Историята на шоколада - Диана Пучарели

Цялото видео можете да гледате тук: http://ed.ted.com/lessons/the-history-of-chocolate-deanna-pucciarelli

Ако не можете да си представите живота без шоколад, имате късмета, че не сте се родили преди 16 век. До преди това шоколадът съществувал единствено под формата на горчива, пенлива напитка в Мезоамерика. И така, как сме достигнали от горчивата напитка до днешните шоколадови блокчета? Диана Пучарели проследява вдъхновяващата и често жестока история на шоколада.

Текст: Диана Пучарели, анимация: TED-Ed.

Ако не можете да си представите
живота без шоколад,

имате късмета,
че не сте се родили преди 16 век.

До преди това шоколадът бил достъпен
само в Мезоамерика,

под форма, доста по-различна
от познатата ни.

Още през 1900 г. преди Христа

хората от този регион знаели как
да приготвят зърната

на местното какаово дърво.

Най-старите анали твърдят,
че зърната били млени

и смесвани с царевично брашно
и люти чушлета

за приготвянето на напитка -

не освежаващата чаша топло какао,

а горчива, силна смес, която се пени.

И ако си мислите,
че днес вдигаме много шум около шоколада,

то мезоамериканците ни бият.

Те вярвали, че какаото е божествена храна,

подарена на хората от бог,
който изглеждал като пернат змей,

наричан от маите Кукулкан,

а от ацтеките - Кетцалкоатъл.

Ацтеките използвали какаото
като разменна монета

и пиели шоколад на знатни пиршества,

давали го на войници
като награда при успешна битка

и го използвали при ритуали.

Шоклоладът за пръв път
бил пренесен през Атлантика през 1519,

когато Ернан Кортес
посетил двора на Монтесума

в Теночтитлан.

Според записките на лейтенанта на Кортес,

50 бокала с напитката били донесени
на краля и наляти в златни чаши.

Когато заселниците се върнали,
натоварени със странното ново зърно,

похотливият опис, даден на
местните обичаи от мисионерите,

му придал славата на афродизиак.

Първоначално горчивият му вкус
го направил подходящ като медикамент

например при болки в стомаха,

но подсладяването му с мед,
захар или ванилия

бързо превърнало шоколада
в известен деликатес в испанския двор.

Така скоро нямало знатен дом
без съдове за поднасяне на шоколад.

Масовото производство
на модната напитка било трудно

и изисквало много време.

Включвало използването на плантации
и експлоатация на труда

на хора от Карибите
и островите по африканското крайбрежие.

Светът на шоколада
щял да се промени завинаги през 1828,

когато в Амстердам Конрад Ван Хутен
въвежда пресата за какао.

Изобретението на Ван Хутен можело да
отделя какаова мазнина или какаово масло.

При това се получавал прах, който можел
да се смеси за получаването на напитка

или да се смеси наново с какаовото масло,

за да се получи твърдият шоколад,
който познаваме днес.

Не дълго след това шведски шоколатиер,
на име Даниел Петер,

добавил към сместа мляко на прах,

с което изобретил млечния шоколад.

В началото на 20 век
шоколадът вече не бил лукс за елита,

а се бил превърнал в
общодостъпно удоволствие.

Удовлетворяване на нарасналата потреба
изисквало култивиранетo на повече какао,

което може да расте
единствено близо до Екватора.

И така, вместо превозването на
роби от Африка

до какаовите плантации в Южна Америка,

самото производство на какао
щяло да се пренесе до Западна Африка,

а от 2015 Кот д'Ивоар
осигурява две пети от какаото в света.

Но заедно с разрастването на индустрията

има примери за ужасяващо
потъпкване на човешки права.

Много от плантациите из цяла
Западна Африка,

снабдяващи западни компании,

използват робски и детски труд,

при което е изчислено, че са засегнати
над 2 милиона деца.

Това е сложен проблем,
който продължава

въпреки усилията на големи шоколадови
компании за партньорство с Африка

за намаляване на детския и
наемен труд.

Днес шоколадът е заел своето място
в обичаите на модерното ни общество.

Вследствие на колониалните връзки
с местните култури,

като добавим и силата на рекламата,

на шоколада продължава
да се гледа като на нещо плътско,

деморализиращо

и забранено.

Но научавайки повече за неговата
увлекателна и често жестока история,

както и за производството му днес,

научаваме откъде са се взели
тези връзки

и какво те крият.

Така че следващия път, когато
отворите шоколада си,

замислете се за момент върху това, че
не всичко, свързано с шоколада, е сладко.