0:00:06.463,0:00:09.482
Преди една година наех кола в Йерусалим,

0:00:09.482,0:00:11.674
за да намеря един човек, когото не бях срещал дотогава,

0:00:11.674,0:00:13.810
но който вече беше променил живота ми.

0:00:13.810,0:00:16.555
Нямах телефон, на който да позвъня и да предупредя че идвам.

0:00:16.555,0:00:19.056
Нямах точен адрес,

0:00:19.056,0:00:21.671
но знаех името му, Абед,

0:00:21.671,0:00:26.323
знаех че живее в град с население 15 000 души, Кфар Кара,

0:00:26.323,0:00:31.134
и знаех, че преди 21 години, в покрайнините на този свят град,

0:00:31.134,0:00:33.355
той счупи врата ми.

0:00:33.355,0:00:37.619
И така, в една облачна януарска сутрин се запътих на север

0:00:37.619,0:00:42.325
в сребрист шевролет, за да намеря един човек и вътрешен мир.

0:00:42.325,0:00:45.197
Пътят се спускаше надолу и аз излязох от Йерусалим

0:00:45.197,0:00:47.837
и взех същия завой, където неговия син камион

0:00:47.837,0:00:50.163
натоварен с четири тона плочки за под,

0:00:50.163,0:00:52.981
се заби със страшна скорост в задния ляв ъгъл

0:00:52.981,0:00:56.119
на минибуса, в който седях аз.

0:00:56.119,0:00:58.773
Тогава бях на 19.

0:00:58.773,0:01:02.100
Бях порастнал с 5 инча и направил 20 000 лицеви

0:01:02.100,0:01:05.044
за осем месеца и в нощта преди катастрофата

0:01:05.044,0:01:07.210
се наслаждавах на новото си тяло,

0:01:07.210,0:01:09.351
играх баскетбол с приятели

0:01:09.351,0:01:11.457
в малките часове на една майска сутрин.

0:01:11.457,0:01:14.152
Бях хванал топката в голямата си дясна ръка,

0:01:14.152,0:01:18.497
и когато ръката ми се протегна към обръча се чувствах недосегаем.

0:01:18.497,0:01:22.343
Бях на буса, за да взема пицата, която бях спечелил на игрището.

0:01:22.343,0:01:24.891
Не видях как Абед идва.

0:01:24.891,0:01:27.263
От моето място гледах нагоре към каменен град

0:01:27.263,0:01:30.249
на хълма, искрящ под обедното слънце,

0:01:30.249,0:01:32.725
когато някъде зад мен се чу силен трясък,

0:01:32.725,0:01:35.642
силен като бомба.

0:01:35.642,0:01:38.118
Главата ми се люшна над червената ми седалка.

0:01:38.118,0:01:41.204
Тъпанчето ми се спука. Обувките ми отлетяха.

0:01:41.204,0:01:44.458
Аз също летях, главата ми се клатеше закрепена на счупени кости,

0:01:44.458,0:01:48.674
и когато се приземих, ръцете и краката ми бяха парализирани.

0:01:48.674,0:01:51.095
През следващите месеци се научих да дишам сам,

0:01:51.095,0:01:54.100
да седя, и да стоя, и да ходя,

0:01:54.100,0:01:56.568
но сега тялото ми беше разделено вертикално.

0:01:56.568,0:02:00.029
Бях полу-парализиран, и обратно у дома в Ню Йорк,

0:02:00.029,0:02:04.664
използвах инвалидна количка за четири години, през целият колеж.

0:02:04.664,0:02:08.142
Свърших колежа и се върнах в Йерусалим за една година.

0:02:08.142,0:02:11.020
Там се изправих от инвалидния стол завинаги,

0:02:11.020,0:02:13.979
подпрях се на бастуна си, и погледнах назад,

0:02:13.979,0:02:16.960
намерих всички мои спътници в автобуса,

0:02:16.960,0:02:19.751
по снимки от катастрофата,

0:02:19.751,0:02:22.762
и когато видях тази снимка,

0:02:24.208,0:02:27.569
не видях окървавено неподвижно тяло.

