Защо диетите обикновено не действат

В САЩ 80% от момичетата вече са били на диета преди да навършат 10 години. В тази откровена и суровa лекция невробиологът Сандра Аамод използва собствените си преживявания, за да предаде важен урок за това как мозъкът ръководи тялото ни, като разглежда научно защо диетите не само не работят, но е вероятно да донесат повече вреди отколкото ползи. Тя дава идеи за това как да живеем интуитивно живот, по-малко обвързан с диети.

Преди три и половина години

взех едно от най-добрите решения в живота си.

За Нова година си обещах

да се откажа от диетите, да спра да се тревожа за теглото си

и да се науча да ям разумно.

Сега ям, когато съм гладна

и отслабнах с 10 паунда.

Това съм аз на 13 години,

когато започнах първата си диета.

Сега гледам тази снимка и си мисля,

че съм имала нужда не от диета,

а от съвети за мода.

(Смях)

Но тогава мислех, че трябва да отслабна

и когато върнах отново старото си тегло,

разбира се, обвиних себе си.

И през следващите три десетилетия

започвах и се отказвах от различни диети.

Каквото и да опитвах,

килограмите, които губех винаги се връщаха.

Сигурна съм, че много от вас познават усещането.

Като невробиолог

се чудех защо е толкова трудно.

Очевидно е, че колко тежиш зависи от това

колко ядеш и колко енергия изразходваш.

Повечето хора не разбират, че

глада и разхода на енергия

се контролират от мозъка,

преди всичко без да го осъзнавате.

Вашият мозък върши голяма част от работата си зад кулисите

и това е хубаво,

защото съзнателният ви ум,

как да го кажем учтиво –

той лесно се разсейва.

Хубаво е, че не трябва да си спомняте да дишате,

когато се вживеете в някой филм.

Не забравяте как се ходи,

защото сте се замислили какво да вечеряте.

Мозъкът ви има своя собствена представа и за това

колко трябва да тежите,

независимо в какво вярвате съзнателно.

Тя се нарича ваша стабилна точка,

но това е подвеждащ термин,

защото всъщност е диапазон

от около 10 - 15 паунда.

С избора на начин на живот можете да увеличавате или

намалявате теглото си в този диапазон,

но е доста по-трудно да се задържите извън него.

Това е хипоталамуса - частта от мозъка,

която регулира телесното тегло.

Има повече от дузина химически сигнали

в мозъка, които казват на тялото ви да напълнее,

още една дузина и повече, които му казват да отслабне

и системата работи като термостат,

реагирайки на сигналите от тялото

чрез регулиране на глада, активността и метаболизма,

за да запази теглото ви стабилно при променящите се условия.

Това прави термостатът, нали?

Поддържа температурата в дома ви постоянна,

докато времето навън се променя.

Можете да опитате да промените температурата

вътре като отворите прозорец през зимата,

но това няма да промени настройките на термостата,

който ще отговори с температура, достойна за фурна,

за да затопли отново мястото.

Мозъкът ви работи по абсолютно същия начин,

като реагира на отслабването с мощни инструменти,

за да върне тялото ви обратно

към това, което счита за нормално.

Ако отслабнете много,

мозъкът ви реагира сякаш умирате от глад

и независимо дали преди това сте бил дебел или слаб,

реакцията на мозъка е една и съща.

Би ни харесало да мислим, че мозъкът ни може да прецени

дали имаме нужда от отслабване или не,

но той не може.

Ако отслабнете много,

огладнявате

и мускулите ви изгарят по-малко енергия.

Д-р Руди Лейбъл от Колумбийския университет

е установил, че хора, които са изгубили

10 процента от телесното си тегло,

изгарят от 250 до 400 калории по-малко,

защото метаболизмът им е потиснат.

Това е много храна.

Това означава, че един човек на диета, която има ефект

трябва да яде завинаги с толкова по-малко

от някой със същото тегло,

който винаги е бил слаб.

От еволюционна гледна точка

съпротивата на тялото срещу отслабването е разбираема.

Когато храната е била оскъдна, оцеляването на предците ни

зависело от съхраняването на енергия

и връщането на теглото, когато вече имали храна,

ги защитавало при следващата оскъдица.

В хода на човешката история

гладуването е било много по-голям проблем

от преяждането.

Това може да обясни един много тъжен факт -

точката на стабилното ви тегло може да се качи нагоре,

но е рядкост да падне.

Ако майка ви някога е споменавала,

че животът е несправедлив,

това е едно от нещата, които е имала предвид.

(Смях)

Успешната диета не снижава вашата стабилна точка.

Дори и да сте задържали свалените килограми

цели седем години,

мозъкът ви продължава да опитва да ви накара да си ги върнете.

Ако отслабването е било следствие на дълго гладуване,

такава реакция би била разумна.

В нашия модерен свят на бургери, които купуваме без да слизаме от колата,

тя не работи толкова добре за много от нас.

Разликата между миналото на рода ни

и нашето изобилно настояще

е причината д-р Йони Фрийдхоф

от Университета в Отава

да поиска да върне някои от пациентите си във времена,

когато храната е била по-трудно достъпна.

Това е също и причината

промяната на хранителната среда

да бъде най-ефективното решение

на пълнотата.

За съжаление, едно временно напълняване

може да стане постоянно.

Ако задържите килограмите отгоре прекалено дълго,

въпрос на години за повечето от нас,

мозъкът ви може да реши, че това е новото нормално.

Психолозите разделят хората в две групи -

такива, които разчитат на глада си

и такива, които контролират храненето си

с воля, като повечето хора на диета.

