Три типа мускули | Здраве и медицина | Кан Академия

Нека си поговорим за мускулите.

Нарисувал съм човешкото тяло от дясно,

нещо като схема.

Искам да говоря за трите основни типа мускули.

Помислих си, че ще е полезно да има

картинка, защото ще мога да рисувам тук

и да покажа къде са различните мускули.

Като споменавам мускули, нещото,

която искам да си представяш, е движение.

Помисли си за всички различни типове

движение, които могат да се случат в тялото ти.

Остави се на въображението и започни да мислиш

за различните движения.

Може би имаш, например, наистина лесно би било...

да кажем движението на краката.

Просто ще рисувам на нашата картинка, докато говоря.

Да кажем, че кракът ти се движи, защото играеш футбол.

Има този голям мускул тук

и този мускул е прикрепен за костта.

Нали така?

Има малка кост тук.

Е, сигурно не чак толкова малка.

Това е най-голямата кост в тялото.

Нарича се бедрена кост.

Този мускул е прикрепен към нея.

И той е прикрепен със сухожилия.

Има сухожилия от двете страни.

Това сухожилие прикрепя мускула към костта

и позволява да действа върху костите.

Това е пример за скелетен мускул.

Така.

Този скелетен мускул е

свързан със сухожилие и кост.

Това води до въпроса:

всеки скелетен мускул ли е

свързан със сухожилие и кост?

Отговорът е: всъщност, не.

Има някои мускули, които реално

не са свързани със сухожилия.

Всъщност, над мускула, който сега нарисувах,

има мускул, наречен външен кос коремен мускул.

Не се притеснявай за имената.

Идеята тук е, че този мускул всъщност

не е прикрепен за сухожилие.

В известен смисъл, можеш да си го представиш като сухожилие,

но е като плоско сухожилие.

Това е грамаден лист от влакнеста тъкан.

И тази тъкан във въздуха ли си стои?

Не.

Свързана е с влакнеста тъкан

от другата страна, защото твоето тяло е симетрично.

Така че имаш влакнеста тъкан от другата страна.

И позна – от другата страна

имаш друг външен кос коремен мускул.

Имаш тези мускули, които някак си отиват към

не точно сухожилие, а към плоско сухожилие.

Или нещо, което изглежда като плоско сухожилие.

И наричаме това апоневроза.

Може да чуеш тези думи.

Искам просто да са ти познати.

Сега, ако някой те попита дали всички

мускули в тялото са свързани със сухожилия и кости,

можеш да кажеш "Не".

Някои са закрепени за плоски сухожилия, апоневрози.

Идеята тук е, че можеш да започнеш

да идентифицираш скелетните мускули.

Обикновено това са мускули, които можеш да видиш по тялото.

Всъщност, дори не трябва да слагам кавички.

Това е името му.

Няма нужда от кавички.

Така можеш да определиш скелетните мускули доста лесно.

А останалите два типа?

А сърдечният и гладките мускули?

Сърдечният мускул е реално сърцето.

Това единственият такъв мускул ли е?

Отговорът е "Да".

Това е твоят сърдечен мускул ето тук.

Единственият сърдечен мускул, който

имаме в нашето тяло, е сърцето.

Така в сърцето можеш да намериш специални клетки,

които са толкова интересни и различни

от скелетните и гладките мускули,

че има собствено име и категория.

Това са сърдечните клетки.

И можеш само да ги намериш в сърцето.

Правим си нещо като таблица къде да открием тези клетки.

А гладките мускули?

Къде можеш да ги намериш?

При тях можеш да си мислиш за кухите органи.

Всеки орган, който има празно място отвътре. И кръвоносните съдове.

Това са двете важни категории.

Не са единствените, но са най-важните.

Това ще ти даде около 95%.

Кръвоносните съдове и кухите органи

са това, за което трябва да си мислиш.

Кухи органи могат да са всичко...

стомахът ти е кух орган.

Нека сложа тези примери тук.

Или твоите черва. Всякакви такива.

Просто ще напиша стомах тук,

за да ти напомня.

Където има някаква празна кухина отвътре.

Нали така?

А кръвоносните съдове – просто си спомни за

един от най големите кръвоносни съдове:

аортата.

Аортата се извива по този начин.

И също е нещо като кух орган.

Нали?

Имам предвид, че има празно място вътре.

И кръвта обикновено тече през това място.

Но поне е куха.

Така че не е толкова по-различно като концепция

от кухите органи.

Както при тях,

гладките мускули са в стените на тези неща.

Къде биха били гладките мускули?

Биха били в стените на кухите органи

или в стените на кръвоносните съдове.

Това ти казва къде да откриеш тези различни типове мускули.

Нали така?

И като си мислим за движение, гладките мускули

могат да помогнат на стомаха, например да придвижи храната напред.

Сърдечният мускул помага на сърцето да бие.

Това е доста важно движение.

А скелетните мускули – използваме ги всеки ден.

Всеки път като пляскаш за поздрав

или прегръщаш майка си, тези скелетни мускули

помагат на тялото да се движи.

Нали?

Нека продължим.

