< Return to Video

Pythagorean Theorem Proof Using Similarity

  • 0:00 - 0:03
    Този триъгълник тук,
  • 0:03 - 0:05
    е правоъгълен триъгълник.
    Такъв е, защото
  • 0:05 - 0:09
    един от ъглите му е 90 градуса, или прав ъгъл.
  • 0:09 - 0:16
    Най-дългата страна
    на правоъгълния триъгълник,
  • 0:16 - 0:19
    която е разположена срещу 90-градусовия ъгъл,
  • 0:19 - 0:22
    наричаме хипотенуза. Това е много сложна дума за
  • 0:22 - 0:25
    една проста идея – най-дългата
    страна на правоъгълния триъгълник,
  • 0:25 - 0:28
    страната срещу 90-градусовия ъгъл.
  • 0:28 - 0:30
    Но е добре да го знаеш,
    защото някой може да каже
  • 0:30 - 0:32
    нещо за хипотенузата и тогава ще знаеш,
    че говори за тази страна тук,
  • 0:32 - 0:37
    страната срещу 90-градусовия ъгъл.
  • 0:37 - 0:42
    В това видео искам да докажа една
    много известна зависимост
  • 0:42 - 0:45
    – и може би виждаш накъде клоня –
    много известната зависимост
  • 0:45 - 0:49
    между дължините на страните на
    правоъгълния триъгълник.
  • 0:49 - 0:54
    Да кажем, че дължината на АС…
    Главна буква А и главна буква С.
  • 0:54 - 1:00
    Нека означим тази дължина с малка буква 'а' и
    да наречем дължината ВС с малка буква 'b'.
  • 1:00 - 1:03
    Ще използвам големи букви за точките,
    малки букви за дължините.
  • 1:03 - 1:08
    И нека наречем дължината на хипотенузата АВ - 'c'
  • 1:08 - 1:10
    Да видим сега дали можем да
    намерим зависимостта
  • 1:10 - 1:13
    между а, b и с.
  • 1:13 - 1:15
    И за да направим това,
    първо ще построя
  • 1:15 - 1:16
    друга права или друга отсечка
  • 1:16 - 1:19
    между 'с' и хипотенузата.
  • 1:19 - 1:22
    Ще я построя така, че
  • 1:22 - 1:24
    да се пресичат под прав ъгъл.
  • 1:24 - 1:25
    Винаги можеш да направиш това.
  • 1:25 - 1:26
    Ще наречем тази точка тук
  • 1:26 - 1:28
    главно D.
  • 1:28 - 1:31
    И ако се чудиш как можеш
    винаги да правиш това,
  • 1:31 - 1:34
    си представи, че завърташ
    целия този триъгълник ето така.
  • 1:34 - 1:36
    Това не е точно доказателство,
    но ти представя
  • 1:36 - 1:38
    основната идея за това
    как може винаги
  • 1:38 - 1:40
    да построиш дадена точка
    по този начин.
  • 1:40 - 1:41
    Завъртях го така,
  • 1:41 - 1:44
    че сега да стоим на нашата хипотенуза.
  • 1:44 - 1:48
    Това сега е точка В, това е точка А.
  • 1:48 - 1:51
    Завъртам цялото нещо изцяло.
  • 1:51 - 1:53
    Това е точка С. Можеш да си представиш
  • 1:53 - 1:56
    например хвърлянето на камък от точка С,
    може би завързан с въже,
  • 1:56 - 1:59
    и той ще удари хипотенузата
    под прав ъгъл.
  • 1:59 - 2:03
    Това направихме тук,
    за да създадем отсечка СD на мястото,
  • 2:03 - 2:05
    където поставяме нашата точка D.
  • 2:05 - 2:07
    Направих това, за да можем сега
  • 2:07 - 2:09
    да установим всякакви видове
    интересни зависимости
  • 2:09 - 2:11
    между подобни триъгълници.
  • 2:11 - 2:12
    Защото имаме три триъгълника.
  • 2:12 - 2:15
    Имаме триъгълник АDC,
    имаме триъгълник DBC
  • 2:15 - 2:18
    и имаме големия
    първоначален триъгълник.
  • 2:18 - 2:20
    Да се надяваме, че ще установим подобие
  • 2:20 - 2:22
    между тези триъгълници.
  • 2:22 - 2:27
    Първо ще ти покажа, че ADC е
    подобен на големия.
