Стивън: Забележи бялата основа,
на която са стъпили фигурите.

Тя изобразява натрон – естествените соли,
които се образуват в Нил

и се използват от египтяните
за изсушаване на мумиите

които виждаме в тази зала,
за да се съхранят по-добре.

Бет: „Съхранение“ е ключова дума за
египетската култура като цяло,

защото това е култура,
чиито форми,

начин на представяне и изкуство
остават непроменени хилядолетия наред.

Това е въпреки периодите на нестабилност,
и периодът Амарна, преди това,

когато човешките фигури се изобразяват
по много различен начин.

Формите, които виждаме тук,
са ни много познати,

защото това е типичният начин,
по който

древните египтяни изобразяват
човешките фигури.

Стивън: Въпреки че свитъкът е от
Новото царство, тези форми са били познати

на египтяните от хилядолетия преди това,
от Старото царство.

Бет: Виждаме онази типична
за древноегипетското изкуство

смесица от думи, йероглифи и рисунки.

Стивън: Харесва ми този микс.
В съвременната култура имаме разделение

между писмени и визуални изкуства,

а в Древен Египет те са тясно свързани
и далеч по-добре интегрирани.