Нгози Оконджо-Ивеала за правенето на бизнес в Африка

Знаем негативните образи на Африка -- глад и болест, конфликт и корупция. Но, казва Нгози Оконджо-Ивеала, има друга, по-малко разказвана история, случваща се в много африкански страни: тази за реформа, икономически растеж и бизнес възможност.

Благодаря ти много, Крис. Всеки, който идва тук,

казва, че го е страх. Не зная дали съм изплашена,

но това е първия път да говоря пред публика като тази.

И нямам никаква умна технология да ви покажа.

Няма слайдове, така че ще трябва да се задоволите само с мен.

(Смях)

Това, което искам да направя тази сутрин е да споделя с вас няколко истории

и да говоря за една различна Африка.

Тази сутрин вече имаше няколко подмятания за Африка,

които чуваме постоянно: Африка на СПИН,

Африка на маларията, Африка на бедността, Африка на конфликта

и Африка на бедствията.

Истина е, че тези неща се случват, но

има Африка, за която не чувате много често.

И понякога съм озадачена и се питам защо.

Това е Африка, която се променя, за което спомена и Крис.

Това е Африка на възможностите.

Това е Африка, където хората искат да контролират

своето бъдеще и своята съдба.

И това е Африка, където хората търсят сътрудничество

за да правят това. За това искам да говоря днес.

И искам да започна, разказвайки ви

една история за тази промяна в Африка.

На 15-и септември 2005 г., г-н Диепрейе Аламийесейга,

губернатор на един от богатите на петрол щати в Нигерия,

беше арестуван от Лондонската полиция при посещение в Лондон.

Той беше арестуван, защото имаше трансфери на 8 милиона долара

които са отишли в някои тайни сметки

които принадлежаха на него и семейството му.

Този арест се случи, защото имаше сътрудничество

между Лондонската полиция

и Комисията за икономически и финансови престъпления на Нигерия --

водена от един от нашите най-способни и смели хора: г-н Нуху Рибаду.

Аламийесейга беше арестуван в Лондон.

Поради някои пропуски, той успя да избяга облечен като жена

и се върна от Лондон обратно в Нигерия, където,

според нашата конституция, тези във властта

като губернаторите и президента -- както в много страни --

имат имунитет и не могат да бъдат преследвани. Но какво стана:

хората бяха толкова обидени от това поведение, че беше възможно

щатската местна власт да го свали от пост.

Днес, Аламс -- както го наричаме за по- кратко -- е в затвора.

Това е история за факта, че хората в Африка

вече не са склонни да толерират корупцията на техните лидери.

Това е история за факта, че хората искат техните ресурси

да бъдат управлявани правилно за тяхно благо, а не да бъдат изнасяни на места,

където ще бъдат ползвани от малко хора от елита.

И затова, когато чуете за корупция в Африка --

корупция през цялото време -- искам да знаете, че хората

и правителствата се опитват здраво да се борят с това

в някои от страните и някъде са постигнали значителен успех.

Значи ли това, че проблема е приключил? Отговорът е не.

Все още има дълъг път да се извърви, но важното е, че има воля.

И че се отбелязват успехи в тази много важна борба.

Така че, когато чуете за корупция,

не мислете, че нищо не се прави за това --

че не можете да правите нещо в никоя Африканска страна,

защото има страхотна корупция. Това не е така.

Има желание за борба и в много страни тази борба вече се води

и се печели. В други, като моята,

където има дълга история на диктаторство в Нигерия,

борбата се води и ние имаме да извървим дълъг път.

Но важното е, че това продължава.

Резултатите го показват:

независим мониторинг от Световната банка и други организации

показва, че в много случаи посоката е надолу

по отношение на корупцията и управлението се подобрява.

Проучване на Икономическата комисия за Африка показа

ясна тенденция към подобряване на управлението в 28 Африкански страни.

И нека да кажа още едно нещо

преди да свърша с тази област на управлението.

Това е, че хората говорят за корупция, корупция.

През цялото време, когато говорят за това,

веднага си мислите за Африка.