0:02:27.569,0:02:31.316
Видях рамо със здрави оформени мускули

0:02:31.316,0:02:33.632
и скърбях за загубата им,

0:02:33.632,0:02:36.018
скърбях за всичко, което още не бях направил,

0:02:36.018,0:02:39.910
но вече беше невъзможно.

0:02:43.897,0:02:46.274
И тогава прочетох показанията които Абед бе дал

0:02:46.274,0:02:48.490
сутринта след катастрофата,

0:02:48.490,0:02:52.372
как е карал в дясното платно на магистралата в посока Йерусалим.

0:02:52.372,0:02:55.327
Четейки тези думи се изпълних с яд.

0:02:55.327,0:02:58.827
За първи път чувствах яд към този човек,

0:02:58.827,0:03:01.650
и ядът ми дойде от въображаемите ми мисли.

0:03:01.650,0:03:03.773
На този фотокопиран лист хартия,

0:03:03.773,0:03:07.326
катастрофата още не се беше случила.

0:03:07.326,0:03:09.415
Абед можеше все още да обърне кормилото си наляво

0:03:09.415,0:03:12.799
и през прозореца щях да го видя как отминава

0:03:12.799,0:03:15.241
и аз щях да остана цял.

0:03:15.241,0:03:19.099
"Внимавай, Абед, внимавай. Забави."

0:03:19.099,0:03:21.412
Но Абед не намали скоростта,

0:03:21.412,0:03:25.220
и на този лист прекопирана хартия, вратът ми се счупи отново,

0:03:25.220,0:03:29.223
и отново, ядът ме напусна.

0:03:29.223,0:03:31.623
Реших да намеря Абед,

0:03:31.623,0:03:33.363
и когато най-после го открих,

0:03:33.363,0:03:36.916
той отговори на моя поздрав на иврит с такова пренебрежение,

0:03:36.916,0:03:39.091
сякаш вече беше очаквал да се обадя.

0:03:39.091,0:03:41.465
И може би беше така.

0:03:41.465,0:03:44.638
Не напомних на Абед за предишните му шофьорски провинения -

0:03:44.638,0:03:48.419
27 нарушения преди да навърши 25,

0:03:48.419,0:03:53.110
и последното, да не превключи на по-бавна скорост в онзи майски ден -

0:03:53.110,0:03:55.203
и не му напомних моето минало -

0:03:55.203,0:03:56.911
квадриплегията и катетрите,

0:03:56.911,0:03:59.432
несигурността и загубата -

0:03:59.432,0:04:02.124
и когато Абед продължи да описва колко наранен е бил той в катастрофата,

0:04:02.124,0:04:04.484
не казах че от полицейското досие знам,

0:04:04.484,0:04:07.187
че се е разминал без сериозни наранявания.

0:04:07.187,0:04:10.920
Казах, че искам да се видим.

0:04:10.920,0:04:13.563
Абед каза, че ще се обади след няколко седмици,

0:04:13.563,0:04:16.139
и когато аз го направих, записът от другата страна ми съобщи

0:04:16.139,0:04:18.412
че номерът на абоната е прекъснат,

0:04:18.412,0:04:23.388
и аз оставих Абед и катастрофата в миналото.

0:04:23.388,0:04:25.618
Минаха години.

0:04:25.618,0:04:29.887
С бастуна си и шината на глезена, и една раница

0:04:29.887,0:04:32.557
пътешествах из шест континента.

0:04:32.557,0:04:35.996
Хвърлях топката на ежеседмичната игра на софтбол,

0:04:35.996,0:04:38.224
която започнах в Сентръл Парк,

0:04:38.224,0:04:41.137
и у дома в Ню Йорк станах журналист и писател,

0:04:41.137,0:04:45.223
печатайки стотици хиляди думи с един пръст.

