Следващата производствена революция вече е тук

Икономическият растеж се забавя през последните 50 години, но решението на проблема може би ще дойде от неочакван източник - нова форма на производство, която не е нито каквато си мислите, нито е където си мислите. Визионерът на индустриални системи Оливие Скалабер разказва как четвъртата производствена революция ще доведе до макроикономическа реорганизация, ще увеличи заетостта, производителността и икономическия растеж.

Хора, в беда сме.

Растежът постепенно изчезва
и това е сериозен проблем.

Световната икономика спира да расте.

И тази тенденция не е нова.
Растежът спада последните 50 години.

Ако продължим така,
трябва да се научим да живеем в свят

без растеж в следващото десетилетие.

Това е плашещо,
защото без икономически растеж,

животът на децата ни
няма да се подобри.

И по-страшното - ако баницата не расте,
всеки получава по-малко парче.

Което ни кара да се бием за по-голямо.
Това поражда напрежение и сблъсъци.

Растежът на икономиката
е от съществено значение.

Историята на растежа ни показва,
че времената на голям растеж

винаги са подхранени от
големи производствени революции.

Имало е три революции,
на всеки 50-60 години.

Парният двигател
в средата на 19-ти век,

моделът на масовото производство
в началото на 20-ти век,

благодаря, г-н Форд,

и първата вълна на автоматизация
през 70-те години.

Защо тези производствени революции
създават огромен икономически растеж?

Защото значително подобряват
производителността.

Съвсем просто е - за да растеш,
трябва да произвеждаш повече,

допринасяйки за икономиката ни.

Това значи повече труд, повече капитал
или по-голяма производителност.

Всеки път, производителността
е била лостът на растежа.

Днес съм тук, за да ви кажа,

че сме на прага на
огромна трансформация

и тази трансформация, изненадващо,

ще произлезе от производството.
Отново.

Тя ще ни извади от спада на растежа

и радикално ще промени формата
на глобализацията

от последните десет години.
Дошъл съм да ви кажа

за вълнуващата четвърта
производствена революция,

която се случва в момента.

От последната революция насам
не седим със скръстени ръце.

Даже направихме
кьопави опити да я съживим.

Но нито един не донесе преломът,
нужен за нов растеж.

Например, опитахме да преместим
заводите си в чужбина,

за да намалим разходите
и да използваме евтина работна ръка.

Това не само не насърчи
производителността,

но и спести пари за кратък период,

защото евтиният труд
не остана дълго евтин.

После опитахме да разширим
фабриките си

и ги разграничихме по продукти.

Идеята беше да произведем
много от един продукт,

да го заскладим и продадем
с пазарното търсене.

Това увеличи за кратко
производителността,

но намали гъвкавостта
на снабдителните вериги.

Да разгледаме пазара на облекло.
Традиционните компании

създадоха тромави снабдителни вериги
отвъд океана.

Докато марки от бързата мода
като "Zara"

не започнаха да се снабдяват
не с две колекции годишно,

а с колекция всеки месец,
и традиционалистите изгубиха преднина.

Повечето са в големи затруднения.

Въпреки всичките си недостатъци обаче,
тези фабрики все още преобладават.

Когато надникнете вътре,
изглеждат както преди 50 години.

Само променихме местоположението,
размера и начина на работа.

Сещате ли се за друго,
непроменено последните 50 години?

Това е лудост! Преиначихме модела
по всички възможни начини

и достигнахме границите му.

След като всички опити да поправим
производствения модел се провалиха,

решихме, че растежът може
да дойде от другаде.

Обърнахме се към технологиите.
Там се появиха много иновации.

Само един пример: Интернет.

Надявахме се да създаде растеж.
И наистина промени живота ни.

Реформира медиите, услугите,
развлекателния сектор.

Но не допринесе много
за производителността.

Всъщност, учудващото е,
че продуктивността е в упадък,

въпреки всички иновационни усилия.

Представете си -
седенето във Фейсбук на работа,

гледането на клипове в Ютюб
ни е направило по-непродуктивни.

Озадачаващо.

Затова не растем.

Провалихме се в преосмислянето
на производствената площ

и големите технологични иновации
се случиха извън нея.

Но какво ще стане,
ако обединим тези две сили?

Ако съществуващото производство
и големите иновации

се обединят, за да създадат
следващата производствена революция.

Бинго! Това е четвъртата
производствена революция

и се случва в момента.

Основните технологии навлизат ударно
в производствения процес.

Ще повишат производителността
с повече от една трета.

Това е грандиозно
и ще подпомогне растежа.

Нека ви разкажа за някои от тях.

Срещали ли сте вече
напреднали производствени роботи?

Те са с човешки размери,
сътрудничат си с хората

и могат да бъдат програмирани
да изпълняват сложни,

неповтарящи се задачи.

В момента в заводите ни,
само 8% от задачите са автоматизирани.

По-елементарните и повтарящи се.

