Дан Арайъли: Какво ни кара да се чувстваме добре относно работата си?
-
0:00 - 0:02Днес искам да поговорим малко
-
0:02 - 0:06за труда и работата.
-
0:06 - 0:09Като се замислим как работят хората,
-
0:09 - 0:12за наивната представа, която имаме
-
0:12 - 0:14е, че хората са като плъхове в лабиринт --
-
0:14 - 0:16че се интересуват само от парите,
-
0:16 - 0:17и веднага щом им ги дадем,
-
0:17 - 0:19можем да ги насочим да се трудят в една посока,
-
0:19 - 0:21или можем да ги насочим да работят в друга посока.
-
0:21 - 0:25Затова даваме бонуси на банкери и плащаме по всякакви начини.
-
0:25 - 0:28И имаме този невероятно опростен мироглед
-
0:28 - 0:32защо хората работят и как изглежда пазарът на труда.
-
0:32 - 0:35По същото време, ако се замислите,
-
0:35 - 0:39има всякакви странни поведения в заобикалящия ни свят.
-
0:39 - 0:42Замислете се за планинарството и скалното катерене.
-
0:42 - 0:46Ако четете книги на хора, които катерят планини, трудни планини,
-
0:46 - 0:51вярвате ли, че тези книги са пълни с моменти на радост и щастие?
-
0:51 - 0:54Не, изпълнени са с мизерия.
-
0:54 - 0:58Всъщност, са изцяло за премръзване, трудности с ходенето
-
0:58 - 0:59и проблеми с дишането --
-
0:59 - 1:02студ, предизвикателни обстоятелства.
-
1:02 - 1:05Ако хората просто се опитваха да са щастливи,
-
1:05 - 1:07когато се качат на върха,
-
1:07 - 1:08биха казали: "Това бе ужасна грешка.
-
1:08 - 1:10никога няма да я повторя."
-
1:10 - 1:12(Смях)
-
1:12 - 1:15"Вместо това ще седна някъде на плаж и ще пия мохито."
-
1:15 - 1:18Но в действителност хората слизат
-
1:18 - 1:21и когато се възстановят, пак се качват.
-
1:21 - 1:25Ако вземем скалното катерене за пример,
-
1:25 - 1:27то символизира много неща.
-
1:27 - 1:31Като че искаме да стигнем края, върха.
-
1:31 - 1:34Предполага се, че ни интересува борбата, предизвикателството.
-
1:34 - 1:36Загатва, че има още купища неща,
-
1:36 - 1:42които ни мотивират да работим или да се държим по определени начини.
-
1:42 - 1:45Аз лично се замислих за това
-
1:45 - 1:48след като студент дойде да ме посети.
-
1:48 - 1:52Бе студент, който съм учил преди няколко години.
-
1:52 - 1:54Дойде един ден в университета
-
1:54 - 1:56и ми разказа следната история:
-
1:56 - 2:01Каза, че за над 2 седмици, работел над PowerPoint презентация.
-
2:01 - 2:03Работел в голяма банка.
-
2:03 - 2:07Това била подготовка за сливане и придобиване.
-
2:07 - 2:10И се трудел усилено над презентацията --
-
2:10 - 2:12графики, таблици, данни.
-
2:12 - 2:15Всеки ден оставал до късно.
-
2:15 - 2:17И денят преди крайния срок,
-
2:17 - 2:21изпратил презентацията на шефа си,
-
2:21 - 2:23който му написал отговор, гласящ:
-
2:23 - 2:28"Хубава презентация, но сливането се отлага."
-
2:28 - 2:30И човекът силно се депресирал.
-
2:30 - 2:33Докато работел,
-
2:33 - 2:35бил доста щастлив.
-
2:35 - 2:37Всяка нощ се радвал на работата си,
-
2:37 - 2:41оставал до късно, доизпипвайки Power Point презентацията.
-
2:41 - 2:47Но знаейки, че никой няма дори да я погледне, го депресирало.
-
2:47 - 2:49Замислих се за това как експериментираме
-
2:49 - 2:53с тази идея за резултата от труда ни.
-
2:53 - 2:57За начало, направихме малък опит,
-
2:57 - 3:03в който дадохме на хора Лего, и им казахме да построят нещо с него.
