hide🌟Accessibility matters for everyone!🌟
Learn with Amara.org about the Best Practices for Creating SDH Subtitles !

< Return to Video

Обичай, въпреки всичко

  • 0:00 - 0:05
    "Дори в чисто нерелигиозни термини,
  • 0:05 - 0:11
    хомосексуалността представлява злоупотреба
    със сексуалните възможности.
  • 0:11 - 0:15
    Тя е нищожен, посредствен
    заместител на реалността --
  • 0:15 - 0:18
    жалко бягство от живота.
  • 0:18 - 0:22
    Като такова, тя не заслужава състрадание,
  • 0:22 - 0:24
    не заслужава да се гледа на нея като
  • 0:24 - 0:27
    мъченичество за някакво малцинство
  • 0:27 - 0:34
    и не заслужава да се възприема по-различно
    oт всяко злокачествено заболяване."
  • 0:34 - 0:39
    Това е от списание Тайм през 1966,
    когато съм бил на 3 години.
  • 0:39 - 0:43
    Миналата година
    президентът на Съединените щати
  • 0:43 - 0:45
    се изказа в полза на гей браковете.
  • 0:45 - 0:53
    (Аплодисменти)
  • 0:53 - 0:58
    И моят въпрос е,
    как стигнахме от там до тук?
  • 0:58 - 1:03
    Как една болест се превърна в самоличност?
  • 1:03 - 1:06
    Когато бях на около шест години,
  • 1:06 - 1:09
    отидох в магазин за обувки
    заедно с майка ми и брат ми.
  • 1:09 - 1:11
    Накрая, след като си купихме обувки,
  • 1:11 - 1:15
    продавачът каза, че всеки
    може да избере по един балон за вкъщи.
  • 1:15 - 1:21
    Брат ми искаше червен балон,
    а аз исках розов балон.
  • 1:21 - 1:26
    Майка ми каза, че според нея
    по-скоро бих предпочел да взема син балон.
  • 1:26 - 1:29
    Но аз й казах,
    че определено искам розовия.
  • 1:29 - 1:34
    И тя ми напомни,
    че любимият ми цвят бил синия.
  • 1:34 - 1:39
    Фактът, че любимият ми цвят в момента
    е синьо, но аз все още съм гей --
  • 1:39 - 1:42
    (Смях) --
  • 1:42 - 1:47
    е доказателство както за влиянието
    на майка ми, така и за неговите граници.
  • 1:47 - 1:49
    (Смях)
  • 1:49 - 1:56
    (Аплодисменти)
  • 1:56 - 1:58
    Когато бях малък,
    майка ми обичаше да повтаря:
  • 1:58 - 2:03
    "Любовта, която изпитваш към децата си е
    несравнима с което и да е чувство в света.
  • 2:03 - 2:06
    И докато нямаш деца,
    няма да знаеш какво е."
  • 2:06 - 2:09
    Докато бях малък го приемах като
    най-големия комплимент на света,
  • 2:09 - 2:12
    защото тя би казала това за
    отглеждането на мен и брат ми.
  • 2:12 - 2:15
    Като тийнейджър си мислех,
  • 2:15 - 2:18
    че съм гей и вероятно няма
    да имам свое семейство.
  • 2:18 - 2:20
    И когато тя го повтяряше,
    се изнервях.
  • 2:20 - 2:22
    А след като се разкрих,
  • 2:22 - 2:25
    и тя продължи да го повтаря, се ядосвах.
  • 2:25 - 2:29
    Казах ѝ: "Аз съм гей.
    Това не е пътят, по който съм тръгнал.
  • 2:29 - 2:32
    И искам да спреш да го повтаряш."
  • 2:35 - 2:40
    Преди около 20 години бях помолен от
    моите редактори в списание Ню Йорк Таймс
  • 2:40 - 2:43
    да напиша статия за културата на глухите.
  • 2:43 - 2:44
    Бях доста смутен.
  • 2:44 - 2:47
    Дотогава бях гледал на
    глухотата изцяло като заболяване.
  • 2:47 - 2:48
    Горките хора, те не могат да чуват.
  • 2:48 - 2:51
    Липсва им слух,
    какво ли можем да направим за тях?
  • 2:51 - 2:53
    И след това навлязох в света на глухите.
  • 2:53 - 2:56
    Ходих в глухи барове.
  • 2:56 - 2:59
    Гледах представления в глух театър
    и видях глуха поезия.
  • 2:59 - 3:06
    Дори отидох на състезанието
    Мис Глуха Америка в Нашвил, Тенеси,
  • 3:06 - 3:10
    където хората се оплакваха от
    провлаченото южняшко жестикулиране.
