5 техники да проговорим който и да е език | Сид Ефромович | TEDxUpperEastSide

Тази дискусия е проведена по време на местно TEDх събитие, организирано независимо от конференциите на TED.
Полиглотът Сид Ефромович споделя своите 5 трика, с чиято помощ се освобождава от напрежението, което често изпитваме, когато се опитваме да научим чужд език.
Сид е нашият местен хиперполиглот. Отраснал е в Бразилия, а след кратко пътуване по света, сега живее вълнуващ живот в Ню Йорк, където търгува със захар. Преподаването винаги е било негова страст и от 2006 насам се занимава с водене на групи за млади лидери. Провеждал е семинари, дискусии и класове на 3 различни континента, а в момента е завеждащ преподавател в Skillshare, където изнася лекции на тема подхранване на щастието и изучаване на чужди езици.

Говоря седем езика.

В момента, в който хората разберат това,

най-често ме питат -

освен за телефонния ми номер -

"Как го направи?

Какъв подход предприе за научаване
на всички тези различни езици?"

Е, днес ще споделя някои отговори с вас.

И така, номерът ми е 212...

(Смях)

Само се шегувам.

Вижте, отгледан съм като полиглот.

До момента, в който навърших 18,

вече говорех четири различни езика.

А през следващите три години

научих още три.

Искам да говоря именно за тези три години.

Защото начинът, по който изучавах езиците,

бе много различен
от този на връстниците ми

по това, че никога не е бил
една от тези стресиращи,

напрегнати, трудни,
привидно невъзможни задачи,

а вместо това беше нещо
приятно, забавно, вълнуващо.

Страшно много ми хареса всеки един момент.

И искам да споделя с вас

защо, какво го направи толкова специален.

Вижте, имах предимството,

че знаех тези четири езика от преди това.

Но освен това има и 5 техники,

5 умения, ако ги наречете,
които използвам,

за да направя процеса на учене
на езика много по-лесен.

И точно за тези 5 техники

искам да говоря днес.

Така че да започнем направо.

За първата техника,

първото, което трябва да направим,

е да си поемем дълбоко въздух.

И да се отпуснем.

И причината за това е, че цял живот

са ни учили как да правим нещата правилно.

От момента, в който се родим, ни учат

какво трябва да правим и какво не трябва,

и как да го правим правилно.

Е, когато става въпрос за ученето на език

златното правило за учене,

най-важното правило,

е да правим нещата погрешно,

да правим грешки,

това е първото правило.

Нека ви обясня защо.

Вижте, когато знаем различни езици,

сме събрали цяла колекция от звуци

и цяла колекция от структури,

които съчетани правят
това, което аз наричам -

и за нуждите на тази презентация -

нашата "езикова база данни".

Нашата езикова база данни ще съдържа

всички звуци и структури, които познаваме.

Въпреки това, има цяло семейство
от звуци и структури,

които са извън нашата база данни.

И за да можем да се впуснем
в изследването и в изучаването им,

няма нищо в нашата база данни,

нищо в рамките на вече познатото ни,

което да ни каже кога сме
построили структурата правилно,

нищо, което да ни каже
дали даден звук е точният.

Да кажем, че ще изследваме
този определен звук.

За него няма нищо в нашата база данни.

Когато го произнасяме,
можем да го правим идеално,

но в нашите глави ще звучи неправилно.

Познавате онова колебливо чувство,
онова несигурно нещо,

когато усещаме, че правим нещо погрешно?

Това е знакът, за който
трябва да се оглеждате.

Защото сигнализира, че в момента
излизате извън границите на базата данни

и си позволявате да изследвате
селенията на новия език.

Нека ви покажа как
на практика става това.

Да кажем, че ще научим
думата за "врата" на испански.

И така, думата "врата"
на испански е "Puerta".

И така, за "Puerta" имаме малко
съществуващи звуци в английския език.

Имаме звуци за "пу", "е" и за "та".

Обаче, когато стигнем до "р",

този звук не е в нашата база данни.

Звукът "ррр".

Продължителното "р" не съществува
в английската звукова база данни.

Остава извън нея.

И така, ако си позволим

да прокараме мост извън нея
и наистина да излезем отвъд

и да направим грешка,

можем да издадем звуци, подобни на "ррр".

Но вместо това, понякога се случва

да произнесем най-близкото до това,
което е в нашата база данни,

и това е звъкът "еъ".

(Смях)

И този "еъ" звук

произвежда нещо, което
звучи като "пуе-еъ-та",

което не значи нищичко на испански

и всъщност не звучи много очарователно.

И не ви казва много.

Така че, за първата техника,

позволете си да правите грешки,

така че да могат да излизат
звуци като "пуерта".

А сега, да разгледаме втората техника.

За втората

ще имам нужда от вашето съдействие.

Ще прочетем тези четири красиви думи.

Ще започнем на три.

Нека да започнем с първата
на три: 1, 2, 3.

