Как да направите стреса свой приятел

Стрес. Той кара сърцето ви да тупти, дишането ви да се учестява и челото ви да се поти. Но докато стресът се превръща във враг на публичното здраве, новите изследвания показват, че той може би ви вреди, само ако вярвате, че е така. Психологът Кели Макгонигал ни убеждава да виждаме стреса като нещо позитивно и ни въвежда в един невъзпят механизъм за намаляване на стреса: помагането на другите.

Трябва да ви направя едно признание,

но първо, искам

вие да направите малко признание на мен.

Искам да вдигнете ръката си, ако през изминалата година

сте изпитвали относително малко стрес.

Някой?

Какво ще кажете за умерено количество стрес?

Кой е изпитал много стрес?

Да. И аз.

Но това не е моето признание.

Моето признание е следното: аз съм здравен психолог

и моята мисия е да помогам на хората да бъдат по-щастливи и по-здрави.

Но се страхувам, че нещо, което съм преподавала

през последните 10 години е причинило повече вреда, отколкото полза

и то е свързано със стреса.

В продължение на години казвах на хората, че стресът разболява.

Той увеличава риска от всичко: от обикновената настинка

до сърдечно-съдовите заболявания.

Накратко, превръщах стреса във враг.

Но промених мнението си за стреса

и днес искам да променя и вашето.

Нека започнем с изследването, което ме накара да преосмисля

целия ми подход към стреса.

Това изследване проследява 30 000 възрастни в Съединените щати

за осем години и започва с въпроса:

"Колко стрес сте изпитали през последната година?"

Те също така питат: "Вярвате ли,

че стресът е вреден за вашето здраве?"

След това използват публични смъртни регистри,

за да разберат кой е умрял.

(Смях)

Добре. Първо, няколко лоши новини.

Хората, които изпитвали много стрес през предходната година

имали 43 % повишен риск от умиране.

Но това е вярно само за хората,

които също така смятат, че стресът е вреден за здравето.

(Смях)

Хората, които изпитвали много стрес,

но не възприемали стреса като вреден

нямали повишен риск от умиране.

В действителност, те имали най-малък риск от умиране

от всички изследвани, включително хората,

които изпитвали относително малко стрес.

С други думи изследователите установили, че през осемте години,

през които проследявали смъртни случаи,

182 000 американци починали преждевременно

не от стреса, а от убеждението,

че стресът е вреден за тях. (Смях)

Това са над 20 000 смъртни случая годишно.

Ако тази оценка е правилна,

това ще направи вярата, че стресът е вреден за вас

15-та най-честа причина за смърт

в Съединените щати за миналата година,

която убива повече хора, отколкото рака на кожата,

ХИВ/СПИН и убийствата.

(Смях)

Можете да разберете защо това проучване ме побърка.

Бях изразходвала толкова много енергия да казвам на хората,

че стресът е вреден за здравето им.

Това изследване ме накара да се замисля:

Може ли начинът, по който мислите за стреса

да ви направи по-здрави? И тук науката казва "да".

Когато променяте мнението си за стреса,

можете да промените реакцията на тялото си спрямо стреса.

Нека ви обясня как става това.

Искам да си представите, че сте участници

в проучване, целящо да ви стресира.

То се нарича социален тест за стрес.

Идвате в лабораторията

и ви казват, че трябва да направите петминутна

импровизирана реч за вашите лични слабости

пред група експерти-оценители, седящи точно пред вас

и за да е сигурно, че ще почувствате напрежението,

има ярки светлини и камера в лицето ви,

нещо като това.

А оценителите са обучени

да ви дават обезкуражаваща, невербална обратна информация като тази.

(Смях)

Сега, когато сте достатъчно обезкуражен,

е време за втората част: математически тест.

И без ваше знание,

експериментаторът е обучен да ви тормози по време на него.

Сега ние всички ще направим това заедно.

Ще бъде забавно.

За мен.

Добре. Искам всички да броите назад

от 996 на стъпки по седем.

Ще правите това на глас

толкова бързо, колкото можете, започвайки от 996.

Давайте!

Публика: (Брои)

Хайде по-бързо. По-бързо, моля.

Твърде сте бавни.

Стоп. Спрете, спрете, спрете.

Този човек направи грешка.

Ще трябва да започнем всичко отначало. (Смях)

Май не сте много добри в това?

Добре, добихте представа.