-
3:03 - 3:08А на други дадохме Лего и ги попитахме:
-
3:08 - 3:12"Искаш ли да построиш този Бионикъл за три долара?"
-
3:12 - 3:14Ще ти дадем 3 долара за него."
-
3:14 - 3:18И хората отговаряха с "да" и използваха Легото.
-
3:18 - 3:21Когато свършиха, го взимахме и го поставяхме под масата,
-
3:21 - 3:26и казвахме: "Искаш ли да направиш още едно, този път за 2,70 долара?"
-
3:26 - 3:28Ако кажеха да, им давахме друго Лего.
-
3:28 - 3:29А когато приключеха, ги питахме,
-
3:29 - 3:34"Искаш ли да направиш още едно?" за 2,40, 2,10 долара и т.н.
-
3:34 - 3:40докато в един момент хората отговаряха: "Не. Не си струва."
-
3:40 - 3:43Това наричахме смислено условие.
-
3:43 - 3:46Хората правеха един след друг Бионикъл.
-
3:46 - 3:49Щом завършеха всеки един, го слагахме под масата.
-
3:49 - 3:51Казвахме им, че в края на експеримента
-
3:51 - 3:55ще вземем всички Бионикъли, ще ги разглобим,
-
3:55 - 3:59ще ги приберем обратно в кутиите и ще ги използваме за следващия участник.
-
3:59 - 4:01Имаше още един случай.
-
4:01 - 4:06Той бе вдъхновен от Дейвид, моя студент.
-
4:06 - 4:09Условието наричахме сизифов случай.
-
4:09 - 4:11Ако помните историята за Сизиф,
-
4:11 - 4:17той бил наказан от боговете да бута камък по един склон
-
4:17 - 4:19и когато почти стигал до края,
-
4:19 - 4:22камъкът се търкулвал надолу и той трябвало да започне отначало.
-
4:22 - 4:27Може да възприемате това като основата на безсмислената работа,
-
4:27 - 4:30Разбирате, че ако бутал скалата по други възвишения,
-
4:30 - 4:32поне е щял да има чувство за прогрес.
-
4:32 - 4:35Също така, ако гледате затворнически филми
-
4:35 - 4:38понякога начинът, по който пазачите измъчват затворниците,
-
4:38 - 4:40е да ги карат да копаят дупка
-
4:40 - 4:45и когато затворникът приключи, да го принудят да я запълни и пак да я изкопае,
-
4:45 - 4:47Има нещо в тази циклична версия
-
4:47 - 4:49на правене на нещо отново и отново,
-
4:49 - 4:52което изглежда е особено обезкуражаващо.
-
4:52 - 4:56С второто условие на опита направихме точно това.
-
4:56 - 5:01Питахме хората: " Искате ли да сглобите Бионикъл за 3 долара?"
-
5:01 - 5:03Ако се съгласяваха, го правеха.
-
5:03 - 5:06После ги питахме: "Искате ли да сглобите още един за 2,70 долара?"
-
5:06 - 5:10Ако склоняваха, им давахме нов,
-
5:10 - 5:12и докато го събираха,
-
5:12 - 5:15ние разглабяхме този, който тъкмо бяха завършили.
-
5:15 - 5:17Когато приключеха с новия,
-
5:17 - 5:21предлагахме: "Искате ли на направите още един, този път за 30 цента по-малко?"
-
5:21 - 5:25Ако кажеха да, им давахме този, който са сглобили, а ние развалили.
-
5:25 - 5:27Това бе безкраен цикъл
-
5:27 - 5:32с тях строящи и нас разглабящи пред очите им.
-
5:32 - 5:36Какво виждаме, когато сравним двата експеримента?
-
5:36 - 5:37Първото бе, че
-
5:37 - 5:41хората сглобиха много повече Бионикъли -- 11 на 7,
-
5:41 - 5:45при смисленото условие срещу сизифовото условие.
-
5:45 - 5:48И между другото, трябва да отбележим, че това не бе от голямо значение.
-
5:48 - 5:50Хората не лекуваха рак или не строяха мостове.
-
5:50 - 5:54Те сглобяваха Бионикъл за няколко цента.
-
5:54 - 5:59И не само това, но всички знаеха, че Легото ще бъде разглобено много скоро.
