Не страдайте мълчаливо от депресия

Чувствата не са признак на слабост - те означават, че сме хора, казва продуцентът и активист Ники Уебър Алън. Дори след като е диагностицирана с тревожност и депресия, Уебър Алън се срамува да разкаже за това и пази състоянието си в тайна, докато семейната трагедия не разкрива как нейни близки също страдат. В този важен разговор за психичното здраве тя говори открито за своята борба - и защо чернокожите общностите трябва да премахнат предразъдаците, които погрешно превръщат депресията в слабост и призовава страдащите да потърсят помощ.

Какво правиш на тази сцена

пред всички тези хора?

(Смях)

Бягай!

(Смях)

Бягай сега.

Така звучи вътрешният ми страх.

Дори когато няма абсолютно нищо нередно,

понякога изпитвам това
непреодолимо чувство на обреченост

сякаш точно зад ъгъла
се крие опастност.

Знаете ли, преди няколко години

бях диагностицирана с
генерализирана тревожност

и депресия --

две състояния,
които често вървят ръка за ръка.

Преди време не бих споделила
това с никой,

още по-малко с голяма публика.

Като цветнокожа,

трябваше да развия изключителна
устойчивост, за да успея.

И като повечето хора от моята общност,

имах погрешното схващане,
че депресията е признак на слабост,

слабост на характера.

Но аз не бях слаба,

бях много успешна.

Завършх магистартура
Медийни Изследвания

и заемах редица квалифицирани длъжности
във филмовата и телевизионна индустрия.

Дори спечелих
две награди Еми за усилената си работа.

Несъмнено бях тотално изнемощяла,

загубих интерес към нещата, които обичах

едва се хранех,

страдах от безсъние

и се чувствах изолирана и изтощена.

Но депресирана?

Не, не и аз.

Минаха седмици преди да го призная,

но докторите имаха право:

Бях депресирана.

Не казах на никой диагнозата си.

Бях твърде засрамена.

Не мислех,
че имам право да съм депресирана.

Бях облагодетелствана

с любящо семейство и успешна кариера.

И когато си помислех за неописуемия ужас,

през който са преминали
предците ми в тази държава

за по-добър живот на потомците им,

се срамувах още повече.

Чувствах се отговорна.

Как можех да ги разочаровам?

Ще държа главата си изправена,

с усмивка на лице,

без да кажа на никого.

На 4 юли 2013,

светът ми се срути.

През този ден
майка ми се обади по телефона

и каза, че 22 годишният ми племенник,
Паул, се е самоубил

след години борба с депресията и
безспокойството.

Нямам думи, с които да опиша
опостушението, който изпитах.

С Паул бяхме много близки,

но аз нямах представа,
че е изпитвал толкова болка.

Нито един от нас не беше говорил
за битките, които води.

Срамът и предразсъдъците ни
държаха безмълвни.

Сега начинът, по който се справям с
бедствието, е като се изправя срещу него,

така че прекарах следващите две години,
изследвайки депресията и безспокойството

и това което открих е умопомрачително.

Световната здравна организация съобщава,

че депресията е водещата причина
за болести и увреждания

в света.

Въпреки че не е установена точната
причина за депресия,

изследванията предполагат, че повечето
психически разстройства се развиват,

поне отчасти,

задради химически дисбаланс в мозъка

и/ или вследствие на генетично
предразположение.

Така че не можете просто
да се оттърсите от нея.

За чернокожите американци,

стресовите фактори като расизъм и
социално-икономическите различия

увеличават риска за развитие на
психически разстройства с 20 процента,

въпреки това те търсят лечение
за психичното си здраве

двойно по-малко от белите американци.

Една от причините са предразсъдъците,

63 процента чернокожи американци
възприемат грешно депресията като слабост.

За съжаление броят самоубийства
сред чернокожите деца

се е удвоил в последните 20 години.

Но има и добри новини:

70 процента от хората, страдащи от
депресия, се подобряват

вследствие на терапия,
лечение и медикаменти.

Въоръжена с тази информация,

взех решение:

Няма повече да мълча.

С благословията на семейството си,

споделих нашата история

надявайки се на искрени диспути
в цялата страна.

Една приятелка, Кели Пиер-Луис, каза:

"Нашата сила ни убива"

Тя е права.

Трябва да се сбогуваме с баналните,
остарели истории

за силните чернокожи жени

и мускулестите чернокожи мъже,

които без значение колко
пъти биват съборени,

просто се оттърсват и продължават.

Да имаш чувства не е признак на слабост.

Да имаш чувства означава, че си човек.

И когато отричаме нашата човечност,

тя ни кара да се чувстваме празни отвътре

и да търсим начини за самолечение,
за да запълним празнотата.

Моето лекарство беше високото постижение.

Днес, аз споделям историята си открито

и призовавам други да споделят
също техните истории.

Вярвам, че това е необходимо,

за да помогне на хората,
които страдат мълчаливо

да знаят, че не са сами

и да знаят, че с помощ

може да се излекуват.

Все още водя битки,

особено с безспокойството,

но се справям с него

чрез ежедневна медитация, йога и
относително здравословна диета.

(Смях)

Когато почувствам,
че нещата излизат от контрол,

се обаждам на терапевта ми,

енергична чернокожа жена
на име Даун Армстронг,

която има страхотно чувство за хумор

и дружелюбие,
благодарение на което се чувствам удобно.

Винаги ще съжалявам,

че не бях там за моя племенник.

Но най-искрената ми надежда

е, че мога да вдъхновя другите с урока,
който научих.

Животът е прекрасен.

Понякога е объркан

и винаги - непредсказуем.

Но всичко ще бъде ОК,

когато имате подкрепа,
която ви помага да продължите.

Надявам се,
че ако вашият товар стане твърде тежък,

ще протегнете ръка за помощ.

Благодаря.

(Аплодисменти)