0:04:45.223,0:04:47.730
Един приятел ми обърна внимание, че всичките ми големи истории

0:04:47.730,0:04:50.622
бяха отражение на моята собствена, всяка фокусирана на живот,

0:04:50.622,0:04:52.982
който се е променил внезапно,

0:04:52.982,0:04:55.803
ако не заради катастрофа, то заради наследство,

0:04:55.803,0:04:58.436
замах на бухалка, щракане на апарат, арест.

0:04:58.436,0:05:02.410
Всеки от нас има "преди" и "сега".

0:05:02.410,0:05:05.513
Аз наистина все пак се бях опитвал да приема съдбата си.

0:05:05.513,0:05:09.686
И въпреки това, Абед беше далеч от ума ми, до миналата година,

0:05:09.686,0:05:12.476
когато се върнах в Израел, за да опиша катастрофата,

0:05:12.476,0:05:15.108
и книгата, която написах тогава, "Полу-живот"

0:05:15.108,0:05:18.056
беше почти завършена, когато осъзнах,

0:05:18.056,0:05:20.493
че все още исках да се срещна с Абед,

0:05:20.493,0:05:23.400
и най-накрая разбрах защо:

0:05:23.400,0:05:28.729
исках да чуя една дума от него: "Съжалявам."

0:05:28.729,0:05:31.647
Хората се извиняват и за по-малки неща.

0:05:31.647,0:05:34.459
И така, свързах се с ченге, за да съм сигурен че Абед все още живееше

0:05:34.459,0:05:36.676
някъде в този град,

0:05:36.676,0:05:39.748
и сега шофирах бавно с жълта роза в саксия на задната седалка,

0:05:39.748,0:05:43.741
когато изведнъж ми хрумна че цветето беше нелеп подарък.

0:05:43.741,0:05:47.123
Но какво да вземеш на човека счупил шибания ти врат?

0:05:47.123,0:05:51.205
(Смях)

0:05:51.205,0:05:53.351
Влязох в града Абу Гош,

0:05:53.351,0:05:55.410
и купих кутия локум:

0:05:55.410,0:05:59.599
шам фъстък слепен с розова вода. По-добре.

0:05:59.599,0:06:03.012
Обратно на магистрала 1 се опитвах да си представя какво ме очакваше.

0:06:03.012,0:06:07.194
Абед щеше да ме прегърне. Абед щеше да ме заплюе.

0:06:07.194,0:06:11.391
Абед щеше да каже "Съжалявам".

0:06:11.391,0:06:14.417
И след това започнах да се чудя както много пъти преди това

0:06:14.417,0:06:15.655
с какво щеше да бъде различен живота ми

0:06:15.655,0:06:17.061
ако този мъж не ме беше наранил,

0:06:17.061,0:06:20.942
ако на гените ми беше отредена различна порция житейски опит.

0:06:20.942,0:06:23.155
Кой бях аз?

0:06:23.155,0:06:25.972
Този който съм бил преди катастрофата,

0:06:25.972,0:06:30.033
преди този път да раздели живота ми като гръбнака на разтворена книга?

0:06:30.033,0:06:32.322
Или бях това което ми беше сторено?

0:06:32.322,0:06:36.715
Дали всички ние сме резултата от нещата, които са направени на нас, за нас,

0:06:36.715,0:06:39.055
изневярата на родител или съпруг,

0:06:39.055,0:06:41.242
наследени пари?

0:06:41.242,0:06:45.380
Дали вместо телата ни, ние сме техните вродени дарби или недостатъци?

0:06:45.380,0:06:48.345
Изглеждаше че не бихме могли да сме нещо повече от гени и опит,

0:06:48.345,0:06:51.835
но как да разделим едното от другото?

