Брита Райли: Градина в апартамента ми

Брита Райли искала да отглежда собствената си храна (в нейния малък апартамент). Така че тя и нейните приятели разработили система за отглеждане на растения в изхвърлени пластмасови бутилки -- проучвайки, тествайки и нагласявайки системата чрез използване на социалните медии, опитвайки много вариации едновременно и бързо достигайки до оптималната система. Наречете го разпръснато любителско занимание (направи си сам). А резултатите? Вкусни.

Аз, подобно на много от вас,

съм един от два милиарда души на Земята,

които живеят в градовете.

И има дни -- не знам за останалата част от вас, хора --

но има дни, когато осезаемо чувствам,

колко много разчитам на други хора

за почти всичко в живота си.

И някои дни, това дори може да е малко плашещо.

Но това, за което ще говоря с вас днес

е, как същата тази взаимосвързаност,

всъщност е изключително силна социална инфраструктура,

която всъщност можем да използваме

за да помогнем да излекуваме някои от най-сериозните граждански въпроси,

ако използваме отворено сътрудничество.

Преди няколко години

прочетох статия на журналиста от Ню Йорк Таймс , Майкъл Полън,

в която той твърдеше, че отглеждането на дори част от нашата храна,

е едно от най-добрите неща,

които можем да направим за околната среда.

По времето, когато четях това,

беше средата на зимата

и аз определено нямах място за много кал

в апартамента ми в Ню Йорк.

Така че бях склонна да се задоволя

просто с четенето на поредния брой на списание Wired,

и да науча начина, по който експертите щяха да разберат

как да разрешат всички тези проблеми за нас в бъдеще.

Но това всъщност беше точно идеята,

която Майкъл Полън представяше в тази статия --

че точно когато предоставяме

отговорността за всички тези неща на специалистите,

ние причиняваме бъркотиите,

които виждаме с хранително-вкусовата промишленост.

Така се случва, че знам от собствената си работа малко,

за това как НАСА използва хидропоника,

за да изследва отглеждането на храна в космоса.

И всъщност може да получите оптимална хранителна продукция,

ако използвате един вид висококачествена течна почва

над кореновата система на растенията.

За зеленчуково растение,

апартамента ми трябва да изглежда

толкова чужд, колкото космоса.

Но аз мога да предложа малко естествена светлина

и целогодишен контрол на климата.

Да се прехвърлим две години по-късно:

вече имахме стайни оранжерии,

които бяха вертикални, хидропонни платформи

за отглеждане на храна на закрито.

И начина, по който тя работи е, че има помпа в долната част,

която периодично изпраща част от този течен хранителен разтвор нагоре,

който след това се процежда надолу през кореновите системи на растенията,

които са окачени в глинени пелети --

така че няма кал.

Сега, светлината и температурата варират

с микроклимата на всеки прозорец,

така че стайната оранжерия

изисква фермер,

който трябва да реши

какъв вид земеделски култури да постави в оранжерията си,

и дали да подхранва органично реколтата си.

По онова време, стайната оранжерия беше нищо повече

от технически сложна идея,

която щеше да изисква много тестване.

И аз наистина исках това да бъде отворен проект,

защото хидропониката

е една от най-бързо развиващите се области в патентоването

в Съединените щати, в момента,

и вероятно би могла да се превърне

в друга област като "Монсанто",

където има доста корпоративна интелектуална собственост,

в начина за произвеждане на храна.

Затова реших, че вместо да създавам продукт,

онова, което щях да направя

беше да предоставя това на цяла група предприемачи като мен.

Първите няколко системи, които създадохме, работеха до известна степен.

Всъщност бяхме в състояние да отгледаме една салата на седмица,

в типичен прозорец на апартамент в Ню Йорк.

И можахме да отгледаме черешовидни домати и

краставици, най-различни неща.

Но първите няколко системи

бяха течащи, шумни, лакоми за енергия,

така че Марта Стюарт определено никога не би ги одобрила.

