Стивън: Намираме се в
Британския музей в Лондон,
в зала, пълна с египетски мумии,
и съответно – със съвременни деца.
Бет: Както и туристи. Залата и
артефактите в нея са страхотни.
Стивън: Наблюдаваме фрагмент от свитък,
който е доста подценяван.
Бет: Свитикът е от папирус.
Стивън: Папирусът е вид тръстика,
която расте по делтата на Нил.
От нея се прави материал,
подобен на хартия.
Папирусът остава най-разпространената
основа за писане
чак до Средните векове.
Бет: Това, което виждаме, е текст
от нещо, наречено „Книга на мъртвите“,
за която египтяните са имали
и други имена,
и която е древен текст,
съдържащ заклинания, молитви и наричания,
необходими на мъртвите в
отвъдния живот.
Стивън: Това е традиция, която датира
от Старото царство –
надписи, които наричаме
пирамиден текст.
Това са набор от инструкции
за задгробния живот.
По-късно се появяват като надписи
върху ковчезите,
а още по-късно, в Новото царство,
се появяват тези свитъци,
наречени „книги на мъртвите“.
Бет: Понякога са написани на папирус,
като този,
друг път на плащениците, в които
са погребвали мъртвия.
Това са много важни текстове, в началото
били само за владетелите на Старото царство.
но започват да се използват и от хора
извън владетелското семейство,
но с висок статус, какъвто е случаят
с този свитък.
Този текст е открит в гробницата на писар
на име Хунефер.
Стивън: Писарят е имал статус на жрец,
така че тук говорим за грамотен човек,
заемал важна позиция в
египетското общество.
Виждаме изображения на този човек,
който е починал
и е бил погребан с този текст.
Ако се загледаш в левия ъгъл
в горната част на свитъка,
ще видиш клекнала фигура в бяло.
Това е Хунефер, който говори
с редица от клекнали божества,
които му предричат място в
задгробния живот
според делата му приживе.
Бет: По-долу виждаме сцената,
в която отсъждат
дали Хунефер е живял праведно
и заслужава да продължи в отвъдното.
Отново виждаме Хунефер,
този път в крайно ляво.
Стивън: Можем да го разпознаем
по бялата роба.
Бет: За ръка го води богът
с глава на чакал Анубис –
бог, свързван
с мъртвите, мумиите и гробищата.
В ръката си той държи анх.
Стивън: Символ на вечния живот – това,
към което се стреми Хунефер.
Бет: Ако продължим надясно,
ще видим отново бога с глава на чакал –
Анубис, този път клекнал, да намества везна.
Стивън: Уверява се,
че тя в пълно равновесие.
Отляво виждаме сърцето на мъртвия.
Бет: Сърцето е от едната страна на
везната, а от другата има перо.
Перото е на Маат, която виждаме
отгоре на везната,
а от главата ѝ се подава перо.
Маат е свързана с божествения ред,
с етичния, подреден живот.
Стивън: В случая перото е по-надолу,
тоест е по-тежко.
Хунефер е водил етичен живот,
следователно е допуснат до отвъдното.
Бет: Съответно няма да бъде разкъсан
от звяра, който седи до Анубис.
Звярът е Амит – с глава на крокодил,
тяло на лъв и задница на хипопотам.
Той чака да изяде сърцето на Хунефер,
ако не е живял етично според Маат.
Стивън: Египтяните вярвали, че само ако
си живял етично и преминеш теста,
можеш да бъдеш допуснат до отвъдното.
Различна идея от тази на християнството,
според което всички отиват в отвъдното,
независимо дали са праведни или грешни,
след смъртта всички отиват в Рая или Ада.
Според египтяните отиваш в отвъдното,
само ако си живял етично или праведно.
Бет: Следващата фигура е на друго
божество, този път с глава на птица ибис.
Това е Тот, който отбелязва
какво се е случило с Хунефер
и съобщава, че може
да премине към отвъдното.
Стивън: Харесва ми как е изобразен Тот.
Толкова изправен, с изпъната ръка,
вдъхва ни доверие, че ще отрази
всичко, както трябва.
Бет: Отново виждаме Хунефер, представят го
на един от главните богове – Озирис.
Представя го синът на Озирис – Хор.
Стивън: Хор се запомня лесно, защото се
свързва със соколите и има глава на сокол.
Хор е синът на Озирис и държи в лявата
си ръка анх, какъвто видяхме по-рано
и който символизира вечния живот.
Както каза, Хор го представя на Озирис,
който е в едно
приказно преградено пространство,
показващо значимостта му като бог.
Бет: Седнал е на трон, зад лотос – символ
на вечен живот, и носи знаците на Египет.
Върху лотоса са четирите деца на Хор,
които изобразяват четирите точки на света:
Север, Юг, Изток и Запад.
Стивън: Децата на Хор се грижат за
поставянето на органите на мъртвия
в отделни урни (канопи), така че те имат важна
роля за съхраняването на останките му.
Бет: Отново виждаме Хор,
този път през символа на окото.
Да си припомним, че Хор е представян
като сокол, като птица,
и макар че знакът му е око,
той има птичи нокти за ръце,
в които държи щраусово перо –
също символ на вечен живот.
Стивън: Изображението на окото на Хор
е свързано с друг древноегипетски мит.
Това е битката между Хор и Сет,
но това е друга тема.
Бет: Зад Озирис виждаме две по-малки
изправени женски фигури,
една от които е Изида, жената на Озирис,
а другата е сестра ѝ Нефтида,
която е пазителка на задгробния живот
и сестра на бог Анубис,
когото видяхме в началото
да води Хунефер към присъдата му.
Стивън: Забележи бялата основа,
на която са стъпили фигурите.
Тя изобразява натрон – естествените соли,
които се образуват в Нил
и се използват от египтяните
за изсушаване на мумиите
които виждаме в тази зала,
за да се съхранят по-добре.
Бет: „Съхранение“ е ключова дума за
египетската култура като цяло,
защото това е култура,
чиито форми,
начин на представяне и изкуство
остават непроменени хилядолетия наред.
Това е въпреки периодите на нестабилност,
и периодът Амарна, преди това,
когато човешките фигури се изобразяват
по много различен начин.
Формите, които виждаме тук,
са ни много познати,
защото това е типичният начин,
по който
древните египтяни изобразяват
човешките фигури.
Стивън: Въпреки че свитъкът е от
Новото царство, тези форми са били познати
на египтяните от хилядолетия преди това,
от Старото царство.
Бет: Виждаме онази типична
за древноегипетското изкуство
смесица от думи, йероглифи и рисунки.
Стивън: Харесва ми този микс.
В съвременната култура имаме разделение
между писмени и визуални изкуства,
а в Древен Египет те са тясно свързани
и далеч по-добре интегрирани.