0:06:51.835,0:06:54.677
Както Йейтс е задал същия универсален въпрос,

0:06:54.677,0:06:57.871
"О тяло завладяно в ритъм, о светъл поглед,

0:06:57.871,0:07:04.186
къде свършва танцьора и започва танца?"

0:07:04.186,0:07:06.445
Карах вече час

0:07:06.445,0:07:10.172
котаго погледнах в огледалото за обратно виждане и видях моя собствен светъл поглед.

0:07:10.172,0:07:13.981
Светлината, която очите ми носеха откакто са сини.

0:07:13.981,0:07:16.539
Импулсите които ме бяха накарали като прохождащо дете

0:07:16.539,0:07:19.749
да се опитам да се подхлъзна от лодка в Чикагското езеро,

0:07:19.749,0:07:21.389
които ме бяха подбудили като тийнейджър

0:07:21.389,0:07:25.810
да скоча в разбунения залив Кейп Код след ураган.

0:07:25.810,0:07:28.400
Но и видях в своето отражение,

0:07:28.400,0:07:30.247
че ако Абед не ме беше наранил

0:07:30.247,0:07:33.234
сега почти със сигурност щях да бъда доктор

0:07:33.234,0:07:36.757
и съпруг, и баща.

0:07:36.757,0:07:39.235
Щях да не мисля толкова за времето и смъртта,

0:07:39.235,0:07:41.056
и нямаше да съм инвалид,

0:07:41.056,0:07:44.564
нямаше да трябва да понеса хилядите удари с прашки и стрели в моята съдба.

0:07:44.564,0:07:47.219
Честото свиване на петте пръста, начупените ми зъби

0:07:47.219,0:07:49.565
заради нуждата да захапвам нещата,

0:07:49.565,0:07:52.346
които една-единствена ръка не може да отвори.

0:07:52.346,0:07:57.785
Танцьорът и танцът бяха безнадеждно свързани.

0:07:57.785,0:07:59.911
Наближаваше 11 часа, когато завих вдясно

0:07:59.911,0:08:02.070
към Афула, преминах голям изкоп

0:08:02.070,0:08:04.523
и скоро бях в Кфар Кара.

0:08:04.523,0:08:06.986
Усетих нервност.

0:08:06.986,0:08:10.789
Но Шопен свиреше по радиото, седем прекрасни мазурки,

0:08:10.789,0:08:13.019
и аз спрях до една бензиностанция,

0:08:13.019,0:08:16.360
за да послушам и да се успокоя.

0:08:16.360,0:08:18.592
Казвали са ми, че в арабски град

0:08:18.592,0:08:20.797
е достатъчно да споменеш името на местен

0:08:20.797,0:08:23.077
и ще го познаят.

0:08:23.077,0:08:25.087
И аз споменавах Абед и себе си,

0:08:25.087,0:08:27.445
и нарочно казвах на хората в града,

0:08:27.445,0:08:29.581
че съм дошъл с добро,

0:08:29.581,0:08:32.864
когато срещнах Мохамед пред пощата на обед.

0:08:32.864,0:08:35.306
Той ме изслуша.

0:08:35.306,0:08:38.130
Знаете ли, най-често по време на разговорите ми с хора

0:08:38.130,0:08:42.070
ми се случваше да се замисля къде свършва моето аз и започва моят недъг,

0:08:42.070,0:08:44.948
защото много хора ми признаваха неща, които не са казвали на никой друг.

0:08:44.948,0:08:47.254
Много плачеха.

0:08:47.254,0:08:49.898
И един ден, след като една жена на улицата направи същото

0:08:49.898,0:08:51.794
и по-късно я попитах защо,

0:08:51.794,0:08:53.768
тя ми обясни възможно най-добре, че сълзите

0:08:53.768,0:08:57.044
й имали нещо общо с факта, че аз съм щастлив и силен,

0:08:57.044,0:08:59.731
но също и уязвим.

0:08:59.731,0:09:02.014
Слушах думите й, които предполагам бяха истина.

