Страшният съд на Хунефер, гробницата на Хунефер

Намираме се в Британския музей в Лондон,

в зала, пълна с египетски мумии,

и съответно - със съвременни деца.

Както и туристи. Залата и артефактите
в нея, са страхотни.

Наблюдаваме фрагмент от свитък,

който е доста подценяван.

Свитикът е от папирус.

Папирусът е тръстика,
която расте по делтата на Нил.

От нея се прави материал,
подобен на хартия.

Папирусът остава най-разпространеният
материал за писане

чак до Средните векове.

Това, което виждаме е текст от така
наречената "Книга на мъртвите",

за която египтяните са имали
и други имена,

и която е древен текст,

съдържащ заклинания, молитви и наричания,

необходими на мъртвите в
отвъдния живот.

Това е традиция с корени в
Старото царство,

наречена пирамиден текст.

Това са набор от инструкции
за задгробния живот,

по-късно се появяват текстове на ковчега,

а още по-късно в Новото царство,

се появяват тези свитъци,
наречени Книга на мъртвите.

Понякога са написани на папирус,

като този,

друг път на плащениците, в които

са погребвали мъртвия.

Това са много важни текстове, първоначално
предназначени само за владетели от Старото царство.

но започват да се използват и от хора
извън владетелското семейство,

но с висок статус, какъвто е случаят
с този свитък.

Този текст е открит в гробницата на писар
на име Хунефер.

Писарят е имал статус на жрец,

така че тук говорим за грамотен човек,

заемал важна позиция в
египетското общество.

Виждаме изображения на този човек,
който е починал

и е бил погребан с този текст.

Ако се загледате в левия ъгъл
в горната част на свитъка,

ще видите клекнала фигура в бяло.

Хунефер, който говори с редица
от клекнали божества,

които му предричат място в
задгробния живот,

според делата му приживе.

Това, което виждаме по-долу, е сцената,
в която отсъждат

дали Хунефер е живял праведно

и заслужава да продължи в отвъдното.

Отново виждаме Хунефер,
този път в крайно ляво

и можем да го разпознаем по бялата роба.

За ръка го води богът с глава на чакал –
Анубис,

бог, свързван

с мъртвите, мумиите и гробищата.

В ръката си той държи анх,

символ на вечния живот – това, към което
се стреми Хунефер.

Ако продължим надясно,

ще видим отново бога с глава на чакал –
Анубис, този път е клекнал,

намества везна, и се уверява,
че тя в пълно равновесие.

Отляво виждаме сърцето на мъртвия.

Сърцето е от едната страна на везната,
а от другата има перо.

Перото е на Маат, която виждаме
отгоре на везната,

а от главата ѝ се подава перо.

Маат е свързана с божествения ред,

с етичния, подреден живот.

В случая, перото е по-надолу,
тоест, е по-тежко.

Хунефер е водил етичен живот,
следователно е допуснат до отвъдното.

Съответно, няма да бъде разкъсан
от звяра, който седи до Анубис.

Звярът е Амит – с глава на крокодил, торс
на лъв и задница на хипопотам.

Той чака да изяде сърцето на Хунефер,
ако не е живял етично,

според Маат.

Египтяните вярвали, че само ако си живял
етично и преминеш теста,

можеш да бъдеш допуснат до отвъдното.
Различна идея от тази на християнството,

според което всички отиват в отвъдното,

независимо дали са праведни или грешни,

а след това отиват в Рая или Ада.

Според египтяните отиваш в отвъдното,
само ако си живял етично или праведно.

Следващата фигура е на друго божество,

този път с глава на птица ибис.

Това е Тот, който описва
процеса на присъдата,

и в случая отбелязва, че Хунефер
може да премине към отвъдното.

Харесва ми как е изобразен Тот.
Толкова изправен, с изпъната ръка,

вдъхва ни доверие, че ще отрази
всичко, както трябва.

Отново виждаме Хунефер, представят го

на един от главните богове – Озирис.

Представя го синът на Озирис – Хор.

Хор се запомня лесно,

защото се свързва със соколите,
и има глава на сокол.

Хор е синът на Озирис и държи в лявата
си ръка анх, какъвто видяхме по-рано,

и който символизира отвъдния живот.

Както ти каза, Хор го представя на Озирис,
който е в едно

красиво отделено пространство,
показващо значимостта му като бог.

Седнал е на трон, зад лотос – символ на вечен живот,
и носи знаците на Египет.

Върху лотоса са четирите деца на Хор,
които изобразяват четирите точки на света:

Север, Юг, Изток и Запад.

Децата на Хор се грижат за
поставянето на органите на мъртвия

в отделни урни,

така че те играят важна роля за
съхраняването на останките му.

Отново виждаме Хор,
този път през символа на окото.

Да си припомним, че Хор е представян
като сокол, като птица,

и макар че знакът му е око,
той има птичи нокти за ръце,

в които държи щраусово перо –
също символ на вечен живот.

Изображението на окото на Хор,
е свързано с друг древноегипетски мит.

Това е битката между Хор и Сет,
но това е друга тема.

Зад Озирис виждаме две по-малки, седнали
женски фигури,

една от които е Изис, жената на Озирис,
а другата е сестра ѝ, Нефтис,

която е пазителка на задгробния живот
и майка на Анубис,

богът, когото видяхме в началото,
да води Хунефер към присъдата му.

Забележи бялата основа, на която е стъпила
фигурата. Тя изобразява натрон –

естествените соли, които се образуват
в Нил и се използват от египтяните

за изсушаване на мумиите в тази зала,

за да се съхранят по-добре.

"Съхранение" е ключова дума за
египетската култура като цяло,

защото това е култура,
чиито форми,

начин на представяне и изкуство,
остават непроменени хилядолетия наред.

Въпреки периодите на нестабилност,
а преди това и периодът Амарна,

когато човешките фигури се изобразяват
по много различен начин.

Формите, които виждаме тук,
са ни много познати,

защото това е типичният начин,
по който

древните египтяни изобразяват
човешките фигури.

Въпреки че свитъкът е от Новото царство,
тези форми са били познати

на египтяните от хилядолетия преди това,
от Старото царство.

Виждамем смесица, типична за
древноегипетското изкуство,

съдържаща думи, йероглифи и рисунки.

Харесва ми този микс, в съвременната
култура имаме разделение

между писмени и визуални изкуства,

а в древен Египет

те са тясно свързани,
по-добре интегрирани.