Гласът на природата

Бърни Краус записва диви звукови пейзажи - вятъра в дърветата, чуруликането на птиците, почти неуловимите звуци от ларвите на насекомите - в продължение на 45 години. За това време е виждал много места, радикално променени от човека, понякога дори от практики, считани за безопасни за околната среда. Един учудващ поглед към това, което можем да научим с помощта на природните симфонии, от грухтящите звуци на морската анемония до крещящите викове на бобъра в момента на неговата скръб.

(Звуци от природата)

Когато за първи път започнах
да записвам диви звукови пейзажи

преди 45 години,

нямах никаква представа, че мравките,

ларвите на насекомите,
морските анемонии и вирусите

създават свой звуков подпис.

Но го правят.

Така както и всеки див хабитат
на планетата,

като Амазонската тропическа гора,
която чувате.

Всъщност тропическите гори и
горите в умерените ширини

произвеждат собствени, изпълнени с живот,
животински оркестри.

Мигновено и организирано изразяване

на насекоми, влечуги,
земноводни, птици и бозайници.

Всеки звуков пейзаж,
който извира от див хабитат,

генерира свой собствен почерк,

който съдържа удивително
количество информация.

Част именно от тази информация
искам да споделя днес с вас.

Звуковият пейзаж е съставен
от 3 основни източника.

Първият е геофонията

или небиологичните звуци,

в който и да е хабитат,

като например вятърът в дърветата,
водата от потока,

вълните на океанския бряг,
движението на Земята.

Вторият източник е биофонията.

Тя представлява всички звуци,

произведени от организмите в даден хабитат

в един момент и място.

И третият източник е звукът,
който ние хората създаваме.

Нарича се антрофония.

Част от този звук е контролиран -
като музиката и театъра,

но повечето е предимно
хаотичен и несвързан.

Някои от нас го наричат шум.

Имаше време, в което
считах звуковите пейзажи

за безполезен артефакт.

Те просто си бяха там,
но нямаха никаква значимост.

Е, грешал съм.
Това, което научих след срещите си,

беше, че внимателното слушане ни дава
невероятно ценни инструменти,

с които можем да оценяваме
здравето на даден хабитат,

вземайки под внимание
целия живот в него.

Когато започнах записването
в края на 60-те години,

типичните методи за записване
бяха ограничени

до частичното улавяне
на индивидуални видове.

Предимно птици в началото,

по-късно животни като бозайници
или земноводни.

За мен, това беше като
да се опитваш да разбереш

великолепието на
Петата симфония на Бетовен

като отделиш звука на една цигулка

от контекста на оркестъра

и да слушаш само тази единствена част.

За щастие все повече институции

използват холистично насочените модели,

които аз и някои мои колеги въведохме

в сферата на звуково-пейзажната екология.

Когато започнах да правя записи
преди повече от четири десетилетия,

можех да записвам десет часа

и да уловя един час използваем материал,

достатъчно добър за албум,
филмов саундтрак

или музейна инсталация.

Сега, заради глобалното затопляне,

извличането на земни ресурси

и шумът от хората,
сред всички останали фактори,

може да отнеме и хиляда часа
или повече,

за да се запише същото нещо.

50% от архива ми

са от хабитати толкова
радикално променени,

че са или изцяло тихи,

или никога повече не могат да бъдат чути
в оригиналната си форма.

Стандартните методи
за оценка на един хабитат

са визуалното преброяване
на броя видове

и броя индивиди в рамките на вида
на дадена територия.

Обаче чрез сравнение
между данните, свързващи

плътността и разнообразието на това,
което чуваме.

бих могъл да достигна до доста
по-прецизен резултат.

Бих искал да ви покажа няколко примера,

илюстриращи възможностите,

които гмуркането в тази вселена отключва.

Това е Линкълн Медоу.

Линкълн Медоу се намира
на три часа шофиране

източно от Сан Франциско
в планините Сиера Невада

на две хиляди метра
надморска височина.

