-
Каква е вината на Фатмагюл?
-
Първоначално бях объркана...
-
Човек не може да го осъзнае в началото.
-
Новината ми се стори толкова далечна.
-
Беше все едно разбрах за смъртта на някой далечен роднина или един непознат.
-
Почувствах се толкова далечна за това.
-
Навярно объркването ме накара да изтръпна,може би затова се почувствах по този начин.
-
Писмото ме накара да се върна към реалността.
-
То ме накара да си спомня всъщност какъв е той.
-
Нещата които ми причини...
-
Дори и накрая е искал да те убие.
-
Докато се женехме,баща ми и батко Кадир...
-
...са се опитвали да разберат кой е човека който ще го направи.
-
Искал е да те убие.
-
След като не получи това което искаше,се самоуби.
-
Батко Юмер каза че е било като самоубийство.
-
Той е полудял.
-
Освен това,писмата които ми написа,телефонното обаждане,полудял е...
-
Нормален човек няма да направи подобно нещо.
-
След всичко което преживяхме ми казва да го чакам,това си е истинска лудост.
-
Не прие реалността такава каквато е...
-
...а след това се опита да стовари цялата вина върху мен.
-
Искаше да те убие само за да ме накара да страдам.
-
Опита се да ме накаже,като че ли аз бях виновна за всичко което се случи.
-
А с писмото което написа се опитва да ме накаже до края на живота ми.
-
Не защото ме обича.
-
Иска да мисля че аз съм причината за смъртта му.
-
Иска да изпитвам угризения за това.
-
Не се чувствай отговорна за това.
-
Краят му си беше негов избор...
-
...не мой.
-
Приключи ли?
-
Да,како.Напрвихме всичко както трябва да бъде.
-
Успокой сърцето си.
-
Благодаря.
-
Ще дойда там скоро да донеса вещите му.
-
На теб ли ги оставиха?-Да...
-
Дрехите му,пръстена и часовника му...
-
На пръста му ли е бил когато е починал?
-
Не знам.Но...
-
Мисля че ти е пратил писмо.
-
Писмо?
-
Полицаят в затвора спомена за писмо...
-
...чул е от човека който е помогнал на Мустафа.
-
Мустафа е изпратил едно последно писмо.
-
На мен?
-
За кого другиго може да е како?Без съмнение трябва да е за теб.
-
Добре,Сердар.Благодаря.
-
Ще се чуем по-късно.
-
Отивам да организирам церемония в селото.
-
Ще дойда в Истанбул следващата седмица.Ще се срещнем там.
-
Ако се нуждаеш от нещо,без значение какво,обади се.
-
Добре,Сердар.Благодаря.
-
До скоро.
-
Написал и е писмо.
-
Да се прибираме вкъщи.Бебето ще настине.
-
Той винаги избираше лесния начин.
-
Винаги бягаше.
-
Виж!Дори не го беше грижа за собственото му дете.
-
Това което направи,нормален човек не би го направил.
-
Когато ме простреля и те отвлече,дори не помисли че ще свърши в затвора.
-
Беше се вманиачил да ни раздели...
-
Всеки ден ти писа от затвора за да те убеди.
-
Дори дръзна да се свърже с теб по телефона.
-
А когато подадохме оплакване...
-
Всеки ден е писал ли?
-
Знам че не си ги чела.
-
Какво искаш да кажеш?
-
Аз получих само две писма...
-
Едното го изхвърлих без да го чета....
-
А другото го прочетох само защото кака Мерием ме накара.И след това го хвърлих.
-
Керим?
-
Какво искаш да кажеш с това всеки ден е писал?Кажи нещо!
-
Няма нищо Фатмагюл,може да си скрила тези писма...
-
...разбираемо е.
-
Може би не си могла да ги изхвърлиш.-Не.
-
Кой какво е крил?Не съм крила никакви писма.
-
Стига Фатмагюл,видях ги.
-
Какво си видял?Къде си ги видял?
-
Всичките бяха под леглото ти.-Под моето легло?
-
Ти да не си сънувал?
-
В деня в който нещата ти пристигнаха...
-
Със снаха ти надигнахме леглото ти....
-
Докато оставях някои неща под него,видях купчината от писма.
-
Всички бяха отворени и прочетени.
-
Разбирам,може би си била любопитна...-Не,не съм била любопитна или нещо друго.
-
Не съм крила никакви писма.Не знам нищо за това.
-
Нищо не съм казал,успокой се.
-
Не ме е грижа какво казваш!Не знам нищо за никакви писма.
-
Както ти казах,видях ги Фатмагюл.
-
Ти затова ли замина за Бодрум?
-
Ако ти не си сложила тези писма там,кой тогава го е направил?
-
Очевидно е кой го е направил.
-
Само ми кажи ти затова ли замина за Бодрум?
-
Мисля че се карат.
-
Заради това ли отиде там?
-
Какво друго би могло да бъде?
-
Какъв човек си ти!Господ да те накаже!
-
Достатъчно ни лъга!
-
Стой далеч от мен!-Ти полудя ли?
-
Ти си скрила писмата,отговорила си му.Бог знае какво още си направила.
-
Достатъчно!Какво ти става?
-
Ще те убия!Не ме докосвай!
-
Ти ли ги скри Мукадес?Наистина ли направи това?
-
Срамота е!Срамота е!
-
Защо всички ме нападате?
-
Не говори,просто млъкни!
-
От сега нататък ти си мой враг,не искам да те виждам повече...
-
Махай се от живота ми!
-
Казах ти че ще се промени след сватбата,виждаш ли?
-
Сякаш аз искам да виждам неприятното ти лице!
-
Млъквай и се махай!
-
Рахми,ако повярваш на някой от тях...
-
...ако ме оставиш беззащитна,кълна се...
-
...никога няма да видиш лицата на децата си отново.
-
Достатъчно батко,без повече съжаление...
-
Досега мълчах само заради теб...
-
Но тя унищожи живота ми.
