-
Този триъгълник тук,
-
е правоъгълен триъгълник.
Такъв е, защото
-
един от ъглите му е 90 градуса, или прав ъгъл.
-
Най-дългата страна
на правоъгълния триъгълник,
-
която е разположена срещу 90-градусовия ъгъл,
-
наричаме хипотенуза. Това е много сложна дума за
-
една проста идея – най-дългата
страна на правоъгълния триъгълник,
-
страната срещу 90-градусовия ъгъл.
-
Но е добре да го знаеш,
защото някой може да каже
-
нещо за хипотенузата и тогава ще знаеш,
че говори за тази страна тук,
-
страната срещу 90-градусовия ъгъл.
-
В това видео искам да докажа една
много известна зависимост
-
– и може би виждаш накъде клоня –
много известната зависимост
-
между дължините на страните на
правоъгълния триъгълник.
-
Да кажем, че дължината на АС…
Главна буква А и главна буква С.
-
Нека означим тази дължина с малка буква 'а' и
да наречем дължината ВС с малка буква 'b'.
-
Ще използвам големи букви за точките,
малки букви за дължините.
-
И нека наречем дължината на хипотенузата АВ - 'c'
-
Да видим сега дали можем да
намерим зависимостта
-
между а, b и с.
-
И за да направим това,
първо ще построя
-
друга права или друга отсечка
-
между 'с' и хипотенузата.
-
Ще я построя така, че
-
да се пресичат под прав ъгъл.
-
Винаги можеш да направиш това.
-
Ще наречем тази точка тук
-
главно D.
-
И ако се чудиш как можеш
винаги да правиш това,
-
си представи, че завърташ
целия този триъгълник ето така.
-
Това не е точно доказателство,
но ти представя
-
основната идея за това
как може винаги
-
да построиш дадена точка
по този начин.
-
Завъртях го така,
-
че сега да стоим на нашата хипотенуза.
-
Това сега е точка В, това е точка А.
-
Завъртам цялото нещо изцяло.
-
Това е точка С. Можеш да си представиш
-
например хвърлянето на камък от точка С,
може би завързан с въже,
-
и той ще удари хипотенузата
под прав ъгъл.
-
Това направихме тук,
за да създадем отсечка СD на мястото,
-
където поставяме нашата точка D.
-
Направих това, за да можем сега
-
да установим всякакви видове
интересни зависимости
-
между подобни триъгълници.
-
Защото имаме три триъгълника.
-
Имаме триъгълник АDC,
имаме триъгълник DBC
-
и имаме големия
първоначален триъгълник.
-
Да се надяваме, че ще установим подобие
-
между тези триъгълници.
-
Първо ще ти покажа, че ADC е
подобен на големия.
-
Защото и двата имат прав ъгъл.
-
ADC има прав ъгъл ето тук.
-
Ясно е, че ако този ъгъл е 90 градуса,
-
тогава този ъгъл също е 90 градуса.
-
Те са допълващи се.
-
Събрани заедно, те правят 180 градуса.
-
Значи тези двата имат прав ъгъл в тях.
-
По-малкият има прав ъгъл.
-
Големият очевидно има прав ъгъл.
-
Оттук започнахме.
-
И също те и двата споделят този ъгъл тук,
-
ъгъл DAC или BAC,
-
отнасяй се към него, както искаш.
-
Можем да запишем, че този триъгълник...
-
Ще започна с малкия, ADC.
-
И може би ще го защриховам.
-
Това е триъгълникът, за който говорим.
-
Триъгълник ADC.
-
Тръгвам от синия ъгъл към правия ъгъл,
-
до необозначения ъгъл
от гледна точка на триъгълник ADC.
-
Този прав ъгъл не се отнася за това там.
-
Той се отнася за големия триъгълник.
-
Можем да кажем, че триъгълник ADC
е подобен на триъгълник...
-
Повтарям, започваме от синия ъгъл.
-
А.
След това отиваме до правия ъгъл.
-
Трябва да отидем отново до правия ъгъл.
-
Това беше ACB.
-
И понеже те са подобни,
можем да установим
-
зависимост между отношенията на техните страни.
-
Например знаем, че отношенията
на съответните страни
-
ще бъдат… По принцип за подобен триъгълник
-
знаем, че отношението на страните
-
ще бъде постоянна величина.
-
Така че можем да вземем отношението
-
на хипотенузата на по-малкия триъгълник.
-
Хипотенузата е AC.
-
AC върху хипотенузата
на по-големия, която
-
е АВ.
AC върху АВ ще бъде равно на AD,
-
едно от бедрата, AD.
-
И само да ти покажа, че просто
вземам съответните точки
-
на двата подобни триъгълника,
това е AD върху AC.
-
Можеш да разгледаш тези
триъгълници и да покажеш:
-
“Виж, точка AD е между синия ъгъл
-
и правия ъгъл.”
-
Извинявай, страна AD е между синия
ъгъл и правия ъгъл.
-
Страна AC е между синия ъгъл
и правия ъгъл
-
на по-големия триъгълник.
-
Така че и двете са от по-големия триъгълник.
-
Те са съответните страни на
по-малкия триъгълник.
-
И ако това изглежда объркващо,
-
ако сме написали вярно
твърдението за подобие,
-
можеш просто да намериш съответните точки.
