-
Превод от Righteous
-
Искали сте да ме видите г-не.
- Седни.
-
Не, благодаря. Ще остана прав.
-
Знаеш ли какво е това?
- Не, но се надявам да ми кажете.
-
Радио предавател, с него
мога да взривя самолета,
-
с бомбата което имам
в куфара си.
-
Само трябва да натисна
това копче и...
-
И самолетът ще избухне.
- Mхм.
-
Разбрах. Какво искате?
-
Това е новия курс на полета.
-
Добре.
-
Капитане? Без номера, нали?
-
Моля за вашето внимание!
Не напускайте местата си, моля.
-
Отваряй.
-
БАЙ МАРИН,
МИЛИАРДЕРА
-
Държа те,
бай Марине!
-
Пречите!
- Чичо ми е вътре!
-
Издърпай ме, Гогу! Дърпай!
- Дърпам, бай Марине!
-
Не ме удряй, мацко!
- Защо ме издърпахте?
-
Защо?
-
Къде си, бай Марине?
- Тук съм, племеннико.
-
От коя врата слезе?
- Тази.
-
Как го направи?
- Не съм направил нищо.
-
Те бяха.
- Какво направиха?
-
Като им казах, че искам да изляза,
те ме избутаха през задната врата.
-
Добре, че спаси чантата.
-
Вета щеше да ме убие.
Има я от майка си.
-
Сега какво?
- Отиваме в хотела.
-
Хайде.
-
Кой хотел?
- Онзи големия.
-
Не можеше ли някъде другаде?
Трябваше ли да вземеш стая в големия хотел?
-
Казах ти, че преди работех тук.
-
И един приятел
работи на рецепцията.
-
Гогу, тъп си.
-
Ако работиш тук, защо не
дойдохме тук веднага?
-
Чакай малко!
-
Хайде! Давай, давай!
-
Егати лимона! Само го виж!
- Ще видиш много такива наоколо.
-
Това е хотела.
-
Дай ми чантата.
- Защо?
-
Дай ми чантата!
- Защо?
-
Дай ми чантата!
Излагаме се.
-
Защо? И тя има чанта.
-
Нейната е от магазина.
- Моята е от тъщата.
-
Хайде, Бай Марине! Пак ли искаш
да спиш в лодка на брега?
-
Не съвсем.
- Нали?
-
Стой тук.
-
О-о!
-
Мътните ме взели...
-
Боже, опази!
Къде се озовах? Свършено е с мене.
-
Какво?
- Имате ли стая?
-
Съжалявам, нямаме.
-
За кого е стаята?
- За Бай Марин.
-
Ако не ми намерите стая,
ще се направя на луд.
-
Да бе.
- Може ли да получа стая?
-
- Не мога...
- Саше!
-
...да ти откажа!
Имам идея.
-
Има един апартамент
за един американски милионер.
-
Пропуснал полета си във Франкфурт,
затова ще пристигне утре.
-
- Доведи чичо си.
- OK!
-
Нямаме свободни стаи.
-
Бай Марине!
Господ ти помага.
-
- Ще получиш стая за милионер.
- Няма да спя там!
-
Остави тази проклета чанта!
Сега си милионер!
-
- Нещата ми са вътре!
- Сложи ги тук.
-
Внимавай да не загубиш чантата,
или Вета ще ме убие!
-
Ще ти я донеса сутринта.
-
Последвай ме.
-
- Ела тук. Здрасти, Саше.
- Как сте.
-
Какво си направил?
Кого си довел?
-
- Сигурен ли си, че ти е чичо?
- Да, това е той.
-
Че той си е донесъл праза с него!
-
- Какво си направил?
- Какво правиш?
-
- Ще изхвърля това.
- Дай ми го!
-
Вземи този ключ, заключи го в стаята
и ми донеси ключа.
-
Минете по задното стълбище,
за да не го види някой.
-
Марине, няма да напускаш стаята
дори да се подпали!
-
Мамка му! И къде мога да...
Нали знаеш... Като ми се доходи до...
-
- Ще се оправиш вътре.
- Вътре? Сигурен ли си?
-
- Заведи го горе!
- Хайде.
-
- Това олеандър ли е?
- Палма.
-
Ана... Ей сега се връщам.
-
- Коя е тая мацка?
- Едно момиче.
-
Не я води в селото
ако нямаш сериозни намерения.
-
Ако искаш нещо от нея,
първо ще се ожените. Ясно?
-
Какво?
-
- Това е прекрасно!
- Здравейте.
-
Разкарай го от тук!
-
Какво казва?
От къде ме познава?
-
Това порядъчен хотел ли е?
Ако Вета разбере, жив ще ме одере!
-
- Какво?
- Бягай!
-
Не искам да създавам неприятности.
-
Не се притеснявай. Ще те
събудя сутринта.
-
Гогу, трябва да дойдеш много рано,
за да не ме открият тук.
-
OK, влизай!
