Спасете океаните, нахранете света!

Защо морски биолог говори за световния глад? Ами, казва Джаки Савиц, грижата за световните океани може да помогне да се изхранят наброяващите един милиард най-гладни жители на планетата. В тази проникновена лекция, Савиц ни разказва какво точно се случва в нашите глобални риболовни зони сега – нищо хубаво – и предлага интелигентни решения за това как да помогнем да се възстановят, като същевременно произвеждаме повече храна за всички.

Може би се чудите

защо морски биолог от Оушиана

ще дойде тук днес, за да ви говори

за световния глад.

Тук съм днес, защото

спасяването на океаните е нещо
повече от екологичен стремеж.

Не е просто обикновена дейност,

защото искаме да създадем
работни места за рибарите

или да запазим работните места
на рибарите.

Не е просто икономическа цел.

Спасяването на океаните може
да нахрани света.

Нека ви покажа как.

Както знаете, вече има

повече от милиард гладуващи
хора на планетата.

Очакваме проблемът да се влоши

с увеличаването на населението
до девет милиарда

или 10 милиарда в средата на века

и можем да очакваме да има
по-голямо затруднение

по отношение на хранителните ресурси.

И това е голям проблем,

особено имайки предвид къде
се намираме сега.

Знаете, че обработваемата земя
на глава на населението

вече намалява

в развитите и развиващите се страни.

Знаем, че вървим към
промяна на климата,

която ще промени схемата на валежите,

правейки някои региони по-сухи,
както виждате в оранжево,

а други по-влажни – тези в синьо,

причинявайки суши в житниците,

в места като Средния Запад
и Централна Европа,

и наводнения в други.

Ще стане трудно земята

да ни помага в решаването
на проблема с глада.

И затова океаните ни
трябва да са възможно най-изобилни,

за да могат да ни предоставят

колкото се може повече храна.

И това е нещо, което океаните
са правили

за нас от дълго време.

Колкото и назад да се върнем,
виждаме увеличение

на количеството храна,
което можем да добиваме

от океаните.

Някак си изглежда сякаш
продължава да се увеличава

до около 1980 г.,

когато започваме да наблюдаваме спад.

Чували сте за пика на нефта.

Може би това е пикът на рибата.

Дано не е така. Ще се върна на това.

Но виждате около 18-процентен спад

в количеството риба, което сме
уловили в световен мащаб

от 1980 г. насам.

И това е голям проблем.
Той продължава и до днес.

Червената линия продължава
да върви надолу.

Но ние знаем как да обърнем посоката ѝ

и точно за това ще говоря днес.

Знаем как да обърнем кривата нагоре.

Не е нужно това да е пикът на рибата.

Ако направим няколко прости неща
на определени места,

можем да си върнем риболова
и да го използваме,

за да изхраним хората.

Първо, искаме да знаем къде е рибата,

затова нека погледнем действително къде е.

Очевидно рибата, съвсем удобно,

се намира основно

в бреговите зони на страните,

в бреговите региони,

а това са зоните, които попадат под

националните юрисдикции,

като всяка държава може да управлява
риболова

в тези брегови зони.

Юрисдикцията на крайбрежните държави обикновено

се простира до около 200 морски мили

в зони, които се наричат
изключителни икономически зони,

и е добре, че те могат да контролират

риболова в тези зони,

защото в дълбоките води –

това са по-тъмните части
на тази карта –

в дълбоките води е по-трудно
да се контролира всяка дейност,

защото трябва да се извършва
на международно равнище.

Сключват се международни споразумения

и ако някой от вас следи
споразумението за изменението на климата,

знае, че това е много бавен,

изнервящ и досаден процес.

И така, контролирането
на дейностите на национално ниво

е много добра възможност.

Колко риба има всъщност в
тези крайбрежни зони

в сравнение с дълбоките води?

Можете да видите около

седем пъти повече риба в
крайбрежните зони,

отколкото в дълбоките води,

така че това е идеалното място,
върху което да се съсредоточим,

защото можем да направим много.

Можем да възстановим много от
нашите риболовни зони,

ако се съсредоточим върху тези
крайбрежни зони.

Но в колко от тези държави
трябва да работим?

