Ани Мърфи Поул: Какво научаваме преди да се родим

Въпрос: Кога започва ученето? Отговор: Преди да сме се родили. Научната писателка Ани Мърфи Поул говори за нови изследвания, които показват колко много неща научаваме в майчината утроба -- от ритъма на родния ни език до храните, които скоро ще се превърнат в наши любими.

Днес ще говоря за ученето.

И в този дух, искам да ви задам няколко въпроса.

Готови ли сте?

Кога започва ученето?

Сега, докато размишлявате над този въпрос,

може би си мислите за първия ден преди училище

или детската градина,

първия път, когато децата са в класна стая с учител.

Или може би си припомняте за детската фаза,

когато децата се учат как да ходят и говорят,

и да използват вилица.

Може би сте се сблъсквали с движението от "Нула до три,"

което твърди, че най-важните години за учене

са най-ранните.

И така, отговорът на въпроса ми ще бъде:

ученето започва от раждането.

Ами днес искам да ви представя

една идея, която може да бъде изненадваща

и дори може да изглежда неправдоподобна,

но която се подкрепя от последните доказателства

от психологията и биологията.

И това е, че някои от най-важните уроци, които научаваме

се случват преди да се родим,

докато сме все още в утробата.

Аз съм научен репортер.

Пиша книги и статии за списания.

А също съм и майка.

И при мен тези две роли се обединиха

в една книга, която написах, наречена "Начала."

"Начала" е репортаж от фронтовата линия

за вълнуваща нова област,

наречена зародишен произход.

Зародишен произход е научна дисциплина,

която се появи преди около две десетилетия,

и се базира на теорията,

че нашето здраве и благополучие през целия ни живот

е безвъзвратно повлияно

от деветте месеца, които прекарваме в утробата.

Тази теория беше нещо повече от прост интелектуален интерес за мен.

Аз самата бях бременна,

докато провеждах изследванията за книгата.

И едно от най-удивителните прозрения,

които получих от тази работа

бе, че всички ние научаваме за света

дори преди да навлезем в него.

Когато държим бебетата си за първи път,

може да си представяме, че те са празни листи,

неопетнени от живота,

докато в действителност те вече са били оформени от нас

и от света, в който живеем.

Днес искам да споделя с вас някои от невероятните неща,

които учените откриват

за това, което зародишите научават,

докато са все още в утробите на майките си.

На първо място,

те научават звука на гласовете на техните майки.

Понеже звуците от външния свят

трябва да пътуват през коремната тъкан на майката

и през околоплодната течност, която заобикаля зародиша,

гласовете, които чуват зародишите,

започват около четвъртия месец на бременността,

и са приглушени и притъпени.

Един изследовател казва,

че те вероятно звучат много подобно на гласа на учителя на Чарли Браун

в стария комикс "Дребосъчетата."

Но собственият глас на бременната жена

отеква през тялото й,

достигайки много по-лесно плода.

И тъй като зародиша е с нея през цялото време,

той чува гласа й често.

След раждането на бебето, то разпознава нейния глас

и предпочита да го слуша,

пред този на останалите.

Как можем да знаем това?

Новородените бебета не могат да правят много неща,

но едно нещо, в което са наистина добри, е сученето.

Изследователите се възползват от този факт,

като манипулират две гумени зърна,

така че, ако бебето суче от едното,

то чува запис на гласа на майка си

от чифт слушалки,

и ако суче от другото зърно,

то чува запис на гласа на непозната жена.

Бебетата бързо показват техните предпочитания,

като избират първото.

Учените също се възползват от факта,

че бебетата забавят сученето,

когато нещо ги интересува

и възобновяват бързото смучене,

когато са отегчени.

По този начин изследователите установили,

че след като жените многократно чели на глас

пасаж от "Котката с шапка" на Доктор Сюз, докато били бременни,

техните новородени бебета разпознали този пасаж,

когато го чули извън утробата.

Любимият ми експеримент е този,

който показва, че бебетата

на жени, които гледали някаква сапунена опера

всеки ден по време на бременността,

разпознали основната мелодия от този филм,

след като се родили.

Зародишите дори научават

за определения език, който се говори

в света, в който ще се родят.

Изследване, публикувано миналата година,

установило, че от раждането, от момента на раждането,

бебетата плачат с акцент

на родния език на майка им.

Френски бебета плачат с покачваща се нота,

докато немските бебета свършват с падаща нота,

имитирайки мелодичните контури

на тези езици.

Защо този вид учене на плода

може да бъде полезно?

Може да се е развило, за да подпомогне оцеляването на бебето.

От момента на раждането,

бебето реагира на гласа

на човека, който е най-вероятно да се грижи за него --

неговата майка.

Дори плача му наподобява

звучността на езика на майката,

което може допълнително да засили обичта на майката към бебето,

и което може да даде преднина на бебето

в критичната задача

за научаване как да разбира и говори

родния си език.

Но зародишите не научават

само звуци в утробата.

Те научават и вкусове и миризми.