-
- Гогу...
- Влизай! Вътре е проветриво!
-
И сега последните новини от
от международните новинарски агенции.
-
Тази сутрин, само
няколко минути след излитането,
-
самолет на Блустар по маршрута
Франкфурт - Хонгконг
-
беше отвлечен от двама мъже.
-
По тяхно искане, пилотът поел
курс към Cape Green Islands.
-
Над Средиземно море
двамата мъже скочили от самолета
-
заедно със заложник, чието име
остава неизвестно.
-
Самолетът се е завърнал успешно
във Франкфурт.
-
Мамка му...
-
Добре.
-
- Милионерът позвъня.
- Всичко е готово.
-
Моля Ви, нека аз да отида! Никога не съм
виждала милионер. Само по филмите.
-
- Моля, моля!
- Добре, върви.
-
Ето ти ключа.
-
Едно, две...
-
Малко вали.
Гогу, къде си?
-
- Дрехите за пране ли са?
- Ей сега излизам.
-
Гогу, добре че дойде.
За малко да ме изядат мухите.
-
Дрехите ми!
Откраднаха ми дрехите!
-
Кой ми взе дрипите?
-
Върнете ми дрехите!
-
- Може ли да вляза?
- Чакай първо да изляза.
-
- Ще желаете ли още нещо за ядене?
- Ъ-ъ!
-
Аз взех дрехите Ви.
-
След половин час..."finish".
-
Finish...
-
Ако Вета разбере, ще ме убие.
-
Finish...
-
Погрижи се всичко да е както трябва.
И още нещо...
-
Разбрах, че обича
жълти рози.
-
Куфарът Ви.
-
Моля, наемете ми
американска кола.
-
Разбира се.
-
- Мога ли да Ви помогна?
- Не, благодаря.
-
Той е тук.
-
Добре дошли, г-н Джувет.
-
- За мен е чест. Вземи ключа.
- Слушам.
-
Ще дойда с Вас.
-
Раздавай.
-
- Шефе, той е тук.
- OK. Нещо друго?
-
- Мо също е тук.
- Ние ще се погрижим за него.
-
Стой в лобито и докладвай
всяко движение на милионера
-
и на другата банда.
-
Слушам, шефе.
-
Отброяването започна.
Милионерът пристигна
-
заедно с милиона, който ще даде
в замяна на момичето.
-
- И ние ще направим ударът на ударите.
- Страхотно, шефе.
-
Шефе, само на теб може да ти хрумне
такава великолепна идея.
-
- Пет туза.
- Какво?
-
Аз съм петият.
-
Върви.
-
- Ало!
- Той е тук.
-
Шефе!
-
- Шефе, той е тук.
- OK.
-
Съберете се на терасата.
-
От тук, моля.
-
Гогу, Гогу, къде си по дяволите?
-
- Купи ми едно куфарче.
- Да, господине.
-
Заповядай, за теб.
-
Не, благодаря.
Не приемаме бакшиши.
-
Тъпанар!
-
Моля, чувствайте се удома си.
-
Бог да те порази, Гогу!
-
Донесох Ви куфарчето.
Надявам се, че е подходящо.
-
- Позвънихте (Call me)?
- Аз?
-
Вие!
-
Kill me... Call me?
-
- Динг-донг!
- Динг-донг?
-
Динг донг!
-
Акълът й е къс
като фустата.
-
Динг-донг!
-
- Слушам.
- Донесе ли парите?
-
Да.
-
Американска кола без шофьор
чака пред хотела.
-
Влез в колата. Ще получиш
последващи инструкции. Ясен ли съм?
-
ОК! Слизам веднага.
-
- Чичо!
- Очилата ми.
-
Не ме удряйте!
-
Изкарайте ги навън!
-
Идиоти!
-
Възглавницата ми...
-
Хайде, бе! Яли ли сте днеска?
Хайде, давайте!
-
Виж го бе!
-
Губя си времето с вас!
Айде, стига толкоз!
-
Тия дрехи са прекалено бели.
Сега и най-малкото петно ще си личи.
-
Я! Гогу си е забравил очилата.
Затова се е загубил.
-
Мътните те взели, Гогу!
-
Къде ми е чантата? А-ха!
-
Милионерът!
-
- Маскирал се е!
- По-хитър е отколкото го мислехме.
-
Тръгваме след него.
-
- Полека!
- Бъдете по-внимателни!
-
Ние?!
-
- Извинявай, ще бъдеш ли добра да...
- Чакай, не виждаш ли, че съм заета?
-
Вие, италианците, сте много сладки.
-
А вие, Румънските момичета,
сте топли и чувствителни...
-
- Така добре ли е?
- Много добре.
-
Долу ръцете!
-
- Какво?
- Извинете.
-
Слушайте.
Свободна ли сте довечера?
-
- Не. Много съм заета.
- Хайде, де! Да или не?
-
Да.