  • 2:27 - 2:29
    Защото и двата имат прав ъгъл.
  • 2:29 - 2:32
    ADC има прав ъгъл ето тук.
  • 2:32 - 2:34
    Ясно е, че ако този ъгъл е 90 градуса,
  • 2:34 - 2:36
    тогава този ъгъл също е 90 градуса.
  • 2:36 - 2:37
    Те са допълващи се.
  • 2:37 - 2:38
    Събрани заедно, те правят 180 градуса.
  • 2:38 - 2:40
    Значи тези двата имат прав ъгъл в тях.
  • 2:40 - 2:42
    По-малкият има прав ъгъл.
  • 2:42 - 2:44
    Големият очевидно има прав ъгъл.
  • 2:44 - 2:44
    Оттук започнахме.
  • 2:44 - 2:49
    И също те и двата споделят този ъгъл тук,
  • 2:49 - 2:52
    ъгъл DAC или BAC,
  • 2:52 - 2:53
    отнасяй се към него, както искаш.
  • 2:53 - 2:56
    Можем да запишем, че този триъгълник...
  • 2:56 - 3:00
    Ще започна с малкия, ADC.
  • 3:00 - 3:02
    И може би ще го защриховам.
  • 3:02 - 3:04
    Това е триъгълникът, за който говорим.
  • 3:04 - 3:06
    Триъгълник ADC.
  • 3:06 - 3:08
    Тръгвам от синия ъгъл към правия ъгъл,
  • 3:08 - 3:10
    до необозначения ъгъл
    от гледна точка на триъгълник ADC.
  • 3:10 - 3:14
    Този прав ъгъл не се отнася за това там.
  • 3:14 - 3:15
    Той се отнася за големия триъгълник.
  • 3:15 - 3:24
    Можем да кажем, че триъгълник ADC
    е подобен на триъгълник...
  • 3:24 - 3:27
    Повтарям, започваме от синия ъгъл.
  • 3:27 - 3:29
    А.
    След това отиваме до правия ъгъл.
  • 3:29 - 3:32
    Трябва да отидем отново до правия ъгъл.
  • 3:32 - 3:37
    Това беше ACB.
  • 3:37 - 3:39
    И понеже те са подобни,
    можем да установим
  • 3:39 - 3:42
    зависимост между отношенията на техните страни.
  • 3:42 - 3:45
    Например знаем, че отношенията
    на съответните страни
  • 3:45 - 3:47
    ще бъдат… По принцип за подобен триъгълник
  • 3:47 - 3:48
    знаем, че отношението на страните
  • 3:48 - 3:50
    ще бъде постоянна величина.
  • 3:50 - 3:53
    Така че можем да вземем отношението
  • 3:53 - 3:55
    на хипотенузата на по-малкия триъгълник.
  • 3:55 - 3:57
    Хипотенузата е AC.
  • 3:57 - 4:00
    AC върху хипотенузата
    на по-големия, която
  • 4:00 - 4:09
    е АВ.
    AC върху АВ ще бъде равно на AD,
  • 4:09 - 4:14
    едно от бедрата, AD.
  • 4:14 - 4:17
    И само да ти покажа, че просто
    вземам съответните точки
  • 4:17 - 4:24
    на двата подобни триъгълника,
    това е AD върху AC.
  • 4:24 - 4:26
    Можеш да разгледаш тези
    триъгълници и да покажеш:
  • 4:26 - 4:30
    “Виж, точка AD е между синия ъгъл
  • 4:30 - 4:31
    и правия ъгъл.”
  • 4:31 - 4:35
    Извинявай, страна AD е между синия
    ъгъл и правия ъгъл.
  • 4:35 - 4:38
    Страна AC е между синия ъгъл
    и правия ъгъл
  • 4:38 - 4:39
    на по-големия триъгълник.
  • 4:39 - 4:41
    Така че и двете са от по-големия триъгълник.
  • 4:41 - 4:43
    Те са съответните страни на
    по-малкия триъгълник.
  • 4:43 - 4:46
    И ако това изглежда объркващо,
  • 4:46 - 4:50
    ако сме написали вярно
    твърдението за подобие,
  • 4:50 - 4:52
    можеш просто да намериш съответните точки.
