В търсене на мъжа, който счупи врата ми
-
0:06 - 0:09Преди една година наех кола в Йерусалим,
-
0:09 - 0:12за да намеря един човек, когото не бях срещал дотогава,
-
0:12 - 0:14но който вече беше променил живота ми.
-
0:14 - 0:17Нямах телефон, на който да позвъня и да предупредя че идвам.
-
0:17 - 0:19Нямах точен адрес,
-
0:19 - 0:22но знаех името му, Абед,
-
0:22 - 0:26знаех че живее в град с население 15 000 души, Кфар Кара,
-
0:26 - 0:31и знаех, че преди 21 години, в покрайнините на този свят град,
-
0:31 - 0:33той счупи врата ми.
-
0:33 - 0:38И така, в една облачна януарска сутрин се запътих на север
-
0:38 - 0:42в сребрист шевролет, за да намеря един човек и вътрешен мир.
-
0:42 - 0:45Пътят се спускаше надолу и аз излязох от Йерусалим
-
0:45 - 0:48и взех същия завой, където неговия син камион
-
0:48 - 0:50натоварен с четири тона плочки за под,
-
0:50 - 0:53се заби със страшна скорост в задния ляв ъгъл
-
0:53 - 0:56на минибуса, в който седях аз.
-
0:56 - 0:59Тогава бях на 19.
-
0:59 - 1:02Бях порастнал с 5 инча и направил 20 000 лицеви
-
1:02 - 1:05за осем месеца и в нощта преди катастрофата
-
1:05 - 1:07се наслаждавах на новото си тяло,
-
1:07 - 1:09играх баскетбол с приятели
-
1:09 - 1:11в малките часове на една майска сутрин.
-
1:11 - 1:14Бях хванал топката в голямата си дясна ръка,
-
1:14 - 1:18и когато ръката ми се протегна към обръча се чувствах недосегаем.
-
1:18 - 1:22Бях на буса, за да взема пицата, която бях спечелил на игрището.
-
1:22 - 1:25Не видях как Абед идва.
-
1:25 - 1:27От моето място гледах нагоре към каменен град
-
1:27 - 1:30на хълма, искрящ под обедното слънце,
-
1:30 - 1:33когато някъде зад мен се чу силен трясък,
-
1:33 - 1:36силен като бомба.
-
1:36 - 1:38Главата ми се люшна над червената ми седалка.
-
1:38 - 1:41Тъпанчето ми се спука. Обувките ми отлетяха.
-
1:41 - 1:44Аз също летях, главата ми се клатеше закрепена на счупени кости,
-
1:44 - 1:49и когато се приземих, ръцете и краката ми бяха парализирани.
-
1:49 - 1:51През следващите месеци се научих да дишам сам,
-
1:51 - 1:54да седя, и да стоя, и да ходя,
-
1:54 - 1:57но сега тялото ми беше разделено вертикално.
-
1:57 - 2:00Бях полу-парализиран, и обратно у дома в Ню Йорк,
-
2:00 - 2:05използвах инвалидна количка за четири години, през целият колеж.
-
2:05 - 2:08Свърших колежа и се върнах в Йерусалим за една година.
-
2:08 - 2:11Там се изправих от инвалидния стол завинаги,
-
2:11 - 2:14подпрях се на бастуна си, и погледнах назад,
-
2:14 - 2:17намерих всички мои спътници в автобуса,
-
2:17 - 2:20по снимки от катастрофата,
-
2:20 - 2:23и когато видях тази снимка,
-
2:24 - 2:28не видях окървавено неподвижно тяло.
-
2:28 - 2:31Видях рамо със здрави оформени мускули
-
2:31 - 2:34и скърбях за загубата им,
-
2:34 - 2:36скърбях за всичко, което още не бях направил,
-
2:36 - 2:40но вече беше невъзможно.