-
Ще Ви взема довечера
с моята кола.
-
Каква кола?
-
Много е готина, Фиат.
Чао, сладурано.
-
Чао, красавецо!
Ще чакам!
-
Ще те чакам, смешнико!
-
- Приключи ли?
- Какво да съм приключила?
-
- С твоя клиент.
- Какво искаш?
-
- Искам да купя този елек.
- Парите ти не вървят тука.
-
- Тогава да отидем ей там.
- Само чужда валута.
-
Разбра ли? Какво искаш?
-
Каква изненада!
г-н Марлон Джувет!
-
- Извинете, че не ви познах.
- Марин Джувете.
-
Тези дрехи Ви отиват...
Как мога да Ви помогна?
-
- Върви!
- OK, шефе.
-
Интересува Ви този елек?
Жена Ви много ще го хареса.
-
- Колко имаш?
- Какво?
-
- Мазоли.
- Два.
-
О! Ти си още новак.
-
- Харесва ли Ви?
- Да. Точно размерът на Вета.
-
- Да го опаковам ли?
- Ами парите?
-
Разбирам. Ще Ви го запиша на сметката.
Един милионер никога не носи пари в джоба си...
-
Горкият! Кажи му да дойде при мен,
Аз ще му дам малко.
-
- Какво е това?
- Радио-касетофон.
-
Работи с батерии,
на контакт или в колата Ви.
-
Колата ми?
-
Братле, слаб си като вейка!
Обърни се към специалист.
-
- Ще го купите ли?
- Кое?
-
Радио-касетофона.
Да го опаковам ли?
-
- Искате ли няколко картона цигари?
- Какво да ги правя?
-
Слушай, какво ще правим с парите?
-
Разбирам. Ще направим като
с куфарчето Ви.
-
- Ще го сложим на вашата сметка.
-
Защо на сметка?
Аз имам пари у себе си.
-
Опа!
-
- Господине, имате ли кибрит (match)?
- Какъв мач, господине? Той свърши отдавна.
-
Интервю за BBC!
г-н Джувет!
-
Оставете ме на мира!
Нямате ли си работа?
-
Спрете!
-
Стойте!
-
Дяволски трудно!
-
Сега!
-
Така да бъде...
-
Защо не казахте,
че е толкова плитко?
-
Здравейте.
-
Гета! Кърпи за 19 стая!
-
- Здравейте, г-н Управител.
- Казах ти да носиш очила.
-
Съжалявам.
-
Добър ден.
-
- Г-н Управител.
- Какво?
-
- Панталоните.
- Да.
-
Извинете.
-
Гогу!
-
Къде беше?
-
- Наистина ли си ти, Бай Марине?
- Разбира се. Кой друг?
-
Изглеждаш ужасно.
-
Спри да си клатиш главата!
Зави ми се свят!
-
- Ще ми се да можех. Ама не мога.
- Да нямаш уплах?
-
Остави уплаха...
Ама удара...
-
- Удари ме точно тук...
- Къде?
-
В асансьора. Удари ме
и сега главата ми не спира да трепери.
-
Гогу, загубил си си ума.
-
Спри! И аз го прихванах.
Какъв асансьор?
-
Асансьорът, тази сутрин,
-
когато беше облечен в
онези скъпи дрехи...
-
Кога успя
да се преоблечеш?
-
В асансьора? Тази сутрин?
Ние двамата?
-
- Ние двамата.
- Гогу!
-
Осъзнай се
и недей да пиеш толкова много!
-
- Ако те шибна, ще се оправиш!
- Би било хубаво.
-
- Ела тука!
- Полека!
-
Сега!
-
Така по-добре ли е?
-
Много по-добре!
-
Спал си на криво
и си сънувал кошмар.
-
- Без възглавница...
- Хайде да тръгваме.
-
Какво правиш?
-
Искам да вървя напред,
ама краката ми ме дърпат назад.
-
Ми върви назад!
-
Управлението ми е объркано,
Като колелото на Тасулика!
-
Кръстоса веригата, и затова
трябваше да върти педалите на обратно!
-
Внимавай, Гогу!
-
Бай Марине!
-
Бай Марине!
Къде си?
-
- Ето, пий.
- Не искам.
-
- Ще ти помогне.
- Махни си ръцете!
-
Не оправяш нищо по този начин.
Скоро всичко ще свърши.
-
- Шефе, да ти кажа нещо.
- Заведи я горе.
-
Мърдай!
-
Хайде.
-
- Не дойде.
- Какво?
-
- Не дойде?
- Не.
-
Обадихме му се.
-
- Мърдай.
- Остави ме на мира!
-
- Казах ти да мърдаш.
- Пусни ме!
-
Хайде, скъпа...
-
От тук. Хайде.
-
Наистина не Ви разбирам,
г-н Джувет.
-
- Мислех Ви за джентълмен.
- Къде е Саманта?
-
- Защо не дойде?
- Това е възмутително!