-
5:59 - 6:02Така че нямаше истинска предпоставка за значимост.
-
6:02 - 6:06Но дори малкият смисъл бе от значение.
-
6:06 - 6:09Проведохме друг вариант на експеримента.
-
6:09 - 6:10В този друг вариант
-
6:10 - 6:12не поставяхме хора в тази ситуация,
-
6:12 - 6:17само им описвахме ситуацията, както аз ви я обяснявам сега,
-
6:17 - 6:20и ги молехме да предположат какъв ще е резултатът.
-
6:20 - 6:21Какво се случи?
-
6:21 - 6:25Хората отгатнаха правилната посока, но не и количество.
-
6:25 - 6:29Тези, на които току що бе дадено описанието на експеримента,
-
6:29 - 6:34казаха, че при смисленото условие хората вероятно ще сглобят още 1 Бионикъл.
-
6:34 - 6:36Така че обществото разбира, че значението е важно,
-
6:36 - 6:39просто не осъзнават мащаба на значимостта,
-
6:39 - 6:41границата, до която се простира то.
-
6:41 - 6:44Има още едни данни, които разгледахме.
-
6:44 - 6:49Ако се замислите, има хора, които обичат Легото и такива, които не.
-
6:49 - 6:51И ще предположите, че хората, които харесват Лего
-
6:51 - 6:54ще построят повече Легота, дори за по-малко пари,
-
6:54 - 6:56защото все пак, се забавляват така.
-
6:56 - 7:00А хората, които не харесват толкова Лего, ще направят по-малко фигурки,
-
7:00 - 7:03защото удоволствието, което извличат от него е по-малко.
-
7:03 - 7:06И това действително открихме в условието със смисъл.
-
7:06 - 7:09Имаше хубава зависимост между любовта към Лего
-
7:09 - 7:11и количеството Лего, което хората правеха.
-
7:11 - 7:13Какво стана със сизифовия вариант?
-
7:13 - 7:16Там корелацията бе нулева.
-
7:16 - 7:21Нямаше връзка между любовта към Лего и колко хората сглобяваха,
-
7:21 - 7:24което ме кара да мисля, че този ход
-
7:24 - 7:26с разглабянето пред очите на хората,
-
7:26 - 7:31общо взето разваля удоволствието, което получават от дейността.
-
7:31 - 7:33Направо го унищожаваме.
-
7:33 - 7:37Скоро след като завършихме експеримента,
-
7:37 - 7:41отидох да разговарям с голяма софтуерна компания в Сиатъл.
-
7:41 - 7:45Не мога да ви кажа коя беше, но бе голяма фирма в Сиатъл.
-
7:45 - 7:49Имаше група от софтуерната компания, която бе настанена в друга сграда.
-
7:49 - 7:54И ги помолиха да използват иновации и да създадат следващия мащабен продукт за тази фирма.
-
7:54 - 7:56Седмица преди да се появя аз,
-
7:56 - 8:00директорът на компанията отишъл при тази група, 200 инжинера,
-
8:00 - 8:03и отменил проекта.
-
8:03 - 8:08Стоях там пред 200 от най-депресираните хора, с които някога съм говорил.
-
8:08 - 8:12Описах им някои от Лего опитите
-
8:12 - 8:17и те отвърнаха, че се чувстват сякаш са минали през експеримента.
-
8:17 - 8:18Попитах ги, казах:
-
8:18 - 8:22"Колко от вас отиват на работа по-късно от обичайното?"
-
8:22 - 8:24Всички вдигнаха ръка.
-
8:24 - 8:27Попитах: " Колко от вас се прибират по-рано от обичайното?"
-
8:27 - 8:29Всички вдигнаха ръка.
-
8:29 - 8:35Поинтересувах се: "Колко от вас добавят не дотолкова необходими неща към служебните си разходи?"
-
8:35 - 8:36Не вдигнаха точно ръце,
-
8:36 - 8:42но ме заведоха на вечеря и ми показаха какво могат да добавят към отчетите за разходите.
-
8:42 - 8:44И ги попитах, казах:
-
8:44 - 8:48"Какво можеше да направи директорът, за да не сте толкова отчаяни?"
-
8:48 - 8:51Дойдоха им всякакви идеи.