  • 4:52 - 4:56
    AC съответства на АВ от по-големия триъгълник,
  • 4:56 - 4:59
    AD от по-малкия триъгълник съответства
  • 4:59 - 5:02
    на AC от по-големия триъгълник.
  • 5:02 - 5:07
    Знаем, че AC можем да означим
    с малка буква 'a'.
  • 5:07 - 5:11
    AC е малката буква 'a'.
  • 5:11 - 5:16
    Нямаме никакво означение за AD или за AB.
  • 5:16 - 5:19
    Извинявай, имаме означение за AB.
  • 5:19 - 5:21
    Това ето тук е 'с'.
  • 5:21 - 5:23
    Нямаме означение за AD.
  • 5:23 - 5:27
    Нека просто наречем AD с малката буква 'd'.
  • 5:27 - 5:30
    Малката буква 'd' съответства
    на тази част ето там.
  • 5:30 - 5:33
    'с' отговаря на тази
    цялата част ето там.
  • 5:33 - 5:36
    И след това ще означим дължината DB с 'е'.
  • 5:36 - 5:39
    Това просто ще направи
    нещата малко по-прости.
  • 5:39 - 5:41
    AD ще бъде 'd'.
  • 5:41 - 5:44
    Така че имаме 'а' върху 'с' е равно на 'd' върху 'а'.
  • 5:44 - 5:48
    Ако умножим на кръст, имаш
    'а' по 'а', което е 'а' на квадрат,
  • 5:48 - 5:51
    е равно на 'c' по 'd', което е cd.
  • 5:51 - 5:53
    Това е малко интересен резултат.
  • 5:53 - 5:55
    Нека видим какво можем да направим
  • 5:55 - 5:56
    с другия триъгълник ето тук.
  • 5:56 - 5:58
    Този триъгълник ето тук.
  • 5:58 - 5:59
    Той има прав ъгъл.
  • 5:59 - 6:00
    По-големият има прав ъгъл.
  • 6:00 - 6:04
    И двата споделят този ъгъл ето тук.
  • 6:04 - 6:07
    Така че при налично подобие на
    ъглите двата триъгълника
  • 6:07 - 6:08
    трябва да бъдат подобни.
  • 6:08 - 6:11
    Можеш да кажеш за триъгълник BDC...
    Ние се движим от розовия ъгъл
  • 6:11 - 6:14
    към правия ъгъл и след това към необозначения ъгъл.
  • 6:14 - 6:21
    И така, триъгълник BDC е подобен
    на триъгълник...
  • 6:21 - 6:22
    Сега ще разгледаме по-големия триъгълник,
  • 6:22 - 6:24
    ще започнем от розовия ъгъл В.
  • 6:24 - 6:28
    Сега трябва да отидем до правия ъгъл CA.
  • 6:28 - 6:31
    BCA.
  • 6:31 - 6:35
    От розовия ъгъл до правия
    ъгъл, към необозначения ъгъл,
  • 6:35 - 6:36
    поне от гледната точка тук.
  • 6:36 - 6:38
    Бяхме го означили с това синьото преди.
  • 6:38 - 6:40
    Сега нека установим някакъв
    вид зависимост тук.
  • 6:40 - 6:45
    Можем да кажем, че отношението
    в по-малкия триъгълник, BC, страна
  • 6:45 - 6:50
    BC върху BA, BC върху BA,
    още веднъж,
  • 6:50 - 6:53
    вземаме хипотенузите на двата.
  • 6:53 - 7:01
    Така че BC върху BA ще бъде
    равно на BD.
  • 7:01 - 7:03
    Нека направя това в друг цвят.
  • 7:03 - 7:04
    BD.
  • 7:04 - 7:05
    Това е едно от бедрата.
  • 7:05 - 7:06
    BD.
  • 7:06 - 7:07
    По начина, по който съм го начертал,
    е по-малкото бедро.
  • 7:07 - 7:10
    BD върху BC.
  • 7:10 - 7:12
    Просто вземам съответните върхове.
  • 7:12 - 7:14
    Върху BC.
  • 7:14 - 7:18
    Да повторя, знаем, че BC е същото
    като малката буква 'b'.
  • 7:18 - 7:20
    BC е малката буква 'b'.
  • 7:20 - 7:25
    BA е малката буква 'c'.
  • 7:25 - 7:30
    И след това BD я определихме
    като малката буква 'e'.
  • 7:30 - 7:31
    Това е малката буква 'e'.