-
Още от началото,никога не я е било грижа за мен...
-
Все искше да съм зле.
-
Ти си ми брат,моя кръв си.Не мога да ти обърна гръб...
-
Моята врата винаги ще е отворена за теб.
-
Но ще трябва да държиш тази жена далече от живота ми...
-
...за да не може да ми вреди повече.Тя няма да направи и крачка към този дом.
-
Добре,сестричката ми,добре.Не плачи,успокой се.
-
Не се притеснявай...
-
Тя няма да идва отново.
-
Няма да я виждаш повече.
-
Фатмагюл,всичко е наред,успокой се.-Остави ме Керим.
-
Как можа да повярваш че ще направя такова нещо?
-
Моля те изслушай ме.-Не,ти ме чуй.Остави ме без да попиташ нищо за това.
-
Така ли ми вярваш?Така ли ми се доверяваш?
-
Не отивай сега.Тя има право.
-
Абсолютно права е.
-
Споменал си и за другите писма след последното ли?
-
Натъжи ли я?
-
Не,како.Говорехме си и тогава и казах за това.
-
Знаех си че така ще стане.
-
Това е прекалено много дори и за нея.
-
Но очевидно е направила всичко това за да ви раздели хора.
-
Това е невероятно.
-
Тази жена е по-опасна отколкото си мислехме...
-
Тази жена е болна.Болен мозък.Много по-опасна е отколкото си мислехме...
-
Ясно е че е болна.Болен мозък.
-
Сега ще си изкара гнева върху Рахми,хайде да вървим!
-
Добре.Остави я да се успокои,моля те грижи се за нея...
-
Ще отидем да видим какво става вкъщи.
-
Добре,како,вървете.-Моля те не я притискай.
-
Фатмагюл...
-
Керим,моля те остави ме сама.
-
Моля те.
-
Всички си изкарват гнева върху мен.
-
Сякаш те са напълно невинни,винаги Мукадес е виновна...
-
Винаги Мукадес прави лоши работи,все тя е виновна.
-
Госпожо Мукадес,моля те не прави така.
-
Търсят начин как да ни изгонят от тук.
-
След като не можаха да намерят нищо друго,използваха това като извинение.
-
Не е нужно да правиш това,знаеш.
-
Мукадес беше добрата когато ви доведе до тук...
-
...но сега Мукадес е лошата,не е ли така?-Почакай за момент.
-
Успокой се за Бога.
-
Тя е тази която хвърля всички в огъня...Точно така!
-
Но така не е правилно,защо хвърляте нещата си тук?
-
Няма да стоя там където не съм желана господин Кадир.
-
Няма да стоя тук,дори и да искате.
-
Дай ми тези и внеси останалите вътре.Хайде скъпа.
-
Все още ли не го виждаш?Казах ти че ще бъдем изритани.
-
Тръгваме си от тук.
-
Никой не те гони,къде ще отидеш?
-
Къде ще отидете така или иначе без да сте намерили място където да останете?
-
Ще отидем където и да е.
-
Ще си направя палатка в парка ако трябва.
-
Поне няма да се примирявам с ужасната физиономия на това момиче.
-
Полудя ли госпожо Мукадес?
-
Не стига че си виновна,а се правиш на жертва.
-
Трябва да се извиниш а не да обвиняваш.
-
Разбира се сега имате господин Фахретин и неговите пари...
-
....и можете да ни гледате от високо.
-
Това което казвате е толкова нечестно.
-
Аз съм жена с достойнство госпожо Мерием,
-
достатъчно бях третирана като бежанец.
-
Омръзна ми от тези твои подмятания...
-
Тръгваме си.И няма да ни видите повече.
-
Моля те не прави така,виж натъжаваш Рахми така.
-
Рахми...
-
Рахми кажи нещо....
-
Хайде да си събираме багажа и да се махаме от тук.
-
Стига толкова!Достатъчно!Млъкни!
-
Влизай вътре Мукадес...
-
И не вдигай шум докато не намеря място и не се върна.
-
Рахми...
-
Погледни се само!
-
Погледни ме.Да,погледни ме!
-
Или ще те заведа в полицията.И ще те оставя да стоиш в затвора.
-
Накрая ще отидеш в затвора точно както останалите.
-
Ще им разкажа за всички лоши работи които направи...
-
Ще им разкажа за всичките ти мръсни игри една по една.
-
Достатъчно.Стига вече с всички тези лоши работи които направи на сестра ми.
-
Писна ми от теб.Стига вече.
-
Рахми!Овладей се.
-
С какво право натъжаваш всички тези хора?А?
-
Вземай тези сега...
-
Влизай и сядай вътре.Влизай вътре!
-
Добре,ще ги съберем заедно.
-
Не,сама ще си ги събере.
-
Както ги е разхвърляла така и ще си ги събере.
-
Виж какво Мукадес,казвам ти,няма да имам милост към теб.
-
Какво правиш за Бога?-Млъкни!
-
От сега нататък ще правиш каквото ти кажа,ясно ли е?
-
Ще ти го кажа отново...
-
Ще те вкарам в затвора,разбра ли?
-
Ще отида да намеря къща,а ти ще стоиш тук и ще ме чакаш да се върна.
-
Да,сякаш ще намериш дом без пари.
-
Аз имам парите.Имам ги.
-
Продадохме мандрата.
-
И земята която родителите ми ми оставиха.
-
Тези пари са мои и на Фатмагюл.Това са чисти пари.Наши пари.
-
Не мръсни,като твоите пари.
-
Ти имаш само парите на Яшаран,вземи ги и ги изяж.
-
Къде отиваш Рахми?Почакай малко.
-
Отивам да потърся къща батко Кадир.Ще потърся къща.
-
Достатъчно проблеми и неудобства ви причинихме.Достатъчно!
-
Не говори глупости.
-
Добре,ела,хайде да се качим в колата.
-
Виж Рахми,не прави нищо глупаво заради гнева си.
-
Никой не иска да си тръгвате.
-
Знам.