Има около 80 крайбрежни държави.

Трябва ли да поправим управлението
на риболова

във всички тези страни?

И се запитахме, върху колко държави

трябва да се съсредоточим,

имайки предвид, че Европейският съюз

за удобство управлява рибарството

чрез обща политика в областта на рибарството?

И ако има добро управление
на рибарството

в Европейския съюз и, да кажем,
в девет други държави,

колко от риболовните зони
ще сме покрили?

Оказва се, че Европейският съюз
плюс девет държави

обхваща около две трети от
световния улов на риба.

Ако го увеличим на 24 държави
плюс Европейския съюз,

ще се получи до 90 процента,

почти целият световен улов на риба.

Считаме, че можем да работим
на ограничен брой места,

за да върнем отново риболовните зони.

Но какво трябва да направим
на тези места?

От работата ни в Съединените щати

и на други места, знаем, че има

три ключови неща,
които трябва да направим,

за да върнем обратно рибарството в тях, и те са:

Трябва да определим квоти или лимити

върху количеството на улова;

трябва да намалим прилова –
това е случайният

улов и умъртвяване на риба,
която не желаем –

а това е разхищение,

и трето, трябва да защитим
местообитанията,

зоните за развъждане и
зоните за хвърляне на хайвер,

от които имат нужда тези риби, за да
се развиват и размножават успешно,

така че да възстановят популациите си.

Ако направим тези три неща,
рибарството ще се възстанови.

Откъде знаем това?

Знаем, защото сме виждали
да се случва

на много различни места.

Това е слайд, показващ

популацията на херинга в Норвегия,

която отбелязва срив след 50-те години.

Популацията намалява и когато Норвегия
поставя ограничения

или квоти на риболова,
какво се случва?

Рибата се завръща.

Това е друг пример, който
отново е от Норвегия,

за арктическата норвежка риба треска.

Същата история Рибата намалява.

Поставят лимити на изхвърлянето на улов.

Изхвърлянето на улов е нежеланата уловена риба,

която се връща в морето -
друга разточителна практика.

Когато поставят лимит за изхвърления улов,

рибата се връща.

И не само в Норвегия.

Виждали сме това да се случва в
държави

по цял свят, отново и отново.

Когато тези държави се намесват и

въвеждат устойчива политика за
управление на риболова,

рибата, която изглежда постоянно
намалява,

започва да се завръща.

Има доста потенциал тук.

Какво означава това за световния
улов на риба?

Това означава, че ако вземем риболова,

който намалява

и го обърнем в положителна посока,
можем да го увеличим

до 100 милиона метрични тона
за година.

И така, все още нямаме пик на рибата.

Все още имаме възможност

не само да върнем рибата,

но всъщност да я увеличим,

което би изхранило повече хора,

отколкото сме в момента.

Колко повече? Точно в този момент

можем да нахраним около
450 милиона души

с едно рибно ястие на ден,

базирано на настоящия световен
улов на риба в момента,

който, разбира се, намалява,

така че цифрите ще се
движат надолу с времето,

ако не поправим тенденцията,

но ако използваме практики за
управление на риболова

като тези, които описах,

за 10 до 25 държави,

можем да увеличим този брой

и да нахраним около 700 милиона
души на година

със здравословно рибно ястие.

Очевидно трябва да направим това,
защото

е добър начин да се справим с
проблема с глада,

но също така е и рентабилно.

Оказва се, че рибата е най-изгодният
източник на протеини

на планетата.

Ако обърнете внимание колко рибен
протеин приемате

на инвестиран долар

в сравнение с другите
животински протеини,

очевидно, рибата е добро бизнес решение.

Освен това, не се нуждае от много земя,

нещо което е в недостиг,

в сравнение с другите източници
на протеини.

И няма нужда от много прясна вода.

Използва много по-малко
прясна вода от

примерно говедата,

където трябва да напоявате поле,

за да можете да отглеждате храната
за говедата.

Има и съвсем малък въглероден отпечатък.

Въглеродният отпечатък е толкова малък,

защото трябва да отидем и да
хванем рибата.

Отнема малко гориво,

но както знаете, земеделието
има своя въглероден отпечатък,

докато рибата има далеч по-малък,

така че е по-екологична.