-
Вие ме нападнахте в асансьора
и после...
-
Какво?! Нападнали са те
в асансьора?
-
- Значи не си знаел?
- Не. Не съм бил аз.
-
Значи има и други
замесени.
-
- Взеха ли ти парите?
- Не.
-
Чудесно. Ще направим така...
-
Няма да правим нищо
докато не говоря с дъщеря си.
-
Върви да я доведеш.
-
Един момент, Джувет.
-
- Изчезнала е, шефе!
- Как така?
-
Не знам! Пол е навън,
а момичето го няма.
-
Върви да я намериш!
-
Г-н Джувет,
Ще се свържем с Вас по-късно.
-
- Ето го!
- Г-н Джувет!
-
Изгубих ги.
-
- Не, не съм!
- Един последен въпрос!
-
Хванете го!
-
Заето.
-
Погрижете се за него.
-
Заети е.
Погрижи се за нея.
-
Куфарчето е наше.
-
Моля.
-
О, братле!
-
Какви братлета? Майната им!
Само някакви женички!
-
Какво направихте, идиоти?
За какво плащах за уроците по джудо!
-
- Опитах се да направя Уки-Макикоми.
- Опитал си. И?
-
И той ми отвърна
с Уки-Цурикоми.
-
Що не го нападна
с Ускет-не?
-
- Пропуснах тоя урох, шефе.
- И ти ли го пропусна?
-
Аз пробвах Кусо-Тогикае.
-
Лъже, шефе.
Той не можа да направи нищо,
-
щото той го прасна
с Никоро-Тикава
-
с глава в тоалетната чиния.
-
Късметлия е, заради цивилизованите хора,
които пускат водата...
-
- Не е вярно?
- Не пускат водата?
-
- Обзалагам се, че има черен колан.
- Неговият стил, Никоро-Тикава!
-
- Бърз е като светкавица.
- Върза ни краката.
-
Аз ще ги отвържа.
-
- Видя ли ви лицата?
- Моето не.
-
Не, защото тоалетната чиния
беше паднала върху главата му.
-
Некадърници!
-
Купете акции на Монте Катини
и ме уведомете.
-
Какъв ефект ще има
настоящата икономическа криза?
-
Кой?
-
- Ще подкрепите ли долара?
- Аз?
-
"Америкън Хералд" пише,
че не сте съгласен с Рокфелер
-
Кой? Дори не го познавам.
-
Читателите на "Femme d'aujour d'hul"
искат да знаете дали сте приятел
-
или противник на жените.
-
Ехо?
-
Апартаментът на г-н Джувет.
-
Рим? Един момент.
Той е много зает в момента.
-
- Г-н Джувет!
- Джувете!
-
Борсовият Ви агент в Рим
има портфолио за 40 000.
-
- Това е доста.
- Твърде много. Продавай!
-
Какво ще кажете за
чудовището от Лох Нес?
-
Не пия Нес,
само турско.
-
А какво ще кажете за конкуренцията
между долара и марката?
-
Равенство.
-
Кога ще подпишете договора
с Юнайтед Петролеум?
-
Сутринта.
-
- Ало? Г-н Джувет!
- Джувете!
-
Рим обяви печалба
от 2 милиона долара.
-
Толкова е лесно за някои хора
да печелят пари!
-
Ало? Един момент, моля.
Обаждат се от Атина.
-
Ако е Атина, Жената на Бесляга,
няма ме!
-
Съжалявам, г-н Джувет не е...
-
Предвиждате ли финансови проблеми
за г-н Няркос?
-
Не знам.
To each his own...
-
Извинете.
Имате ли горчица?
-
Остави ме на мира!
-
Казват, че преговорите със Сейко
са близо до финализиране.
-
Вземи го, човече.
Вкъщи имам много.
-
Лук, чесън, всичко!
-
Какво можете да ни кажете
за Операция Вета?
-
Вета?! Достатъчно! Как са
разбрали за операцията на Вета?
-
Всички да излязат!
-
Движение!
-
Стига с тия снимки!
-
Ти също!
-
Хайде!
-
Какво?
Да не се задави?
-
- Може ли да ползвам телефона?
- You may have it for good.
-
- Ще тръгвам.
- Наистина?
-
- Ще тръгвам.
- Браво на теб.
-
Проклета чанта!
Къде да те скрия сега?
-
Когато излезе от спалнята, вратата
остана заключена отвътре.
-
Той е прав.
-
Гогу, къде си?
-
Виж какво ми направи Гогу!
Остави ме без пари, без документи...
-
Но чия е тази чанта?
-
Какво ти става, бе?
Къде си мислиш, че си?
-
Хайде! Изчезвай!
-
Какъв ви е проблема на вас двамата?
Защо треперите така?
-
Те хапят!
-
Карате!
-
Без майтап!
-
А ти... Какво?
-
Джудо!
-
Не ми говори така!