(Публиката) Мао.
(Сид) Мао, идеално.

Втората: 1, 2, 3.
(Публиката) Коко.

(Сид) Идеално. Третата: 1, 2, 3.

(Публиката) Коко̀.
(Сид) Идеално.

И четвъртата: 1, 2, 3.

(Тишина)

О!

Нека да ви покажа какво стана,
когато направихме това.

Взехме тези четири думи

и ги филтрирахме през призмата
на американския английски език.

И получихме нещо,
което изглежда горе долу така.

И ще ви кажа какъв е резултатът.

И така, за първата дума, "Mão",

което значи "ръка" на португалски,

получаваме през нашия филтър "Мао".

(Смях)

За втората дума получаваме "коку",

което значи "кокосов орех" на португалски,

или "коко̀", което значи "изпражнение".

Прекарваме това през филтъра си
и получаваме топла чаша какао.

(Смях)

А за четвъртата дума,

имаме "хуо",

което значи "огън" на китайски.

И получаваме...

ако сте творчески настроени,
може би мъж в карате поза...

(Смях)

Но както и да е,

тези думи не подсказват много
как да бъдат произнесени.

И ако си мислите, че само за вас е така,

ако знаете английски и учите чужд език,

помислете за хората,
които не знаят английски.

Опитайте да обясните на някого,

че това [though] се произнася "доу",

а че това [thought] се произнася "тоот".

И въпреки че изглеждат почти идентично,

нямат нищо общо помежду си.

Или обяснете им, че

това [enough] е "инаф",

но да напишат [enaf] просто е грешно.

Виждате ли, няма нищо полезно
в ползването на чуждата азбука,

когато се опитвате да научите чужд език.

Защо? Защото ще ви подава грешни сигнали.

И, каква е втората техника?

Задраскайте я.

Захвърлете чуждата азбука.

Нека да ви дам по-добра алтернатива.

Това е бразилската валута

и се пише по следния начин.

На три, можем ли всички заедно
да произнесем името на валутата? 1, 2, 3.

(Публиката) Реал.

(Сид) Някои хора знаят как се произнася.

Да, нещо като "ре-ал".

Колкото и правилно да ви звучи това,
всъщност не значи нищо.

И когато говорите португалски,
"ре-ал" не значи нищо.

Нека да ви дам алтернатива.

Вижте, на португалски се произнася "хеау".

Ще ви науча как да го произнасяте.

На три, кажете "хе".

Все едно казвате "хей", но без "й".

И така, едно, две, три - "хе".

(Публиката) Хе.
(Сид) Идеално.

А сега, нека да кажем "ау".

Също като "ауч", но без "ч",

става "ау". Едно, две, три,

(Публиката) Ау.
(Сид) Идеално.

И така, "ХЕ"

(Публиката) ХЕ.

(Сид) АУ.

(Публиката) АУ.

(Сид) ХЕ.
(Публиката) ХЕ.

(Сид) АУ.
(Публиката) АУ.

(Сид) "ХЕ-АУ", ХЕАУ.

(Публиката) ХЕ-АУ.
(Сид) Идеално.

Сега всички звучите като разпалени
бразилски капиталисти.

(Смях)

И така, защо бихме използвали
нещо, което изглежда като това,

което изглежда като "реал",

като вместо това можем
да използваме нещо,

което изглежда така и ни дава
много повече информация

за това как да произнасяме
нещо на чужд език.

И това е наистина добре за нас,

защото към този момент сме си позволили

да излезем от нашата база данни
и да правим грешки,

да навлезем в неотбелязаната на картата
територия на новия език.

И после се научихме
да си записваме звуците

по начин, по който информацията
всъщност да е смислена.

Как можем да тестваме това?

Тук идва на помощ техника номер 3.

Техника номер 3 опира до това
да си намерим някой досаден педант.

Комуникирайки с някой,
който следи всички детайли

и няма да ви позволи да грешите,
без да ви поправи.

И по-важната част от
намирането на такъв човек,

гуру в този език,

е какъв тип взаимоотношения
ще изградите помежду си.

Връзка с някого,

в която той ще ви поправя
и ще се чувства удобно да го прави,

знаейки, че го прави, за да достигнете
до желаното ниво в езика.

Но в същото време това е

някой, който ще ви насърчава

да грешите, да правите грешки
на първо място.

Този перфекционист
може да е вашият учител

или възпитател, или приятел,

може да е някой, който сте намерили
в Скайп или Крейглист, няма значение.

Можете да намерите
перфекционисти навсякъде,

а с днешните технологии
е още по-лесно да ги откриете.

И после идва време да се упражнявате.

А за това имаме техника номер 4.

Винаги съм си мислел,
че у мен има нещо,

което съм наричал "лудостта на Сид",
нещо, което просто правех,

докато не открих
колко полезно е то всъщност.

Винаги съм провеждал сам нещо,
което наричам "разговори под душа".