  • 3:10 - 3:14
    (Смях)
  • 3:14 - 3:18
    И докато се гмурках все по-дълбоко и
    по-дълбоко в света на глухите,
  • 3:18 - 3:21
    се убеждавах, че глухотата е култура
  • 3:21 - 3:23
    и че хората в света на глухите,
    които казваха:
  • 3:23 - 3:26
    "Ние не сме лишени от слух,
    ние имаме членство в една култура"
  • 3:26 - 3:29
    казваха нещо, което е истина.
  • 3:29 - 3:31
    Това не беше моята култура
  • 3:31 - 3:34
    и определено не копнеех да се втурна
    и да се присъединя към нея,
  • 3:34 - 3:36
    но оценявах, че тя е култура,
  • 3:36 - 3:38
    и че за хората, които членуват в нея
  • 3:38 - 3:44
    тя е толкова ценна като латино културата
    или гей културата, или еврейската култура.
  • 3:44 - 3:49
    Вероятно за тях е дори толкова важна
    като американската култура.
  • 3:49 - 3:53
    След това една приятелка на мой приятел
    роди дъщеря, която беше джудже.
  • 3:53 - 3:54
    И когато дъщеря ѝ се роди,
  • 3:54 - 3:57
    изведнъж тя започна
    да се сблъсква с въпроси,
  • 3:57 - 4:00
    които ми бяха доста познати.
  • 4:00 - 4:03
    Пред нея беше поставен въпроса
    какво да прави с това дете.
  • 4:03 - 4:07
    Да ѝ каже ли: "Ти си точно като всички
    останали, само че малко по-ниска?"
  • 4:07 - 4:10
    Или да се опита да изгради някакъв
    вид джуджешка идентичност,
  • 4:10 - 4:13
    да се свърже с Малките хора на Америка,
  • 4:13 - 4:15
    да се запознае с това,
    което се случва с джуджетата?
  • 4:15 - 4:17
    И изведнъж се замислих,
  • 4:17 - 4:20
    повечето глухи деца се
    раждат на чуващи родители.
  • 4:20 - 4:23
    Тези чуващи родители обикновено
    се опитват да ги излекуват.
  • 4:23 - 4:26
    Тези глухи хора откриват своята "общност"
    някъде в юношеските си години.
  • 4:26 - 4:29
    Повечето гейове се раждат на
    хетеросексуални родители.
  • 4:29 - 4:32
    Тези хетеросексуални родители
    обикновено искат децата им да функционират
  • 4:32 - 4:34
    в това, което те мислят,
    че е нормалния свят,
  • 4:34 - 4:37
    и тези гей хора трябва да открият
    идентичността си по-късно.
  • 4:37 - 4:38
    И ето я тази моя приятелка,
  • 4:38 - 4:42
    задавайки си въпроси за
    идентичността на своята дъщеря.
  • 4:42 - 4:44
    И аз си помислих, ето,
    появява се отново:
  • 4:44 - 4:46
    Семейство, което вижда
    себе си като нормално
  • 4:46 - 4:49
    с дете, което изглежда, че е различно.
  • 4:49 - 4:52
    И ми хрумна идеята, че всъщност
    има два типа идентичност.
  • 4:52 - 4:55
    Има вертикални идентичности,
  • 4:55 - 4:57
    които се предават през поколения
    от родител на дете.
  • 4:57 - 5:04
    Това са неща като етнос, често пъти
    националност, език, често религия.
  • 5:04 - 5:08
    Неща, които са общи
    с вашите родители и с вашите деца.
  • 5:08 - 5:10
    И макар някои от тях да са сложни,
  • 5:10 - 5:12
    не се правят опити да бъдат излекувани.
  • 5:12 - 5:16
    Може да спорите,
    че е по-трудно в Съединените щати --
  • 5:16 - 5:18
    въпреки текущия президент --
  • 5:18 - 5:20
    да бъдеш цветен човек.
  • 5:20 - 5:22
    И въпреки това никой
    не се опитва да осигури
  • 5:22 - 5:26
    следващото поколение деца,
    родени от афроамериканци и азиатци,
  • 5:26 - 5:30
    да се родят с бяла кожа и руса коса.
  • 5:30 - 5:34
    Има и други идентичности,
    които трябва да научиш от някоя група.
  • 5:34 - 5:36
    Наричам ги хоризонтални идентичности,
  • 5:36 - 5:39
    защото тези групи имат
    сходен опит и преживявания.
  • 5:39 - 5:42
    Това са идентичности
    чужди на вашите родители,
  • 5:42 - 5:46
    които откривате, когато се
    присъедините към такава група.