-
Знам батко Кадир,но...
-
Не може да продължаваме по този начин.
-
Мукадес натъжава всички ни ,всички.
-
Ние я приемаме такава каквато е.Познаваме я вече.
-
И свикнахме с това.
-
Не усложнявай повече нещата моля те.
-
Благодаря ти.Благодаря.Знам...
-
Ти си толерантен към всички.
-
Затваряш си очите за всичко само заради Фатмагюл.
-
Но това не може да продължава повече така.
-
Не искам да съм в тежест на никого и да ви смущавам повече.
-
Моля те,не говори така.
-
Успокой се малко...
-
Всичко ще си дойде на мястото,щом всички се успокоят.
-
Няма да стане така ,батко Кадир.Няма да стане.
-
Докато Мукадес е в тази къща...
-
Фатмагюл няма да стъпи тук,за което е права.
-
Тя няма да я погледне в лицето повече.Така си е.
-
Аз мога да ходя и да виждам сестра си...
-
Но ще го направя без да смущавам никого.Ще я държа на страна.
-
И така...
-
Сега...
-
Ще ме закараш ли до агенцията за имоти или да отида сам?
-
Ще те закарам.
-
Чудесно!
-
Всичко стана така както тя искаше...
-
Всички са зад Фатмагюл.
-
Разбира се защото не можеше да скърби за смъртта на Мустафа пред Керим...
-
...ме използва като извинение за нейното падение.
-
Атакува ме за да скрие сълзите в очите си.Знам.
-
Мили Боже.
-
...Умолявам те,избави ме от ръцете на това глупаво момиче.
-
Спаси ме от нея.
-
"Входящо обаждане-Татко"
-
Керим.Сине...
-
Разбрах че си чул новините.
-
За жалост.
-
Каза ли на Фатмагюл?
-
Да,казах и татко.Тя знае.
-
Как е Фатмагюл?Тя добре ли е?
-
Тъжна е...
-
А и станаха някои неща със снаха и.
-
Какво е станало?
-
По-късно ще ти разкажа татко,сега трябва да вървя в работилницата,работниците пристигат.
-
Ако нямаш какво да правиш ела да говорим там.
-
Сега ли тръгваш?
-
Да,сега тръгвам.
-
Добре тогава,ние на там сме се запътили така или иначе.
-
Ще поговорим в работилницата,става ли?
-
До скоро тогава.
-
Отивам в работилницата.
-
Добре ли си?
-
Ако не искаш да оставаш сама,няма да ходя.
-
Не.Имам работа за вършене така или иначе.
-
Съжалявам.
-
Имаш пълното право да ми се ядосваш.
-
Но...
-
Защо не ме попита Керим?
-
Защо не попита "какво правят тези писма тук"?
-
Защо не каза че заминаваш за Бодрум заради това?
-
Изминах целия този път до там заради теб...
-
Разбрах че нещо не е наред,когато те видях...
-
Попитах те толкова много пъти "какво не е наред,какво става"?
-
Защо тогава не каза нищо?
-
Не исках да те натъжавам.
-
Повярва че съм крила писмата на Мустафа.
-
Създаде дистанция по между ни.
-
Да,не ми каза за това.
-
Защото не искаш да повярваш че съм приключила с Мустафа.
-
И поиска да направим сватбата,въпреки че мислеше че Мустафа все още е в ума ми.
-
Как можа да приемеш това?
-
Не си ми вярвал дори и когато си казахме клетвите един на друг.
-
Преструвал си се че ми вярваш през цялото това време.
-
Мислел си че си играя с теб,и ти също си играл.
-
Изградихме брака си върху лъжи ли Керим?
-
Не,разбира се че не,Фатмагюл.Имам ти пълно доверие.
-
Добре,признавам че когато намерих тези писма...
-
Главата ми беше объркана.Помислих си "Какво, ако.."
-
Но осъзнах че греша,след като поговорих с баща ми.
-
Баща ми ми каза че сигурно има причина за да скриеш тези писма.
-
Казал си му?
-
И баща ти също ли мисли че крия тези писма?
-
И той ли мисли че съм ти казала "да" без да съм приключила с Мустафа?
-
Разбира се че не,не е така Фатмагюл.-Кой друг знае за това?
-
Кака Мерием?
-
Батко Кадир?
-
В нощта преди да отидеш в Бодрум,излезе с Емре,за да пиете по нещо...
-
Каза ли му?Сподели ли с него това?
-
Може би пощальонът го е оставил горе.
-
Какво си направил Сами?
-
Добре дошъл в дома си.
-
Благодаря ти за всичко Сами.
-
Толкова много ти благодаря.
-
Ало.
-
Как си скъпа?Добре ли си?
-
Не съм добре,како.Не съм добре.
-
Защо не ми каза?
-
След като си чула за това,защо първо не ме попита?
-
Като "Защо криеш тези писма там Фатмагюл."
-
Фатмагюл,скъпа,аз...
-
Защото и ти не вярваш в честността ми както и всички останали.
-
Докато всички са говорели зад гърба ми,ти си си затворила очите.
-
Скъпа,аз никога не съм си мислела че ги криеш защото още мислиш за Мустафа.
-
Добре како,достатъчно,моля те.
-
Това ме натъжи,сърцето ми е наранено...
-
Не се ли познаваме едни други след цялото това време.
-
Мислех че се познаваме.Това е което не мога да приема.
-
Добре,скъпа.Виж,признавам че допуснах грешка.
-
Не казвам това за да се оправдавам,но тогава...
-
...аз също предположих че госпожа Мукадес е направила нещо.
-
Дори любезно я попитахме ,без да заподозре че я подозираме.
-
Кадир дори я попита,"Направихте ли нещо госпожо Мукадес?"
-
Иска ми се един голям камък голям колкото Мукадес да падне върху главите ви.
-
Тя отрече разбира се.А след това дойде и сватбата...
-
Не искахме нищо да помрачава щастието ви.
-
Повярвай ми,никой не се е подигравал с теб.