И разговорите под душа
са точно това, което си мислите.

Когато учех нов език,

често оставах под душа
за по няколко минути.

Помня как провеждах всички тези дискусии;

помня как докато учех китайски,

се пазарях, опитвайки се
да взема още две йени,

за да си купя онези чудесни
кнедли и да ползвам отстъпка;

или се пренасях мислено в Рим,

и молех някой да ме упъти
до най-доброто място за разглеждане.

Беше страхотно.

Красотата на разговорите под душа

е, че ти позволява да откриеш празнота,
която може да имаш в познанията си,

защото си от двете страни на разговора.

Например, лесно е да поискаш напътствия,
но ще можеш ли да ги разбереш?

Или още по-добре, да ги дадеш?

Е, разговорите под душа ви принуждават
да заемете и двете страни на разговора.

И не е нужно да ги провеждате под душа.

Още едно страхотно нещо е,
че можете да ги водите навсякъде.

Може да ги провеждате
под душа, в апартамента си,

ходейки по улицата, в метрото,

и сериозно - ако сте в метрото

в Ню Йорк и си говорите сам на чужд език,

ще се впишете идеално.

Добре сте си.

Всичко това е страхотно,

защото не зависите от нищо или никого
за това да си направите тренировка,

правил съм го с години.

А после открих, че
и професионалните атлети го правят.

Майкъл Фелпс е известен с това, че
визуализира всяко едно от състезанията си

по няколко пъти,
преди да скочи във водата.

За него това е проработило,

за мен също работи,

така че ще работи и за вас.

А сега нека да пристъпим
към употреба на езика.

Защото до момента всичко е чудесно,

научили сме всички тези неща,

което ни поставя в една наистина
добра позиция да използваме езика,

а за това ви съветвам да си намерите
приятел, с когото да разговаряте.

За да си намерите такъв приятел,

ви препоръчвам да използвате това, което
наричам "дружеската формула".

Това е начин, по който
можете да се подсигурите,

че винаги ще имате стимул
да използвате новия език.

За тази цел

избраният език трябва да бъде
най-добрият общ език на двама ви.

Защо?

Ако сте поне малко като мен,

значи обичате да учите чужди езици,

за да комуникирате с повече хора,

за да достигнете до тях

и да разберете малко по-добре това,
което е в умовете и сърцата им.

И така, ако опитаме да говорим
с някого на чужд език,

който и двамата не говорим така добре,
вместо да говорим на английски,

или на какъвто език обикновено
говорим помежду си,

има по-голям шанс да обърнем
на езика, който ни е по-лесен.

Така че ви препоръчвам да намерите
някого, чийто общ език с вас

е езикът, който искате да изучите.

Ако не успеете да намерите никой,
опитайте с технологиите.

Или ако можете да пътувате,
това би било идеално.

Има проблем с това, осъзнавам го,

защото е трудно да се намери някой,
който идеално да пасва на този профил.

Но имам добра новина.

Открих това по време на работа

с един от колегите ми,
също лингвист,

той говори сто езика,

най-добрият ни общ език
определено е английският.

Следващият ни най-добър общ език
определено е френският.

Но помежду си винаги говорехме
на немски в офиса.

Защо го правехме?

Защото в офиса имаше хора,
които говореха английски,

имаше и хора, които говореха френски.

Но можехме да си говорим за
петък или събота вечер на немски

и никой не разбираше за какво си говорим.

Така че може да изберете
най-добрия си общ таен език.

(Смях)

И това се превръща в толкова удобен метод.

Можете да го прилагате с приятелите си

и да чувствате уединение
на публични места.

Без значение къде се намирате,
можете да проведете личен разговор.

И така, да обобщим.

Първата техника

е да си позволим да преминем
бариерата на познатия ни език

и да изследваме неочертаната територия

на звуци и структури, намиращи се
извън нашата база данни.

Втората техника е

да се научим как да си водим бележки

и да се уверяваме, че го правим

по начин, по който после да можем
да повторим тези звуци и структури.

После можем да изчистим грешките си
с помощта на някой педант.

Четвърта техника: практика.

Водете разговори под душа,
където и да искате да го правите.

После следвайте дружеската формула

и си намерете някого, с когото
да практикувате езика.

А след това

(италиански) достигаме
до един красив момент,

(немски) в който изучаването на нови езици

вече не е нещо напрегнато,
трудно и отегчително,

(испански) а се превръща
в свят от възможности.

Свят, в който всеки от нас
има възможността да изследва

(френски) нови култури и
всичките различни начини на живот.

(Бразилски португалски)
Най-голямата ви награда

ще бъде, че ще научите
повече за самите себе си.

(Гръцки) В момента това
може да ви звучи само като гръцки.

Но това не значи,
че не можете да го научите.

(Мандарински китайски)
"Пътуване от хиляда мили

започва с една стъпка."

И това не е проблем, защото
сега вече всички сте проходили.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)