  • 5:46 - 5:49
    И тези идентичности,
    тези хоризонтални идентичности,
  • 5:49 - 5:53
    тях другите почти винаги
    се опитват да излекуват.
  • 5:53 - 5:55
    Исках да разгледам какъв е процеса,
  • 5:55 - 5:58
    през който преминават
    хората с тези идентичности,
  • 5:58 - 6:00
    за да приемат себе си.
  • 6:00 - 6:05
    Изглеждаше ми, че има
    три нива на приемане,
  • 6:05 - 6:06
    през които се преминава.
  • 6:06 - 6:12
    Само-приемането, приемането от
    семейството и приемането от обществото.
  • 6:12 - 6:13
    А те не винаги съвпадат.
  • 6:13 - 6:18
    И през повечето време хората,
    при които не съвпадат са много гневни,
  • 6:18 - 6:21
    защото усещат,
    че родителите им не ги обичат,
  • 6:21 - 6:25
    а това, което всъщност се случва е,
    че родителите им не ги приемат.
  • 6:25 - 6:28
    Любовта в идеалния случай е безусловна
  • 6:28 - 6:31
    във взаимоотношенията
    между родител и дете.
  • 6:31 - 6:34
    Но приемането е нещо, което изисква време.
  • 6:34 - 6:37
    То винаги изисква време.
  • 6:37 - 6:42
    Един от малките хора, с които се
    запознах, се казва Клинтън Браун.
  • 6:42 - 6:45
    При раждането бил диагностициран
    с хипофизарен нанизъм,
  • 6:45 - 6:47
    много влошаващо се състояние.
  • 6:47 - 6:50
    Казали на родителите му, че той никога
    няма да ходи, никога няма да говори,
  • 6:50 - 6:52
    няма да развие интелектуалните
    си способности
  • 6:52 - 6:55
    и вероятно никога няма да ги разпознае.
  • 6:55 - 6:58
    И им препоръчали
    да го оставят в болница,
  • 6:58 - 7:00
    така че да умре там тихо.
  • 7:00 - 7:03
    Но майка му казала,
    че няма да го направи.
  • 7:03 - 7:04
    И тя завела сина си вкъщи.
  • 7:04 - 7:08
    И въпреки че не била много образована
    или с добри финансови възможности,
  • 7:08 - 7:10
    тя намерила най-добрия лекар в страната,
  • 7:10 - 7:12
    лекуващ хипофизарен нанизъм
  • 7:12 - 7:14
    и поставила Клинтън под
    опеката му.
  • 7:14 - 7:16
    През детството си
  • 7:16 - 7:19
    той се подложил на 30 големи
    хирургически интервенции.
  • 7:19 - 7:22
    Прекарвал цялото време в болницата
  • 7:22 - 7:23
    докато са се провеждали тези интервенции,
  • 7:23 - 7:26
    в резултат на които сега той може да ходи.
  • 7:26 - 7:30
    Докато бил там имал преподавател,
    който му помагал с учебния материал.
  • 7:30 - 7:33
    Той учел здраво, понеже
    нямал какво друго да прави.
  • 7:33 - 7:35
    И стигнал ниво в образованието си,
  • 7:35 - 7:38
    до което никой от семейството му
    преди не бил стигал.
  • 7:38 - 7:41
    Той бил първият,
    който отишъл в колеж,
  • 7:41 - 7:45
    там живял в студентско общежитие и
    шофирал специално оборудвана кола,
  • 7:45 - 7:48
    пригодена за необичайното му тяло.
  • 7:48 - 7:51
    Майка му, ми разказа една история,
    един ден идвайки в къщи --
  • 7:51 - 7:52
    докато той замина
    към близкия колеж --
  • 7:52 - 7:55
    Тя каза: "Видях тази кола,
    която можеш винаги да разпознаеш,
  • 7:55 - 8:00
    на паркинга пред един бар",
    така каза. (Смях)
  • 8:00 - 8:04
    "И си помислих: Момчетата са метър и
    осемдесет, а той е деветдесет сантиметра.
  • 8:04 - 8:07
    Две бири за тях са като четири за него."
  • 8:07 - 8:09
    Каза: "Знаех, че не мога да
    вляза вътре и да го прекъсна,
  • 8:09 - 8:14
    затова се прибрах и му пуснах осем
    съобщения на мобилния телефон."
  • 8:14 - 8:15
    Каза: "Тогава си помислих,
  • 8:15 - 8:17
    че ако някой ми беше казал,
    когато той се роди,
  • 8:17 - 8:23
    че в бъдеще ще се тревожа, че той може да
    пие и кара с приятелите си от колежа ... "
  • 8:23 - 8:31
    (Аплодисменти)
  • 8:31 - 8:34
    А аз я попитах:
    "Какво мислиш си направила,
  • 8:34 - 8:38
    за да се превърне той в такава
    успешна и прекрасна личност?"