-
2:44 - 2:46И тогава прочетох показанията които Абед бе дал
-
2:46 - 2:48сутринта след катастрофата,
-
2:48 - 2:52как е карал в дясното платно на магистралата в посока Йерусалим.
-
2:52 - 2:55Четейки тези думи се изпълних с яд.
-
2:55 - 2:59За първи път чувствах яд към този човек,
-
2:59 - 3:02и ядът ми дойде от въображаемите ми мисли.
-
3:02 - 3:04На този фотокопиран лист хартия,
-
3:04 - 3:07катастрофата още не се беше случила.
-
3:07 - 3:09Абед можеше все още да обърне кормилото си наляво
-
3:09 - 3:13и през прозореца щях да го видя как отминава
-
3:13 - 3:15и аз щях да остана цял.
-
3:15 - 3:19"Внимавай, Абед, внимавай. Забави."
-
3:19 - 3:21Но Абед не намали скоростта,
-
3:21 - 3:25и на този лист прекопирана хартия, вратът ми се счупи отново,
-
3:25 - 3:29и отново, ядът ме напусна.
-
3:29 - 3:32Реших да намеря Абед,
-
3:32 - 3:33и когато най-после го открих,
-
3:33 - 3:37той отговори на моя поздрав на иврит с такова пренебрежение,
-
3:37 - 3:39сякаш вече беше очаквал да се обадя.
-
3:39 - 3:41И може би беше така.
-
3:41 - 3:45Не напомних на Абед за предишните му шофьорски провинения -
-
3:45 - 3:4827 нарушения преди да навърши 25,
-
3:48 - 3:53и последното, да не превключи на по-бавна скорост в онзи майски ден -
-
3:53 - 3:55и не му напомних моето минало -
-
3:55 - 3:57квадриплегията и катетрите,
-
3:57 - 3:59несигурността и загубата -
-
3:59 - 4:02и когато Абед продължи да описва колко наранен е бил той в катастрофата,
-
4:02 - 4:04не казах че от полицейското досие знам,
-
4:04 - 4:07че се е разминал без сериозни наранявания.
-
4:07 - 4:11Казах, че искам да се видим.
-
4:11 - 4:14Абед каза, че ще се обади след няколко седмици,
-
4:14 - 4:16и когато аз го направих, записът от другата страна ми съобщи
-
4:16 - 4:18че номерът на абоната е прекъснат,
-
4:18 - 4:23и аз оставих Абед и катастрофата в миналото.
-
4:23 - 4:26Минаха години.
-
4:26 - 4:30С бастуна си и шината на глезена, и една раница
-
4:30 - 4:33пътешествах из шест континента.
-
4:33 - 4:36Хвърлях топката на ежеседмичната игра на софтбол,
-
4:36 - 4:38която започнах в Сентръл Парк,
-
4:38 - 4:41и у дома в Ню Йорк станах журналист и писател,
-
4:41 - 4:45печатайки стотици хиляди думи с един пръст.
-
4:45 - 4:48Един приятел ми обърна внимание, че всичките ми големи истории
-
4:48 - 4:51бяха отражение на моята собствена, всяка фокусирана на живот,
-
4:51 - 4:53който се е променил внезапно,
-
4:53 - 4:56ако не заради катастрофа, то заради наследство,
-
4:56 - 4:58замах на бухалка, щракане на апарат, арест.
-
4:58 - 5:02Всеки от нас има "преди" и "сега".
-
5:02 - 5:06Аз наистина все пак се бях опитвал да приема съдбата си.
-
5:06 - 5:10И въпреки това, Абед беше далеч от ума ми, до миналата година,
-
5:10 - 5:12когато се върнах в Израел, за да опиша катастрофата,
-
5:12 - 5:15и книгата, която написах тогава, "Полу-живот"
-
5:15 - 5:18беше почти завършена, когато осъзнах,
-
5:18 - 5:20че все още исках да се срещна с Абед,
-
5:20 - 5:23и най-накрая разбрах защо:
-
5:23 - 5:29исках да чуя една дума от него: "Съжалявам."
