Тя е църква. Тя е и джамия. Тя е Света София. - Кели Уол

Вижте целия урок: http://ed.ted.com/lessons/it-s-a-church-it-s-a-mosque-it-s-hagia-sophia-kelly-wall

Ако стените можеха да говорят, турската Света София би имала куп истории за разказване. Някога църква, после джамия, а сега музей – това чудо на света е преживяло проверките на времето и войната, оцелявайки векове във владение на някои от най-големите империи в историята. Кели Уол ни превежда през историята на всеки слой от това велико съкровище на човешките желания.

Урок: Кели Уол, анимация: Андрю Фьорстер

Ако стените можеха да говорят, всяка сграда
щеше да има история за разказване,

но малко биха разказали толкова много увлекателни истории с толкова различни гласове,

като Hagia Sophia или Светата Премъдрост.

Кацнала на кръстопътя
на континенти и култури,

тя е преживяла огромни промени -
от името на града, в който се намира

до собствените ѝ устройство и предназначение.

Днес елементите от всяка ера са готови

да разказват историите си на всеки
посетител, който има желание да слуша.

Още преди да сте стигнали до Света София,
древните укрепления

загатват за страгетическата важност
на заобикалящия я град,

основан като Византион от гръцките
колонизатори през 657 г. пр.н.е.,

преименуван успешно на Августа Антония,
Нови Рим и Константинопол,

докато е бил завладяван отново и отново,
разрушаван и пак издиган

от различни гръцки, персийски и римски
владетели през следващите векове.

Между тези стени е била построена
първата Megale Ekklesia

или Велика Църква през четвърти век.

Въпреки че скоро била изгорена
до основи в бунтове,

тя утвърдила местоположението на
главната религиозна сграда в района

за векове напред.

Релефните мраморни камъни близо до входа

са последните останки от втората църква.

Построена през 415 г., тя била разрушена
по време на безредиците Ника от 532 г.,

когато гневни тълпи с колесници

почти свалили император Юстиниан Първи.

Едва успял да запази властта си,

той решил да построи църквата
наново в по-голям мащаб

и пет години по-късно зданието,
което виждате, било завършено.

Щом влезете вътре, камъните
от основата и стените

шепнат приказки от родните си
Египет и Сирия,

а колоните, взети от храма на Артемида,
помнят по-древни времена.

Рунически надписи, издълбани от викингите
от императорската елитна стража,

носят знанието на далечни северни земи.

Но вниманието ви грабва величественият
купол, който изобразява небесата.

Достигащ над 50 м височина
и повече от 30 м в диаметър,

обкръжен от прозорци в основата си,

златният купол изглежда
като спуснат от небето

със светлината, отразяваща се
във вътрешността му.

Под грандиозния му символизъм
здравите, укрепителни коринтски колони,

донесени от Ливан, след като оригиналния
купол бил частично разрушен

от земетресение през 558 г.,

тихо ни напомнят за крехкостта му

и за инженерните умения,
които изисква такова чудо.

Ако една картина струва
колкото хиляда думи,

мозайките от следващите няколко века
имат най-много да разкажат

и то не само на Библейските си теми,

но и за византийските императори,
които са ги поръчвали,

често изобразявани заедно с Христос.

Иззад техните силни и ясни гласове

се чува витаещото ехо на повредените
и липсващи мозайки и икони,

осквернени и ограбени по време на латинската
окупация при Четвъртия кръстоносен поход.

На пода - надгробният надпис
на Енрико Дандоло,

венецианският владетел,
който ръководел похода,

е ярък спомен от онези 57 години, които Света София е преживяла като римо-католическа църква

преди да се върне към ортодоксалните си корени с връщането на византийските завоеватели.

Но не останала църква за дълго.

Отслабнал от Кръстоносните походи,
Константинопол паднал под османците през 1453 г.

и от тогава е известен като Истанбул.

След като позволил на войниците си
три дни да грабят,

султан Мехмед Втори влязъл в сградата.

Макар и доста пострадала, тя не била
изгубила великолепието си

за младия султан, който веднага
я посветил на Аллах,

обявявайки, че това е новата
джамия на империята.

Четирите минарета, построени
през следващия век,

са най-яркият знак на тази ера

в ролята им и на архитектурни опори,
добавена към религиозния смисъл.

Но има и много други знаци.

Богато украсените свещници разказват
за завладяването на Унгария от Сюлейман,

а гигантските дискове с калиграфия,
които висят от тавана

напомнят на посетителите за първите
четирима халифи, последвали Мохамед.

Въпреки че зданието, което виждате днес, все още изглежда като джамия, сега то е музей –

от 1935 г. по решение на Кемал Ататюрк,

първият съвременен президент на Турция

след разпадането на Османската империя.

Благодарение на новия светски
характер били махнати

килимите, прикриващи украсите
на мраморния под

и мазилката, покриваща
християнските мозайки.

Продължителните възстановителни работи
позволили множеството гласове

от дългата история на Света София

отново да бъдат чути след векове мълчание.

Но конфликтът остава.

Скрити мозайки крещят изпод
ислямската калиграфия,

ценни късчета история, които не могат
да бъдат разкрити без да се унищожат други.

Междувременно се надигат гласове и
от мюсюлманската, и от християнската общности

сградата да се върне към предишните
си религиозни функции.

Историята на Светата Премъдрост
е далеч от края си,

но можем само да се надяваме,
че множеството гласове, които живеят там

ще имат възможност да разкажат
своята част през идните години.