-
Керим го направи.Въпреки всичко той не трябваше да заминава.
-
Казах му че това което прави е погрешно.
-
Тази жена го направи отново....
-
Не ме е грижа за нея повече.
-
Мъчно ми е само за батко.
-
Той сигурно ми е много ядосан,нали?Трябва да е много тъжен.
-
Няма начин да ти е ядосан.Как би могла да натъжиш брат си,няма начин.
-
Той много добре я знае каква е.
-
До днес бях търпелива към тази жена само и единствено заради брат ми.
-
Но не мога да продължавам така повече.Какво трябваше да направя?
-
Това беше последната капка излята в чашата така или иначе...
-
Радвам се че случи.Тя прекали много.
-
Как е батко?Какво прави?
-
Отиде да търси нова къща с Кадир.
-
Не ме разбирай погрешно,ние сме щастливи тук с тях...
-
Ние не искаме да си търсят къща и да се местят.
-
Не,како,така ще е най-добре за всички ако се преместят.
-
Не можете да намерите по-добър апартамент за тази цена.
-
Този е голям,удобен и на централно място.
-
Има много работа по него.
-
Ще трябва да се боядиса и обзаведе.
-
Имаме готови,но цената е друга вече.
-
Този е добър.Харесва ми.
-
Ще взема този.
-
Може ли да ни оставите за минута...
-
Ела за малко Рахми.Ела,ела.
-
Разбира се.Огледайте наоколо преди да вземете решение.
-
Ела.
-
Рахми,това е съборетина,трябват много пари за да се направи.
-
Така ли?
-
О,Боже!
-
Какво да правим тогава...
-
Както той каза има много повече къщи...
-
Хайде да го помолим да ни ги покаже.А?
-
Но той ни доведе тук и каза че това е най-добрата...
-
Ако това е най-добрата,престави си останалите.Чудя се какви ли ще са.
-
Не,няма нищо.Мога да я стегна...
-
С малко боя,ще стане като нова.
-
Ти просто не разбираш,толкова ли е лесно да ремонтираш всичко?
-
Това ще ти струва много пари...
-
Добре,да кажем че наемът е нисък,но какво ще правиш с депозита и предварителното плащане?
-
Срамота е да изгубиш толкова много пари...
-
Защо просто не си останеш където си?
-
Знам батко Кадир,но няма друг вариант.
-
Не е само да се преместиш,но трябва да си пресметнеш и разходите.
-
Нямаме нужда от много мебели.Местенето няма да ни струва много.
-
Сега си казваш така,но вие изобщо нямате мебели.
-
Ще трябва да си купите.
-
Не са ни нужни много мебели...
-
Две легла,два стола и маса са достатъчни.
-
Достатъчни за вас.Ами децата?
-
Също трябва да имате електроника,бяла техника,мебели...
-
Разбирам ако сте бездомни...
-
Но вие вече имате дом.Моля те не разбивай сърцата ни.
-
Добре,да останем батко Кадир,но както виждаш нещата не вървят.
-
Ще потръгнат...
-
Нека да почакаме докато нещата се подредят и всички се успокоят.
-
Моля те,не вземай прибързани решения.
-
Добре,нека помислим отново след като се наспим...
-
Сега ще останете във външната къща.
-
Ако нещата все още не вървят ще потърсим друга къща отново.
-
Но не сега,не и след последния инцидент.Моля те Рахми...
-
Моля те послушай ме като по-голям брат.
-
Фатмагюл е напълно права.
-
Както ти казах и преди когато чух за това.
-
Постъпваш грешно.
-
Не знам какво ще правим с тази жена татко.
-
Проблемът не е само тази жена.
-
Как ще се прибера в Австралия?Ще бъдеш в ума ми през цялото време.
-
Не се притеснявай,нещата ще се оправят разбира се.
-
След процеса ще ти изпратя самолетни билети...
-
Ще дойдете и ще ни видите след делото.
-
Не прибързвай татко,нека да почакаме и да видиме как ще се развият нещата тук.
-
Ще дойдем така или иначе.
-
Искам да дойдете и да се видим възможно най-скоро.
-
Да усетите въздуха там...
-
Да видите и да решите дали можете да живеете там за постоянно.
-
Аз наистина искам да живеете там.
-
Никой не ви познава там...
-
Нищо няма да ви напомня какво сте преживели...
-
Искам да започнеш един различен,пълноценен и нов живот.
-
Ние отдавна сме си направили плановете да живеем тук.
-
Дома ни е тук,работата ни е тук...
-
Не сме обсъждали това с Фатмагюл,дори не ни е минавало през ум.
-
Има много бизнес възможности в Австралия Керим.
-
Ако искаш можеш да работиш и да учиш по едно и също време.
-
Ако искаш можеш да отидеш в университет.
-
Помисли и за Фатмагюл разбира се.
-
Ако мислиш че тя не може да се възползва от това.Може.
-
Езикът може да се научи лесно.
-
Не знам татко,това са наистина трудни решения.
-
Да се установим първо тук.-Аз само ти предлагам.
-
Ще бъде едно ново начало,чисто начало, далече от всичко и от всички.
-
Ще отгледаш децата си без никакви грижи.
-
Нашите деца...
-
Не е нещо далечно,ще се случи някой ден.
-
Ти си в началото на един дълъг път...
-
Разбира се че ще имаш деца.
-
Ще остана тук.
-
Кой е?-Аз съм Фатмагюл,Дениз.
-
Здравей,добре дошла.
-
Здравей,извинявай че те безпокоя но дойдох защото брат ми не е тук.
-
Няма нищо.Керим отиде в работилницата.
-
Знам,той е с татко.
-
Здравей како.
-
Здравей.Хайде влизайте.
-
Не,няма да влизаме.
-
Качихме сватбените снимки,също така ги извадихме.Емре ги взе.
-
Благодаря ви.
-
Добре ли си?
-
Хайде влезте вътре,да не стоим на прага.