-
5:29 - 5:32Хората се извиняват и за по-малки неща.
-
5:32 - 5:34И така, свързах се с ченге, за да съм сигурен че Абед все още живееше
-
5:34 - 5:37някъде в този град,
-
5:37 - 5:40и сега шофирах бавно с жълта роза в саксия на задната седалка,
-
5:40 - 5:44когато изведнъж ми хрумна че цветето беше нелеп подарък.
-
5:44 - 5:47Но какво да вземеш на човека счупил шибания ти врат?
-
5:47 - 5:51(Смях)
-
5:51 - 5:53Влязох в града Абу Гош,
-
5:53 - 5:55и купих кутия локум:
-
5:55 - 6:00шам фъстък слепен с розова вода. По-добре.
-
6:00 - 6:03Обратно на магистрала 1 се опитвах да си представя какво ме очакваше.
-
6:03 - 6:07Абед щеше да ме прегърне. Абед щеше да ме заплюе.
-
6:07 - 6:11Абед щеше да каже "Съжалявам".
-
6:11 - 6:14И след това започнах да се чудя както много пъти преди това
-
6:14 - 6:16с какво щеше да бъде различен живота ми
-
6:16 - 6:17ако този мъж не ме беше наранил,
-
6:17 - 6:21ако на гените ми беше отредена различна порция житейски опит.
-
6:21 - 6:23Кой бях аз?
-
6:23 - 6:26Този който съм бил преди катастрофата,
-
6:26 - 6:30преди този път да раздели живота ми като гръбнака на разтворена книга?
-
6:30 - 6:32Или бях това което ми беше сторено?
-
6:32 - 6:37Дали всички ние сме резултата от нещата, които са направени на нас, за нас,
-
6:37 - 6:39изневярата на родител или съпруг,
-
6:39 - 6:41наследени пари?
-
6:41 - 6:45Дали вместо телата ни, ние сме техните вродени дарби или недостатъци?
-
6:45 - 6:48Изглеждаше че не бихме могли да сме нещо повече от гени и опит,
-
6:48 - 6:52но как да разделим едното от другото?
-
6:52 - 6:55Както Йейтс е задал същия универсален въпрос,
-
6:55 - 6:58"О тяло завладяно в ритъм, о светъл поглед,
-
6:58 - 7:04къде свършва танцьора и започва танца?"
-
7:04 - 7:06Карах вече час
-
7:06 - 7:10котаго погледнах в огледалото за обратно виждане и видях моя собствен светъл поглед.
-
7:10 - 7:14Светлината, която очите ми носеха откакто са сини.
-
7:14 - 7:17Импулсите които ме бяха накарали като прохождащо дете
-
7:17 - 7:20да се опитам да се подхлъзна от лодка в Чикагското езеро,
-
7:20 - 7:21които ме бяха подбудили като тийнейджър
-
7:21 - 7:26да скоча в разбунения залив Кейп Код след ураган.
-
7:26 - 7:28Но и видях в своето отражение,
-
7:28 - 7:30че ако Абед не ме беше наранил
-
7:30 - 7:33сега почти със сигурност щях да бъда доктор
-
7:33 - 7:37и съпруг, и баща.
-
7:37 - 7:39Щях да не мисля толкова за времето и смъртта,
-
7:39 - 7:41и нямаше да съм инвалид,
-
7:41 - 7:45нямаше да трябва да понеса хилядите удари с прашки и стрели в моята съдба.
-
7:45 - 7:47Честото свиване на петте пръста, начупените ми зъби
-
7:47 - 7:50заради нуждата да захапвам нещата,
-
7:50 - 7:52които една-единствена ръка не може да отвори.
-
7:52 - 7:58Танцьорът и танцът бяха безнадеждно свързани.
-
7:58 - 8:00Наближаваше 11 часа, когато завих вдясно
-
8:00 - 8:02към Афула, преминах голям изкоп
-
8:02 - 8:05и скоро бях в Кфар Кара.