Сега, ако действително участвахте в това проучване,

може би щяхте да сте малко стресирани.

Сърцето ви може би ще бие силно,

може би ще дишате по-бързо, може би ще се изпотите.

И обикновено, тълкуваме тези физически промени

като тревожност

или признаци, че не се справяме много добре с напрежението.

Но какво ще стане, ако ги видите по-скоро

като признаци, че вашето тяло е изпълнено с енергия,

че се готви да посрещне това предизвикателство?

Точно това беше казано на участниците

в едно проучване, проведено в Харвардския университет.

Преди да преминат през социалния тест за стрес,

те били обучени да преосмислят реакцията си спрямо стреса като полезна.

Ударите на сърцето ви подготвят за действие.

Ако дишате по-бързо, това не е проблем.

Така повече кислород стига до мозъка ви.

Участниците, които се научили да виждат реакцията си към стреса

като полезна за проявата им,

ами, те били по-малко стресирани,

по-малко тревожни, по-уверени,

но най-интригуващото откритие за мен

беше как тяхната физическа реакция към стреса се променила.

В типичен отговор на стрес

честотата на сърцебиенето ви се увеличава

и кръвоносните съдове се свиват по този начин.

И това е една от причините, поради която хроничният стрес

понякога се свързва със сърдечно-съдови заболявания.

Не е много здравословно да бъдете в това състояние през цялото време.

Но в изследването, когато участниците виждали

собствената си реакция на стреса като полезна,

техните кръвоносни съдове останали спокойни по този начин.

Сърцето им все още биело учестено,

но това е много по-здравословен сърдечно-съдов профил.

Той всъщност много прилича на това, което се случва

в моменти на радост и в прояви на смелост.

За цял един живот стресиращи преживявания,

тази единствена биологична промяна

може да бъде разликата

между стрес-индуциран сърдечен удар на 50-годишна възраст

и доживяване в добро здраве до 90-те години.

Новата наука за стреса разкрива именно това:

как мислите за стреса е решаващо.

Така че моята цел като здравен психолог се промени.

Аз вече не искам да се отървете от стреса си.

Искам да ви направя по-добри в стреса.

И ние току-що направихме малка интервенция.

Ако сте вдигнали ръката си и сте казали,

че сте чувствали много стрес през последната година,

може би спасихме живота ви,

защото се надявам, когато следващия път

сърцето ви тупти бързо, заради стрес,

ще си спомните този разговор

и ще започнете да си мислите наум:

"Моето тяло ми помага да се справя с това предизвикателство."

И когато започнете да разглеждате стреса по този начин,

тялото ви вярва

и вашата ракция спрямо стреса става по-здравословна.

Казах ви, че имам повече от десетилетие демонизиране на стреса,

което трябва да изкупя,

така че ще направим още една интервенция.

Искам да ви разкажа за един от най-подценяваните

аспекти на реакциите спрямо стреса,

който е следният:

стресът ви прави социални.

За да разберем тази страна на стреса,

ние трябва да говорим за един хормон, окситоцин

и знам, че окситоцинът вече

е станал толкова модерен, колкото един хормон може да бъде.

Той дори има свой собствен сладък прякор - хормон на прегръдките,

тъй като се освобождава, когато прегръщате някого.

Но това е една много малка част, от това, с което окситоцинът се занимава.

Окситоцинът е невро-хормон.

Той настройва социалните инстинкти на мозъка ви.

Той ви кара да правите неща,

които засилват близките отношения.

Окситоцинът ви кара да желаете физически контакт

с вашите приятели и семейство.

Той повишава вашата съпричастност.

Той дори ви прави по-склонни да помагате и подкрепяте

важните за вас хора.

Някои хора дори предполагат,

че трябва да приемаме окситоцин,

за да станем по-състрадателни и грижовни.

Но тук идва това, което повечето хора не разбират

за окситоцина.

Това е хормон на стреса.

Хипофизната ви жлеза изпомпва това нещо

като част от реакцията на стреса.

Той е точно толкова част от вашата реакция спрямо стреса,

колкото адреналина, който кара сърцето ви да тупти силно.

И когато окситоцинът се освобождава в отговор на стреса,

той ви мотивира да търсите подкрепа.

Вашата биологична реакция на стреса

ви подтиква да кажете на някого, как се чувствате

вместо да го насъбирате в себе си.