-
Добре сме си така.
-
Емре нае лодка,ще си направим обиколка около Босфора.
-
Ела с нас.
-
Не,благодаря.
-
Моля те,ела.
-
Ще се обадим на брат ми и ще го вземем след като свърши работа.
-
Ще си направим разходка заедно.Нали,Емре?
-
Да.Ще бъде чудесно.
-
Приятно прекарване на двама ви.Но аз не мога да дойда с вас днес.
-
Моля те Фатмагюл,не ми остава много време тук....
-
Имаме много малко време да прекараме заедно.
-
Ще имаме време да се видим преди да тръгнеш Дениз...
-
Моля те,днес не настоявай.
-
Добре,хубаво.Ще се видим по-късно.Чао засега.
-
Добре,ще се видим по-късно.Приятно прекарване.
-
Емре...Благодаря.
-
Няма проблем како,до скоро.
-
Гладна ли си?
-
Мога да ти приготвя нещо?-Не.
-
Не знаем кога е изпратил писмото...
-
Може би ще пристигне по-късно.
-
Това писмо не е написано за мен.
-
Надявам се за нищо.
-
Мустафа вече ми каза това което искаше.
-
Добре тогава,не се надявай на нищо.
-
Но все още имам малко надежда.
-
Въпреки всичко...
-
...най-малкото очаквах...
-
...едно последно сбогом.
-
Виж,не се разстройвай за това,ще ти спре кърмата.
-
Много се изморих Сами,ще си полегна за малко.
-
Добре.
-
Не им отговаряй!
-
Какво ще кажете за тези твърдения?
-
Къде е колата?Не знае ли че излизаме.
-
Къде е колата Бекир?-Взеха всичките ви коли,госпожо.
-
Защо не ни отговаряте господин Мюнир?
-
Вкъщи ли се прибирате господине?-Да.
-
Хайде да отидем първо в болницата.
-
Да,госпожо.
-
Много съм изморен.
-
Нека отидем първо в болницата,след това ще се приберем вкъщи.
-
Освен ако не са взели и къщата вече.
-
Не ни остана място където можем да дишаме.
-
Трябва да се свържем със Селим и да му кажем да не използва този телефон.
-
Иначе ще бъде хванат.
-
Знаеш ли кога ще изпишат батко?
-
Не знам.Когато отидем там,ще говорим с доктора.
-
ГЪРЦИЯ
-
Ще пресушиш морето отново.
-
Добър улов.
-
Вземи.
-
Благодаря.
-
Като свършим работа да пием по едно?
-
Не,ще хапнем при Алекс,пиенето е между другото.
-
Все още не си пил нищо от миналата седмица.
-
Знаех си че ще пропиеш отново един ден.
-
Е ще вземеш пари днес.
-
Парите в джоба ми ли са,какво ти става?
-
Заедно ли ги изкарваме?
-
Знаеш ли че той не е купувал питие на никого от години.
-
Не се надявай много.
-
Все едно да си сложиш скорпион в джоба.
-
Смейте се на собствената си простащина.
-
Започна да пишеш за онази нощ.
-
Татко?
-
Започни да описваш всичко дори и преди онази нощ.
-
Но...
-
Ако ще пишеш,трябва да напишеш всичко...
-
Не само за Фатмагюл и това което се случи онази нощ.
-
Всичко...
-
Аблосютно всичко.
-
Започни от шамара с чичио си.
-
От този шамар започна всичко.
-
След този шамар ти толкова много му се ядоса че искаше да го накараш да си плати.
-
Плюя на радостта ти Решат Яшаран...
-
Дяволът ме изкушава...
-
Ердоан,стигна прекалено далеч,спри се.
-
И той е същият идиот...
-
Принца на престола,шибаняк.
-
Искаше да върнеш този шамар на Решат Яшаран...
-
Но по различен начин.
-
Тази нощ ти искаше да използваш Селим за да му отмъстиш.
-
Но всичко излезе от контрол.
-
Аз...
-
...не исках...
-
...да го направя така.
-
Искаше да го съсипеш.
-
Искаше Селим да бъде погледнат с лоши очи от Туранер...
-
...искаше да бъде отхвърлен.
-
Направи така че сделките на Решат Яшаран да бъдат заключени.
-
Но всъщност направи такава бъркотия.
-
Ти беше първият който понесе последствията от грешката си.
-
А след това и другите те последваха.
-
И много други невинни хора.
-
Всичко беше заради хапчетата.-Не се прави на глупак.
-
Ако ще правиш самопризнания,трябва да напишеш и това също.
-
Нищо не трябва да остава скрито.
-
Също така и напиши и за гнева си към Решат Яшаран.
-
Този гняв те накара да станеш такъв.
-
Мразя чичо си.-Не.
-
Ти винаги си искал да бъдеш син на такъв могъщ мъж като него.
-
Знаейки че не си на мястото на Селим,това те ядосваше дори още повече.
-
Засилваше още повече омразата ти.
-
Точно затова ме накара да страдам дори още повече.
-
Не говори така,татко.
-
Не.
-
Ти каза че ще чакаш подходящото време.И тогава времето ще покаже!
-
Този мъж е планирал заедно с девера си да те унищожи!
-
Дори нямаме представа какво се е казало пред затворени врати.
-
Татко.
-
Какво става татко?
-
Какво искаш да кажеш?
-
Всичко това заради мен ли е?
-
Татко?
-
Татко?
-
Къде си?
-
Татко!
-
Заради мен ли е?
-
Добре дошла.
-
Къде беше?
-
Трябваше да се прибера вкъщи.
-
Селим...дойде ли си?
-
Днес говориш по-добре.
-
Дойде ли си Селим?
-
Не е.Как би могъл?
-
Кучи син...
-
Кучи син...
-
Толкова е хубаво.Не съм говорил с никого от доста време.
-
Ти съвсем сам ли пътуваш?-Да.
-
Не,не.Искаме големи.-Добре,господине.
-
Ще изпием тези,нали?