0:09:02.014,0:09:04.276
Аз бях себе си,

0:09:04.276,0:09:06.430
но сега бях аз, въпреки накуцването,

0:09:06.430,0:09:10.592
и предполагам, че това ме правеше човекът, който съм.

0:09:10.592,0:09:12.394
Както и да е, Мохамед ми каза

0:09:12.394,0:09:15.175
неща които може би не би разказал на друг непознат.

0:09:15.175,0:09:19.286
Заведе ме до къща измазана в бежово, и ме остави там.

0:09:19.286,0:09:21.984
И докато седях и обмислях какво да кажа,

0:09:21.984,0:09:25.418
една жена в черен шал и черна рокля дойде до мен.

0:09:25.418,0:09:27.798
Излязох от колата и казах "Шалом",

0:09:27.798,0:09:29.835
и се представих,

0:09:29.835,0:09:31.264
а тя ми каза, че нейният съпруг Абед

0:09:31.264,0:09:34.116
ще се прибере от работа след четири часа.

0:09:34.116,0:09:36.632
Нейният иврит не беше много добър, и по-късно ми призна,

0:09:36.632,0:09:39.772
че си е мислела че съм дошъл да инсталирам интернет.

0:09:39.772,0:09:43.496
(Смях)

0:09:43.496,0:09:46.521
Аз се качих в колата и се върнах в 4:30,

0:09:46.521,0:09:47.797
благодарен за минарето по-нагоре на улицата,

0:09:47.797,0:09:50.331
което ми помогна да се ориентирам по пътя наобратно.

0:09:50.331,0:09:52.428
Когато се приближавах до входната врата,

0:09:52.428,0:09:55.853
Абед ме видя, дънките и фланелената ми риза и бастуна,

0:09:55.853,0:10:00.639
и аз видях Абед, обикновен наглед мъж, среден по размер.

0:10:00.639,0:10:03.662
Той беше облечен в бяло и черно: чехли върху чорапите,

0:10:03.662,0:10:05.761
захабен анцуг, шарен пуловер,

0:10:05.761,0:10:09.073
и скиорска шапка на черти, дръпната до челото му.

0:10:09.073,0:10:11.570
Той ме очакваше. Мохамед беше позвънил.

0:10:11.570,0:10:15.853
И затова веднага се здрависахме, и се усмихнахме,

0:10:15.853,0:10:17.940
и аз му дадох моят подарък,

0:10:17.940,0:10:19.331
и той ми каза, че съм гост в дома му

0:10:19.331,0:10:22.744
и седнахме един до друг на платненото канапе.

0:10:22.744,0:10:25.505
И тогава Абед веднага продължи

0:10:25.505,0:10:27.361
историята, която някога беше започнал по телефона

0:10:27.361,0:10:30.325
преди 16 години.

0:10:30.325,0:10:33.630
Току що бил претърпял очна операция, каза той.

0:10:33.630,0:10:35.827
Имал проблеми и с едната си страна и с краката си,

0:10:35.827,0:10:38.369
а, и в катастрофата изгубил зъбите си.

0:10:38.369,0:10:41.340
Дали исках да видя как ги маха?

0:10:41.340,0:10:43.870
Абед стана и включи телевизора,

0:10:43.870,0:10:46.728
за да не бъда сам когато излезе от стаята,

0:10:46.728,0:10:48.967
и се върна с полароидни снимки от катастрофата

0:10:48.967,0:10:51.577
и със старата си шофьорска книжка.

0:10:51.577,0:10:55.384
"Бях хубав", каза той.

0:10:55.384,0:10:57.562
Погледнахме ламинираната му физиономия.

0:10:57.562,0:11:00.318
Абед е бил далеч от хубав,

0:11:00.318,0:11:04.110
с плътна черна коса, кръгло лице и широк врат.