-
8:05 - 8:07Усетих нервност.
-
8:07 - 8:11Но Шопен свиреше по радиото, седем прекрасни мазурки,
-
8:11 - 8:13и аз спрях до една бензиностанция,
-
8:13 - 8:16за да послушам и да се успокоя.
-
8:16 - 8:19Казвали са ми, че в арабски град
-
8:19 - 8:21е достатъчно да споменеш името на местен
-
8:21 - 8:23и ще го познаят.
-
8:23 - 8:25И аз споменавах Абед и себе си,
-
8:25 - 8:27и нарочно казвах на хората в града,
-
8:27 - 8:30че съм дошъл с добро,
-
8:30 - 8:33когато срещнах Мохамед пред пощата на обед.
-
8:33 - 8:35Той ме изслуша.
-
8:35 - 8:38Знаете ли, най-често по време на разговорите ми с хора
-
8:38 - 8:42ми се случваше да се замисля къде свършва моето аз и започва моят недъг,
-
8:42 - 8:45защото много хора ми признаваха неща, които не са казвали на никой друг.
-
8:45 - 8:47Много плачеха.
-
8:47 - 8:50И един ден, след като една жена на улицата направи същото
-
8:50 - 8:52и по-късно я попитах защо,
-
8:52 - 8:54тя ми обясни възможно най-добре, че сълзите
-
8:54 - 8:57й имали нещо общо с факта, че аз съм щастлив и силен,
-
8:57 - 9:00но също и уязвим.
-
9:00 - 9:02Слушах думите й, които предполагам бяха истина.
-
9:02 - 9:04Аз бях себе си,
-
9:04 - 9:06но сега бях аз, въпреки накуцването,
-
9:06 - 9:11и предполагам, че това ме правеше човекът, който съм.
-
9:11 - 9:12Както и да е, Мохамед ми каза
-
9:12 - 9:15неща които може би не би разказал на друг непознат.
-
9:15 - 9:19Заведе ме до къща измазана в бежово, и ме остави там.
-
9:19 - 9:22И докато седях и обмислях какво да кажа,
-
9:22 - 9:25една жена в черен шал и черна рокля дойде до мен.
-
9:25 - 9:28Излязох от колата и казах "Шалом",
-
9:28 - 9:30и се представих,
-
9:30 - 9:31а тя ми каза, че нейният съпруг Абед
-
9:31 - 9:34ще се прибере от работа след четири часа.
-
9:34 - 9:37Нейният иврит не беше много добър, и по-късно ми призна,
-
9:37 - 9:40че си е мислела че съм дошъл да инсталирам интернет.
-
9:40 - 9:43(Смях)
-
9:43 - 9:47Аз се качих в колата и се върнах в 4:30,
-
9:47 - 9:48благодарен за минарето по-нагоре на улицата,
-
9:48 - 9:50което ми помогна да се ориентирам по пътя наобратно.
-
9:50 - 9:52Когато се приближавах до входната врата,
-
9:52 - 9:56Абед ме видя, дънките и фланелената ми риза и бастуна,
-
9:56 - 10:01и аз видях Абед, обикновен наглед мъж, среден по размер.
-
10:01 - 10:04Той беше облечен в бяло и черно: чехли върху чорапите,
-
10:04 - 10:06захабен анцуг, шарен пуловер,
-
10:06 - 10:09и скиорска шапка на черти, дръпната до челото му.
-
10:09 - 10:12Той ме очакваше. Мохамед беше позвънил.
-
10:12 - 10:16И затова веднага се здрависахме, и се усмихнахме,
-
10:16 - 10:18и аз му дадох моят подарък,
-
10:18 - 10:19и той ми каза, че съм гост в дома му
-
10:19 - 10:23и седнахме един до друг на платненото канапе.