-
AC съответства на АВ от по-големия триъгълник,
-
AD от по-малкия триъгълник съответства
-
на AC от по-големия триъгълник.
-
Знаем, че AC можем да означим
с малка буква 'a'.
-
AC е малката буква 'a'.
-
Нямаме никакво означение за AD или за AB.
-
Извинявай, имаме означение за AB.
-
Това ето тук е 'с'.
-
Нямаме означение за AD.
-
Нека просто наречем AD с малката буква 'd'.
-
Малката буква 'd' съответства
на тази част ето там.
-
'с' отговаря на тази
цялата част ето там.
-
И след това ще означим дължината DB с 'е'.
-
Това просто ще направи
нещата малко по-прости.
-
AD ще бъде 'd'.
-
Така че имаме 'а' върху 'с' е равно на 'd' върху 'а'.
-
Ако умножим на кръст, имаш
'а' по 'а', което е 'а' на квадрат,
-
е равно на 'c' по 'd', което е cd.
-
Това е малко интересен резултат.
-
Нека видим какво можем да направим
-
с другия триъгълник ето тук.
-
Този триъгълник ето тук.
-
Той има прав ъгъл.
-
По-големият има прав ъгъл.
-
И двата споделят този ъгъл ето тук.
-
Така че при налично подобие на
ъглите двата триъгълника
-
трябва да бъдат подобни.
-
Можеш да кажеш за триъгълник BDC...
Ние се движим от розовия ъгъл
-
към правия ъгъл и след това към необозначения ъгъл.
-
И така, триъгълник BDC е подобен
на триъгълник...
-
Сега ще разгледаме по-големия триъгълник,
-
ще започнем от розовия ъгъл В.
-
Сега трябва да отидем до правия ъгъл CA.
-
BCA.
-
От розовия ъгъл до правия
ъгъл, към необозначения ъгъл,
-
поне от гледната точка тук.
-
Бяхме го означили с това синьото преди.
-
Сега нека установим някакъв
вид зависимост тук.
-
Можем да кажем, че отношението
в по-малкия триъгълник, BC, страна
-
BC върху BA, BC върху BA,
още веднъж,
-
вземаме хипотенузите на двата.
-
Така че BC върху BA ще бъде
равно на BD.
-
Нека направя това в друг цвят.
-
BD.
-
Това е едно от бедрата.
-
BD.
-
По начина, по който съм го начертал,
е по-малкото бедро.
-
BD върху BC.
-
Просто вземам съответните върхове.
-
Върху BC.
-
Да повторя, знаем, че BC е същото
като малката буква 'b'.
-
BC е малката буква 'b'.
-
BA е малката буква 'c'.
-
И след това BD я определихме
като малката буква 'e'.
-
Това е малката буква 'e'.
-
Можем да умножим на кръст и
-
получаваме 'b' по 'b',...
Споменавал съм това в много клипове,
-
умножаването на кръст е буквално
същото нещо като умножаването
-
на двете страни и по двата знаменателя.
-
'b' по 'b' е 'b' на квадрат и е равно на 'ce'.
-
И сега можем да направим нещо интересно.
-
Можем да съберем тези две твърдения.
-
Нека напиша отново твърдението отдолу.
-
'b' на квадрат е равно на 'ce'.
-
Ако съберем страните от лявата страна,
-
получаваме 'a' на квадрат плюс 'b' на квадрат.
-
'a' на квадрат плюс 'b' на квадрат
е равно на 'cd' плюс 'ce'.
-
Плюс ce.
-
Във всеки от тези членове имаме 'с',
-
така че можем да го изнесем отвън.
-
Това ще бъде равно на...
Изнасяме отпред това 'c'.
-
Ще бъде равно на 'c', по 'd' плюс 'e'.
-
'c' по 'd' плюс 'e' и затваряме скобите.
-
Колко е 'd' плюс 'e'?
-
'd' е тази дължина, 'е' – тази дължина.
-
'd' плюс 'е' всъщност ще бъде също 'c'.
-
Това ще бъде 'c'.
-
Имаш 'c' по 'c', което е същото
-
като 'c' на квадрат.
-
Сега наблюдаваме една интересна зависимост.
-
Имаме това 'a' на квадрат плюс 'b'
на квадрат е равно на 'c' на квадрат.
-
Нека го напиша отново.
-
'а' на квадрат.
-
Нека го направя с нов цвят.
-
Изтрих това без да искам,
ще го напиша отново.
-
Току-що установихме, че
'а' на квадрат плюс 'b' на квадрат
-
е равно на 'c' на квадрат.
-
И това е произволен правоъгълен триъгълник.
-
Това е вярно за всеки
правоъгълен триъгълник.
-
Просто установихме, че
сумата от квадратите на всяко едно
-
от бедрата е равна на
квадрата на хипотенузата.
-
И това безспорно е
-
една от най-известните теореми
в математиката, наречена
-
Питагоровата теорема.
-
Не е ясно дали той е първият
човек, установил това,
-
но тя се нарича
Питагоровата теорема.
-
Питагорова теорема.
-
И наистина е основата, ако не на цялата геометрия,
-
то на голяма част от геометрията,
с която ще се занимаваме.
-
И тя формира основите също и
на голяма част от тригонометрията.
-
И е наистина много полезна теорема: ако знаеш две от страните
-
на правоъгълния триъгълник, винаги можеш да намериш третата.