Защо некомпетентните хора се мислят за „много добри“ – Дейвид Дънинг

Разгледайте нашата страница в Patreon: https://www.patreon.com/teded

Цялото видео е достъпно тук: https://ed.ted.com/lessons/why-incompetent-people-think-they-re-amazing-david-dunning

Колко сте добри в управлението на парични средства? А в разпознаването на чуждите емоции? Как е здравето ви в сравнение с това на други хора, които познавате? Правилна оценка на собствените уменията носи полза в най-разнородни ситуации. Психологически изследвания обаче показват, че не сме много точни в самооценките си. Нещо повече – често надценяваме собствените си способности. Дейвид Дънинг описва така-наречения Ефект на Дънинг-Крюгер.

Реалните ви способности отговарят ли
на личната ви оценка за тях?

Колко сте добри
в управлението на парични средства?

А в разпознаването на чуждите емоции?

Как е здравето ви в сравнение
с това на други хора, които познавате?

Ползвате ли граматика по-правилно от тези,
чиито знания са на средно ниво?

Правилна самооценка

за компетентност и умения
в сравнение с околните

може не само да повиши
нашето самочувствие.

Тя ни помага да разберем кога да се
осланяме на собствени решения и интуиция

и кога да потърсим съвет.

Но психологически изследвания показват,
че ние не сме много добри

в поставяне на точна самооценка.

Оказва се, че ние често преувеличаваме
собствените си способности.

Изследователите наричат
тази човешка склонност –

Eфект на Дънинг-Крюгер.

С този ефект се обяснява
защо в повече от 100 изследвания

хората проявяват илюзорно превъзходство.

Ние считаме себе си за по-добри от другите

в степен, която е нереално голяма.

Когато поискали инженери-програмисти
от две компании да оценят своята работа,

32% от инженерите в едната компания
и 42% в другата

поставили себе си сред най-добрите
5% от колегите си.

В друго изследване, 88% от шофьорите в САЩ

считали, че притежават шофьорски умения,
по-добри от средно-статистическите.

Това не са необичайни резултати.

Средно-статистически ние се мислим за
по-добри спрямо по-голяма част от другите

по отношение на лично здраве,
умения да ръководим, етичност и др.

Особено интересно е това, че хората
с най-малки способности в дадена област

е най-вероятно да надценяват своите умения
и то в най-голяма степен.

Хора със слаби измерени резултати
по логично мислене,

граматика,

финансови познания,

математика,

емоционална интелигентност,

здраве (според лабораторни изследвания)

и шах

са склонни да оценяват компетентността си
наравно с тази на истинските експерти.

И така, кои са най-податливи
на това самозалъгване?

За съжаление, всеки от нас, защото всички
имаме липса на знания,

за които не си даваме сметка.

Но защо е така?

Когато психолозите Дънинг и Крюгер описват
за първи път своите наблюдения през 1999,

те показват, че хората, на които липсват
знания и умения в определена област,

са склонни към две
последователни простъпки.

Първо, те правят грешки
и вземат неправилни решения.

Второ, липсата на знания, довели до самите
грешки, им пречат да ги видят и отстранят.

С други думи, тези, които се представят
слабо нямат необходимите знания,

за да разберат колко слабо се представят.

Например, когато изследователите тествали

участниците в университетски състезания
по дебати,

отборите, чиито резултати ги поставяли
в долните 25% на участващите отбори,

губели почти четири от всеки пет срещи.

В същото време те считали,
че побеждават в 60% от дебатите.

Без задълбочени разбирания
за правилата на дебат

студентите не успявали да разберат
кога и колко често

техните аргументации не са правилни.

Ефектът на Дънинг и Крюгер не е пример
за егото ни, сляпо за личните ни слабости.

Хората обикновено признават пред себе си
слабости, когато могат да ги забележат.

В едно проучване, студенти, с първоначално
слаб резултат на логически тест,

преминали кратък курс по логика

и след завършването му съвсем открито
оценявали своя първи тест за много слаб.

Това може да е причината, поради която
хора със средно ниво на опит и умения

често имат по-малка увереност
в своите способности.

Те знаят достатъчно за да преценят, че има
още много, което не знаят.

От друга страна, тези, които са истински
експерти правят много по-точни самооценки.

Те обаче са склонни към друг вид грешка:

те неправилно допускат, че другите
също имат сходни експертни знания.

Затова хората,
и незнаещите, и експертите,

често се обвиват в две разновидности
на погрешно самооценяване.

Когато им липсват умения,
хората не могат да забележат грешките си.

А когато са изключително компетентни,

те не осъзнават колко необикновено редки
са техните способности.

Ако Eфектът Дънинг-Крюгер не се осъзнава
от тези, чиито действия го демонстрират,

какво може да направим за да преценим
колко сме добри в различни области?

Първо, трябва да търсим мнението
на компетентни хора

и да го осмислим, независимо
дали ни е приятно да го чуем.

Второ, дори по-важно, трябва
да не преставаме да учим.

Колкото по-знаещи и можещи ставаме,

толкова по-малко пропуски
в нашата компетентност ще имаме.

Както казва стара поговорка:

Когато спориш с невежа,

първо се увери,
че ти не си такъв.