Как известна гръцка бронзова статуя се озовава във Ватикана

Д-р Стивън Зукър и д-р Бет Харис разговарят пред "Апоксиомен" на Лизип, римска мраморна статуя, копие на гръцки бронзов оригинал от 300 г. пр.н.е. (Ватикански музеи, Рим, Италия)

(джаз мелодия)

Стивън: Намираме се във
Ватиканските музеи,

вперили поглед в една от
най-известните творби

в цялата Западна култура.

Тази скулптура е известна като
"Апоксиомен",

"Скреперът".

Бет: Дело е на известния
древногръцки скулптор Лизип.

Това е всъщност

древно римско копие.

Стивън: В това видео
ще се опитаме

да отговорим на въпроса
как известна скулптура

от прочут гръцки творец
се е озовала като римско копие

във Ватикана в Рим.

През трети, втори и дори първи век
преди новата ера

римляните не само завладели Гърция,

но също и нейните многобройни
територии и колонии.

Победоносните римски генерали

донесли със себе си много
гръцки скулптури

и по-малко количество
древногръцки картини

и дори архитектурни фрагменти.

Бет: Римляните не са единствените,

грабили по време на война,

това се е случвало редовно
и преди тяхното време.

Но сблъсъкът на римляните
с гръцкото изкуство

и пренасянето му в Рим

имал преобразяващ ефект върху
римската култура.

Хораций пише:

"Макар римляните да са
завладели Гърция,

всъщност Гърция е тази, която
завладява Рим, чрез своята култура".

Стивън: Гръцката култура е символ на
велика интелектуална традиция,

на която Рим се изживява
като наследник.

Бет: Символизирала е лукс,

живот на културна изтънченост,

което изглежда много различно

от живота на древните римляни
по онова време.

Стивън: Да поговорим
как се е случило.

Рим завладява дадена област,
например гръцки град-държава

или някоя област, съюзена с Гърция.

Скоро след това ценните предмети

били натоварвани на кораби
и носени в Рим,

където били показвани пред града

по време на триумф.

Бет: Триумфалното шествие
давало възможност

на победоносния генерал да
покаже донесената плячка

и да отпразнува военната победа.

И по този начин древните
римляни,

които живеели в Рим

и не били пътували до
тези далечни места,

се докосвали до богатството
и силата на териториите,

паднали под властта на
великата римска армия.

Стивън: И след шествието

голяма част от предметите
били излагани на публичен показ

на различни места из града,

най-известното сред които
е Храмът на мира,

точно до Римския форум.

В Древен Рим не е имало музеи,

но в известен смисъл местата
като Храма на мира

се превърнали в нещо
като протомузеи.

Много от тези гръцки артефакти
оригинално се използвали

за религиозни цели и
като част от градската среда,

но римляните ги изтръгнали
от този първоначален контекст

и ги превърнали в естетически обекти,

в луксозни предмети.

Бет: Когато предмети
биват заграбени,

без значение дали
в миналото или днес,

те често губят своето
първоначално значение.

Стивън: И "Апоксиомен" е
идеалният пример за това,

не знаем къде е бил
разположен първоначално,

няма литературен източник
или открити доказателства,

сочещи за кое място
е бил предназначен.

Римляните са го взели
и сега е тук.

Бет: Трябва да внимаваме,

когато казваме, че римляните
са го взели,

тъй като римляните са взели
бронзовия оригинал

и заради споменатата любов
към гръцкото изкуство

направили много негови копия

и едно от най-красивите се намира
тук, във Ватиканските музеи.

Така че "Апоксиомен" е донесен
в града Рим

като военен трофей
и Агрипа го поставил

отпред пред обществената баня,
която построил в Рим.

Стивън: И именно там, в
Термите на Агрипа,

римляните се влюбили в

тази статуя.

Термите били обществено място,

където обикновеният римлянин

можел да види
древногръцки скулптури.

Бет: Стореното от Агрипа
било прието като проява на щедрост,

той давал на народа

по същия начин, по който
частен колекционер днес

би дарил произведение на
изкуството на музей,

така че обществото
да има достъп до него.

Стивън: Можеш да си представиш
колко се разстроили хората,

когато император Тиберий
взел статуята

от Термите на Агрипа и я сложил
в своята къща,

в спалнята си.

Бет: Плиний казва:
"Лизип бил от най-продуктивните творци

и създал повече статуи от всеки друг.

Сред тях е и статуята на мъжа,
използващ скрепер за тяло,

който Марк Агрипа поставил
пред своите горещи терми

и който много се харесвал
на император Тиберий.

Императорът не могъл да
устои на изкушението

и заповядал да сложат тази статуя
в спалнята му,

като я заменил с друга пред термите.

Но хората били много против
това деяние

и в театъра шумно поискали

"Апоксиомен" да бъде възстановен.

Императорът нямало какво да стори,
трябвало да я върне."

Стивън: Публичният "съд" бил
толкова шумен,

че императорът се принудил
да върне статуята,

това ни показва силата на образите.

В известен смисъл скулптурата
се превърнала в символ,

разграничаващ общественото
благо от алчността на частника.

Бет: И това дълго време
било тема за дебати в Рим.

Например Катон и Цицерон

вярвали, че такива придобивки

трябва да бъдат обществено достъпни,

а не грабителите
да ги пазят за себе си

и да украсяват частните си вили.

Стивън: И всички тези проблеми
са актуални и днес,

музеите ни са пълни с артефакти

с различен произход

и много от тях са били заграбени.

Музеите преглеждат своите колекции

и се чудят дали част от тях
не трябва да се репатрират,

тоест да се върнат на страната,
от която произхождат.

Във всички случаи те
са се преобразили,

след като са били извадени
от своя оригинален контекст

и поставени в музей.

Там вече носят различно значение.

Бет: Римляните не били
безчувствени

към покорените народи, всъщност

Ливий пише с голямо съчувствие
за владетеля на Сиракуза.

"Ако този Владетел можеше
да се надигне от царството на мъртвите,

с какви думи бихме му показали
Сиракуза и Рим,

след като, веднъж вперил поглед назад,

към своята полуразрушена и
ограбена родина,

той би погледнал към Рим, където,
още в самото начало на града,

още на портите, той би видял

откраднатото от собствената му страна."

Стивън: Ето защо "Апоксиомен",

изложена на показ във Ватикана
през 21-ви век,

за нас сега е пример за
древногръцко изкуство

и твърде често забравяме
сложната история

на това как статуята е била
открадната, след това обичана

и приета от римския народ,

как е била копирана и как
в крайна сметка се е озовала тук.

(джаз мелодия)