-
10:23 - 10:26И тогава Абед веднага продължи
-
10:26 - 10:27историята, която някога беше започнал по телефона
-
10:27 - 10:30преди 16 години.
-
10:30 - 10:34Току що бил претърпял очна операция, каза той.
-
10:34 - 10:36Имал проблеми и с едната си страна и с краката си,
-
10:36 - 10:38а, и в катастрофата изгубил зъбите си.
-
10:38 - 10:41Дали исках да видя как ги маха?
-
10:41 - 10:44Абед стана и включи телевизора,
-
10:44 - 10:47за да не бъда сам когато излезе от стаята,
-
10:47 - 10:49и се върна с полароидни снимки от катастрофата
-
10:49 - 10:52и със старата си шофьорска книжка.
-
10:52 - 10:55"Бях хубав", каза той.
-
10:55 - 10:58Погледнахме ламинираната му физиономия.
-
10:58 - 11:00Абед е бил далеч от хубав,
-
11:00 - 11:04с плътна черна коса, кръгло лице и широк врат.
-
11:04 - 11:07Това беше младежът, който на 16 май, 1990,
-
11:07 - 11:09счупи врата на двама души, включително и моя,
-
11:09 - 11:13и причини мозъчен оток и взе един живот.
-
11:13 - 11:16Двадесет и една години по-късно беше по-слаб от жена си,
-
11:16 - 11:17с кожа увиснала на лицето му,
-
11:17 - 11:20и когато гледах как Абед гледа своето по-младо аз,
-
11:20 - 11:23си спомних как аз гледах снимката на моето младо аз
-
11:23 - 11:27след катастрофата, и си припомних тази тъга.
-
11:27 - 11:31"Катастрофата промени живота и на двама ни", казах аз.
-
11:31 - 11:34Абед ми показа снимка на потрошения му камион,
-
11:34 - 11:36и каза че катастрофата е станала по вина на шофьора на автобуса
-
11:36 - 11:40в лявото платно, който не го пропуснал.
-
11:40 - 11:42Не исках да си припомням катастрофата с Абед.
-
11:42 - 11:44Надявах се на нещо далеч по-просто:
-
11:44 - 11:49да разменя турски десерт за една дума и да си тръгна.
-
11:49 - 11:51И затова не му напомних, че в неговите собствени показания
-
11:51 - 11:53на сутринта след катастрофата,
-
11:53 - 11:56Абед дори не бе споменал шофьор на автобус.
-
11:56 - 11:59Не, замълчах си. Замълчах, защото не бях дошъл за истината.
-
11:59 - 12:02Бях дошъл за угризения.
-
12:02 - 12:04И затова сега търсех угризения
-
12:04 - 12:07и захвърлих истината под гумите на автобуса.
-
12:07 - 12:10"Разбирам," казах "че катастрофата не е била по твоя вина,
-
12:10 - 12:14но не те ли натъжава това, че други са страдали?"
-
12:14 - 12:17Абед каза три бързи думи.
-
12:17 - 12:20"Да, аз страдах."
-
12:20 - 12:23След това Абед ми каза защо е страдал.
-
12:23 - 12:26Преди катастрофата живял неправеден живот,
-
12:26 - 12:29и затова Господ му отредил катастрофата,
-
12:29 - 12:33но сега, каза той, е станал религиозен и Господ е доволен.
-
12:33 - 12:36Тогава Господ се намеси:
-
12:36 - 12:39по телевизията даваха новини за катастрофа на север,
-
12:39 - 12:41в която преди часове били убити трима души.
-
12:41 - 12:44Погледнахме към отломките.
-
12:44 - 12:47"Странно", казах аз.
-
12:47 - 12:49"Странно" съгласи се той.
-
12:49 - 12:52Помислих си, че там, на път 804,
-
12:52 - 12:54има причинители и жертви,
-
12:54 - 12:56двойки свързани с катастрофа.
-
12:56 - 12:58Някои, като Абед, щяха да забравят датата.
