Защо бизнесът може да помогне за справянето със социалните проблеми

Защо се обръщаме към неправителствените организации, НПО-тата и правителствата за справянето с най-големите проблеми на обществото? Майкъл Портър признава, че не е обективен, тъй като е професор по бизнес, но иска да чуете неговия аргумент за това да позволим на бизнеса да се опита да разреши огромните проблеми като промяната в климата и достъпа до вода. Защо? Защото, когато бизнесът решава проблеми, той прави печалба - което води до развитие на това ново решение на проблема.

Мисля, че всички знаем,

че светът днес е пълен с проблеми.

Чуваме за тях

днес и вчера и всеки ден от десетилетия.

Сериозни проблеми, големи проблеми, належащи проблеми.

Лошо хранене, достъп до вода,

промяна в климата, обезлесяване,

липсата на умения, несигурност, недостатъчно храна,

недостатъчно здравеопазване, замърсяване.

Идват проблем след проблем

и мисля, че това, което наистина разграничава нашето време

от всяко друго време, което мога да си спомня в моето кратко съществуване

на Земята, е информираността по тези проблеми.

Ние сме много наясно.

Защо ни е толкова трудно

да се справяме с тези проблеми?

Това е въпросът, с който се боря,

идвайки от моята много различна перспектива.

Аз не съм човек, който работи със социални проблеми.

Аз съм човек, който работи с бизнеса,

помага на бизнеса да прави пари.

Боже опази.

Така че защо са ни толкова трудни

тези социални проблеми

и наистина, има ли някаква роля за бизнеса,

и ако да, каква е тази роля?

Мисля, че за да отговорим на този въпрос,

ние трябва да отстъпим назад и да помислим за

това как сме разбирали и премисляли

проблемите и решенията

на тези големи социални предизвикателства, с които се сблъскваме.

Мисля, че много виждат бизнеса

като проблем или поне като един от проблемите

в много от социалните предизвикателства, пред които сме изправени.

Нали знаете, помислете за веригите за бързо хранене,

производството на лекарства, банковия сектор.

Това е един много лош момент

по отношение на уважението към бизнеса.

Бизнесът не се разглежда като решение,

а като проблем от повечето хора.

И с право, в много случаи.

Има много лоши участници наоколо,

които предприеха грешните стъпки

и които всъщност влошиха проблема.

Така че може би тази гледна точка е оправдана.

Как се стараем да видим решенията

на тези социални проблеми,

на тези многобройни въпроси, пред които сме изправени като общество?

Ами опитваме се да виждаме решенията

като НПО-та,

като правителство,

като филантропия.

И наистина, уникалната организационна структура

на нашето време е това огромно увеличение на броя на НПО-тата

и на социалните организации.

Това е уникална, нова организационна форма,

която виждаме да се развива

Огромни иновации, огромна енергия,

огромен талант сега се мобилизира

чрез тази структура,

в опит за справяне с всички тези предизвикателства.

И много от нас тук са дълбоко свързани с това.

Аз съм професор по бизнес,

но всъщност съм основател, мисля, на вече четири нестопански сдружения.

Когато съм заинтригуван и информиран

за обществен проблем, това е, което правя,

създавам нестопанска организация.

Това е начинът, който открихме за справяне

с тези въпроси.

Дори и бизнес професорите мислят за това по този начин.

Но мисля, че към този момент,

сме били в тази позиция за твърде дълго.

Наясно сме с тези проблеми от десетилетия.

Имаме десетилетия опит

с нашите НПО-та и с нашите държавни органи,

и сме изправени пред неловка реалност.

Неловката реалност е, че не постигаме

достатъчно бърз прогрес.

Не побеждаваме.

Проблемите все още изглеждат много обезкуражаващи

и много необуздани

и всички решения, които постигаме

са малки решения.

Ние правим частичен напредък.

Какъв е основният проблем, който имаме

в справянето с тези социални проблеми?

Ако остраним цялата сложност,

имаме проблема с мащаба.

Нямаме мащаб.

Можем да постигнем напредък. Можем да покажем печалби.

Можем да покажем резултати. Можем да направим нещата по-добри.

Ние помагаме. Справяме се по-добре. Правим добро.

Но нямаме мащаб.

Не можем да постигнем по-мащабно въздействие върху тези проблеми.

Защо е това?

Защото не разполагаме с необходимите ресурси.

И това е наистина ясно сега.

И сега това е по-ясно, отколкото е било в продължение на десетилетия.

Просто нямаме достатъчно пари,

за да се справим с някои от тези проблеми в мащаб

с помощта на сегашния модел.

Няма достатъчно данъчни приходи,

Няма достатъчно благотворителни дарения,

за да се справим с тези проблеми.