Това е образа: Африканските страни. Но нека да кажа това:

ако Аламс имаше възможност да изнесе 8 млн. долара в сметка в Лондон --

ако другите хора, които са взели пари, изчислени на

20 до 40 милиарда сега от развиващи се страни

пари стоейки в развити страни -- ако те могат да направят това,

какво е това? Не е ли корупция?

В тази страна, ако получиш откраднати блага, не си ли преследван?

Така че, когато говорим за този вид корупция, нека също да помислим

за това, което се случва на другия край на света --

където отиват парите и какво може да бъде направено, да го спрем.

Сега работя над инициатива заедно със Световната банка,

за възстановяване на пари, опитвайки се да правим каквото можем

да върнем парите, които са били отнесени в чужбина --

парите на развиващи се страни -- да ги върнем обратно.

Защото ако можем да вземем 20 милиарда долара обратно,

може да е доста за някои от тези страни

отколкото цялата помощ, която се събира.

(Ръкопляскания)

Второто нещо, за което исках да говоря, е желанието за реформа.

Африканците, след -- те са уморени, ние сме уморени

да бъдем предмет на благотворителност и грижа.

Благодарни сме, но знаем, че

можем да поемем съдбите си, ако имаме желание за реформа.

И в много африкански страни сега се осъзнава,

че никой не може да го направи освен ние самите. Ние трябва да го направим.

Можем да поканим партньори, които да ни подкрепят, но ние трябва да започнем.

Трябва да реформираме нашите икономики, да сменим нашите лидери,

да станем по-демократични, да бъдем по-отворени към промяната и към информацията.

И това е, което започнахме да правим

в една от най- големите страни на континента, Нигерия.

Всъщност, ако не сте в Нигерия, не сте в Африка.

Искам да ви кажа това.

( Смях )

Един от 4 суб-Сахарски африканци е нигериец,

и има 140 млн. динамични хора -- хаотични хора --

но много интересни хора. Никога няма да се отегчите.

(Смях)

Това, което започнахме да правим, е да осъзнаем,

че трябваше да поемем отговорността и да се реформираме.

И с подкрепата на лидер,

който имаше волята, по това време, да направи реформите,

поставихме пълна реформистка програма

която разработихме сами.

Не Международния валутен фонд. Не Световната банка,

където работех 21 години и се издигнах до вицепрезидент.

Никой не може да го направи за теб. Трябва да го направиш сам.

Ние създадохме програма, която първо: да извади държавата

от дейности, в които няма нищо -- нямаше бизнес в тях.

Държавата не трябва да се меси в бизнеса

в производството на стоки и услуги

защото е неефикасна и некомпетентна.

Така че решихме да приватизираме много от нашите предприятия.

(Ръкопляскания)

Ние -- като резултат, решихме да либерализираме много от пазарите си.

Можете ли да повярвате това преди тази реформа --

която започна в края на 2003, когато напуснах Вашингтон

за да отида и да поема поста финансов министър --

имахме телекомуникационна компания, която можеше да разкрие само

4 500 линии в нейната 30-годишна история?

(Смях)

Да имаш телефон в моята страна беше голям лукс.

Не можеш да го получеш. Трябваше да дадеш подкуп.

Трябваше да направиш всичко, за да вземеш телефона си.

Когато президентът Обасанджо подкрепи и пусна

либерализацията на телекомуникационния сектор,

скочихме от 4 500 наземни линии до 32 млн. GSM линии и се увеличават.

Телекомуникационния пазар на Нигерия е втория по растеж в света,

след Китай. Ние привличаме инвестиции за около 1 млрд. долара на година

в телекомите. И никой не знае, с изключение на малко умни хора.

(Смях)

Най-умните, които дойдоха първи,

бяха компанията МТN от Южна Африка.

И за 3-те години, през които бях финансов министър,

те реализираха средно по 360 милн. долара печелба на година.

360 млн. в пазар -- в страна, която е бедна страна,

със среден доход под 500 долара на човек.

Така че пазарът е там.

Когато те пазеха това в тайна, но скоро други узнаха.

Самите нигерийци започнаха да създават

някои безжични телекомуникационни компании,

и 3 или 4 други са дошли отвън.