-
8:51 - 8:54Казаха, че той е можел да им предложи да представят на цялата компания
-
8:54 - 8:57за събитията през изминалите 2 години и какво са решили да направят.
-
8:57 - 9:01Можел е да ги попита кой аспект на тяхната технология
-
9:01 - 9:05може да се впише с други елементи в организацията.
-
9:05 - 9:08Можел е да поиска да направят прототипи,
прототипи от следващо поколение, -
9:08 - 9:10и да види как работят.
-
9:10 - 9:12Проблемът е, че всяко едно от тези неща
-
9:12 - 9:15ще изисква усилие и мотивация.
-
9:15 - 9:19И вярвам, че директорът не е разбрал важността на значимостта.
-
9:19 - 9:21Ако той, като участниците ни,
-
9:21 - 9:24смятал, че значимостта не е от значение,
-
9:24 - 9:26тогава нямало да го интересува.
-
9:26 - 9:29И би им казал: "Понастоящем ви насочих в тази посока
-
9:29 - 9:30и сега, когато ви насочих в тази посока
-
9:30 - 9:32всичко ще е наред."
-
9:32 - 9:35Но ако разбирате колко е важен смисълът,
-
9:35 - 9:37тогава ще осъзнаете, че всъщност е важно
-
9:37 - 9:39да прекарате малко време, енергия и усилие
-
9:39 - 9:42да накарате хората да се интересуват повече от това, което правят.
-
9:42 - 9:45Следващият експеримент бе малко по-различен.
-
9:45 - 9:48Взехме лист хартия с произволни букви,
-
9:48 - 9:52и поискахме от хора да намерят двойки букви, които са еднакви когато са една до друга.
-
9:52 - 9:53Това бе задачата.
-
9:53 - 9:55И хората направиха първия лист.
-
9:55 - 9:58После ги попитахме дали искат да направят и другия лист за по-малко пари,
-
9:58 - 10:01по-следващия за още по-малко и т.н
-
10:01 - 10:03Имахме три вариации.
-
10:03 - 10:06В първата хората пишеха имената си на листа,
-
10:06 - 10:10намериха всички двойки, и го връщаха на проверяващия.
-
10:10 - 10:14Той го преглеждаше отгоре до долу,
-
10:14 - 10:18казваше "мхм" и го слагаше в купчината до тях.
-
10:18 - 10:22Във втория вариант, хората не си пишеха имената,
-
10:22 - 10:24Проверяващият поглеждаше листа,
-
10:24 - 10:27взимаше го, без да го провери,
-
10:27 - 10:31и просто го оставяше върху купчината листа.
-
10:31 - 10:33Взимате листа и само го слагате настрана.
-
10:33 - 10:35И в третия случай,
-
10:35 - 10:43проверяващият взимаше листа и направо го слагаше в шредера.
-
10:43 - 10:46Какво стана в трите ситуации?
-
10:46 - 10:50На тази схема ви показвам на какво заплащане хората спряха.
-
10:50 - 10:55Малките числа означават, че хората са се трудили повече. Работили са много по-дълго.
-
10:55 - 11:00В открития случай хората работеха чак до 15 цента.
-
11:00 - 11:03За 15 цента на страница на практика спряха усилията.
-
11:03 - 11:08В ситуацията с шредера бе за двойно повече -- 30 цента на страница.
-
11:08 - 11:10А това е всъщност като предния резултат.
-
11:10 - 11:14Унищожавате усилията на хората, продукцията им,
-
11:14 - 11:16и ги карате да не са доволни от това, което правят.
-
11:16 - 11:18Но трябва да отбележа, между другото,
-
11:18 - 11:21че в условието със шредера, хората можеха да мамят.
-
11:21 - 11:23Можеше да не свършат толкова добра работа,
-
11:23 - 11:25защото разбираха, че само разкъсваме листата.
-
11:25 - 11:27Може би с първата страница ще се справите добре,
-
11:27 - 11:29но после виждате, че никой не ги проверява,
-
11:29 - 11:31затова правите още и още.
-
11:31 - 11:33Фактически, в това условие,
-
11:33 - 11:36хората можеха да предадат повече работа, да получат повече пари
-
11:36 - 11:38и да положат по-малко усилия.
-
11:38 - 11:40Но какво стана с пренебрегнатата ситуация?
