Винай Венкатраман: Технологични изобретения за нямащите достъп до цифровия свят хора

Две трети от света няма достъп до съвременните умни телефони, но местните електронни магазини поправят стара технология, като използват евтини части. Винай Венкатраман обяснява работата си в "технологични изобретения", чрез които мобилен телефон, "лънч бокс" и преносима памет могат да се превърнат в цифров проектор за селско училище или часовник с аларма и мишка да се превърнат в медицински уред за местно лечение.

"Фругал диджитал" е малка изследователска група в "Си Ай Ди",

в която търсехме

алтернативни представи, как да създадем дигитално обединяващо общество.

Към това се стремим.

Правим го, защото вярваме,

че съвременната силициева технология е

култура на излишъка.

Тя се отнася за най-бързия, най-ефективен

и най-заслепяващ инструмент,

докато около две трети от света

нямат достъп до най-първична технология,

с която да помогнат на основните човешки нужди,

включително здравеопазване, образование

и всякакви подобни основополагащи грижи.

Преди да започна, искам да разкажа кратък анекдот,

кратка история за човек, който срещнах в Мумбай.

Името му беше Сати Шри.

Той е начетен човек,

защото е дребен бизнесмен.

Има малък магазин

в една от задните улици на Мумбай.

Притежава магазин от 10- квадратни метра,

където се прави толкова много.

Невероятно е, защото не можех да повярвам на очите си,

когато го срещнах случайно.

В основни линии, той притежава всички услуги

за микро плащания и резервиране на билети

и всички основни неща, които ще намерите онлайн,

но той го прави за хората офлайн

и ги свързва с дигиталния свят.

Най-важното, той печели,

като продава ваучери за презареждане на мобилни телефони

за предварително платен абонамент.

В задната част има малко кътче,

където стоят няколко негови служители,

които могат да поправят почти всичко.

Те могат да поправят всеки уред, всеки мобилен телефон, който им донесете.

Това е невероятно, защото занесох там "Айфон"-а си

и той каза: "Искаш ли надграждане?"

"Да". (Смях)

Бях скептично настроен, но реших

да му дам "Нокия"-та. (Смях)

Но това, от което бях удивен, беше този обратен инженеринг

и ноу-хау, които се произвеждат в това пространство от два метра.

Те знаеха всичко, което е необходимо

за разглобяване,

пренаписване на неправилните части, опресняване на фърмуера,

да направят каквото искате с телефона

и толкова бързо поправяха всичко.

Можете да донесете телефон сутринта

и да го вземете следобед,

и това беше невероятно.

Чудехме се, дали това е

местно явление или е глобално.

С времето, започнахме да разбираме

и системно да изследваме,

за какво е тази поправяща екосистема,

защото това е нещо, което се случва

не само на ъгъл в улица в Мумбай.

Това се случва във всички части на държавата.

Случва се дори в Африка, например,

в Кейп таун направихме обширни изследвания за това.

Дори тук, в Доха, намерих малък магазин,

където могат да поправят звънящи часовници и ръчни часовници,

и техните малки части. Не е лесно.

Трябва да опитате, за да повярвате.

Но какво задвижва това?

Това е тази екосистема от евтини части,

които се произвеждат в целия свят

и след това се разпространяват да обслужват промишлеността

и може да купите дори използвани части.

Не трябва да купувате

нови неща. Имате бракувани компютри,

които са разглобени

и можете да купите използвани части

и неща, които да сглобите в нова конфигурация.

Но какво ни дава този нов подход?

Това е реален въпрос, защото това е нещо,

което съществува, част от всяко общество,

в което няма достатъчно ресурси.

Но ето интересна парадигма.

Има традиционни занаяти

и има технологични занаяти.

Наричаме я занаят на технология, защото се развива.

Това не е нещо точно определено.

Не е нещо институционализирано.

Не се учи в университет.

Предава се устно

и е неформална образователна система.

Казахме: "Какво можем да получим от това?"

Какви са ключовите стойности, които можем да получим от това?

Основното нещо е местна култура на поправяне,

което е фантастично, защото означава, че продуктът

или услугата ви не трябва да преминава през

голяма бюрократична система, за да бъде поправен.

Това ни позволява и евтино производство, което е фантастично,

защото означава, че можете да направите повече с него.

Най-важното нещо е,

че това ни дава много неща на ниска цена.