-
Пусни ми ризата!
Ще я съсипеш!
-
Ето така...
-
Махай се!
-
Добре ме фрасна...
-
Мамичката ви хулигани!
Изгубили са си умовете!
-
Проклета чанта!
Ти си трън в задника!
-
- Чии са тези пари?
- Крадци! Идват!
-
- Те ме нападнаха в коридора!
- Кой?
-
- Може би 6 или 10 бандити.
- Майната им! Бяха само двама.
-
- Само двама?
- Госпожо!
-
Госпожо, какво има?
-
- Бандитите...
- Няма да се върнат.
-
Те са били тук?
Надявам се, че добре сте ги подредили.
-
- Много ясно.
- Моят герой!
-
Винаги съм мечтала
за мъж като Вас.
-
Пак припадна!
-
Ако имах малко кисело зеле,
щях да я събудя за нула време.
-
Ако ме види Вета сега, ще спя
с патките цяла седмица!
-
Надявам се да не умре!
Това би било проблем.
-
Добре, че посещавах тези курсове.
Научиха ни на разни работи...
-
Ако някой припадне,
-
или го плесваш
или му правиш дишане "уста в уста".
-
Предпочитам да приложа втория метод.
Вета, прости ми.
-
Животът на една жена е заложен на карта.
-
Това беше доста дълга целувка!
За малко и аз да припадна.
-
Ти лошо момче! И миришеш
на кал и зелена трева...
-
Мисля да изпратя Вета да научи
тая работа "уста в уста"...
-
- Какво, тръгваш ли си?
- След като си добре вече...
-
Мога пак да припадна.
-
Този път ще те полея
със студена вода.
-
Вижте! Ръката й
се е заклещила в чантата!
-
Ти малка гад!
-
Ти си милионерът!
-
Да.
-
Сега разбирам защо всички
ме гонеха!
-
Предполагам, че това е твоето
куфарче.
-
- Има ли праз вътре?
- Да.
-
Значи е моето.
-
Предполагам, че това е твоето.
-
- Има ли долари вътре?
- Доста!
-
Значи е моето.
-
- Може ли да те питам нещо?
- Давай.
-
- Защо са ти всичките тези пари?
- Имам си неприятности.
-
Всичките тези пари
и имаш неприятности?
-
Някакви гангстери
отвлякоха дъщеря ми
-
и поискаха откуп
от един милион долара.
-
- Не се ли обади в полицията?
- Обадих се. Но те не могат да направят нищо.
-
Гангстерите ще я убият.
-
Сложна работа...
-
И защо си тук?
Повик на природата или просто се криеш?
-
Чакам обаждане
от гангстерите.
-
Тук?!
-
- Както и да е, благодаря ти.
- За какво?
-
- Върна ми парите.
- Моля ти се, аз съм честен човек.
-
И без това няма за какво
да ги използвам.
-
- Слушай. Ще ми направиш ли една услуга?
- Давай.
-
Искам да продължиш да играеш
ролята на "милионера".
-
Така ще мога тихо
да уредя спасяването на дъщеря си.
-
Остави ги на мен!
Аз ще им покажа!
-
Секретарката ми уреди разходка.
Вземи колата ми и върви вместо мен.
-
- Ами припадащата дама?
- Коя е тя?
-
Не знам.
Просто изскочи от някъде.
-
- Вземи я с теб.
- Добре. Така да бъде.
-
Това не е добре...
-
Все едно ме поля
с жива вода...
-
- Вали...
- Кой?
-
- Ела да видиш.
- Не! Пак ще се заклещиш.
-
Една разходка ще ти дойде добре.
Обядът е ей тука.
-
Това покана ли е?
Къде ще отидем?
-
Това е разходката.
Програмата...
-
Така че...
-
10 часа, закуска.
-
11 часа, плаж.
-
11.30, разходка край езерото.
-
12 часа, кална баня.
-
От тук.
-
Моля Ви, дръжте се цивилизовано!
-
След него!
-
От тук!
-
Хей, отвори вратата!
-
Влизай!
-
Проклета кола,
къде е предницата?
-
Покривът изчезна!
-
Какво...
Каква е тая кола?
-
Това е счупено!
-
Има само два педала!
-
Къде е третият?
От твоята страна ли е?
-
Не, няма го тук.
-
Дръж се!
-
Майчице!
-
Ще те хвана!
-
- Търсите ли нещо, господине?
- Не.
-
Един момент...
-
- Може ли да Ви попитам нещо?
- Разбира се.
-
Знаете ли... Имам малко дрехи за пране...
Може ли да ги дам на чистачката?
-
- Бельо, такива работи...
- Разбира се, господине.
-
- I'm sorry.
- Yes...
-
Господине!
-
- Накъде?
- Към сервизното стълбище.
-
За да избегнем онези типове
от сутринта.
-
По вдясно.
-
- А сега какво?
- Сега правим размяната.
-
- Тук?