-
11:40 - 11:44Дали тя наподобява открития или случая с шредера,
-
11:44 - 11:46или може би нещо по средата?
-
11:46 - 11:49Излиза, че бе почти като при шредера.
-
11:49 - 11:52Има добра и лоша новина от това.
-
11:52 - 11:57Лошата новина е, че пренебрегвайки представянето на хората
-
11:57 - 12:01е почти толкова лошо, колкото да разкъсате техните усилия пред очите им.
-
12:01 - 12:05Игнорирането е много сериозен проблем.
-
12:05 - 12:09Добрата новина е, че просто да погледнете нещо, което друг е направил,
-
12:09 - 12:12да го проверите и да кажете "мхм",
-
12:12 - 12:13е достатъчно задоволително
-
12:13 - 12:16за да подобри драстично мотивацията на хората.
-
12:16 - 12:22Добрата страна е, че повишаване на мотивацията не е толкова трудно.
-
12:22 - 12:24Лошата страна е, че унищожаване на стимула
-
12:24 - 12:26изглежда е невероятно лесно,
-
12:26 - 12:30и ако не обмисляме внимателно, може да прекалим.
-
12:30 - 12:33Всичко това се отнася за демотивирането
-
12:33 - 12:36и унищожаване на стимула.
-
12:36 - 12:40Следващата част, която искам да ви покажа, се отнася за позитивната мотивация.
-
12:40 - 12:45Има магазин в Щатите, наречен ИКЕА.
-
12:45 - 12:51ИКЕА е магазин със сносни мебели, които се сглобяват дълго време.
-
12:51 - 12:53(Смях)
-
12:53 - 12:56И не зная за вас, но всеки път, когато сглобявам един от тези,
-
12:56 - 13:00ми отнема много по-дълго, много повече усилия, много по-объркано е.
-
13:00 - 13:03Слагам неща по грешен начин.
-
13:03 - 13:06Не мога да кажа, че се радвам на тези неща.
-
13:06 - 13:09Не мога да кажа, че харесвам процеса.
-
13:09 - 13:13Но, когато приключа, сякаш харесвам мебелите на ИКЕА
-
13:13 - 13:15повече от останалите.
-
13:15 - 13:20Има стара приказка за сместа за кексове.
-
13:20 - 13:23Когато започнали да ги правят през 40-те,
-
13:23 - 13:26взимали тази смес и я слагали в кутия,
-
13:26 - 13:31карали домакините общо взето да го изсипват, разбъркат с вода,
-
13:31 - 13:35смесят, сложат във фурната и -- воала -- имате кекс.
-
13:35 - 13:38Но се оказва, че не били много известни,
-
13:38 - 13:39Хората не ги искали.
-
13:39 - 13:42И измислили всякакви причини за това.
-
13:42 - 13:43Може би вкусът не бил хубав.
-
13:43 - 13:45Не, бил превъзходен.
-
13:45 - 13:50Разбрали, че не се изискват достатъчно усилия.
-
13:50 - 13:53Било толкова лесно, че никой не предлагал кекс на гостите си
-
13:53 - 13:55и да каже: "Ето, моят кекс."
-
13:55 - 13:57Не, не, не, бил нечий друг кекс.
-
13:57 - 13:59Сякаш са го купили от магазина.
-
13:59 - 14:01Не го приемали като собствен.
-
14:01 - 14:03И какво направили?
-
14:03 - 14:07Извадили яйцата и млякото от сместа.
-
14:07 - 14:08(Смях)
-
14:08 - 14:12Вече трябвало да счупите яйцата и да ги добавите.
-
14:12 - 14:15Трябвало да измерите млякото и да го добавите, да разбъркате.
-
14:15 - 14:18Вече бил вашият кекс. Сега всичко било наред.
-
14:18 - 14:27(Аплодисменти)
-
14:27 - 14:30Мисля по ИКЕА ефекта,
-
14:30 - 14:32като караме хората да работят усилено,
-
14:32 - 14:36те всъщност започват да харесват повече това, което правят.
-
14:36 - 14:39Как да разнищим въпроса с експеримент?
-
14:39 - 14:41Поискахме от хора да направят оригами.
-
14:41 - 14:44Дадохме им напътствия как да го свият
-
14:44 - 14:46и им дадохме лист хартия.