Това означава, че можете да включите

умни алгоритми и много други

идеи в прости устройства.

Това, което наричаме силициева индустрия,

е това, което беше системата или парадигмата

преди отново да се случи индустриалната революция

по нов начин, във формата на малки магазини за цифрова техника

в целия свят, в повечето развиващи се държави.

Така че, си поиграхме с тази идея

и казахме: "Какво можем да направим с това?

Можем ли да направим малък продукт или услуга от него?"

Едно от първите неща, които направихме, е това нещо, наречено

мултимедийна платформа. Наричаме го "лънч бокс".

Един от контекстите, който изучихме, беше

училищата в много отдалечени части на Индия.

Ето тази удивителна концепция, наречена училище с един учител,

където един учител, изпълнява много задачи,

и преподава в тази удивителна малка социална обстановка.

Това е неформално училище,

но то дава холистично образование.

Единственото нещо, което нямат,

е достъп до ресурси. Понякога те нямат дори учебник,

и нямат правилна учебна програма.

Казахме: "Какво можем да направим, за да подпомогнем учителя

да направи повече?" Как да има достъп до цифровия свят?

Вместо да бъде единственият пазител на информация,

да улеснява достъпа до нея.

Казахме: "Какви са необходимите стъпки, за да помогнем на учителя?"

Как да направим този учител цифрова врата

и как да проектираме евтина мултимедийна платформа,

която може да бъде създадена от местните хора и да бъде обслужвана от тях?"

Разходихме се наоколо.

Претърсихме пазарите наоколо

и се опитахме да разберем: "Какво можем да вземем, за да се случи това?"

Това което взехме

бе малък мобилен телефон с малък пико проектор,

който струваше около 60 долара.

Купихме и фенер с много голяма батерия

и много малки говорители.

Мобилният телефон ни дава

свързана мултимедийна платформа.

Той ни позволява да отиваме онлайн и да зареждаме файлове

с различни формати и да ги проиграваме.

фенерът ни дава ярък светодиод

и шест часова батерия, която може да се зарежда,

а "лънч бокса" е хубав малък уред,

в който можете да сложите всичко,

а многото мини говорители

увеличават силата на звука.

Повярайте ми, тези малки класни стаи са наистина шумни.

Те са като деца, които крещят колкото може по-силно

и трябва да свикнете с това.

Занесохме телефона в малката работилница,

където поправят мобилни телефони

и магията се случи.

Разглобихме го,

сглобихме го с нова конфигурация

и направихме демонстрация на хардуера,

като обучихме служителя как да го прави.

Направихме това, малък "лънч бокс" - от източника.

(Аплодисменти)

Тествахме на място,

защото с тестване на място научихме повече

важни уроци и проведохме много итерации.

Един от ключовите въпроси беше потреблението на батерията и зареждането.

Светлината беше проблем, когато има твърде ярка светлина навън.

Често пъти покривите са счупени и няма достатъчно

тъмнина в класната стая.

Разширихме тази идея. Тествахме я много пъти

и следващата версия беше кутия,

която можеше да се зарежда от слънчева енергия,

но най-важното е, че може да се свърже с акумулатора на кола,

защото батерията на колата е мощен източник на електричество

в места, където няма достатъчно електричество

или има непостоянно електричество.

Другият ключов въпрос, който решихме, беше

да направим тази кутия с "Ю Ес Би" порт, защото знаехме,

че въпреки че имаше "Джи Пи Ар Ес" и всичко друго на хартия,

т.е. на теория, беше много по-ефективно

да изпращаме данни чрез малка флаш памет с човешка е-поща.

Това ни отне няколко дни,

но получихме уред с точно определение

и надеждно качество.

Направихме тази кутия и отново я тествахме,

и отново, и отново и проведохме

много итерации.

Но това не е само образование.

Този вид техника или метрология

може да бъде приложена към други области

и ще ви разкажа още една кратка история.

Тя е за този малък уред, наречен меди метър.

Това е малък инструмент за здравеопазване, който сме разработили.

В Индия има много от тези невероятни хора,

служители в сферата на здравеопазването, наречени служители "Аша".

Те са основните служители в системата на здравеопазването,

които живеят в общността и са обучени

да работят с основните инструменти и концепции на здравеопазването

и целта им е да информират хората

как да водят по-добър живот и също

да правят препоръки

за това в кой вид здравеопазване да отиват хората.