-
Разбира се от теб зависи.
-
Разбира се.
-
Какво правиш тук?
-
Както ви казах,студент съм...
-
Родителите ми са в Истанбул,а аз уча в Лондон.
-
Слязох тук прекосявайки Европа.
-
Следващата спирка е моята страна.
-
Разбира се когато имаш пари...
-
Отсрещният бряг е Бозбърън,нали?-Да.
-
Хайде,на здраве.
-
На здраве.
-
Фатмагюл?
-
Изплаши ме...
-
Изключих печката и миксера по едно и също време и предпазителя засвири.
-
Излязох за да включа ключа за захранването.
-
Когато видях че е тъмно...
-
Помисли че ме няма.
-
Сърцето ми спря.
-
Добре дошъл.
-
Приятно е да си си вкъщи.
-
Ще сложа масата вътре защото навън е студено.
-
Купил си ми цветя?
-
Благодаря.Красиви са.
-
Изгорих го.
-
Писмото.Изгорих го и го унищожих.
-
Унищожих всичко от миналото...
-
...всичко което е останало от него.
-
Изтрих всичко от миналото си в момента в който преминахме през тази врата заедно.
-
В дома ми...с теб...започнах напълно нов живот.
-
Ние се преродихме.
-
Фатмагюл.
-
Толкова много те обичам.
-
И аз те обичам толкова много.
-
Иди да си измиеш ръцете тогава.И хайде да вечеряме че съм гладна.
-
Ще сложа цветята във ваза.
-
Фатмагюл.
-
Благодаря ти че не ме наказа.
-
Донесох храна.
-
Не,не трябваше.-Не е нещо специално.
-
Донесох я от "Кухнята на розата".
-
Няма нужда...
-
Слава на Бога приготвихме си нещо и си напълнихме стомасите.
-
Добре,да ви е сладко.
-
Къде е Рахми?
-
Не е ли тук?-Не.
-
Не е ли при вас?Не се преструвай сега.
-
Защо да се преструвам?
-
Той търсеше къща с Кадир.
-
След това дойдоха в "Кухнята на розата".А после той си тръгна...
-
Мислех че е тук.
-
Къде е той сега тогава?
-
Не знам,сега се притесних.
-
Обади му се тогава.Не отговаря на обажданията ми.
-
Дай ми това.
-
Братът и сестрата...Тези двамата ще ме подлудят!
-
Здравей,како Мерием.
-
Рахми скъпи,къде си?
-
На брега съм,просто си седя.
-
Защо стоиш там?Ела си вкъщи.
-
Просто си седя и мисля.
-
Къде е той?У сестра си ли?
-
Рахми,хайде.Ще те чакаме.
-
Како Мерием.
-
Направих нещо днес.
-
Отидох и наех къщата.
-
Наел си къща?
-
Дай ми телефона!
-
Рахми,какво си направил съвсем сам?
-
Ти премина всички граници...
-
Ало?Рахми?
-
Затвори ми.
-
Да не се казвам Мукадес ако не накарам всички да си платите и да съжалявате за това!
-
Вземи си и от това.-Наядох се.
-
Добре, ще си взема.
-
Златни ти ръце.Всичко беше толкова вкусно.
-
Говори ли с батко Кадир?
-
Да,говорих и с батко Рахми.
-
Аз му звъннах но не ми отговори.
-
Може би не го е чул.
-
Нещата са се наредили малко.
-
Батко Кадир убедил батко Рахми да останат за известно време.
-
Да,ще бъде трудно за тях да се преместят.
-
Съгласен съм.
-
Но това не означава че ще простя на снаха ми.
-
Приключих с нея.-Ей,успокой се.
-
Аз стоя зад думата си.Няма дори да я погледна в лицето.
-
Най добре ще е да мине време.
-
Не,решението ми е окончателно този път.
-
Знае слабостта ми към батко.Това я кара да се държи така с мен.
-
Права си.
-
Е,учи ли днес?
-
Не,бях заета с къщата.
-
Готвенето и другите неща,и нямах време да уча.
-
Но утре ще уча.-Изпитите ти наближават,трябва да учиш.
-
Не съм лежала,работих.
-
И направих това.
-
Време е да сложим снимките си.
-
От къде дойде това?
-
След като ти тръгна,Дениз и Емре дойдоха.Те ми донесоха снимките.
-
Вече имаме два албума.
-
Изглеждаш толкова красива тук.
-
Както и да е,може да ги разгледаме заедно след вечеря.
-
По дяво...
-
Благодаря.
-
Токчето ми се счупи.
-
Добре ли сте?-Добре съм.
-
Просто чудесно...-Сигурен съм че имате резервни обувки в колата си.
-
За жалост не.Дойдох тук с такси.
-
Здравей Гайе.
-
Тук съм,пред клуба.Но токчето ми се счупи.
-
Трябва да се прибера.
-
Не бъди глупава.Не мога да вляза вътре така.
-
Оставям те сега.
-
Не знам,ще видим.Може би ще се върна.
-
Мога да ви закарам ако искате.
-
Не,благодаря.-Ако това е само защото не сме се срещали преди...
-
...аз съм Мерт Семиолу.
-
Знам,от Анкара.
-
Добре,помислих си че не ме помните.
-
Не искам да се изхвърлям.
-
Бяхме на една и съща маса на сватбата.
-
Сватбата на Суд.-Да.
-
Тогава,би било добре да ви закарам у вас.
-
Добре.-Чудесно.
-
Мога да те изчакам да си смениш обувките ако искаш.
-
Дори мога да те върна до тук.
-
Хайде да не правим толкова дълги планове.
-
Дадено.
-
Рахми идва.-Мерием.
-
Да не им се месим повече,моля те.
-
Да ги оставим сами да си решат,моля те.
-
Можем да направим нещо само ако те поискат.
-
Прав си.
-
Ела тук,влизай вътре.
-
Татко.
-
Сине.
-
Къде беше?-Тук съм сине.Дойдох си.