До седмия месец на бременността,

вкусовите рецептори на плода са напълно развити,

а обонятелните рецептори, които му позволяват да мирише,

функционират.

Ароматите на храните, които яде бременната жена,

намират пътя си в амниотичната течност,

която е непрекъснато поглъщана

от плода.

Бебетата изглежда помнят и предпочитат тези вкусове,

веднъж щом се появят на бял свят.

В един експеримент, група бременни жени

били помолени да пият много сок от моркови

по време на третия триместър на бременността,

докато друга група бременни жени

пили само вода.

Шест месеца по-късно, на бебетата на жените

била предложена зърнена каша, смесена със сок от моркови,

и техните изражения на лицета били наблюдавани докато ядяли.

Децата на жените, които пиели сок от моркови,

изяли повече зърнени продукти, подправени с моркови

и изглежда,

че се наслаждавали повече на тях.

Нещо като френска версия на този експеримент

била проведена в Дижон, Франция,

където изследователите открили,

че [бебетата на] майки, които консумирали храни и напитки,

подправени с анасон, ароматизиран с женско биле, по време на бременността,

показали предпочитание към анасона

в първия ден от живота си,

и отново, когато били тествани по-късно,

на четвъртия ден от живота си.

Бебетата, чиито майки не ядяли анасон по време на бременността,

показали реакция, която се превежда грубо като "отвращение."

Това означава,

че зародишите на практика са учени от техните майки

за това какво е безопасно и хубаво за ядене.

Зародишите са също така учени

за определената култура, към която ще се присъединят,

чрез един от най-мощните изрази на културата,

който е храната.

Те се запознават с характерните вкусове и подправки

от кухнята на тяхната култура,

дори преди раждането.

Всъщност се оказва, че зародишите научават дори още по-важни уроци.

Но преди да стигна до това,

искам да се спра на нещо, за което може да се учудите.

Идеята за ученето на зародиша

може да ви навее опити за обогатяването му -

като слушането на Моцарт през слушалки,

поставени върху бременен корем.

Но всъщност, девет месечния процес

на моделиране и оформяне, който се извършва в утробата,

е много по-задълбочен и по-закономерен от това.

Голяма част от това, с което бременната жена се сблъсква в ежедневния си живот --

въздуха, който диша,

храните и напитките, които консумира,

замърсителите, на които е изложена,

дори емоциите, които чувства --

са споделени по някакъв начин с плода й.

Те образуват смесица от влияния,

толкова индивидуални и особени,

колкото самата жена.

Плодът включва тези дарове

в собственото си тяло,

прави ги част от неговата плът и кръв.

И често прави нещо повече.

Той третира тези майчини приноси

като информация,

като това, което обичам да наричам, биологични пощенски картички

от външния свят.

Така че това, което се учи плода в утробата,

не е "Вълшебната флейта" на Моцарт,

но отговорите на въпроси, които са от много по-решаващо значение за неговото оцеляване.

Дали ще се роди в свят на изобилие

или недостиг?

Дали ще бъде сигурен и защитен,

или ще бъде изправен пред постоянни опасности и заплахи?

Дали ще живее дълъг, плодотворен живот,

или кратък и мъчителен?

Диетата и особено нивата на стрес на бременната жена,

предоставят важни догатки за преобладаващите условия,

подобно на вдигнат пръст срещу вятъра.

Последващото нагаждане и променяне

на мозъка на зародиша и другите органи

са част от това, което дава на нас, хората,

нашата огромна гъвкавост,

способността ни да се адаптираме

в огромно разнообразие от околни среди,

от провинцията до града,

от тундрата до пустинята.

В заключение, искам да ви разкажа две истории

за това как майките учат децата си за света,

дори преди да са се родили.

През есента на 1944 година,

най-мрачните дни на Втората световна война,

германските войски блокирали западна Холандия,

връщайки всички доставки на храна.

Отварянето на нацистката обсада

било последвано от една от най-суровите зими от десетилетия --

толкова студена, че водата в каналите замръзнала на лед.

Скоро храната станала оскъдна,

като много холандци преживявали само с 500 калории на ден --

една четвърт от това, което консумирали преди войната.

Докато седмиците на лишения се превърнали в месеци,

някои прибягнали до яденето на луковиците на лалета.

До началото на май,

внимателно разпределяните хранителни запаси на нацията

били напълно изчерпани.

Призракът на масовия глад бавно израствал.

И след това на 5 май 1945 година,

обсадата била внезапно вдигната,

когато Холандия била освободена

от съюзниците.

"Гладната зима," както станала известна,

убила около 10 000 души

и отслабила хиляди други.

Но имало и друга част от населението, което било засегнато --

40 000-те зародиши

в утробите по време на обсадата.

Някои от ефектите от недохранването по време на бременността

били видими веднага,

при по-високите темпове на мъртвородени,

дефекти при раждане, ниско тегло при раждане

и детската смъртност.

Но други не били разкрити в продължение на много години.