  • 8:38 - 8:43
    А тя каза: "Какво съм направила?
    Обичах го, това е всичко.
  • 8:43 - 8:46
    Клинтън винаги е бил прекрасен.
  • 8:46 - 8:52
    А баща му и аз имахме късмет
    да видим това първи."
  • 8:52 - 8:55
    Продължавам с цитат от
    друго списание от 60-те.
  • 8:55 - 9:01
    Това е от 1968 -- ежемесечникът Атлантик,
    гласът на либерална Америка --
  • 9:01 - 9:04
    написан от важен биоетист.
  • 9:04 - 9:08
    Той казва: "Няма причина
    да се чувствате виновни,
  • 9:08 - 9:11
    ако оставите дете със синдрома на Даун,
  • 9:11 - 9:16
    без значение дали става
    дума за оставяне в дом
  • 9:16 - 9:20
    или оставяне в един още по-отговорен,
    смъртоноснен смисъл.
  • 9:20 - 9:25
    Тъжно е, да - ужасно.
    Но това не води до вина.
  • 9:25 - 9:29
    Истинска вина възниква само
    при престъпление срещу човек,
  • 9:29 - 9:34
    а някой със синдрома на Даун не е човек."
  • 9:34 - 9:37
    Много време е изминало до големия
    прогрес, който направихме
  • 9:37 - 9:40
    в отношението към гей хората.
  • 9:40 - 9:44
    Фактът, че отношението е променено, виж-
    даме в заглавията на вестниците всеки ден.
  • 9:44 - 9:48
    Но ние забравихме как
    виждахме различните хора,
  • 9:48 - 9:50
    как виждахме хората с увреждания,
  • 9:50 - 9:53
    колко нехуманно се държахме с тях.
  • 9:53 - 9:55
    И промяната, която осъществихме,
  • 9:55 - 9:57
    която е почти радикална,
  • 9:57 - 10:00
    е тази, на която не отделяме
    толкова много внимание.
  • 10:00 - 10:04
    Едно от семействата, които интервюирах,
    Том и Карън Робартс,
  • 10:04 - 10:08
    двама млади и успешни нюйоркчани,
    били смаяни,
  • 10:08 - 10:11
    когато първо им дете било диагностицирано
    със синдрома на Даун... Мислели,
  • 10:11 - 10:15
    че възможностите за образование за него не
    били такива, каквито би трябвало да бъдат
  • 10:15 - 10:19
    и затова решили да
    построят малък център --
  • 10:19 - 10:23
    стартирали с две класни стаи
    заедно с няколко родители --
  • 10:23 - 10:25
    за да образоват деца със синдрома на Даун.
  • 10:25 - 10:29
    И през годините този център прерастна в
    нещо, наречено Кук Център,
  • 10:29 - 10:31
    където сега се преподава на хиляди
  • 10:31 - 10:35
    деца с умствени увреждания.
  • 10:35 - 10:38
    От времето на статията в Атлантик до сега
  • 10:38 - 10:42
    продължителността на живота за
    хората със синдрома на Даун се е утроила.
  • 10:42 - 10:47
    Сред хората със синдрома
    на Даун има актьори,
  • 10:47 - 10:53
    писатели и хора, които могат да живеят
    доста независимо в зряла възраст.
  • 10:53 - 10:55
    Голяма част от това
    го дължат на Робартс.
  • 10:55 - 10:57
    И аз ги попитах:
    "Съжалявате ли за нещо?
  • 10:57 - 10:59
    Бихте ли искали сина ви
    да нямаше синдрома на Даун?
  • 10:59 - 11:02
    Бихте ли искали никога
    да не бяхте чували за него?
  • 11:02 - 11:03
    Интересно, но баща му каза:
  • 11:03 - 11:06
    "За Дейвид, синът ни, съжалявам,
  • 11:06 - 11:09
    защото за него е трудно
    да живее в този свят
  • 11:09 - 11:12
    и бих искал да му осигуря по-лесен живот.
  • 11:12 - 11:17
    Но мисля, че ако загубим някой със синдром
    на Даун, би било катастрофална загуба.
  • 11:17 - 11:21
    Карън Робартс ми каза:
    "Съгласна съм с Том.
  • 11:21 - 11:25
    Бих направила невъзможното,
    за да осигуря на Дейвид по-лесен живот.