0:11:04.110,0:11:07.047
Това беше младежът, който на 16 май, 1990,

0:11:07.047,0:11:09.196
счупи врата на двама души, включително и моя,

0:11:09.196,0:11:13.144
и причини мозъчен оток и взе един живот.

0:11:13.144,0:11:15.743
Двадесет и една години по-късно беше по-слаб от жена си,

0:11:15.743,0:11:17.492
с кожа увиснала на лицето му,

0:11:17.492,0:11:20.223
и когато гледах как Абед гледа своето по-младо аз,

0:11:20.223,0:11:22.606
си спомних как аз гледах снимката на моето младо аз

0:11:22.606,0:11:26.932
след катастрофата, и си припомних тази тъга.

0:11:26.932,0:11:31.049
"Катастрофата промени живота и на двама ни", казах аз.

0:11:31.049,0:11:33.777
Абед ми показа снимка на потрошения му камион,

0:11:33.777,0:11:36.365
и каза че катастрофата е станала по вина на шофьора на автобуса

0:11:36.365,0:11:39.538
в лявото платно, който не го пропуснал.

0:11:39.538,0:11:42.260
Не исках да си припомням катастрофата с Абед.

0:11:42.260,0:11:44.029
Надявах се на нещо далеч по-просто:

0:11:44.029,0:11:48.834
да разменя турски десерт за една дума и да си тръгна.

0:11:48.834,0:11:51.423
И затова не му напомних, че в неговите собствени показания

0:11:51.423,0:11:53.469
на сутринта след катастрофата,

0:11:53.469,0:11:55.854
Абед дори не бе споменал шофьор на автобус.

0:11:55.854,0:11:59.218
Не, замълчах си. Замълчах, защото не бях дошъл за истината.

0:11:59.218,0:12:02.226
Бях дошъл за угризения.

0:12:02.226,0:12:04.382
И затова сега търсех угризения

0:12:04.382,0:12:06.667
и захвърлих истината под гумите на автобуса.

0:12:06.667,0:12:09.793
"Разбирам," казах "че катастрофата не е била по твоя вина,

0:12:09.793,0:12:14.182
но не те ли натъжава това, че други са страдали?"

0:12:14.182,0:12:16.577
Абед каза три бързи думи.

0:12:16.577,0:12:20.369
"Да, аз страдах."

0:12:20.369,0:12:23.305
След това Абед ми каза защо е страдал.

0:12:23.305,0:12:26.444
Преди катастрофата живял неправеден живот,

0:12:26.444,0:12:28.773
и затова Господ му отредил катастрофата,

0:12:28.773,0:12:32.596
но сега, каза той, е станал религиозен и Господ е доволен.

0:12:32.596,0:12:35.737
Тогава Господ се намеси:

0:12:35.737,0:12:38.511
по телевизията даваха новини за катастрофа на север,

0:12:38.511,0:12:41.283
в която преди часове били убити трима души.

0:12:41.283,0:12:43.656
Погледнахме към отломките.

0:12:43.656,0:12:46.677
"Странно", казах аз.

0:12:46.677,0:12:49.462
"Странно" съгласи се той.

0:12:49.462,0:12:52.157
Помислих си, че там, на път 804,

0:12:52.157,0:12:54.287
има причинители и жертви,

0:12:54.287,0:12:56.023
двойки свързани с катастрофа.

0:12:56.023,0:12:58.484
Някои, като Абед, щяха да забравят датата.

0:12:58.484,0:13:01.694
Други, като мен, щяха да помнят.

0:13:01.694,0:13:04.819
Новините свършиха и Абед заговори.

0:13:04.819,0:13:07.192
"Жалко" каза той "че полицията

0:13:07.192,0:13:12.086
в тази страна не е дастатъчно строга за лошите шофьори."

0:13:12.086,0:13:15.114
Аз бях изумен.

0:13:15.114,0:13:17.893
Абед беше казал нещо забележително.

0:13:17.893,0:13:21.359
Това беше ли показателно за степента, до която си беше намерил опрощение за катастрофата?