Десетилетия след "гладната зима,"

изследователите документирали,

че хора, чиито майки били бременни по време на обсадата,

имали повече затлъстявания, повече диабет

и повече сърдечно-съдови заболявания по-късно в живота,

отколкото хората, които били родени при нормални условия.

Гладът, предшестващ раждането, който изпитали тези хора,

изглежда променил телата им

по безброй начини.

Те имат по-високо кръвно налягане,

по-слаби профили на холестерола

и намалена глюкозна толерантност --

предшественик на диабета.

Защо недохранване в утробата

може да доведе до заболяване по-късно?

Едно от обясненията

е, че зародишите извличат най-доброто от лоша ситуация.

Когато храната е оскъдна,

те насочват хранителните вещества към наистина критичния орган, мозъка,

и настрани от други органи,

като сърцето и черния дроб.

Това поддържа плода жив в краткосрочен план,

но сметката се плаща по-късно в живота,

когато другите органи, подложени на лишения в началото,

стават по-податливи на болести.

Но това може да не е всичко, което се случва.

Изглежда, че плодовете приемат сигнали

от вътреутробната околна среда

и приспособяват физиологията си подобаващо.

Те се подготвят

за света, с който ще се сблъскат

от другата страна на утробата.

Плодът нагажда метаболизма си

и другите физиологични процеси

в очакване на средата, която го очаква.

И основата за предсказанието на зародиша

е това, което яде майка му.

Ястията, които консумира бременната жена,

представляват нещо като история,

приказка за изобилие

или мрачна хроника за лишение.

Тази история придава информация,

която плодът използва

за да организира тялото и системите си --

адаптиране към преобладаващите обстоятелства,

което улеснява неговото бъдещо оцеляване.

Изправено пред силно ограничени ресурси,

по-малко по размер дете, с намалени енергийни изисквания,

всъщност, ще има по-добър шанс

да доживее до зряла възраст.

Истинският проблем идва,

когато бременните жени са, в известен смисъл, ненадеждни разказвачи,

когато фетуси са подведени

да очакват свят на недостиг,

а са родени, вместо това, в свят на изобилие.

Това е, което се случи с децата през холандската "гладна зима."

И техните по-високи темпове на затлъстяване,

диабет и сърдечни заболявания

са резултата.

Телата, които били устроени, за да задържат всяка калория,

се оказали плуващи в излишните калории

на следвоенната западна диета.

Светът, за който научили, докато били в утробата,

не бил същия

като света, в който се родили.

Ето една друга история.

В 8:46 сутринта на 11 септември, 2001 година,

имаше десетки хиляди хора

в близост до Световния търговски център

в Ню Йорк --

пътуващи до работа във влакове,

сервитьорки, обслужващи маси в сутрешния пик,

брокери, които вече работели с телефоните на Уол Стрийт.

1700 от тези хора били бременни жени.

Когато самолетите удариха и кулите се сринаха,

много от тези жени изпитаха същите ужаси,

причинени на други оцелели от бедствието --

невъобразимия хаос и объркване,

гъстите облаци

от потенциално токсичен прах и отломки,

сърцераздирателния страх за техния живот.

Около година след 11-ти септември,

учени изследваха група жени,

които били бременни,

когато били изложени на атентата срещу Световния търговски център.

В бебетата на тези жени,

които развили пост-травматичен стрес синдром, или ПТСС,

след тяхното изпитание,

учените открили биологичен маркер

за предразполагане към ПТСС --

ефект, който бил най-ясно изразен

при кърмачетата, чиито майки преживяли катастрофата

в техния трети триместър.

С други думи,

майките с пост-травматичен стрес синдром

пренесли уязвимостта към заболяването

на децата си, докато те били още в утробата.

Сега помислете над това:

пост-травматичния стрес синдром

изглежда е реакция към стрес, който е в погрешни количества,

причиняващ на своите жертви огромно ненужно страдание.

Но има и друг начин за мислене за ПТСС.

Това, което изглежда като патологично за нас,

всъщност може да бъде полезна адаптация

при определени обстоятелства.

В особено опасна среда,

характерните прояви на ПТСС --

хипер осведоменост за околната среда на някого,

светкавичен отговор при опасност --

биха могли да спасят нечий живот.

Идеята, че пренаталното предаване на ПТСС риска е адаптивно,

все още е спекулативно,

но го намирам за доста трогателно.

Това би означавало, че още преди раждането,

майките предупреждават децата си,

че ги очаква един див свят,

като им казват: "Бъдете внимателни."

Нека да поясня.

Изследванията над феталния произход, не са за да се обвиняват жените

за това, което се случва по време на бременността.

Те се провеждат за да открием най-добрия начин за насърчаване

на здравето и благосъстоянието на следващото поколение.

Това важно усилие трябва да включва фокусиране

над онова, което зародишите учат,

през деветте месеца, които прекарват в утробата.

Ученето е една от най-съществените дейности на живота

и започва много по-рано,

отколкото някога сме си представяли.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)