  • 11:25 - 11:30
    Но за мен -- никога не бих повярвала
    преди 23 години, когато той се роди,
  • 11:30 - 11:32
    че ще мога да имам такава гледна точка --
  • 11:32 - 11:36
    мен лично, това ме направи много
    по-добър и много по-сърдечен човек
  • 11:36 - 11:39
    и направи целия ми живот много по-смислен,
  • 11:39 - 11:47
    така че говорейки за мен, не бих се
    отказала от него за нищо на света."
  • 11:47 - 11:50
    Живеем във време, в което социалното
    приемане за това и много други заболявания
  • 11:50 - 11:52
    е много високо.
  • 11:52 - 11:54
    Но също така живеем във време,
  • 11:54 - 11:57
    когато способността да
    елиминираме тези заболявания
  • 11:57 - 12:00
    достига размери,
    които не сме си и представяли.
  • 12:00 - 12:02
    Повечето глухи деца,
    родени днес в Съединените Щати
  • 12:02 - 12:04
    получават кохлеарни импланти,
  • 12:04 - 12:09
    които се слагат в мозъка и
    се свързват с приемник,
  • 12:09 - 12:14
    така че чуването и говоренето
    да бъде възможно.
  • 12:14 - 12:18
    Съединение, което е тествано върху мишки,
    наречено БМН-111,
  • 12:18 - 12:23
    предотвратява действието
    на гена ахондроплазия.
  • 12:23 - 12:26
    Ахондроплазия е най-честата
    форма на нанизъм
  • 12:26 - 12:30
    и мишки, на които било дадено
    това вещество и които имат ахондроплазия,
  • 12:30 - 12:32
    израствали до нормална височина.
  • 12:32 - 12:35
    Тестването върху хора предстои.
  • 12:35 - 12:37
    Има кръвни тестове,
    които постигат напредък
  • 12:37 - 12:42
    и помагат за по-ранно диагностициране на
    синдрома на Даун при бременност,
  • 12:42 - 12:48
    и става все по-лесно за хората
  • 12:48 - 12:49
    да прекратят тези бременостти.
  • 12:49 - 12:54
    И така имаме както социален прогрес,
    така и прогрес в медицината.
  • 12:54 - 12:55
    А аз вярвам и в двата.
  • 12:55 - 12:59
    Намирам социалния прогрес за фантастичен,
    смислен и прекрасен,
  • 12:59 - 13:03
    мисля същото и за напредъка в медицината.
  • 13:03 - 13:07
    Но мисля, че е трагедия,
    когато единият игнорира другия.
  • 13:07 - 13:09
    И когато виждам, че те се припокриват
  • 13:09 - 13:11
    при обстоятелствата, които току що описах,
  • 13:11 - 13:15
    се чувствам като в онези моменти,
    когато съм на опера
  • 13:15 - 13:17
    и героят разбира, че обича героинята
  • 13:17 - 13:22
    точно в момента,
    в който тя издъхва на дивана.
  • 13:22 - 13:25
    (Смях)
  • 13:25 - 13:29
    Трябва да сме наясно за това,
    което мислим за изцеляването като цяло.
  • 13:29 - 13:31
    Често пред нас като родители
    стои въпросът,
  • 13:31 - 13:33
    какво да утвърдим в нашите деца
  • 13:33 - 13:35
    и какво да излекуваме.
  • 13:35 - 13:39
    Джим Синклер, виден аутизъм активист,
    каза:
  • 13:39 - 13:44
    "Когато родителите казват:
    'Не бих искал детето ми да има аутизъм.'
  • 13:44 - 13:49
    те всъщност казват:
    'Не бих искал детето ми да съществува,
  • 13:49 - 13:53
    бих искал вместо него
    да имам дете без аутизъм.'"
  • 13:53 - 13:58
    Прочетете това отново. Това чуваме
    когато оплаквате нашето съществуване.
  • 13:58 - 14:01
    Това чуваме, когато се молите за лек --
  • 14:01 - 14:03
    че най-съкровенното ви желание
  • 14:03 - 14:05
    е някой ден да престанем да съществуваме
  • 14:05 - 14:11
    и непознат, който можете да обичате,
    да застане на нашето място.
  • 14:11 - 14:14
    Това е един много краен възглед,
  • 14:14 - 14:18
    но той отразява факта,
    че хората живеят живота, който имат
  • 14:18 - 14:22
    и не искат да бъдат лекувани,
    променяни или елиминирани.
  • 14:22 - 14:26
    Те искат да бъдат това,
    което са.
  • 14:26 - 14:29
    Едно от семействата, които интервюирах
    за този проект, беше семейството
  • 14:29 - 14:35
    на Дилън Клиболд -- един от извършителите
    на масовото убийство в Колумбайн.