  • 7:31 - 7:33
    Можем да умножим на кръст и
  • 7:33 - 7:38
    получаваме 'b' по 'b',...
    Споменавал съм това в много клипове,
  • 7:38 - 7:40
    умножаването на кръст е буквално
    същото нещо като умножаването
  • 7:40 - 7:42
    на двете страни и по двата знаменателя.
  • 7:42 - 7:48
    'b' по 'b' е 'b' на квадрат и е равно на 'ce'.
  • 7:48 - 7:50
    И сега можем да направим нещо интересно.
  • 7:50 - 7:51
    Можем да съберем тези две твърдения.
  • 7:51 - 7:53
    Нека напиша отново твърдението отдолу.
  • 7:53 - 7:56
    'b' на квадрат е равно на 'ce'.
  • 7:56 - 7:58
    Ако съберем страните от лявата страна,
  • 7:58 - 8:02
    получаваме 'a' на квадрат плюс 'b' на квадрат.
  • 8:02 - 8:10
    'a' на квадрат плюс 'b' на квадрат
    е равно на 'cd' плюс 'ce'.
  • 8:10 - 8:12
    Плюс ce.
  • 8:12 - 8:15
    Във всеки от тези членове имаме 'с',
  • 8:15 - 8:16
    така че можем да го изнесем отвън.
  • 8:16 - 8:20
    Това ще бъде равно на...
    Изнасяме отпред това 'c'.
  • 8:20 - 8:23
    Ще бъде равно на 'c', по 'd' плюс 'e'.
  • 8:23 - 8:29
    'c' по 'd' плюс 'e' и затваряме скобите.
  • 8:29 - 8:31
    Колко е 'd' плюс 'e'?
  • 8:31 - 8:34
    'd' е тази дължина, 'е' – тази дължина.
  • 8:34 - 8:37
    'd' плюс 'е' всъщност ще бъде също 'c'.
  • 8:37 - 8:39
    Това ще бъде 'c'.
  • 8:39 - 8:41
    Имаш 'c' по 'c', което е същото
  • 8:41 - 8:43
    като 'c' на квадрат.
  • 8:43 - 8:46
    Сега наблюдаваме една интересна зависимост.
  • 8:46 - 8:51
    Имаме това 'a' на квадрат плюс 'b'
    на квадрат е равно на 'c' на квадрат.
  • 8:51 - 8:52
    Нека го напиша отново.
  • 8:52 - 8:54
    'а' на квадрат.
  • 8:54 - 8:58
    Нека го направя с нов цвят.
  • 8:58 - 9:02
    Изтрих това без да искам,
    ще го напиша отново.
  • 9:02 - 9:07
    Току-що установихме, че
    'а' на квадрат плюс 'b' на квадрат
  • 9:07 - 9:09
    е равно на 'c' на квадрат.
  • 9:09 - 9:11
    И това е произволен правоъгълен триъгълник.
  • 9:11 - 9:13
    Това е вярно за всеки
    правоъгълен триъгълник.
  • 9:13 - 9:17
    Просто установихме, че
    сумата от квадратите на всяко едно
  • 9:17 - 9:20
    от бедрата е равна на
    квадрата на хипотенузата.
  • 9:20 - 9:22
    И това безспорно е
  • 9:22 - 9:26
    една от най-известните теореми
    в математиката, наречена
  • 9:26 - 9:27
    Питагоровата теорема.
  • 9:27 - 9:30
    Не е ясно дали той е първият
    човек, установил това,
  • 9:30 - 9:33
    но тя се нарича
    Питагоровата теорема.
  • 9:33 - 9:38
    Питагорова теорема.
  • 9:38 - 9:41
    И наистина е основата, ако не на цялата геометрия,
  • 9:41 - 9:44
    то на голяма част от геометрията,
    с която ще се занимаваме.
  • 9:44 - 9:46
    И тя формира основите също и
    на голяма част от тригонометрията.
  • 9:46 - 9:48
    И е наистина много полезна теорема: ако знаеш две от страните
  • 9:48 - 9:51
    на правоъгълния триъгълник, винаги можеш да намериш третата.
Title:
Pythagorean Theorem Proof Using Similarity
Description:

more » « less
Video Language:
English
Team:
Khan Academy
Duration:
09:53

Bulgarian subtitles

Revisions