-
Лягай си сега.Защо си станал?
-
Ще събудиш сестра си.Иди да си легнеш.
-
Лека нощ.-Лека нощ и на двама ви.
-
Сладки сънища.
-
Ела и седни,хайде да поговорим.
-
Не,не...Ти седни Мукадес.
-
Бях ти толкова ядосан днес.
-
Посрами ме толкова много днес...-Пред кого те посрамих?
-
Не ме прекъсвай.
-
Какво искаш от сестра ми?
-
Защо и причини това?
-
Кака Мерием каза че си наел къща.
-
Какво означава това?-Да,наех.
-
Наех къща.
-
Мислих много за това Мукадес.
-
Казах си,"няма да стане така".Взех решение.
-
Ще се разделиш ли с мен тогава?
-
Може би сестра ти ти е дала идеята.
-
Може би тя ти е казала,"Изритай я.Наеми и къща а аз ще се погрижа за теб".
-
Може би ти е казала,"Остави я сама с децата и да върви в ада".Кой знае.
-
Сестра ми не говори такива лоши работи.
-
Само ти мислиш такива неща.
-
Точно...Ние познаваме сестра ти достатъчно добре.
-
Достатъчно Мукадес...Не продължавай.
-
Наех къща.Местим се след седмица.
-
Но Рахми...
-
Аз дори не съм я видяла още.-Аз я видях.
-
Ще отида и ще я боядисам хубаво.
-
А след това ще заживеем там.
-
И не говори повече такива неща за сестра ми.
-
Това е всичко което ще ти кажа за сега.
-
Промяната на градовете разбира се затрудни учението ми малко.
-
Иначе си била добра студентка,нали?
-
Ами,не съвсем.
-
За последно се срещнахме когато ти завърши магистратурата си.
-
Завърших я миналото лято.
-
Сега съм по-фокусиран в бизнеса.
-
Значи трябва да си много зает тогава.-Няма да повярваш колко.
-
Понякога дори не мога да намеря време да свиря на барабани.
-
Свириш на барабани ли?-Да.
-
Имаме си дори малка група.
-
Правим концерти в къщите на приятелите си.
-
Кълна се.
-
Не знаех че свириш на барабани.
-
Всъщност аз бях чел някъде че си на ти с музиката.
-
Това е като цяло...
-
Засега свирим само за забавление.
-
Ето тук.
-
Пристигнахме.-Вече?
-
Не осъзнах колко бързо мина времето.
-
Смени си обувките и се върни,ще те чакам.
-
О,не благодаря.
-
Искаше ми се да си поговоря повече с теб.
-
Все още не е късно да се върнеш в клуба.
-
Освен това...
-
Кой знае...може някой ден токчето ми да се счупи отново...
-
...и тогава ще можеш да ми помогнеш отново.
-
Не вярвам на късмета си много.
-
Иска ми се следващата ни среща да бъде по-добре планирана от тази.
-
Искам да кажа,ако и ти искаш...
-
...може би утре вечер,в по-подходящо време...
-
...със здрави токчета...
-
...бих могъл да те взема от тук.Какво ще кажеш?
-
Добре.
-
19:30?-Добре.
-
Много ми се иска да се срещнем отново.
-
Почти повярвах в приказката за Пепеляшка.
-
Лека нощ.-Лека нощ.
-
Добре дошла.-Майка ми вкъщи ли е?
-
Госпожа Ендер е в хола.-Мамо!
-
Мамо.-Какво става?
-
Мислиш ли че е възможно?
-
Възможно ли е да се влюбиш от пръв поглед?
-
Няма начин...
-
Мамо,влюбена съм.
-
За Бога Мелтем.Не ме карай да се притеснявам още повече.
-
Мерт Семиолу.
-
Ало,господин Мерт.
-
Извинете че ви притеснявам в този час.
-
Няма за какво господине.
-
Случи се нещо много важно.Ще отложа утрешното пътуване.
-
Добре,тогава.
-
Добре,благодаря.-Пак заповядайте.
-
Лека нощ.-Лека нощ.
-
Не можах да разбера дори кога стигнахме до вкъщи.
-
Той е толкова сладък.Добър оратор.
-
Говорехме си постоянно,докато стигнем до тук.
-
Искаш да кажеш 15 минути.-Толкова е сладък,толкова любезен.
-
Не искам да летиш в облаците.
-
И двамата полетяхме.
-
Имаше чудесно привличане между двама ни.
-
Не е ли винаги така?
-
Този път е различно.Не е за вярване.
-
Мелтем,моля те...Карай по-бавно и по-спокойно.
-
Не бързай толкова.-Ще излезем на вечеря утре вечер.
-
Стъпи здраво на земята.
-
Твърде късно.
-
Позволи ми да ги взема.
-
Благодаря.
-
Изплаших се толкова много когато видях къщата тъмна.
-
Толкова много ти благодаря че не ме наказа.
-
Какво трябваше да направя?
-
Какво ако си бях тръгнала?-Не,не казвай това отново.
-
Дори когато мисля за това е болезнено.
-
Моля те,не го казвай отново.
-
Става ли?-Добре.
-
Беше тежък ден.Да поспим сега.
-
Кога се прибира баща ти?
-
На 13-ти в неделя.
-
Имам изпит на този ден.
-
Искам да ги поканим тук преди този ден.
-
Добре тогава,да ги поканим на 12-ти.
-
И този ден също имам изпит,но ще го уредя някак си.
-
Няма ли да ти е трудно така?-Не,ще се справя.
-
Ще приготвя чудесни ястия.И ще си направим барбекю.
-
Ако това ще ти попречи да учиш,може да ги изведем навън на вечеря.
-
Не,не,ще я направим тук.-Добре тогава.
-
Но от утре ще учиш усърдно нали?
-
Аз също ще ти помагам.
-
Не се притеснявай.-Добре.
-
Този път ще ги взема.Ще го направя със сигурност.
-
Дано.
-
Фатмагюл излезе.