  • 14:35 - 14:37
    Отне ми доста време да ги
    убедя да говорят с мен,
  • 14:37 - 14:40
    и веднъж щом се съгласиха,
    бяха толкова погълнати от своята история,
  • 14:40 - 14:42
    че не можеха да спрат да говорят.
  • 14:42 - 14:45
    И през първия уикенд, който прекарах с тях
    -- първия от много --
  • 14:45 - 14:48
    записах над 20 часа разговори.
  • 14:48 - 14:50
    В неделя вечерта всички бяхме изчерпани.
  • 14:50 - 14:53
    Стояхме в кухнята.
    Сю Клиболд приготвяше вечеря.
  • 14:53 - 14:55
    И аз казах: "Ако Дилън беше тук сега,
  • 14:55 - 14:58
    имате ли представа
    какво бихте го попитали?"
  • 14:58 - 15:00
    Баща му каза: "Със сигурност!
  • 15:00 - 15:04
    Бих го попитал какво
    по дяволите си е мислел, че прави."
  • 15:04 - 15:08
    А Сю погледна към пода и
    помисли минута.
  • 15:08 - 15:11
    После погледна обратно към нас и каза:
  • 15:11 - 15:14
    "Бих го помолила да ми прости,
    че като негова майка
  • 15:14 - 15:18
    никога не съм разбрала
    какво е ставало в главата му."
  • 15:18 - 15:21
    Когато вечерях с нея
    няколко години по-късно --
  • 15:21 - 15:24
    една от многото вечери,
    които имахме заедно --
  • 15:24 - 15:27
    тя каза: "Знаеш ли, когато това се случи,
  • 15:27 - 15:30
    си пожелах никога да не се бях женила
    и никога да не бях имала деца.
  • 15:30 - 15:34
    Ако не бях отишла в Охайо и
    пътищата ни с Том не се бяха пресекли,
  • 15:34 - 15:38
    това дете нямаше да съществува и
    това ужасно нещо нямаше да се случи.
  • 15:38 - 15:42
    Но ме обзе усещането, че обичам
    толкова много децата си,
  • 15:42 - 15:45
    че не бих могла да си представя
    живота без тях.
  • 15:45 - 15:50
    И признавам, че няма прошка за болката,
    която причиниха на другите,
  • 15:50 - 15:54
    но за болката, която
    причиниха на мен, има.", каза тя.
  • 15:54 - 15:58
    "Така че когато разбрах, че
    щеше да бъде по-добре за света,
  • 15:58 - 16:00
    Дилън да не се беше раждал,
  • 16:00 - 16:06
    разбрах, че нямаше да
    бъде по-добре за мен."
  • 16:06 - 16:12
    Бях изумен как всички тези семейства
    с всички тези деца
  • 16:12 - 16:15
    биха направили всичко,
    за да избегнат всички тези проблеми
  • 16:15 - 16:20
    и как въпреки това те извличат толкова
    много смисъл от изживяното като родители.
  • 16:20 - 16:22
    И тогава помислих, че всички ние,
    които имаме деца,
  • 16:22 - 16:25
    обичаме децата си с
    техните недостатъци.
  • 16:25 - 16:29
    Ако внезапно някой небесен ангел
    се спусне през тавана на хола ми
  • 16:29 - 16:31
    и ми предложи да вземе моите деца,
  • 16:31 - 16:38
    за да ги замени с други, по-добри деца
    -- по-възпитани, по-добри, по-умни --
  • 16:38 - 16:43
    бих се вкопчил в децата си и бих се молил
    този жесток спектакъл да спре.
  • 16:43 - 16:45
    И в кайна сметка мисля,
  • 16:45 - 16:49
    че както пробваме дали
    огнеустойчивите пижами ще се запалят,
  • 16:49 - 16:53
    за да се уверим, че това няма да се случи
    докато детето ни е близо до печката,
  • 16:53 - 16:57
    така тези семейни истории,
    преодоляващи екстремните различия
  • 16:57 - 17:00
    рефлектират върху универсалния опит
    на родителството,
  • 17:00 - 17:04
    което винаги се свежда до това, че
    понякога поглеждаш детето си и се питаш:
  • 17:04 - 17:06
    " Ти пък от коя планета идваш?"