(Смях)

Така че за да привлечем повече сътрудници в развитието,

ние създадохме социален медиен сайт,

в който публикувахме дизайните,

обяснихме как работят,

и дори отидохме толкова далеч,

че показахме всичко, което не е наред с тези системи.

И после поканихме хора по целия свят

да ги изградят и да експериментират с нас.

Така че всъщност сега на този сайт,

ние имаме 18 000 души.

И имаме стайни оранжерии

по цял свят.

Това, което правим

е онова, което НАСА или големите корпорации

биха нарекли R & D, или изследователска и развитийна дейност.

Но ние го наричаме R & D-I-Y,

или изследователска и развитийна дейност, проведени самостоятелно.

Така например,

Джаксън се появи и предложи

да използваме въздушни помпи, вместо водни помпи.

Трябваше да изградим цял куп системи, за да нацелим правилната,

но веднъж след като го направихме, можахме

да намалим въглеродния си отпечатък почти наполовина.

Тони в Чикаго, провеждаше експерименти по растежа,

като много други стайни фермери,

и той успя да накара ягодите си да дават плод

през девет месеца от годината, при условия на слаба светлина,

като просто променяше органичните хранителни вещества.

И стайните фермери във Финландия

приспособяваха техните стайни оранжерии

за мрачните дни на финландските зими,

като ги оборудваха със светодиодни лампи за отглеждане,

които правят сега достъпни за всички, като част от проекта.

Така че стайните оранжерии се развиват

чрез бързи промени на версии,

подобно на софтуера.

И при всеки проект с отворен код,

реалната полза е взаимодействието

между специфичните нужди

на хората, приспособяващи техните системи

за своите собствени конкретни нужди

и за универсалните проблеми.

Така че аз и моя основен екип,

можем да се концентрираме върху подобренията,

които наистина са от полза за всички.

И ние можем да се погрижим за нуждите на новодошлите.

Така че за хората, които обичат да майсторят,

ние предоставяме безплатни, добре изпитани инструкции,

така че всеки, навсякъде по света,

може да изгради една от тези системи безплатно.

И също така очакваме да получим патент за тези системи,

който се притежава от общността.

И за да се финансира проектът,

ние си сътрудничим за създаване на продукти,

които след това продаваме на училища и на отделни хора,

които нямат време да изградят свои собствени системи.

В рамките на нашата общност

се е зародила определна култура.

В нашата култура по-добре е да си тестер,

който поддържа идеята на някой друг,

отколкото да бъдеш просто човека с идеи.

Това, което получаваме от този проект

е, че получаваме подкрепа за нашата собствена работа,

както и опит, че действително допринасяме

за движението за опазване на околната среда,

по начин, различен от простото завиване на нови крушки.

Но мисля, че Айлийн изразява най-добре

нещото, което наистина получаваме от това,

което е действителната радост от сътрудничеството.

Така че тя изразява тук какво е чувството

да видиш някой на другия край на света,

който е взел идеята ти, надградил е върху нея

и после те е признал за приноса ти.

Ако наистина искаме да видим значима промяна в поведението на потребителите,

за която всички говорим

като природозащитници и кулинари,

може би просто трябва да захвърлим понятието "потребител"

и да застанем зад хората, които вършат неща.

Проектите с отворен код имат своя собствена инерция.

И това, което виждаме е, че изследователската и развитийна дейност, проведена самостоятелно.

е преминала отвъд стайните оранжерии и светодиоди,

към слънчевите панели и аквапоничните системи.

И ние надграждаме върху иновациите

на поколения, които са били преди нас.

И гледаме напред към поколения,

които наистина имат нужда от нас да модернизираме живота си сега.

Така че ви молим да се присъедините към нас

в преоткриване на ползата

от обединените граждани,

и да декларирате,

че всички ние сме все още пионери.

(Ръкопляскания)