- Че къде иначе?
-
- Довел си я тук? Къде?
- Ето тук.
-
Изведете я.
Хайде.
-
- Виж!
- Какво е това?
-
- Чантата ти!
- Това не е каквото уговорихме!
-
Ама как?
-
Аз ти давам куфарчето,
ти ми даваш момичето!
-
Марине, срам нямаш ли, бе?
-
Точно ти ли!
Ти ми каза да се оженя за нея!
-
Какво?!
-
Чичо, искам да се оженя за това момиче,
защото я обичам!
-
Така че я остави! Вземи си чантата
и ми дай куфарчето!
-
Бай Марине! Чакай!
-
- Майчице!
- Добре ли си?
-
Помощ!
-
Добър ден, г-н управител!
-
Толкова съжалявам!
-
Сега ще Ви почистя!
-
Ето тук.
-
И малко тук.
-
Ще ви почистя...
-
We switched them again!
-
Добре, че знам
къде да го намеря.
-
Boy, this is a big pond!
-
Опааа! Вета!
Пази се!
-
Какво?
-
Боже опази, ако Вета
ни хване, ще ни клъцне ташаците!
-
Къде си?
-
Гошо! Тука съм!
-
Имам халюцинации.
Така е по-добре...
-
Хайде да излезем навън.
-
- Хайде, сладурано!
- Какво си се разбързал!
-
Хайде.
-
- Къде е куфарчето?
- Не се притеснявай. Скрих го.
-
Верно ли?
-
Едно, две, три, четири...
-
- Пет.
- Какво правиш?
-
Шест, седем, осем, девет.
-
Един метър, два метра...
Мръдни малко само.
-
Това е мястото.
Не ми пречи.
-
- I've got something under you.
- You're blocking my UV's!
-
Заровил съм нещо тук!
-
Заровил си го тука,
че да ми пречиш!
-
Устата ти е
като пристанищна сирена!
-
Извинявай!
-
Ето я!
-
Изгубихме я!
-
Идиоти, изпуснахте момичето!
-
Сега трябва да следваме милионера
и да я открием преди да се срещнат!
-
Шефе, ето го!
-
- Накъде?
- Никъде. Обратно в хотела.
-
Сърдитко Петко празна му торбата!
-
- Гледай си пътя!
- Гад мръсна!
-
Виж сега... Нека да разговаряме
като... бизнесмени.
-
Ами говори!
-
Няма смисъл да се преструваме повече.
Така нищо няма да постигнем.
-
Ние знаем какво искаш,
ти знаеш какво искаме ние.
-
- 50-50, ОК?
- Не! 51 за нас!
-
Остави тези евтини номера!
Ти си джентълмен!
-
- 50-50 и сме ок.
- OK. Съгласен.
-
Обаче внимавай...
-
Без номера! Иначе...
-
Не знаеш на кого говориш.
-
- Много добре знам.
- No innuendo!
-
I can make them myself!
-
OK, 50-50.
Как ще действаме?
-
Елементарно. Открадваме куфарчето
и разделяме парите.
-
Идеално!
-
- Добър ден.
- Хайде, скъпа.
-
Какво?
-
Какво правим сега?
-
Слушай! Оправяй се сам,
щото съм зает!
-
- Може да излезем довечера.
- Може.
-
Здрасти, скъпа! Ти си тук!
-
Как си?
-
Ти каза че имаш
страхотен Fiat!
-
Че какво му има на този?
Виж колко е красив!
-
Какво?
-
Ако е малък колкото колата ти...
Ciao!
-
Какво каза? Чакай!
-
I'll go grab a paper.
-
Не трябва да им се доверяваме.
-
- Отиде в стаята си.
- Защо не си с него?
-
He wanted to ditch me.
I didn't want to push it.
-
Стой тук. Ако се появи,
последвай го.
-
Хайде бе, братче, къде си?
Пак ги разменихме!
-
Това е добре. Хубаво, че
бандитите не разбраха.
-
Този е моя.
-
Ще сложа моя в шкафчето,
че да не ги разменим пак.
-
Добре.
Тогава аз ще оставя моя отвън.
-
OK, стой тук.
-
Ако си гладен, има малко
праз и сирене в чантата ми.
-
Саманта!
-
- Тук ли живее г-н Джувет?
- Стая 1901.
-
Блокирайте асансьора.
-
Ела! Бързо!
-
If you suppose the girl
escaped,
-
Какво чакаш?
Извикай полицията!
-
Не. Не мога да поема този риск.
-
Ако я хванат отново и разберат
че сме извикали полиция,
-
ще я убият.
-
Не ги познаваш.
Те са от синдиката.
-
- Какво?
- Престъпния синдикат. Коза Ностра.
-
Какъв е тоя синдикат?
Не разбирам.
-
Телефонът.
-
- Г-н Джувет?
- Да, аз съм.
-
Елате довечера в 10 в бар Риц
с парите.