-
12:58 - 13:02Други, като мен, щяха да помнят.
-
13:02 - 13:05Новините свършиха и Абед заговори.
-
13:05 - 13:07"Жалко" каза той "че полицията
-
13:07 - 13:12в тази страна не е дастатъчно строга за лошите шофьори."
-
13:12 - 13:15Аз бях изумен.
-
13:15 - 13:18Абед беше казал нещо забележително.
-
13:18 - 13:21Това беше ли показателно за степента, до която си беше намерил опрощение за катастрофата?
-
13:21 - 13:23Беше ли свидетелство за вина, за опит
-
13:23 - 13:26да каже, че е трябвало да бъде затворен за по-дълго време?
-
13:26 - 13:29Беше в затвора шест месеца, и лишен от книжка за камион за десет години.
-
13:29 - 13:31Забравих обноските си.
-
13:31 - 13:35"Абед," казах,
-
13:35 - 13:39"мислех, че ти си имал проблеми с шофирането преди катастрофата."
-
13:39 - 13:43"Е" каза той "веднъж карах със 60 в зона за 40."
-
13:43 - 13:46И така 27 нарушения -
-
13:46 - 13:49преминаване на червено, каране с превишена скорост,
-
13:49 - 13:51каране от грешната страна на бариерата,
-
13:51 - 13:53и накрая, засилването надолу по този хълм -
-
13:53 - 13:56бяха сведени до едно.
-
13:56 - 13:59И тогава разбрах, че без значение колко страшна е реалността,
-
13:59 - 14:02хората я наместват в история, която им е угодна.
-
14:02 - 14:06Козата става героя. Извършителят се превръща в жертва.
-
14:06 - 14:13И тогава разбрах, че Абед никога няма да се извини.
-
14:13 - 14:16Абед и аз седяхме с нашето кафе.
-
14:16 - 14:19Бяхме прекарали 90 минути заедно
-
14:19 - 14:21и сега вече не беше непознат за мен.
-
14:21 - 14:24Не беше особено лош човек
-
14:24 - 14:26или особено добър.
-
14:26 - 14:28Беше ограничен човек,
-
14:28 - 14:31който бе намерил в себе си милост към мен.
-
14:31 - 14:33Съобразно еврейските обичаи
-
14:33 - 14:37ми пожела да живея 120 години.
-
14:37 - 14:38Но за мен беше трудно да намеря допирни точки
-
14:38 - 14:42с някой, който напълно си изми ръцете от собственото си катастрофично деяние,
-
14:42 - 14:46с някой, чийто живот беше толкова неизследван, че той каза
-
14:46 - 14:51че е мислел че двама души са починали в катастрофата.
-
14:53 - 14:57Имаше много неща, които ми се искаше да кажа на Абед.
-
14:57 - 15:00Исках да му кажа, че ако признае моят недъг,
-
15:00 - 15:03всичко ще е наред,
-
15:03 - 15:04защото е грешно, че хората се чудят
-
15:04 - 15:08на тези като мен, които се усмихват докато накуцват.
-
15:08 - 15:11Хората не знаят, че те са преминали през по-лоши неща,
-
15:11 - 15:15че сърдечните терзания те удрят с по-голяма сила от камион излязъл от контрол,
-
15:15 - 15:18че проблемите на ума са способни да нанесат наранявания по-големи
-
15:18 - 15:22от стотици счупени вратове.
-
15:22 - 15:25Исках да му кажа, че това което ни прави хората, които сме
-
15:25 - 15:26най-вече
-
15:26 - 15:28не са нашите умове и не са телата ни,
-
15:28 - 15:30нито това, което ни се случва,
-
15:30 - 15:33а как реагираме на нещата, които ни се случват.
-
15:33 - 15:36"Това" пише психиатърът Виктор Франкл,
-
15:36 - 15:38"е последната от човешките свободи:
-
15:38 - 15:42да избереш своята нагласа към дадените обстоятелства."