Записвам там от много години.

През 1988 компания, изсичаща дървета,
убедила местните жители,

че няма да има абсолютно никакво
влияние върху околната среда

поради новия метод, който изпробват,

наречен "селективно изсичане" -

премахване на дърво
на отделни места

вместо изсичане на всички дървета
на дадена територия.

С позволение да направя записи

преди и след изсичането

нагласих апаратурата си и улових
огромен брой хорове на зазоряване,

следвайки изключително стриктен протокол
и калибрирани записи,

тъй като исках наистина добра основа.

Това е пример за спектрограма.

Спектрограмата е
графично изображение на звука

с време, движещо се
отляво надясно -

в този случай са представени 15 секунди -

и честота - отдолу нагоре,

от най-ниска до най-висока.

Можете да видите, че моделът
на един поток

е представен тук в долната
една трета или половина,

докато птиците, обитавали някога ливадата,

са представени в горната част
на звуковия подпис.

Имало е много от тях.

А това е Линкълн Медоу преди
селективното изсичане.

(Звуци от природата)

Е, година по-късно се върнах

и, използвайки същия протокол

и записвайки при същите условия,

записах различни примери

на същите хорове при зазоряване.

Получих ето това.

Това е след селективното изсичане.

Можете да видите, че потокът
все още присъства

в долната трета,

но обърнете внимание, какво липсва
в горните две трети.

(Звуци от природата)

Появява се звук от кълвач.

Завръщах се в Линкълн Медоу
петнадесет пъти

през последните 25 години

и мога да ви кажа,
че биофонията,

нейната плътност и разнообразие,

все още не са се върнали
както бяха

преди изсичането.

Но ето снимка на Линкълн Медоу
след изсичането

и можете да видите,
че от перспективата на камерата

или човешкото око

почти няма клечка или дърво,
които да не са на мястото си.

Което потвърждава твърдението
на компанията по изсичане на дърветата,

че няма влияние върху околната среда.

Нашите уши обаче ни разказват
доста различна история.

Младите ученици винаги ме питат

какво казват тези животни,

а аз наистина нямам никаква идея.

Но мога да ви кажа,
че те наистина изразяват себе си.

Дали разбираме, или не
е съвсем различна история.

Вървях по бреговете на Аляска

и се натъкнах на морска вода,
останала след прилив,

пълна с колония от морски анемонии -

тези прекрасни ядящи машини,

роднини на коралите и медузите.

С любопитство да разбера
дали някоя от тях издава звуци,

спуснах хидрофон,

подводен микрофон, покрит с гума,

през устния отвор.

Съществото веднага започна

да абсорбира микрофона към стомаха си,

а пипалата претърсваха повърхността

за нещо с хранителна стойност.

Статичноподобните звуци,
които са много ниски,

ще чуете точно сега.

(Статични звуци)

Да, но обърнете внимание.
Когато не намери нищо за ядене -

(Грухтящ звук)

(Смях)

Мисля, че това е израз,
който може да бъде разбран

на всеки език.

(Смях)

В края на размножителния си цикъл

голямата крастава жаба

се заравя около метър под

втърдената почва на пустинята
в Американския Запад,

където може да остане за много сезони

докато условията станат
подходящи да се покаже отново.

Когато почвата има достатъчна влажност

през пролетта, жабите
излизат на повърхността

и се събират около тези
огромни пролетни вирове

много на брой.

И в хор започват да издават звуци

в абсолютен синхрон една с друга.

Правят го по две причини.

Първата е конкуренция,
защото търсят партньори.

Втората е сътрудничество,

тъй като, ако всички
издават звуци в синхрон,

става изключително трудно
за хищници като койотите,

лисиците и совите да разпознаят
отделен индивид за храна.

Това е спектрограма на жабешкия хор,

когато се намира в
здравословно състояние.