0:13:21.359,0:13:23.261
Беше ли свидетелство за вина, за опит

0:13:23.261,0:13:25.644
да каже, че е трябвало да бъде затворен за по-дълго време?

0:13:25.644,0:13:29.256
Беше в затвора шест месеца, и лишен от книжка за камион за десет години.

0:13:29.256,0:13:31.282
Забравих обноските си.

0:13:31.282,0:13:34.726
"Абед," казах,

0:13:34.726,0:13:38.957
"мислех, че ти си имал проблеми с шофирането преди катастрофата."

0:13:38.957,0:13:42.918
"Е" каза той "веднъж карах със 60 в зона за 40."

0:13:42.918,0:13:46.319
И така 27 нарушения -

0:13:46.319,0:13:49.024
преминаване на червено, каране с превишена скорост,

0:13:49.024,0:13:51.006
каране от грешната страна на бариерата,

0:13:51.006,0:13:53.046
и накрая, засилването надолу по този хълм -

0:13:53.046,0:13:55.504
бяха сведени до едно.

0:13:55.504,0:13:58.991
И тогава разбрах, че без значение колко страшна е реалността,

0:13:58.991,0:14:02.106
хората я наместват в история, която им е угодна.

0:14:02.106,0:14:06.023
Козата става героя. Извършителят се превръща в жертва.

0:14:06.023,0:14:12.727
И тогава разбрах, че Абед никога няма да се извини.

0:14:12.727,0:14:16.023
Абед и аз седяхме с нашето кафе.

0:14:16.023,0:14:18.815
Бяхме прекарали 90 минути заедно

0:14:18.815,0:14:21.177
и сега вече не беше непознат за мен.

0:14:21.177,0:14:23.545
Не беше особено лош човек

0:14:23.545,0:14:25.878
или особено добър.

0:14:25.878,0:14:28.036
Беше ограничен човек,

0:14:28.036,0:14:31.066
който бе намерил в себе си милост към мен.

0:14:31.066,0:14:32.576
Съобразно еврейските обичаи

0:14:32.576,0:14:36.523
ми пожела да живея 120 години.

0:14:36.523,0:14:38.344
Но за мен беше трудно да намеря допирни точки

0:14:38.344,0:14:41.642
с някой, който напълно си изми ръцете от собственото си катастрофично деяние,

0:14:41.642,0:14:46.006
с някой, чийто живот беше толкова неизследван, че той каза

0:14:46.006,0:14:50.781
че е мислел че двама души са починали в катастрофата.

0:14:53.012,0:14:56.636
Имаше много неща, които ми се искаше да кажа на Абед.

0:14:56.636,0:15:00.341
Исках да му кажа, че ако признае моят недъг,

0:15:00.341,0:15:02.516
всичко ще е наред,

0:15:02.516,0:15:04.314
защото е грешно, че хората се чудят

0:15:04.314,0:15:07.556
на тези като мен, които се усмихват докато накуцват.

0:15:07.556,0:15:11.492
Хората не знаят, че те са преминали през по-лоши неща,

0:15:11.492,0:15:15.154
че сърдечните терзания те удрят с по-голяма сила от камион излязъл от контрол,

0:15:15.154,0:15:17.505
че проблемите на ума са способни да нанесат наранявания по-големи

0:15:17.505,0:15:21.681
от стотици счупени вратове.

0:15:21.681,0:15:24.531
Исках да му кажа, че това което ни прави хората, които сме

0:15:24.531,0:15:26.032
най-вече

0:15:26.032,0:15:28.465
не са нашите умове и не са телата ни,

0:15:28.465,0:15:30.273
нито това, което ни се случва,

0:15:30.273,0:15:33.135
а как реагираме на нещата, които ни се случват.