Това са консултантски услуги най-вече.

Но проблемът е, че разбрахме,

след много изследвания, че те са много добри

в препоръчването на най-близката поликлиника

или система на здравеопазване, но това, което се случва в

системата на общественото здравеопазване е: тези невероятно дълги опашки

и твърде много хора, които пренатоварват системата,

просто защото няма достатъчно лекари и сгради

за населението, което е насочено към тях.

Всичко, от обикновена настинка

до сериозен случай на малария получава почти едно и също

внимание и няма приоритети.

Казахме: "Хайде, сигурно трябва да има по-добър

начин за това".

Казахме: "Какво можем да направим за "Аша",

което ще и позволи да се получи интересен филтър,

но не просто филтър, а добре обмислена система

за препоръчване, която позволява балансиране на мрежата

и насочва пациентите към различни клонове на здравеопазване,

въз основа на сериозността на условията в тези ситуации?"

Ключовият въпрос беше,

как да упълномощим тази жена.

Как да я упълномощим с прости уреди,

което не е диагностика, а наблюдателност,

така че тя поне да знае как да съветва по-добре пациентите

Това ще измени много системата,

защото времето за чакане и времето и разстоянието

през което хората пътуват, често пъти

от седем до 15 километра, понякога пеша,

за да получат обикновен преглед, е много неблагоприятно,

в смисъл, че това разубеждава хората

да получат достъп до здравеопазване.

Ако има нещо, което тя може да направи,

това би било удивително.

Преобразувахме това устройство

в медицинско устройство.

Искам да ви го демонстрирам,

защото то е много просто.

Бруно, искаш ли да се присъединиш към нас? (Поздравления)

Ела. (Аплодисменти)

Това което ще направим е, чв

ще измерим няколко твои основни параметри,

включително пулса и количеството кислород

в кръвта ти.

Ще сложиш палеца си в горната част на това.

Бруно Гисани: Така добре ли е?

Винай Венкатраман: Да. Правилно. БГ: Добре.

ВВ: Ще започна. Надявам се, че работи.

(Свирене) То дори звъни, защото е часовник с аларма.

И така... (Смях)

Ще го сложа в стартова позиция и

ще натисна бутон "чети". (Свирене)

То ти взима данните. (Свирене)

Стрелката посочва три различни опции.

Нека да видим каква се случва тук.

(Свирене) О, Бруно, можеш да си отидеш в къщи.

БГ: Страхотно. Добра новина. (Аплодисменти)

ВВ: И така ... (Аплодисменти)

Интересното е, че ако

стрелката беше посочила червената област,

трябваше да те закараме в болница.

За щастие, няма да е днес. Ако беше посочила оранжевата

или кехлибарената област, това означава, че трябва

да получиш продължителни грижи от служител в здравната система.

Това беше много прост процес в три стъпки,

който може да измени това,

как системата за здравеопазване работи по много различни начини.

БГ: Благодаря ти за добрата новина. ВВ: Да.

(Аплодисменти)

Накратко, просто ще ви обясня, как това е направено,

защото това е по-интересната част.

Трите неща, които са необходими,

за да се направи конверсията от този уред до този,

е евтино дистанционно управление за телевизор,

което може да намерите във всеки дом,

някои части от компютърна мишка,

нещо което можете да използвате повторно на много ниска цена

и няколко части, които могат да бъдат препрограмирани.

Това е микроконтролер с малко

допълнителни компоненти, които могат да бъдат доставени на много ниска цена

по целия свят и това е всичко, което е нужно

с малко местен талант,

за да се преобразува уреда в нещо друго.

Сега правим някои систематични тестове,

за да се уверим, дали това

има смисъл за служител на "Аша".

Правим някои референтни тестове, за да го сравним

с професионално оборудване, за да видим, дали има степен

на промяна в ефективността и дали то има значение

за живота на хората. Но най-важното,

което се опитваме да направим,

е че се опитваме да разпространим проекта, защото

има над 250 000 служители "Аша",

които са удивителни пешеходци и дали можем

да им дадем поне малък достъп до тези неща,

защото това променя начинът на икономиката на общественото здравеопазване

и начина, по който системите работят,

не само на ниво систематично планиране,

но и на основно ниво.

Това е и се надяваме да го правим в голям мащаб.

Благодаря ви. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)