-
- Ще Ви се обадим.
- Къде е дъщеря ми?
-
- Тук. Слушай!
- Казах ти, че е при тях!
-
Татко, не им давай парите!
АЗ съм тук, в горещ...
-
Мълчи!
-
Не забравяй, Джувет!
10 часа, бар Риц.
-
Трябва да я разкараме от тук,
достатъчно шум вдигна.
-
- Оставаме тук.
- Защо?
-
Ще държим Джувет под око.
-
OK. Ще се видим довечера.
-
Бързо!
Заведете я във вилата!
-
Шефе, ще ги оставим да вземат момичето?
-
Не ни интересува
момичето, идиот!
-
Интересуват ни парите!
-
Парите са в съседната къща.
-
Когато Джувет отиде в Риц...
Бам! Взимаме парите.
-
Хващаме първия самолет
и заминаваме за Маями!
-
Шефът е върха!
-
Само той може да
измисли такъв план!
-
Точно така!
-
Заведи я горе!
-
Шефе...
-
Тийч и хората му останаха в хотела
и това хич не ми харесва.
-
И на мен.
-
- Ало?
- Здравейте, г-н Джувет.
-
Има промяна в плана.
Ще се срещнем в 9 в бара на хотела.
-
Ще има резервация
на Вашето име.
-
Сядате и чакате.
И не забравяйте. Елате сам.
-
- Кой беше?
- Бандитите промениха часа.
-
Какво има, шефе?
-
Нашият "приятел" До ни
готви изненада.
-
Само дето изненадата...
-
...ще е за него.
-
Настъпи!
-
Добър вечер. Донесох
костюма и ризите, господине.
-
OK.
-
Престани!
-
Хайде вече!
-
Парите са в куфарчето.
Край.
-
- Какво правиш с това?
- Малко пооправям.
-
Не трябва да го оставяш тук.
Много хора го искат...
-
Остави го там!
Аз го гледам.
-
- Какво правиш тук?
- Мислех, че си сам.
-
И отегчен...
-
Ние, жените, имаме дарбата
да оправяме намръщени физиономии...
-
Малко бренди, малко музика...
Посещение в нощен клуб...
-
Хайде, гад мръсна!
-
Искаш ли да излезем
да погледаме звездите?
-
- За мен ще е удоволствие.
- На задната врата.
-
Колко смешно!
-
- А куфарчето?
- Аз ще го взема.
-
- Толкова е тъмно!
- Ти идваш с мен.
-
Гад мръсна!
-
- Хайде, по-бързо!
- Какво толкова спешно има?
-
- Не разбирам.
- От тук.
-
- Натам?
- Да.
-
- Искаш ли да влезем тук?
- Тук?
-
- Ах ти, лошо момче!
- Хайде, побързай!
-
Гогу, какво ти става?
-
Какво правиш?
Точно ти ли...
-
Млъкни! Не е каквото си мислиш,
работата е сериозна.
-
- Ще се ожениш за нея?!
- Гогу, ти си луд!
-
Гъделичкаш ме!
-
- Спри!
- Какво правим, шефе?
-
План "Camille".
-
Разбра ли?
План "Camille".
-
- Добър вечер, господине!
- Какво прави това пиколо тук?
-
Той не е пиколо, а портиер.
-
- Какво е направил, че да заслужи това?
- Стига, остави тая работа!
-
Ела тук и ще поговорим.
-
- Бай Марине, това ти ли си?
- Разбира се, че съм аз!
-
Blow!
-
- Праз! Значи си ти!
- Нали ти казах!
-
Дай ми чантата
за да си сложа нещата в нея.
-
Какво? Тази сутрин
не беше толкова настоятелен!
-
Ще ти разкажа за тази сутрин.
Хайде, дай ми я.
-
Отвори я.
-
Опааа!
-
Престани!
-
Пак е взел моята!
-
Хайде да му дадем парите
или бандитите ще убият дъщеря му.
-
- Кой и каква дъщеря?
- После ще ти разкажа.
-
- Пръстът ми!
- Хайде, де!
-
Ела, виж сам!
-
- Lower your elbow.
- Погледни! Виждаш ли?
-
- Виж го!
- Та вие сте като две капки вода!
-
Кой знае
къде е бродил татко...
-
Отиди при другата врата
и се погрижи да не си тръгне.
-
Доведи го тук
за да му дам парите.
-
Какво да правя ако не ми повярва
след това, което се случи сутринта?
-
- Виж! Бандитите!
- Кой?
-
- Върви!
- Къде?
-
При другата врата! Тръгвай!
-
И... отново rock 'n' roll!
Ела да танцуваме!
-
И сега какво?
-
Покани младата дама на танц
и остави куфарчето на масата.
-
Не напускай дансинга
преди да свърши песента.
-
- Искате ли да танцуваме?
- Татко няма да ми позволи.
-
- Къде е куфарчето?
- Не знам! Някой го е взел.