0:15:33.135,0:15:35.713
"Това" пише психиатърът Виктор Франкл,

0:15:35.713,0:15:37.530
"е последната от човешките свободи:

0:15:37.530,0:15:42.430
да избереш своята нагласа към дадените обстоятелства."

0:15:42.430,0:15:45.254
Исках да му кажа, че не само парализиращите

0:15:45.254,0:15:49.125
и парализираните трябва да се променят, да свикнат отново с рееалноста

0:15:49.125,0:15:51.102
но на всички нас ни се налага -

0:15:51.102,0:15:55.988
и застаряващите, и притеснените, и разведените, и оплешивяващите

0:15:55.988,0:15:59.833
и банкрутиралите, и всички.

0:15:59.833,0:16:02.438
Исках да му кажа че не е нужно да наричаш

0:16:02.438,0:16:04.454
лошите неща добри,

0:16:04.454,0:16:07.002
че една катастрофа е дадена от Бог и следователно е нещо хубаво,

0:16:07.002,0:16:08.693
и че счупен врат също е хубаво.

0:16:08.693,0:16:11.953
Може да кажеш, че лошото нещо е отвратително,

0:16:11.953,0:16:16.075
но въпреки това в този свят има още много прекрасни неща.

0:16:16.075,0:16:21.101
Исках да му кажа, че накрая нашата задача е ясна,

0:16:21.101,0:16:24.328
трябва да се изправим пред лошата съдба.

0:16:24.328,0:16:27.354
Трябва да сме в доброто, и да се радваме на доброто,

0:16:27.354,0:16:33.238
на учението, работата, приключенията и приятелството - о, приятелството -

0:16:33.238,0:16:37.007
на общността и любовта.

0:16:37.007,0:16:39.766
Но най-вече исках да му кажа

0:16:39.766,0:16:42.135
какво е написал Херман Мелвил,

0:16:42.135,0:16:45.062
че "за да се насладиш на тленната топлина

0:16:45.062,0:16:48.119
поне малка част от теб трябва да е студена,

0:16:48.119,0:16:50.422
защото няма качество на света,

0:16:50.422,0:16:53.714
което не е обратното на себе си просто заради контраста."

0:16:53.714,0:16:56.155
Да, противоположностите.

0:16:56.155,0:16:58.494
Ако осъзнавате какво нямате,

0:16:58.494,0:17:01.722
ще оцените наистина нещата, които имате,

0:17:01.722,0:17:05.616
и ако боговете са милостиви, може би наистина ще се насладите на това, което имате.

0:17:05.616,0:17:08.045
Това е едничкия подарък, който може би ще получите

0:17:08.045,0:17:11.016
ако страдате по какъвто и да е екзистенциален начин.

0:17:11.016,0:17:13.345
Познавате смъртта, и затова се събуждате всяка сутрин

0:17:13.345,0:17:15.375
пулсиращи с живот в готовност.

0:17:15.375,0:17:16.970
Част от вас е студена,

0:17:16.970,0:17:20.469
за да може друга част наистина да се наслади на топлината,

0:17:20.469,0:17:23.391
или дори на студа.

0:17:23.391,0:17:25.415
Една сутрин, години след катастрофата,

0:17:25.415,0:17:28.198
стъпих на камък и лявото ми ходило

0:17:28.198,0:17:31.661
усети студен проблясък, нервите най-после се пробудиха,

0:17:31.661,0:17:36.948
беше опияняващо, повей сняг.

0:17:36.948,0:17:40.184
Но не казах тези неща на Абед.

0:17:40.184,0:17:44.985
Казах му, че е убил един човек, не двама.

0:17:44.985,0:17:49.459
И му казах името на този човек.

0:17:49.459,0:17:53.272
И след това казах "Сбогом."

0:17:53.272,0:17:55.189
Благодаря ви.

0:17:55.189,0:18:01.924
(Аплодисменти)

0:18:01.924,0:18:04.660
Благодаря много.

0:18:04.660,0:18:08.660
(Аплодисменти)