След десет години процентът ще е 25.

Тоест до 2025 г. напредналите роботи
ще помагат на работниците

да бъдат, заедно,
20% по-производителни,

да произвеждат 20% повече единици,
да постигнат 20% повече растеж.

Това не е някаква футуристична идея.

Тези роботи в момента работят за нас.

Миналата година в САЩ, те помогнаха
на "Амазон" да изпрати всички стоки,

продадени в Кибер Понеделника -
годишният връх на онлайн продажбите.

На миналогодишния Понеделник
бяха продадени

най-много продукти онлайн
за годината и в историята.

Похарчихме 3 млрд. долара
за електроника в този ден.

Това е истински икономически растеж.

Да добавим и адитивното производство,
3D принтирането.

То вече подобри производството
на пластмасови изделия

и си проправя път
в производството на метални.

Това не са малки индустрии.

Изделията от пластмаса и метал
представляват 25%

от световната промишленост.

Да разгледаме истински пример.

В аерокосмическата индустрия

горивните дюзи са едни от
най-сложните за производство.

Причината е, че са направени
от двадесет различни части,

които се произвеждат отделно
и после мъчително се асемблират.

Аерокосмическите компании
вече използват 3D принтери,

превръщайки тези
двадесет части в една-единствена.

Резултатът?
40% по-голяма производителност,

40% повече продукция,
40% повече растеж в тази индустрия.

Но най-вълнуващата част от тази
нова производствена революция

минава отвъд производителността.

Тя произвежда по-добри,
по-умни продукти.

Това е персонализиране на мащабите.

Представете си свят,
в който можете да купите продукт

с точните функции, които искате,
с дизайна, който искате,

с цена и време за доставка
като на масово произведен,

като колата, дрехите или телефона ви.

Новата производствена революция
прави това възможно.

Развитите роботи могат
да бъдат програмирани

да изпълняват
всяка продуктова структура,

без да е нужно
никакво време за настройка.

3D принтерите мигновено
произвеждат всеки желан дизайн.

Вече можем да произведем партида
от един продукт, вашият продукт,

при същите цена и време за доставка
като при партида от много бройки.

Това са само два примера за текущата
производствена революция.

Ще станем не само по-производителни,

но и по-гъвкави,

а това са точно онези елементи
на растежа, които ни липсват сега.

Но всъщност ще има по-големи
последствия за всички ни,

когато производството отново
влезе в обществения фокус.

Това ще създаде огромна
макроикономическа реорганизация.

Първо, заводите ни ще бъдат
преместени на родните пазари.

В свят на персонализиране на мащабите
близостта до потребителя е образецът.

Тогава, фабриките ни ще бъдат
по-малки и приспособими.

Мащабът вече няма значение;
само гъвкавостта е важна.

Ще произвеждат диференцирани,
поръчкови продукти.

Промяната ще бъде поразителна.

Глобализацията ще навлезе
в нова епоха.

Търговските потоци Изток-Запад

ще бъдат заменени от местни потоци.

Изток-Изток, Запад-Запад.

Когато се замислим за това,
старият модел изглежда абсурден.

Стокови запаси,
пътуване на продукта из целия свят,

за да стигне до потребителя.
Новият образец -

производство точно до
потребителския пазар

ще бъде много по-чист
и щадящ околната среда.

В развитите икономики
производството ще се върне у дома,

създавайки повече заетост,
производителност и растеж.

Добра новина, нали?

Но растежът има едно свойство -
той не идва автоматично.

Развитите икономики трябва
да го уловят.

Ще трябва да преквалифицираме
работната сила.

В повечето държави,
като моята - Франция,

учехме децата си,
че производството няма бъдеще.

Че то се случва някъде далеч.
Трябва да преобърнем това

и отново да преподаваме
производство в университетите.

Само страните,
които смело се реформират,

ще успеят да уловят растежа.

Това дава шанс
и на развиващите се икономики.

Разбира се, Китай и останалите
възникващи икономики

вече няма да са фабриката на света.

Всъщност, този модел не беше
устойчив в дългосрочен план,

защото тези страни стават
все по-богати.

Миналата година да произвеждаш
в Бразилия беше също толкова скъпо,

колкото и да произвеждаш във Франция.

До 2018 г. производствените разходи
в Китай ще се изравнят с тези в САЩ.

Новата производствена революция
ще ускори прехода

на тези възникващи икономики
към модел на вътрешно потребление.

И това е хубаво, защото точно там
ще бъде създаден растежът.

В следващите пет години,
милиардът потребители в Китай

ще донесат по-голям растеж
на икономиките ни

от петте най-големи
европейски пазари взети заедно.

Четвъртата производствена революция
дава шанс на всички ни.

Ако я използваме правилно,
всички ще достигнем устойчив растеж.

Това означава разпределение
на богатството между всички ни

и по-добро бъдеще за децата ни.
Благодаря ви.