-
- Настъпа ме!
- Извинявай, шефе.
-
Каква хубава брада!
-
- Спри!
- Добър вечер.
-
- Накъде?
- Махни се от мен!
-
Какво става тук?
Мадам?
-
- Търся мъжа си.
- И кой е мъжът ви?
-
- Джувет.
- Г-н Джувет?
-
Това означава, че Вие сте г-жа Джувет.
-
Много се извинявам.
От тук, моля.
-
- Моля.
- Виждаш ли?
-
ПРАЗ?!
-
Пак ни изигра!
-
Добър вечер.
Бог да ви благослови.
-
Вета!
Пак халюцинирам!
-
- Къде е той?
- Г-н Джувет танцува.
-
- Г-н Джувет!
- Марин!
-
- Това е тя!
- Г-жа Джувет!
-
Как можеш да ми причиниш това?
Coming through!
-
Отстъпи
за да отида при него!
-
God damn you all! You don't jump
like this at the end of a shovel!
-
Git!
-
Marin!
-
Leave him alone!
He's not me!
-
Марине, какво си пил?
Махни се, момиче!
-
Коя е тая?
Бог да я тресне!
-
Ще ти покажа!
-
Марине, не бягай!
-
Чуваш ли?
-
Млъкни!
-
Дай ми го!
-
Марине! Спри!
-
Не бягай!
Няма да ми се измъкнеш!
-
Бог да ви тресне всички!
-
Ето, изяж това!
-
Ще те разкъсам на парчета
само да те пипна!
-
Г-н Джувет!
You took the girl!
-
- Какво искаш?
- 50-50.
-
- Милионът!
- Милионът...
-
Вземи това!
-
Вета, подай ми ръка!
-
Това е добре.
-
Ела, дай ми целувка.
-
God bless your eyes!
-
Не виждам!
-
- Добър вечер.
- Какво се е случило, г-н Гогу?
-
- Отвлякоха бай Марин.
- Не може да бъде! Аз им дадох парите!
-
Дал си им праза!
Пак сте сменили куфарчетата.
-
- My rib!
- Помислиха, че съм аз.
-
- А парите?
- Не знам. Бяха в Марин.
-
Но парите не бяха там
когато го отвлякоха.
-
Телефонът.
-
Не. Ти вдингни.
Сигурно са те.
-
Ало? Саманта Джувет.
-
Саманта, искаш ли
да видиш отново баща си?
-
Да.
-
Донеси парите във вилата.
Довечера. Знаеш пътя.
-
Внимавай! Без номера!
Иначе ще останеш сираче!
-
Ало!
-
Какво ще правим?
Всички банки са затворени сега.
-
Няма нужда от банка, господине!
Този път отидоха твърде далеч!
-
Направиха една грешка:
отвлякоха чичо ми!
-
Покажете ми пътя
към вилата, госпожице.
-
Вратът ми!
-
Саше!
-
- Кой е там?
- Аз съм, Гогу!
-
- Гогу, синът на Пупаза!
- Какво, не можеш да спиш ли?
-
Събер всички южняци!
Отвлякоха бай Марин!
-
- Чакай! Само да си обуя панталоните.
- Заеби панталоните! Побързай!
-
Стойте заедно!
-
Мръсници!
Искахте да напиете моя Марин?
-
Не, не!
-
Млъкни!
-
Спиш ли, Кърли?
-
Какво стана, бай Марине?
Със всичките ли се би?
-
Гогу... с кого да се бия?
-
- Не си знаят мярката!
- Гогу, ти дойде!
-
Аз съм, лельо!
-
Г-н Джувет!
Как стеее...
-
Бай Марине!
Чуваш ли ме?
-
Куфарчето ми!
-
Г-н Джувет, куфарчето Ви.
-
Но кой сте Вие?
-
Извинете. Забравих
да се представя.
-
Леко, не го тръскай,
трябва ми цял.
-
- Имаш ли нужда от някакво лекарство?
- Какво лекарство?
-
- Ще му дам малко кисело зеле.
- OK. Какво ще правим с тях?
-
Някой ще се погрижи за тях.
-
Мърдай!
-
- Имаш ли огънче?
- Да.
-
Съжалявам, господине,
в самолета не се пуши.
-
Напомняш ми за жена ми.
-
Тя не ми дава да
пуша вкъщи.
-
Моля.
-
Коза Ностра, значи?
Добре ги подредихме.
-
Татко, хайде да останем в Румъния
още една седмица. Моля те!
-
Тогава ще пътуваме
с моя самолет.
-
- Има ли летище в Байлещи?
- Летище в Байлещи?
-
Чу ли това?
-
Млъкни! Пасището
е гладко като палачинка!
-
Може ли да направим летище
в Байлещи?
-
- Ако трябва, ще направим!
- Ще направим!
-
Вета, напомни ми да те науча
на "дишане уста в уста".
-
Превод: Righteous