Нека ги наречем интуитивно и контролирано хранещи се.

Интересното е, че интуитивните

е по-малко вероятно да имат наднормено тегло

и прекарват по-малко време в мисли за храна.

Тези, които контролират храненето си, са по-склонни

към преяждане в отговор на реклами,

огромни порции и бюфет от типа "всичко, което можеш да изядеш".

Едно малко угаждане,

като хапването на топка сладолед,

е по-вероятно да доведе до пир с храна

при хората, които се контролират.

Децата са особено податливи

на цикъла диета и после обилно ядене.

Няколко дългосрочни проучвания показаха,

че момичетата, които пазят диета в ранните си тийнейджърски години

е три пъти по-вероятно да напълнеят значително

пет години по-късно,

даже ако са започнали с нормално тегло.

Всички тези изследвания показаха,

че факторите, които

предвещават напълняване,

предричат също и развитието на хранителни разстройства.

Друг фактор, между другото,

за тези от вас, които са родители,

са закачките от членовете на семейството,

свързани с теглото.

Не правете това.

(Смях)

Оставих почти всички графики вкъщи,

но не издържах и ще покажа само тази,

защото съм особнячка и така работя.

(Смях)

Това проучване разглежда риска от смърт

за период от 14 години

на базата на четири здравословни навика:

да се ядат достатъчно плодове и зеленчуци,

да се правят физически упражнения три пъти седмично,

да не се пуши,

и да се пие умерено.

Да започнем с хората с нормално тегло

в проучването.

Височината на правоъгълниците е рискa от смърт,

а числата нула, едно, две, три, четири

по хоризонталата ос

показват броя на здравословните навици,

които даден човек е имал.

И както може да се очаква, колкото по-здравословен е животът,

толкова по-малко вероятно е хората да умрат по време на проучването.

Сега да погледнем какво се случва

с пълните хора.

При тези, които не са имали здравословни навици

рискът от смърт е бил по-голям.

Добавянето на само един здравословен навик

връща хората с наднормено тегло в нормалния диапазон.

За прекалено пълните хора без здравословни навици

рискът е много голям, седем пъти по-голям

от този в най-здравословно живеещите групи в проучването.

Но здравословният начин на живот помага и на прекалено пълните хора.

Всъщност, ако погледнете само групата

с всички четири здравословни навика,

ще видите, че теглото е причина за много малка разлика.

Можете да овладеете здравето си

като поемете контрола върху начина си на живот,

дори и да не можете да отслабнете

и да останете слаби.

Диетите не са особено надеждни.

Пет години след диета

повечето хора връщат теглото си.

Четиридесет процента напълняват даже повече.

Ако се замислим за това,

обичайният резултат от една диета

е по-голямата вероятност да напълнеем

в дългосрочен план, отколкото да отслабнем.

Ако съм ви убедила, че диетите

могат да създават проблеми,

следващият въпрос е кaкво можем да направим.

И моят отговор с една дума е осъзнатост.

Не казвам, че трябва да се научите да медитирате

или да се захванете с йога.

Говоря за осъзнато хранене -

да се научите да разбирате сигналите на тялото си,

така че да ядете, когато сте гладни

и да спрете, когато се сити,

защото голяма част от натрупаното тегло се свежда

до ядене без да сте гладни.

Как да направите това?

Дайте си разрешение да ядете

колкото искате и после се постарайте да разберете

какво кара тялото ви да се чувства добре.

Сядайте редовно на масата без да се разсейвате.

Помислете как се чувства тялото ви,

когато започвате да ядете и когато свършите

и позволете на глада си да реши

кога трябва да спрете.

На мен ми отне около година да се науча на това,

но наистина си струваше.

Много по-спокойна съм по отношение на храната

от когато и да било в живота си.

Често не мисля за нея.

Забравям, че имаме шоколад вкъщи.

Сякаш извънземни са завзели мозъка ми.

Просто е съвсем различно.

Трябва да кажа, че

този подход към храненето ви вероятно няма да доведе до отслабване,

освен ако не ядете често без да сте гладни,

но лекарите не познават начин

за сериозно отслабване при много хора

и затовa много хора сега се насочват към

предотвратяване на пълнеенето

вместо към поощряване на отслабването.

Нека го признаем -

ако диетите действаха, вече всички щяхме да сме слаби.

(Смях)

Защо продължаваме да правим едно и също

и очакваме различни резултати?

Диетите може да изглеждат безобидни,

но в действителност причиняват много странични вреди.

В най-лошия случай те разрушават животи.

Манията, свързана с теглото води до хранителни разстройства,

особено при малки деца.

В САЩ 80 процента от 10-годишните момичета

казват, че са били на диета.

Дъщерите ни са се научили да измерват стойността си

по грешна скала.

Дори в най-добрия си вид,

диетите са загуба на време и енергия.

Те изискват воля, която бихте могли да използвате

за да помогнете на децата си с домашните

или да завършите онзи важен работен проект.

И понеже силата на волята е ограничена,

всяка стратегия, която разчита на постоянното ѝ прилагане

с голяма сигурност

ще ви провали в края на краищата,

когато вниманието ви се прехвърли на нещо друго.

Нека ви оставя с една последна мисъл.

Какво ще стане, ако кажем на всички онези момичета на диета,

че могат да ядат, когато са гладни?

Ами ако ги научим да работят с апетита си

вместо да се страхуват от него?

Мисля, че повечето от тях ще бъдат по-щастливи и по-здрави

и като възрастни

много от тях вероятно ще са по-слаби.

Иска ми се някой да ми беше казал това,

когато бях на 13.

Благодаря ви,

(Аплодисменти)