Реалните ви способности отговарят ли
на личната ви оценка за тях?
Колко сте добри
в управлението на парични средства?
А в разпознаването на чуждите емоции?
Как е здравето ви в сравнение
с това на други хора, които познавате?
Ползвате ли граматика по-правилно от тези,
чиито знания са на средно ниво?
Правилна самооценка
за компетентност и умения
в сравнение с околните
може не само да повиши
нашето самочувствие.
Тя ни помага да разберем кога да се
осланяме на собствени решения и интуиция
и кога да потърсим съвет.
Но психологически изследвания показват,
че ние не сме много добри
в поставяне на точна самооценка.
Оказва се, че ние често преувеличаваме
собствените си способности.
Изследователите наричат
тази човешка склонност –
Eфект на Дънинг-Крюгер.
С този ефект се обяснява
защо в повече от 100 изследвания
хората проявяват илюзорно превъзходство.
Ние считаме себе си за по-добри от другите
в степен, която е нереално голяма.
Когато поискали инженери-програмисти
от две компании да оценят своята работа,
32% от инженерите в едната компания
и 42% в другата
поставили себе си сред най-добрите
5% от колегите си.
В друго изследване, 88% от шофьорите в САЩ
считали, че притежават шофьорски умения,
по-добри от средно-статистическите.
Това не са необичайни резултати.
Средно-статистически ние се мислим за
по-добри спрямо по-голяма част от другите
по отношение на лично здраве,
умения да ръководим, етичност и др.
Особено интересно е това, че хората
с най-малки способности в дадена област
е най-вероятно да надценяват своите умения
и то в най-голяма степен.
Хора със слаби измерени резултати
по логично мислене,
граматика,
финансови познания,
математика,
емоционална интелигентност,
здраве (според лабораторни изследвания)
и шах
са склонни да оценяват компетентността си
наравно с тази на истинските експерти.
И така, кои са най-податливи
на това самозалъгване?
За съжаление, всеки от нас, защото всички
имаме липса на знания,
за които не си даваме сметка.
Но защо е така?
Когато психолозите Дънинг и Крюгер описват
за първи път своите наблюдения през 1999,
те показват, че хората, на които липсват
знания и умения в определена област,
са склонни към две
последователни простъпки.
Първо, те правят грешки
и вземат неправилни решения.
Второ, липсата на знания, довели до самите
грешки, им пречат да ги видят и отстранят.
С други думи, тези, които се представят
слабо нямат необходимите знания,
за да разберат колко слабо се представят.
Например, когато изследователите тествали
участниците в университетски състезания
по дебати,
отборите, чиито резултати ги поставяли
в долните 25% на участващите отбори,
губели почти четири от всеки пет срещи.
В същото време те считали,
че побеждават в 60% от дебатите.
Без задълбочени разбирания
за правилата на дебат
студентите не успявали да разберат
кога и колко често
техните аргументации не са правилни.
Ефектът на Дънинг и Крюгер не е пример
за егото ни, сляпо за личните ни слабости.
Хората обикновено признават пред себе си
слабости, когато могат да ги забележат.
В едно проучване, студенти, с първоначално
слаб резултат на логически тест,
преминали кратък курс по логика
и след завършването му съвсем открито
оценявали своя първи тест за много слаб.
Това може да е причината, поради която
хора със средно ниво на опит и умения
често имат по-малка увереност
в своите способности.
Те знаят достатъчно за да преценят, че има
още много, което не знаят.
От друга страна, тези, които са истински
експерти правят много по-точни самооценки.
Те обаче са склонни към друг вид грешка:
те неправилно допускат, че другите
също имат сходни експертни знания.
Затова хората,
и незнаещите, и експертите,
често се обвиват в две разновидности
на погрешно самооценяване.
Когато им липсват умения,
хората не могат да забележат грешките си.
А когато са изключително компетентни,
те не осъзнават колко необикновено редки
са техните способности.
Ако Eфектът Дънинг-Крюгер не се осъзнава
от тези, чиито действия го демонстрират,
какво може да направим за да преценим
колко сме добри в различни области?
Първо, трябва да търсим мнението
на компетентни хора
и да го осмислим, независимо
дали ни е приятно да го чуем.
Второ, дори по-важно, трябва
да не преставаме да учим.
Колкото по-знаещи и можещи ставаме,
толкова по-малко пропуски
в нашата компетентност ще имаме.
Както казва стара поговорка:
Когато спориш с невежа,
първо се увери,
че ти не си такъв.