-
15:42 - 15:45Исках да му кажа, че не само парализиращите
-
15:45 - 15:49и парализираните трябва да се променят, да свикнат отново с рееалноста
-
15:49 - 15:51но на всички нас ни се налага -
-
15:51 - 15:56и застаряващите, и притеснените, и разведените, и оплешивяващите
-
15:56 - 16:00и банкрутиралите, и всички.
-
16:00 - 16:02Исках да му кажа че не е нужно да наричаш
-
16:02 - 16:04лошите неща добри,
-
16:04 - 16:07че една катастрофа е дадена от Бог и следователно е нещо хубаво,
-
16:07 - 16:09и че счупен врат също е хубаво.
-
16:09 - 16:12Може да кажеш, че лошото нещо е отвратително,
-
16:12 - 16:16но въпреки това в този свят има още много прекрасни неща.
-
16:16 - 16:21Исках да му кажа, че накрая нашата задача е ясна,
-
16:21 - 16:24трябва да се изправим пред лошата съдба.
-
16:24 - 16:27Трябва да сме в доброто, и да се радваме на доброто,
-
16:27 - 16:33на учението, работата, приключенията и приятелството - о, приятелството -
-
16:33 - 16:37на общността и любовта.
-
16:37 - 16:40Но най-вече исках да му кажа
-
16:40 - 16:42какво е написал Херман Мелвил,
-
16:42 - 16:45че "за да се насладиш на тленната топлина
-
16:45 - 16:48поне малка част от теб трябва да е студена,
-
16:48 - 16:50защото няма качество на света,
-
16:50 - 16:54което не е обратното на себе си просто заради контраста."
-
16:54 - 16:56Да, противоположностите.
-
16:56 - 16:58Ако осъзнавате какво нямате,
-
16:58 - 17:02ще оцените наистина нещата, които имате,
-
17:02 - 17:06и ако боговете са милостиви, може би наистина ще се насладите на това, което имате.
-
17:06 - 17:08Това е едничкия подарък, който може би ще получите
-
17:08 - 17:11ако страдате по какъвто и да е екзистенциален начин.
-
17:11 - 17:13Познавате смъртта, и затова се събуждате всяка сутрин
-
17:13 - 17:15пулсиращи с живот в готовност.
-
17:15 - 17:17Част от вас е студена,
-
17:17 - 17:20за да може друга част наистина да се наслади на топлината,
-
17:20 - 17:23или дори на студа.
-
17:23 - 17:25Една сутрин, години след катастрофата,
-
17:25 - 17:28стъпих на камък и лявото ми ходило
-
17:28 - 17:32усети студен проблясък, нервите най-после се пробудиха,
-
17:32 - 17:37беше опияняващо, повей сняг.
-
17:37 - 17:40Но не казах тези неща на Абед.
-
17:40 - 17:45Казах му, че е убил един човек, не двама.
-
17:45 - 17:49И му казах името на този човек.
-
17:49 - 17:53И след това казах "Сбогом."
-
17:53 - 17:55Благодаря ви.
-
17:55 - 18:02(Аплодисменти)
-
18:02 - 18:05Благодаря много.
-
18:05 - 18:09(Аплодисменти)
- Title:
- В търсене на мъжа, който счупи врата ми
- Speaker:
- Джошуа Прагер
- Description:
-
Когато Джошуа Прагер бил 19-годишен, страшна катастрофа с бус го оставила полу-парализиран. Той се връща в Израел 20 години по-късно, за да намери шофьора, който е преобърнал света му. В тази завладяваща история за деня на тяхната среща, Прагер изследва задълбочени въпроси за природата, околната среда, себеизмамата и съдбата.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 18:30
Dimitra Papageorgiou edited Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Dimitra Papageorgiou approved Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Dimitra Papageorgiou edited Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Dimitra Papageorgiou edited Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Dimitra Papageorgiou edited Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Dimitra Papageorgiou approved Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for In search of the man who broke my neck |