Трябва да се изправим срещу тази реалност

и недостига на ресурси,

защото тези проблеми продължават да растат

в съвременния свят

с всички фискални проблеми, пред които сме изправени.

Така че, ако проблемът е фундаментално ресурсен,

къде са ресурсите в обществото?

Как се създават тези ресурси,

ресурсите, от които ще се нуждаме, за да се справим

с всички тези социални предизвикателства?

Ами мисля, че на това отговорът е много ясен:

Те са в бизнеса.

Цялото богатство всъщност е създадено от бизнеса.

Бизнесът създава богатство,

когато задоволява нужди с печалба.

Така е създадено богатството.

То е задоволяване на нужди с печалба,

което води до такси

и което води до приходи

и което води до благотворителни дарения.

Това е мястото, от където идват всички ресурси.

Само бизнесът може всъщност да създава ресурси.

Другите институции могат да ги използват

за да изпълняват важни задачи,

но само бизнесът може да ги създаде.

И бизнесът ги създава

когато е в състояние да отговори на нужда с печалба.

Ресурсите са предимно

генерирани от бизнеса.

Въпросът тогава е, как да се включим в това?

Как можем да се включим в това?

Бизнесът генерира тези ресурси

когато прави печалба.

Тази печалба е малката разлика

между цената и разходите, необходими за производството на

каквото и да е решение, което бизнесът е създал

на какъвто и да е проблем, който се опитва да реши.

Но тази печалба е магията.

Защо? Защото печалбата позволява на всяко решение,

което сме създали

да бъде безкрайно мащабируемо.

Защото ако можем да направим печалба,

можем да го направим за 10, 100, един милион,

100 милиона, милиард.

Решението става самоподдържащо се.

Това прави бизнесът,

когато генерира печалба.

И каква връзка има всичко това

със социалните проблеми?

Едната гледна точка е, нека да вземем тази печалба

и да я пренасочим към социалните проблеми.

Бизнесът трябва да дава повече.

Бизнесът трябва да бъде по-отговорен.

И това е пътят, по който сме били

в бизнеса.

Но този път

не ни докарва до там, където трябва да отидем.

Започнах кариерата си като професор по стратегия,

и все още съм професор по стратегия.

Горд съм с това.

Но също така, през годините,

съм работил все повече и повече по социални въпроси.

Работил съм в областта на здравеопазването, околната среда,

икономическо развитие, намаляването на бедността,

и като все повече и повече работех в социалната сфера,

започнах да виждам нещо,

което имаше дълбоко въздействие върху мен

и върху целия ми живот, в известен смисъл.

Общоприетото мнение в икономиката

и традиционната гледна точка на бизнеса

е, че всъщност има компромис

между социалните показатели и икономическите резултати.

Общоприетото мнение е

че бизнесът всъщност прави печалба

чрез предизвикване на социален проблем.

Класическият пример е замърсяването.

Ако бизнес замърсява, прави повече пари

отколкото ако се опитва да ограничи замърсяването.

Намаляването на замърсяването е скъпо,

следователно бизнесът не иска да го направи.

Изгодно е да има необезопасена работна среда.

Твърде скъпо е да има безопасна работна среда,

следователно бизнесът прави повече пари,

ако не разполага с безопасна работна среда.

Това е било общоприетото мнение.

Много компании са попаднали в това общоприето мнение.

Те се съпротивляват с подобряването на околната среда.

Съпротивляват се с подобряването на работната среда.

Този начин на мислене е довел до, мисля аз,

голяма част от поведението,

което критикуваме в бизнеса,

което аз критикувам в бизнеса.

но колкото по-дълбоко навлизам в тези социални проблеми,

един след друг,

и колкото повече се опитвам да ги разрешавам

лично, в някои случаи,

чрез нестопански организации, в които участвам,

толкова повече стигам до заключението, че реалността

е противоположна.

Бизнесът не носи печалба

от създаването на социални проблеми,

поне не във фундаментален смисъл.

Това е твърде опростена гледна точка.

Колкото по-надълбоко навлизаме в тези проблеми,

толкова повече започваме да разбираме,

че всъщност бизнесът печели

от решаването на социалните проблеми.

Това е мястото, където започва истинската печалба.

Да вземем замърсяването.

Днес вече знаем, че всъщност

намаляването на замърсяването и емисиите

генерира печалба.

Спестява пари.

Прави бизнеса по-продуктивен и ефективен.

Не губи ресурси.

Всъщност безопасната работна среда

и избягването на произшествия

прави бизнеса по-печеливш,

защото това е знак за добри процеси.

Произшествията са скъпи и костват много.