Но има огромен пазар там

и хората не знаят за него или не искат да знаят.

И приватизацията е едно от нещата, които направихме.

Другото нещо, което направихме, е да организираме финансите си по- добре.

Защото никой няма да ти помогне и да те подкрепи,

ако не управляваш финансите си добре.

И Нигерия, с петролния сектор, имаше репутацията

на корумпирана и управляваща зле финансите си.

Какво се опитахме да направим? Представихме фискално правило

което отделяше бюджета от цената на петрола.

Преди ние разчитахме на онова, което идваше от петрола,

защото петролът е най-големия, най-доходоносния сектор

в икономиката: 70% от нашите доходи идват от петрол.

Ние го отвързахме и веднъж направили това, започнахме да планираме бюджета

на цена леко по-ниска от цената на петрола

и спестихме това, което беше над тази цена.

Не знаехме, че можем да го направим; беше много противоречиво.

Но незабавно се отрази на променливостта

която търпеше нашето икономическото развитие --

където, дори ако цените на петрола са високи, ние растяхме много бързо.

Когато те се сринаха, и ние се сринахме.

И едва можехме дори да платим нещо, заплати, в икономиката.

Това се оправи. Можехме да спестим, точно преди да напусна,

27 млрд. долара. Докато -- и това отиде в резервите ни --

когато пристигнах през 2003-а , имахме 7 млрд. долара резерви.

До времето, когато напуснах, стигнахме почти до 30 млрд. долара.

И в този момент имаме около 40 млрд. долара в резерви

поради правилен мениджмънт на нашите финанси.

И това подкрепя икономиката ни, прави я стабилна.

Обменния курс, който се променяше през цялото време

е сега относително стабилен и се управлява, така, че бизнес хората

имат предвидимост на цените в икономиката.

Свалихме инфлацията от 28% до 11%.

И имахме растеж на БВП от средно 2.3% предишното десетилетие

до около 6.5% сега.

Така че всички промени и реформи, които направихме,

са показали резултати, които са измерими в икономиката.

И което е по-важно, защото искаме да избягаме от петрола

и да диверсифицираме -- и има толкова много възможности

в тази голяма страна, както и в много страни в Африка --

забележително е, че голяма част от този растеж дойде

не само от петролния сектор, но и от непетролния.

Селското стопанство нарастна с повече от 8%.

С нарастването на телеком сектора, нарастна и строителството,

и мога да продължавам още и още. И това е да ви илюстрира, че

веднъж като оправите макро-икономиката,

възможностите в различни други сфери са огромни.

Имаме възможности в селското стопанство, както казах.

Имаме възможности в твърдите минерали. Имаме много минерали,

в които още никой не е инвестирал или експлоатирал. И осъзнахме

че без точните закони, да направим това възможно,

не бихме успели. Така, че сега имаме минен кодекс,

който е сравним с някои от най-добрите в света.

Имаме възможности в недвижимите имоти.

Нямаше нищо в страна със 140 милиона хора --

никакви шопинг молове, както ги знаете тук.

Това беше инвестиционна възможност,

която запали въображението на хората.

И сега, имаме ситуация в която бизнесите в този мол

правят 4 пъти по-голям оборот от очаквания.

Големи неща в строителството, недвижимите имоти,

пазарите на ипотеки. Финансови услуги:

имахме 89 банки. Твърде много и не правеха истинския си бизнес.

Уедрихме ги от 89 до 25 банки като изисквахме

да увеличат капитала си -- капитала на акциите.

И той се покачи от около 25 милиона долара до 150 милиона долара.

Банките -- тези банки са сега уедрени, и това подсилване

на банковата система привлече много инвестиции отвън.

Банката Баркли от Англия инвестира 500 млн.

Стандарт Чартърд е донесла 140 млн.

И мога да продължа, Долари, още и още, в системата.

Правим същото със застрахователния сектор.

И във финансовите услуги, много възможности.

В туризма, в много африкански страни, много възможности.

И това, с което много хора знаят Източна Африка:

дивата природа, слоновете и т.н

Но управлението на туристическия пазар по начин,

който може наистина да донесе полза на хората е много важно.