-
14:46 - 14:50Всички бяха начинаещи и направиха нещо, което беше доста грозно --
-
14:50 - 14:53нищо общо с жаба или жерав.
-
14:53 - 14:56Но им казахме: "Виж, това оригами реално е наше.
-
14:56 - 14:59Ти се труди за нас, но ето какво, ще ти го продадем.
-
14:59 - 15:01Колко искаш да платиш за него?"
-
15:01 - 15:04И пресметнахме колко са склонни да платят за него.
-
15:04 - 15:06Имахме 2 вида хора.
-
15:06 - 15:08Хората, които са го сгънали,
-
15:08 - 15:13и тези, които не са и просто го виждаха като странични наблюдатели.
-
15:13 - 15:15Открихме, че собствениците мислеха,
-
15:15 - 15:19че това са красиви оригамита,
-
15:19 - 15:21и бяха готови да платят за тях 5 пъти повече
-
15:21 - 15:25от хората, които ги оценяваха безпристрастно.
-
15:25 - 15:28Можете да кажете, ако бяхте сгъвали,
-
15:28 - 15:34дали мислите: "Е, харесвам това оригами, но зная, че никой друг няма да го хареса."
-
15:34 - 15:40или мислите: "Харесвам това оригами и всички останали също ще го харесат"?
-
15:40 - 15:42Кое е вярното?
-
15:42 - 15:45Излиза, че сгъвалите не само харесваха оригамито повече,
-
15:45 - 15:49но вярваха, че всички ще мислят като тях.
-
15:49 - 15:52Смятаха, че всички ще го харесат много.
-
15:52 - 15:55В другия случай опитахме с ИКЕА ефекта.
-
15:55 - 15:57Направихме го по-трудно.
-
15:57 - 16:00На някои дадохме същата задача.
-
16:00 - 16:04За други го направихме по-трудно като скрихме упътването.
-
16:04 - 16:08Отгоре на листа имаше малки диаграми как се сгъва оригами.
-
16:08 - 16:11На някои хора ги махнахме.
-
16:11 - 16:14Затова сега бе по-трудно. Какво стана?
-
16:14 - 16:20Обективно погледнато, сегашното оригами бе по-грозно, беше по-трудно.
-
16:20 - 16:22Когато погледнахме лесното оригами,
-
16:22 - 16:26видяхме същото: Създателите го харесваха повече, оценителите по-малко.
-
16:26 - 16:28Когато погледнете сложните указания,
-
16:28 - 16:31ефектът е по-внушителен.
-
16:31 - 16:36Защо? Защото сега сгъващите го харесваха дори повече.
-
16:36 - 16:39Положиха допълнителни усилия за него.
-
16:39 - 16:43Наблюдателите? Те го харесваха даже по-малко.
-
16:43 - 16:47Защото наистина беше дори по-лошо от предното.
-
16:47 - 16:53Разбира се, това ни казва нещичко за това как оценяваме нещата.
-
16:53 - 16:55Сега замислете се за децата.
-
16:55 - 16:59Представете си, че ви попитам: "За колко бихте си продали детето?"
-
16:59 - 17:02Вашите спомени, връзки и т.н.
-
17:02 - 17:05Повечето биха казали за много, много пари --
-
17:05 - 17:07в добрите дни.
-
17:07 - 17:08(Смях)
-
17:08 - 17:10Представете си го малко по-различно.
-
17:10 - 17:12Представете си, че нямате деца
-
17:12 - 17:15и един ден отивате в парка и срещате деца,
-
17:15 - 17:16които са точно като вашите.
-
17:16 - 17:18Играете си с тях няколко часа.
-
17:18 - 17:20Когато си тръгвате, родителите ви казват:
-
17:20 - 17:24"Хей, между другото, преди да си тръгнеш, ако си заинтересован, продават се."
-
17:24 - 17:27(Смях)
-
17:27 - 17:29Колко бихте дали за тях сега?
-
17:29 - 17:32Повечето казват не толкова много.
-
17:32 - 17:37И това е така, защото нашите деца са толкова ценни,
-
17:37 - 17:39не само заради това кои са,
-
17:39 - 17:43но и заради нас, защото те са толкова свързани с нас
-
17:43 - 17:45и поради времето и връзките.