Вашата реакция на стреса иска да се увери, че забелязвате,

когато някой друг в живота ви е в затруднение,

така че да можете да се подкрепяте взаимно.

Когато животът е труден, отговорът на стреса ви подтиква

да бъдете заобиколени от хора, които се грижат за вас.

Добре, как това, че знаете за тази страна на стреса,

ще ви направи по-здрави?

Ами окситоцинът не просто въздейства на мозъка.

Той също въздейства и върху тялото ви

и една от основни му задачи в тялото ви

е да защитава вашата сърдечно-съдова система

от ефектите на стреса.

Той е естествено противовъзпалително средство.

Той също така помага на кръвоносните ви съдове да останат спокойни по време на стрес.

Но любимият ми ефект върху тялото, който той има, всъщност е върху сърцето.

Вашето сърце има рецептори за този хормон,

а окситоцинът помага на клетките на сърцето да регенрират

и да се излекуват от причинени от стрес щети.

Този хормон на стреса укрепва сърцето ви

и най-готиното нещо е, че всички тези физически ползи

на окситоцина са подобряват чрез социалния контакт

и социалната подкрепа,

така че, когато се обръщате към някой друг под стрес,

или за да търсите подкрепа, или за да помогнете на някой друг,

вие освобождавате повече хормон,

реакцията ви на стрес става по-здравословна,

и всъщност се възстановявате по-бързо от стреса.

Намирам за невероятно,

че реакцията ви спрямо стреса има вграден механизъм

за устойчивост на стрес

и че този механизъм е човешкият контакт.

Искам да завърша като ви разкажа за още едно изследване.

И слушайте внимателно, защото това изследване може да спаси живот.

Това изследване проследява около 1000 възрастни в Съединените щати

и те са на възраст между 34 и 93 години.

Изследването започва с въпроса:

"Колко стрес изпитахте през последната година?"

И също така попитали: "Колко време прекарахте

в помагане на приятели, съседи,

на хората във вашата общност?"

След това използвали публичните архиви за следващите пет години,

за да разберат кой е починал.

Така, първо лошите новини:

Всяко значително стресиращо житейско преживяване,

като финансови трудности или семейна криза,

увеличава риска от смърт с 30 процента.

Но -- и се надявам, че вече очаквате "но" --

но това не е вярно за всички.

Хората, които прекарвали време в грижа за другите,

не показали абсолютно никакво повишение в смъртността, свързано със стреса. Нула.

Грижата създава устойчивост.

И така виждаме отново,

че вредните ефекти на стреса върху здравето,

не са неизбежни.

Как мислите и как действате

може да трансформира как преживявате стреса.

Когато решите да виждате реакцията си на стреса

като полезна,

вие създавате биология на смелостта.

И когато решите да се свържете с други хора под стрес,

можете да създадете устойчивост.

Лично, не бих поискала

повече стресиращи преживявания в живота ми,

но тази наука ми даде

напълно нова признателност към стреса.

Стресът ни дава достъп до сърцата ни.

Състрадателното сърце, което намира радост и смисъл

в свързването с другите,

и да, вашето туптящо физическо сърце,

което работи толкова усилено, за да ви даде сила и енергия

и когато решите да виждате стреса по този начин,

вие не просто ставате по-добри в стреса,

Вие всъщност правите доста задълбочена декларация.

Вие казвате, че можете да се доверите на себе си,

за да се справите с предизвикателствата на живота

и си спомняте, че

не трябва да ги посрещате сами.

Благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Това казвате е нещо невероятно.

За мен изглежда невероятно, че убeждението за стреса

може да направи живота на някого толкова различен.

Как ще се отрази това на съвета,

например, ако някой прави житейски избор

между например, стресова работа и нестресова работа,

има ли значение какво ще изберат?

Достатъчно мъдро ли е да изберем стресовата работа,

ако смятаме, че можем да се справим, така да се каже?

Кели Макгонигал: Да и едно нещо, което знаем със сигурност

е, че търсенето на смисъл е по-добро за здравето,

отколкото избягването на дискомфорта.

Така, че бих казала, че най-добрият начин да взимаме решения,

е да преследваме това, което създава смисъл в живота ни

и след това да се доверяваме на себе си за справянето със стреса, който следва.

КА: Благодаря ти много, Кели. Това е страхотно.
КМ: Благодаря ви.

(Аплодисменти)