Какво се опитвам да кажа? Опитвам се да ви кажа

че има нова вълна на континента.

Нова вълна на отвореност и демократизация в която, от 2000 г.,

повече от две трети от Африканските страни са имали

многопартийни демократични избори.

Не всички от тях са били отлични или ще бъдат,

но тенденцията е много ясна.

Опитвам се да ви кажа, че от последните 3 години,

средния темп на растеж на континента се е придвижил

от около 2.5% до около 5% годишно.

Това е по-добре от представянето на много страните от ОИСР.

Ясно е, че нещата се променят.

Конфликтите намаляват на континента;

от около 12 конфликта преди десетилетие,

намаляха до 3 или 4 конфликта,

Едно от най-страшните, разбира се, е Дарфур.

И, както знаете, имаме ефекта на съседа където

ако нещо става в една част на континента,

изглежда, че целия континент е засегнат.

Но трябва да знаете, че този континент не е --

това е континент от много страни, не само една страна.

И ако сме намалили конфликтите на 3-4,

това означава, че има много възможности за инвестиране

в стабилни, растящи, вълнуващи икономики,

където има много възможности.

И искам само да кажа нещо за това инвестиране.

Най-добрия начин да се помогне на африканците днес

е да им се помогне да си стоят на крака.

А най добрия начин да се направи това, е чрез създаване на работни места.

Няма спор за борбата с маларията и отделяне на пари за това

и спасяване на детски животи. Не говоря за това. Това е добре.

Но представите си въздействието върху едно семейство: ако родителите работят

и осигуряват училище за своите деца,

те ще могат да си купят лекарства и да се борят с болестите сами.

Ако можем да инвестираме в места, където самите вие правите пари

докато създаваме работни места и помагаме на хората да контролират живота си,

не е ли това прекрасна възможност? Не е ли това правилният път?

И искам да кажа, че някои от най- добрите хора за инвестиране

на континента са жените.

(Ръкопляскания)

Имам диск тук. Съжалявам, че не казах нищо навреме.

Иначе, бих искала и бих се радвала да го видите.

Нарича се, " Африка: Отворена за бизнес."

И това е видео, което е е спечелило награда

като най- добър документален филм на годината.

Знайте, че жената която го направи

ще бъде в Танзания, където те имат сесия през юни.

Но показва на вас африканци и особено африкански жени, които

срещу всички очавания са развили бизнеси, някои от тях на световно ниво.

Една от жените в това видео, Аденике Огунлеси,

прави детски дрехи --

които тя започна като хоби и разви в бизнес.

Смесвайки африкански материали, като тези които имаме,

с материали от другаде.

И тя ще направи малък чифт джинси от кадифе,

с африкански материал в тях. Много креативен дизайн.

Достигнала е етап, където дори е имала поръчка от Уол-Март.

(Смях)

За 10 000 бройки.

Това ви показва, че имаме хора, които са способни на действие.

И жените са трудолюбиви: те са фокусирани; работят усилено.

Бих могла да продължа да давам примери:

Беатрис Гакуба от Руанда, която отвори бизнес с цветя

и сега изнася за тържището в Амстердам всяка сутрин,

и наема 200 други жени и мъже да работят с нея.

Обаче, много от тези се нуждаят от капитал за да се разрастнат,

защото никой не вярва извън нашите страни

че можем да направим това, което е необходимо. Никой не мисли за пазара.

Никой не мисли, че има възможност.

Но аз съм тук казвайки, че тези които изпуснат лодката сега,

ще я изпуснат завинаги.

Така,че ако искаш да бъдеш в Африка, мисли за инвестиране.

Помислете за другите Беатрис и Аденике в този свят,

които правят невероятни неща, които ги отнасят

в глобалната икономика, докато в същото време осигурявайки

че техните приятели са наети,

и че децата в тези домакинства са обучени

защото родителите им печелят адекватен доход.

Аз ви каня да използвате възможностите.

Когато отидете в Танзания, слушайте внимателно,

защото съм сигурна, че ще чуете за различните възможности

за вас да се намесите в нещо, което ще е добро

за континента, за хората и за самите вас.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)