(Крякащи жаби)

Езерото Моно е точно на изток
от Националния парк Йосемити

в Калифорния

и е любимо място за обитание
на тези крастави жаби.

Също така доста се харесва от
американските военноморски пилоти,

които тренират с изтребителите си
при скорости,

надминаващи 1 100 км/ч,

и надморска височина
само няколко стотин метра

над коритото на Моно.

Много бързо, много ниско и толкова шумно,

че антрофонията, човешкият шум,

независимо, че е на
шест и половина километра

от жабешкото езеро,
което чухте преди секунда,

замаскира звука от хора на жабите.

Можете да видите от спектрограмата,
че цялата енергия,

която присъстваше на
първата спектрограма, липсва

от горната част

и звуците на жабите са прекъснати
при две и половина,

четири и половина и
шест и половина секунди.

А звукът от изтребителите

е в жълт цвят в долната част.

(Крякащи жаби)

След края на летенето

отне на жабите цели 45 минути

да възстановят синхронността си.

Време, през което, в период на пълнолуние,

наблюдавахме как два койота
и вирджински бухал

дойдоха и взеха няколко от тях.

Добрата новина е, че след
възобновяване на хабитата

и по-малко полети, популацията на жабите,

веднъж намаляваща през 1980-те
и рано през 90-те,

е вече почти в норма.

Искам да завърша с история,
разказана от един бобър.

Това е една много тъжна история,

но наистина показва как животните

понякога могат да изразяват емоции,

една доста спорна тема
сред някои по-стари биолози.

Мой колега правел записи
в Американския Среден Запад

около езеро, образувало се

може би преди 16 000 години
в края на ледената епоха.

Частично е било формирано и
от бент, изграден от бобри,

в единия край,
който е поддържал цялата екосистема

в много деликатен баланс.

Един следобед,
докато е правел записи,

внезапно от нищото се появили

няколко горски,

които без очевидна причина,

отишли до бента,

хвърлили динамит и го взривили,

убивайки женската и младите ѝ бебета.

Ужасен, колегата ми останал,

за да събере мислите си

и да запише всичко възможно
за остатъка от следобеда.

Вечерта, успял да улови
забележително събитие:

самотният оцелял мъжки бобър
плувал бавно в кръг,

неутешимо плачейки за загубата
на партньора и поколението си.

Това е може би най-тъжният звук,

който някога съм чувал,
издаван от някой организъм -

човек или друг.

(Плачещ бобър)

Да. Ами,

има много аспекти на звуковите пейзажи,

сред които начините, по които животните
са ни научили да танцуваме и пеем.

Тях ще запазя за друго време.

Но чухте как биофонията

помага в изясняването на
разбирането ни за природния свят.

Чухте влиянието на
добиването на земните ресурси,

човешкият шум и
разрушаването на хабитатите.

И докато науките за
околната среда обикновено

се опитват да разберат света
чрез това, което виждаме,

много по-пълно разбиране може да се получи
чрез това, което чуваме.

Биофонията и геофонията
са характерните гласове

на природния свят

и докато ги чуваме

ще сме надарени с усещането

за истинската история на света,
в който живеем.

Само за няколко секунди

звуковият пейзаж разкрива
много повече информация,

от много други перспективи -

от количествените данни
до различните култури.

Визуалното улавяне рамкира

ограничена перспектива от
даден пространствен контекст.

Докато звуковите пейзажи
разширяват обхвата

до пълни 360 градуса,
обгръщайки ни изцяло.

И докато една снимка може
да се равни на хиляда думи,

звуковият пейзаж може
да се равни на хиляда снимки.

Ушите ни ни казват, че

шепотът на всяко листо и същество

говори с природата на животите ни,

което би могло да съдържа
тайните на любовта към всичко,

особено към собствената ни човечност.

И...последната дума има ягуар от Амазония.

(Ръмжене)

Благодаря, че слушахте.

(Аплодисменти)