  • 17:06 - 17:09
    (Смях)
  • 17:09 - 17:14
    Изглежда сякаш всяка различна
    история е капсулирана в себе си --
  • 17:14 - 17:16
    няма много семейства
    с деца с шизофрения
  • 17:16 - 17:19
    няма много семейства
    с транссексуални деца,
  • 17:19 - 17:21
    няма много семейства
    с гениални деца --
  • 17:21 - 17:24
    тези семейства често са изправени
    пред сходни предизвикателства --
  • 17:24 - 17:26
    но те са една шепа --
  • 17:26 - 17:27
    и все пак ако се замислиш
  • 17:27 - 17:31
    че опитът да се преодолеят различията,
    които има в семейството ти
  • 17:31 - 17:33
    е това, към което хората имат отношение,
  • 17:33 - 17:37
    ще откриеш, че това е
    почти универсален феномен.
  • 17:37 - 17:41
    Иронично, но изглежда, че нашите различия
    и преодоляването им
  • 17:41 - 17:44
    ни обединява.
  • 17:44 - 17:49
    Реших да имам деца
    докато работих по този проект.
  • 17:49 - 17:52
    Много хора бяха учудени и ми казаха:
  • 17:52 - 17:54
    "Как решаваш да имаш деца
  • 17:54 - 17:58
    докато изучаваш всички тези неща,
    които не са наред.
  • 17:58 - 18:01
    А аз им казах: "Не изучавам неща,
    които не са наред.
  • 18:01 - 18:04
    Изследвам колко много любов може да има
  • 18:04 - 18:09
    дори когато изглежда,
    че нещата не са наред."
  • 18:09 - 18:15
    Мислих много за майката
    на едно дете с увреждания, което видях,
  • 18:15 - 18:19
    дете с тежки увреждания,
    починало от небрежността на болногледач.
  • 18:19 - 18:21
    На погребението му, майка му каза:
  • 18:21 - 18:29
    "Моля се за опрощение, че два пъти бях
    ограбена: първият път ми отнеха детето,
  • 18:29 - 18:35
    което исках да имам,
    вторият път ми отнеха сина, който обичах."
  • 18:35 - 18:40
    И си помислих, че е възможно
    всеки да обича което и да е дете,
  • 18:40 - 18:43
    ако има силна воля за това.
  • 18:44 - 18:48
    Съпругът ми е биологичен баща на две деца
  • 18:48 - 18:50
    заедно с няколко гей
    приятелки в Минеаполис.
  • 18:50 - 18:56
    Имах близка приятелка от колежа, която
    се беше развела и искаше да има деца.
  • 18:56 - 18:58
    Двамата имаме дъщеря,
  • 18:58 - 19:00
    те двете живеят в Тексас.
  • 19:00 - 19:04
    Съпругът ми и аз имаме син,
    който живее с нас през цялото време,
  • 19:04 - 19:06
    аз съм му билогичен баща,
  • 19:06 - 19:10
    а сурогатната ни майка беше Лаура,
  • 19:10 - 19:13
    гей майка на Оливър и Люси в Минеаполис.
  • 19:13 - 19:22
    (Аплодисменти)
  • 19:22 - 19:27
    Общо сме пет родители на
    четири деца в три щата.
  • 19:27 - 19:30
    Има хора, които мислят,
    че моето семейство
  • 19:30 - 19:35
    разклаща основите и
    вреди на тяхното семейство.
  • 19:35 - 19:39
    Има хора, които мислят,
    че не трябва да е позволено
  • 19:39 - 19:41
    семейства като моето да съществуват.
  • 19:41 - 19:46
    Не признавам модели, които възпират
    любовта, а само тези, които я утвърждават.
  • 19:46 - 19:50
    И вярвам, че както се нуждаем
    от видовото разнообразие
  • 19:50 - 19:52
    за оцеляването на планетата ни,
  • 19:52 - 19:56
    така се нуждаем от тези различни
    форми на привързаност и семейство,
  • 19:56 - 20:01
    за да подсилим екосферата на добротата.
  • 20:01 - 20:03
    Денят, в който се роди синът ни,
  • 20:03 - 20:08
    педиатърката влезе в болничната стая
    и каза, че е обезспокоена.
  • 20:08 - 20:11
    Синът ни не си движел краката нормално
  • 20:11 - 20:14
    и каза, че това може да означава,
    че той има увреждане на мозъка.
  • 20:14 - 20:17
    Той си движел краката много асиметрично
  • 20:17 - 20:21
    и това я навеждало на мисълта,
    че може да има някакъв вид тумор.
  • 20:21 - 20:26
    И понеже имал много голяма глава, това
    можело да е индикация за хидроцефалия.
  • 20:26 - 20:27
    Когато тя ми каза
    всички тези неща,
  • 20:27 - 20:31
    почувствах как краката ми се подкосяват и
    сърцето ми пада на пода.