-
17:45 - 17:48И между другото, ако мислите, че упътването на ИКЕА не е добро,
-
17:48 - 17:50помислете за инструкциите, които идват с децата.
-
17:50 - 17:51Те са доста сложни.
-
17:51 - 17:52(Смях)
-
17:52 - 17:57Между другото, това са моите деца, които, разбира се, са чудесни и т.н.
-
17:57 - 17:59Което ни показва още нещо,
-
17:59 - 18:01което е, като при нашите създатели,
-
18:01 - 18:05когато погледнем плода на труда си,
-
18:05 - 18:10не виждаме, че останалите хора не гледат по нашия начин.
-
18:10 - 18:13Нека направя последен коментар.
-
18:13 - 18:16Ако имаме Адам Смит срещу Карл Маркс,
-
18:16 - 18:20Адам Смит има едно много важно схващане за ефикасността.
-
18:20 - 18:23Дал е пример с фабрика за карфици.
-
18:23 - 18:26Казал, че карфиците имат 12 различни стъпки
-
18:26 - 18:31и ако човек прави всички 12 стъпки, производителността е много ниска.
-
18:31 - 18:33Но ако човек прави една стъпка
-
18:33 - 18:35и друг прави втората и трети прави третата и т.н.
-
18:35 - 18:38производството може да се повиши значително.
-
18:38 - 18:44Наистина, това е чудесен пример и причината за Индустриалната революция и ефикасност.
-
18:44 - 18:46Карл Маркс от друга страна,
-
18:46 - 18:49казал, че отчуждаването от работата е изключително важно
-
18:49 - 18:53за това как хората виждат връзката си с това, което правят.
-
18:53 - 18:56И ако направите всички 12 стъпки, ви е грижа за карфицата.
-
18:56 - 19:00Но ако правите една стъпка всеки път, може би не ви интересува толкова.
-
19:00 - 19:03Смятам, че в индустриалната революция
-
19:03 - 19:06Адам Смит е бил по-точен от Карл Маркс,
-
19:06 - 19:09но реално превключваме
-
19:09 - 19:11и сега сме в икономиката на знанието.
-
19:11 - 19:14Може да се запитате, какво се случва в икономиката на знанието?
-
19:14 - 19:17Дали ефикасността все още е по-важна от значението?
-
19:17 - 19:19Мисля, че отговорът е не.
-
19:19 - 19:21Мисля, че местейки се към ситуации,
-
19:21 - 19:24в които хората трябва сами да решат
-
19:24 - 19:28колко усилия, внимание, грижа, колко свързани се чувстват,
-
19:28 - 19:32дали мислят за работа, докато отиват натам и под душа и т.н,
-
19:32 - 19:36изведнъж Маркс има какво да добави.
-
19:36 - 19:41Когато мислим за работа, обикновено мислим за стимул и заплащане като едно и също,
-
19:41 - 19:45но в действителност трябва да добавим още доста неща към това --
-
19:45 - 19:50значение, създаване, предизвикателства, собственост, разпознаване, гордост, т.н
-
19:50 - 19:54Добрата новина е, че ако добавим всички тези елементи и ги обмислим,
-
19:54 - 19:57как да сътворим собствената си значимост, гордост, мотивация
-
19:57 - 20:01и как да го направим на работното място и за работодателите,
-
20:01 - 20:05мисля, че можем да помогнем на хората да са по-продуктивни и по-щастливи.
-
20:05 - 20:06Много ви благодаря.
-
20:06 - 20:08(Аплодисменти)
- Title:
- Дан Арайъли: Какво ни кара да се чувстваме добре относно работата си?
- Speaker:
- Dan Ariely
- Description:
-
Какво ни стимулира да работим? Противно на общоприетата мъдрост, не са само парите. Но не е точно и радостта. Изглежда, че повечето от нас процъфтяват като бележат постоянен прогрес и чувстват целеустременост. Поведенческият икономист Дан Арайъли представя два разбулващи експеримента, които разкриват нашите неочаквани и нюансиращи поведения към значението на работата ни. (Заснето в TEDxRiodelaPlata.)
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 20:26
Stefan Milanov approved Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? | ||
Lilia Mladenova edited Bulgarian subtitles for What makes us feel good about our work? |