Тя вече заема голяма част от
нашата диета,

но може да заеме и по-голяма,

което е чудесно, защото знаем,

че е полезна за нас.

Може да намали риска
от рак,

сърдечни заболявания и
затлъстяване.

Всъщност нашият изпълнителен директор Анди Шарплес,

който всъщност е създателят
на тази концепция,

обича да казва, че рибата е
идеалният протеин.

Анди също говори за факта, че

нашето движение за опазване
на океаните възникна

от движението за опазване
на земята,

а при опазването на земята

имаме проблем, че биоразнообразието

е във война с производството на храна.

Трябва да се изсече богатата на растителни и животински видове гора,

ако искаме да получим полето,

на което да отглеждаме царевица,
за да изхранваме хората,

затова там има постоянна борба за надмощие.

Постоянно съществува
трудният избор,

който трябва да се направи между

две много важни неща:

запазване на биоразнообразието и
изхранването на населението.

Но в океаните нямаме тази война.

В океаните биоразнообразието
не е във война

с изобилието.

На практика те са свързани.

Когато правим неща, които
допринасят за биоразнообразието,

всъщност получаваме изобилие

и това е важно, за да
можем да изхраним хората.

Но има уловка.

Никой ли не се сети? (Смях)

Нелегалният риболов.

Нелегалният риболов вреди на

устойчивото развитие на риболова,
за което говоря.

Имаме нелегален риболов, когато ловите риба
с оборудване,

което е забранено,

когато ловите риба на места,
където не трябва да ловите,

когато хващате риба, която не е
подходящият размер или вид.

Нелегалният риболов
ощетява потребителя

и също така ощетява честните рибари

и трябва да бъде спрян.

Нелегалната риба навлиза на пазара
чрез т.нар. измама с морски продукти.

Може да сте чували за нея.

При нея рибите са етикетирани за нещо друго.

Помислете за последния път,
когато ядохте риба.

Какво ядохте?

Сигурни ли сте, че е било,
каквото сте си мислили?

Защото тествахме 1300 различни рибни проби

и около една трета от тях

не бяха това, за което
ги представяха.

При берикса, девет от 10
берикса, не бяха берикс.

Петдесет и девет процента от рибата
тон, която тествахме,

беше с неправилно етикетирана.

От червения берикс тествахме 120 проби

и само седем от тях
бяха наистина берикс,

така че успех с намирането на
червен берикс.

Морската храна е с много
сложна верига на доставка

и на всеки етап от
тази верига на доставка

има възможност за измама,

освен ако не прилагаме проследяване.

Проследяването е методика, чрез която
индустрията на морската храна

може да проследи тази храна
от лодката до чинията,

за да се увери, че потребителят
може да разбере

от къде идва храната.

Това е много важно.

Прави се от някои в индустрията,
но не достатъчно,

така че се опитваме да прокараме
закон в Конгреса,

наречен БЕЗОПАСЕН закон за
морската храна

и много се вълнувам днес да
съобщя внасянето на

петиция на готвачите, при която
450 главни готвачи

са подписали петиция,
настоявайки Конгресът

да подкрепи БЕЗОПАСНИЯ закон
за морската храна.

Има много известни готвачи,
които може би познавате --

Антъни Бордейн, Марио Батали,

Бартън Сийвър и други --

и те са я подписали,
защото вярват,

че хората имат право да знаят

какво ядат.

(Аплодисменти)

Рибарите също го одобряват, така че
има голяма вероятност

да получим подкрепата,
от която се нуждаем,

за да прокараме този закон

и това е във важен момент,

защото само така можем да спрем
измамите с морска храна,

да ограничим нелегалния риболов

и да се уверим,

че квотите, опазването на местообитанията

и намаляването на прилова
ще дадат резултата,

от който се нуждаем.

Знаем, че можем да управляваме
устойчиво риболова.

Знаем, че можем да произвеждаме

здравословна храна за стотици
милиони хора,

която не използва земя,
не използва много вода,

има малък въглероден отпечатък

и е рентабилна.

Знаем, че спасяването на океаните

може да изхрани света

и трябва да започнем сега.

(Аплодисменти)

Благодаря ви. (Аплодисменти)