  • 20:31 - 20:34
    И си помислих, ето, работя от години
  • 20:34 - 20:36
    върху книга колко много
    смисъл намират хората
  • 20:36 - 20:40
    в отглеждането на деца с увреждания
  • 20:40 - 20:44
    и въпреки това не исках
    да участвам в техния брой.
  • 20:44 - 20:46
    Защото това, с което се сблъсках,
    беше идеята за болест.
  • 20:46 - 20:49
    И както всички родители от
    зората на времето
  • 20:49 - 20:52
    исках да защитя детето си от болестта.
  • 20:52 - 20:55
    Исках да защитя и себе си от болестта.
  • 20:55 - 20:58
    И все пак знаех от работата си,
  • 20:58 - 21:02
    че ако той имаше някое от заболяванията,
    за които щяхме да го тестваме,
  • 21:02 - 21:05
    то щеше да се превърне в
    негова идентичност,
  • 21:05 - 21:09
    а тя щеше да се превърне и
    в моя идентичност
  • 21:09 - 21:13
    и тази болест щеше да заема много
    различни форми докато се развиваше.
  • 21:13 - 21:16
    Изследвахме го на ЯМР,
    направихме му компютърната томография,
  • 21:16 - 21:20
    Взехме това дете на един ден и
    го заведохме да му вземат кръв.
  • 21:20 - 21:21
    Чувствахме се безпомощни.
  • 21:21 - 21:23
    Накрая след пет часа,
  • 21:23 - 21:25
    казаха, че мозъкът му е
    напълно чист
  • 21:25 - 21:28
    и че движи краката си нормално.
  • 21:28 - 21:31
    Когато попитах педиатърката
    какво е станало,
  • 21:31 - 21:35
    тя каза, че мисли,
    че сутринта той вероятно е имал схващане.
  • 21:35 - 21:39
    (Смях)
  • 21:39 - 21:47
    Но аз помислих, че майка ми беше права.
  • 21:47 - 21:50
    Помислих, че любовта,
    която изпитваш към децата си
  • 21:50 - 21:54
    е несравнима с което и
    да е друго чувство в света.
  • 21:54 - 22:00
    И докато нямаш деца,
    не знаеш какво е.
  • 22:00 - 22:02
    Мисля, че децата ме завладяха
  • 22:02 - 22:06
    от момента, в който свързах
    бащинството със загуба.
  • 22:06 - 22:08
    Но не съм сигурен дали бих го забелязал,
  • 22:08 - 22:13
    ако не бях в разгара на този мой проект.
  • 22:13 - 22:16
    Срещнах толкова много странна любов
  • 22:16 - 22:20
    и паднах много естествено в
    омагьосващите й мрежи.
  • 22:20 - 22:27
    Видях как изобилието може
    да озари дори най-окаяния недъг.
  • 22:27 - 22:31
    През тези 10 години,
    станах свидетел и научих
  • 22:31 - 22:34
    ужасяващата радост от
    непоносимата отговорност
  • 22:34 - 22:38
    и видях как тя побеждава всичко останало.
  • 22:38 - 22:42
    И докато понякога си мислех, че
    родителите, които интервюирах са глупаци,
  • 22:42 - 22:47
    обричащи се на доживотно робство
    с техните неблагодарни деца,
  • 22:47 - 22:50
    опитвайки се да създадат
    идентичност от негъга,
  • 22:50 - 22:55
    през този ден аз разбрах, че изследването
    ми построи мост за мен
  • 22:55 - 22:58
    и аз съм готов да премина през него,
    от тяхната страна.
  • 22:58 - 23:00
    Благодаря.
  • 23:00 - 23:05
    (Аплодисменти)
Title:
Обичай, въпреки всичко
Speaker:
Андрю Соломон
Description:

Какво е усещането да отгледате дете, което е различно от вас по някакъв фундаментален начин (като дете-чудо или дете с увреждания или престъпник)? В този вълнуващ разговор, писателят Андрю Соломон споделя какво е научил от разговорите с десетки родители, питайки ги: Каква е границата между безусловната любов и безусловното приемане?

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
23:27
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for Love, no matter what Feb 3, 2017, 3:09 AM
Darina Stoyanova accepted Bulgarian subtitles for Love, no matter what Feb 3, 2017, 3:07 AM
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Feb 3, 2017, 3:07 AM
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Jan 3, 2017, 1:38 PM
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Jan 3, 2017, 12:04 PM
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Jan 3, 2017, 12:04 PM
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Jan 3, 2017, 12:03 PM
Dima Dimova edited Bulgarian subtitles for Love, no matter what Jan 3, 2017, 11:43 AM
Show all

Bulgarian subtitles

Revisions