От проблем в проблем в проблем, започваме да научаваме,

че всъщност няма никакъв компромис

между социалния прогрес

и икономическата ефективност

във фундаментален смисъл.

Друг проблем е здравето.

Искам да кажа, че това, което открихме, е че всъщност

здравето на служителите е нещо,

което бизнесът трябва да цени,

тъй като здравето позволява на тези служители

да бъдат по-продуктивни и да работят,

вместо да отсъстват.

По-задълбочената работа, новата работа, новото мислене

за връзката между бизнес и социални проблеми

всъщност показва, че има основна,

дълбока синергия,

особено ако не мислите в много краткосрочен план.

В много краткосрочен план можете понякога

да се заблудите, мислейки,

че има коренно противоположни цели,

но в дългосрочен план, в крайна сметка, ние научаваме,

че в най-различни сфери, това просто не е вярно.

Как може да се включим

в силата на бизнеса

за справянето с основните проблеми,

пред които сме изправени?

Представете си, че можем да направим това, защото ако можехме,

щяхме да работим в мащаб.

Щяхме да можем да се включим в този огромен басейн от ресурси

и в организационния му капацитет.

И познайте какво? Това се случва в момента, най-накрая,

отчасти заради хора като вас,

които повдигат тези въпроси сега

година след година и десетилетие след десетилетие.

Виждаме организации като Dow Chemical,

водещи революцията за замяна на транс-мазнините

и наситените мазнини с иновативни нови продукти.

Пример за това е Jain Irrigation.

Това е компания, която донесе технологията за капково напояване

до хиляди и милиони земеделски производители,

значителното намалявайки използването на вода.

Виждаме компании като бразилската горска компания Fibria,

която е измислила как да се избегне

отсичането на стари гори

и използването на евкалипт и получават много повече реколта

на хектар дървена маса

и много повече хартия, отколкото бихте могли да произведете,

отсичайки старите дървета.

Виждате компании като Cisco, които са обучили

досега четири милиона души в компютърни умения

за да бъдат отговорни, да,

но по този начин разширяват възможността

за разпространяване на ИТ технологиите

и растежа на целия бизнес.

Има фундаментална възможност за бизнеса днес

да въздейства и да адресира тези социални проблеми

и тази възможност

е най-голямата бизнес възможност,

която виждаме днес.

И въпросът е, как да накараме бизнеса

да мисли и да адаптира този въпрос от споделена стойност?

Това е, което наричам споделена стойност:

справянето със социален проблем чрез бизнес модел.

Това е споделена стойност.

Споделена стойност е капитализъм,

но това е по-извисен вид капитализъм.

Това е капитализъм, такъв какъвто би трябвало да бъде,

изпълняващ важни нужди,

а не конкуриращ се за

тривиални разлики в продуктовите атрибути

и пазарния дял.

Споделена стойност е, когато можем да създадем социална стойност

и икономическа стойност едновременно.

Намирането на тези възможности

е това, което ще отприщи най-голямата възможност, която имаме

действително да разрешим тези социални проблеми,

защото можем да имаме мащаб.

Можем да постигнем споделена стойност на различни нива.

Тя е реална. И се случва.

Но за да накараме решенията да работят,

трябва да променим начина, по който бизнесът вижда себе си

и това, за щастие, е в ход.

Бизнесът е хванат в капана на конвенционалното разбиране,

според което той не трябва да се тревожи за социалните проблеми,

че това е нещо някак отстрани,

че някой друг ще го направи.

Сега виждаме компании,

които възприемат тази идея.

Но също трябва да признаем, че бизнесът

няма да направи това толкова ефективно,

колкото, ако неправителствените организации и правителството

работят в партньорство с него.

Новите НПО-та, които наистина движат процеса

са тези, които изнамериха тези партньорства,

които намериха начини да си сътрудничат.

Правителствата, които отбелязват най-голям напредък

са правителствата, които са открили начини

да направят споделената стойност в бизнеса възможна,

вместо да виждат правителството като единственият играч,

който трябва да командва.

Правителството разполага с много начини, чрез които да повлияе

желанието и способността на фирмите

да се конкурират по този начин.

Мисля, че ако можем да накараме бизнеса да вижда себе си по различен начин

и ако можем да накараме другите да виждат бизнеса по различен начин,

можем да променим света.

Знам го. Виждам го.

Чувствам го.

Младите хора, мисля,

моите студенти в бизнес факултета на Харвард, го разбират.

Ако можем да премахнем това разединение,

този безпокойство, това напрежение,

това разбиране, че

фундаментално не работим съвместно

в справянето с тези социални проблеми,

можем да го премахнем,

и най-накрая, мисля,

можем да намерим решения.

Благодаря.

(Аплодисменти)