Нека помислим за някои разлики

между тези категории.

Нека поговорим за контрол на движението.

Кой контролира движението?

Ти ли го контролираш или става автоматично?

При гладките мускули става автоматично.

Ще го нарека неволево, защото

вероятно ще срещаш тази дума често.

Неволево просто значи, че твоето тяло автоматично

се грижи за това.

И същото е валидно за сърдечния мускул - неволево.

Което значи, че не трябва да мислиш

за следващия удар на сърцето.

Просто се случва автоматично.

Така.

А при скелетните мускули е обратното –

волеви контрол.

Което значи, че ако не искам да ставам, тогава няма да стана.

Или ако не искам да тичам,

няма да тичам.

Всички тези движения в тялото ми са под моя контрол.

Мога да реша кога да правя тези неща.

Нали така?

Всъщност ще сложа малки стрелки тук. А скоростта?

Кой от двата е по-бърз и кой по-бавен?

Тук горе, гладките мускули са най-бавните.

А скелетните са най-бързите.

Което е доста яко, защото волевите неща –

тези, които контролираш сам – са най-бързи.

А нещата, които се случват автоматично, са доста бавни.

И е добре, защото сърдечният мускул е някъде

между двете.

Някъде по средата.

Когато кръвоносните съдове стават по-тънки

или по-големи и се разширяват – всичко това

се случва доста бавно, сравнено

с това да скоча или да хвана топка.

Това се случва наистина, наистина бързо.

Хиляди малки мускулни движения

се случват със скоростта на светлината.

Това е най-бързото.

Последното нещо, което ще нарисувам,

е как изглеждат тези неща.

И така, как изглеждат?

Ако погледнеш тези клетки...

нека погледнем всяко от тези едно по едно

и разберем как изглеждат.

Гладкият мускул всъщност изглежда като малко око

или като бадем – понякога се описва така.

Аз мисля за него като за око.

Единично око.

Можеш да видиш, че краищата

са заострени.

И понякога ще попаднеш на

описанието вретеновидна форма.

Мисля, че това е останало от период

преди доста време, когато хората са мислели повече

за вретена, отколкото сега.

Другото нещо е, че има ядро.

Това по средата.

Едно ядро.

То е в средата на клетката.

Така изглежда гладката мускулна клетка.

А сърдечната клетка?

Те са разклонени.

Това е всъщност един от най-интересните

нейни белези.

Не всяка отделна сърдечна клетка е разклонена.

Някои просто изглеждат съвсем банално,

нещо такова.

Но фактът, че можеш да откриеш тези разклонените,

е това, което ги прави толкова лесни за разпознаване.

Ако погледнеш цяла група –

ще изтрия това тук, като знаеш вече, че съществува.

Но ще се фокусираме на разклонените,

понеже са тези, които лесно се разпознават.

Те също имат ядро.

Понякога едно, понякога две,

което е интересно, защото

обикновено си мислиш – една клетка, едно ядро.

Причината да го посоча при гладките мускулни

клетки е, че понякога

тези сърдечни клетки имат повече от едно.

Двете характеристики – ще напиша тук–

разклонени и едно или две ядра.

Невинаги две, но могат да имат две.

Те са също разположени в средата на клетката.

Ще ти покажа какво имам предвид,

като нарисувам скелетния мускул.

Ще направя това сега.

Това е скелетният мускул. Има нещо такова.

Има тези малки издатини.

Опитвам се да ти го нарисувам.

Ще видиш след малко какво рисувам.

Има малки места по ръба или по периферията

за ядра.

И забележи, че не е едно ядро, не са две,

а много ядра.

Тези клетки всъщност работят като грамадна клетка

в известен смисъл.

Първо, те са реално прави.

Не са разклонени.

Прави са.

И имат много ядра.

Това е много, много важно.

И можеш да видиш как лесно да разпознаеш тези неща, нали?

Защото имат много ядра,

които са в периферията, по краищата.

Затова исках да посоча, че другите две

са в средата.

Последно – ако ги погледнеш

под микроскоп – и това

е нещо забелязано преди доста време –

те изглеждат по този начин.

Това се нарича набраздяване.

Общо взето имат тези набраздявания.

Но забележи, че гладките мускулни клетки ги нямат.

Само скелетните и сърдечните мускулни клетки

имат тези набраздявания.

Понякога ще чуеш да се казва набразден мускул.

Тога ще се говори за едно от тези двете.

Така.

Те могат да говорят за сърдечния или за скелетен мускул,

но ще знаеш, че не говорят

за гладък.

Това са набраздените.

Което посочва тези райета.

Така изглеждат под микроскоп.

Ще говорим точно защо са

набраздени и какво означава за клетката

в друго видео.

Но искам просто да добиеш

обща представа за нещата.

Сега можеш да видиш, че има

някои интересни неща тук.

Имаш някои прилики между сърдечния

и гладкия мускул.

И двата са неволеви.

Имаш някои прилики между скелетния

и сърдечния.

И двата са набраздени.

И можеш да видиш как всички три са някак си подобни,

но и някак си различни едни от други.