-
Как беше?-Чудесно.
-
Добро момиче.
-
Значи можем да кажем че още едно препятствие е преодоляно.
-
Така мисля.-Супер!А какво ще правим сега?
-
Да купим липсващите продукти и да вървим да приготвяме храната и салатите.
-
Добре,добре но с мен.
-
Може ли да поканим Емре?
-
Керим,може ли да поканим Емре?
-
Разбира се,той е бил на медицински преглед вчера.И каза че не е излекуван.
-
О,да,вярно.
-
Но това няма да помогне.Може само да се надяваме на най-доброто.
-
Направи ли списък за пазар?-Да.
-
Надявам се че ще се подготвим навреме.-Ще успеем,не се притеснявай.
-
Баща ми е вече там и подготвя барбекюто.
-
О,чудесно.Говори ли с батко Кадир?
-
Да,с кака Мерием ще дойдат тази вечер.
-
Той ще ходи да помага за новата къща която са наели.
-
Ще се местят утре,нали?
-
Да.
-
Чудя се дали имат нужда от нещо.
-
Предложих помощта си на батко Рахми няколко пъти,но той не прие.
-
Те почти са свършили работата,не се притеснявай.
-
Спокойно Фатмагюл.
-
Така е най-добре за всички.
-
Толкова сте забавна госпожо Нафие.
-
Карате ме да се смея.А и вие за Бога се смеете също.
-
Амин,амин.
-
Рахми?
-
О,Мукадес?
-
Какво става?Защо сте тук?
-
Какво искаш да кажеш?Дойдох да видя дома си.
-
Все още не е завършен.
-
Защо дойде?Взела си и Елиф...
-
Исках да видя мястото където ще живея.
-
Трябваше да го видиш утре.-В деня в който ще се местя ли?
-
Исках така за твое добро.
-
Както и да е,ела тук...
-
Запознай се с госпожа Нафие.Тя е нашата хазяйка.
-
Добре дошла,аз живея на горния етаж.
-
Когато той те описваше...
-
...очаквах да видя по-възрастна жена.
-
Благодаря.
-
Искате ли чай?-Не,мерси.
-
Батко Рахми се измори много днес.
-
А аз направих малко бюрек и чай за всички.
-
Бог да те благослови.
-
Батко Рахми,а?
-
Ще ти донеса стол да седнеш.
-
Не,не,не се напрягай.Аз ще го донеса.
-
Не,не,ще помоля моето момиче да го донесе.-Не,не.
-
Ойа..Ойа!
-
Какво става Мукадес?
-
Момиче ще носи стол тук.
-
Добре.
-
Ойа,дъщеря ми.
-
Значи сте омъжена.-Не,за жалост.
-
...Изгубих съпруга си.
-
Моите съболезнования.-Благодаря.
-
Имам момиче и момче също като теб.
-
Господ да ги пази.-Благодаря.
-
Съпругът ми ми остави този апартамент.
-
Слава на Бога,успявам да преживявам от наемите.
-
Стола ти Мукадес.
-
Няма да ви задържам повече.
-
Не ни задържате.-Отново ще дойда.
-
Приятен ден,спорна работа.
-
Елате отново разбира се,елате.
-
Разбира се ще дойда...
-
Съседи сме.Ще се виждаме един друг много по-често от сега нататък.
-
Приятен ден.-И на вас ,и на вас.
-
Какво има?Не ти ли хареса?
-
От къде да знам.Не съм го видяла все още.
-
Господин Фахретин,елате при нас.Има достатъчно месо тук.
-
Съгласна съм.
-
Аз вече преядох.
-
Татко,барбекюто няма да избяга,ела да седнеш с нас.
-
Ще дойда след като станат тези.
-
Татко?
-
Ставам емоционален когато раздялата наближава.
-
Ние не се разделяме.Ще се виждаме често.
-
Това е всичко което искам.
-
Чичо Фахретин,моля те седни.Аз ще се погрижа за барбекюто.
-
Добре синко.
-
Фатмагюл дойде най-после.-Къде беше?
-
Како,това е за теб.
-
От къде дойде това?-Честит ден на майката.
-
Подарък от мен и Керим.
-
Надявам се да ти хареса како.Честит ден на майката.
-
Карате ме да се чувствам много емоционално хора.
-
Дано да ти хареса.
-
Прекрасно е!Много ми харесва!
-
Но ревнувам.Къде е моя подарък?
-
Ти ще почакаш до деня на бащата.
-
А това е за теб.-Благодаря ти.
-
За нищо.
-
Защо ни изненадвате така?
-
Недей така татко.
-
Ще ти дам моя подарък когато се приберем вкъщи.
-
Ти си моят подарък.
-
Фатмагюл,Керим.Това е много хубаво,харесва ми.
-
Военната ти служба приключи ли?-Да.
-
Казаха че не съм оздравял.И ме отхвърлиха.
-
Но ти изпълни дълга си.Не се притеснявай.
-
Да,но нищо не помага,чувствам се тъжен.
-
Спорна работа.
-
О,добре дошъл,батко.-Батко Рахми,добре дошъл.
-
Батенце,добре дошъл.
-
Скъпата ми сестричка.
-
Ела да седнеш при нас.Ние тъкмо сега започнахме.
-
Не,няма да остана дълго.Таксито ме чака.
-
Няма начин,трябва да седнеш за няколко минути.
-
Не,таксито чака.Трябва да вървя.
-
Дойдох да кажа довиждане на господин Фахретин.
-
Радвам се че дойде.Добре дошъл.-Благодаря.
-
Добър вечер на всички.-Свърши ли работата в новата къща?
-
Да,готова е.Тръгвах си към вкъщи и си помислих че мога да дойда и да ви кажа довиждане.
-
Добре си направил.-Но наистина трябва да останеш.
-
Не,трябва да тръгвам.Дайте да ви целуна всички един по един.
-
Господ да те пази.-Теб също.
-
Поздрави на всички.-Да,добре.
-
Чао чао.-Благодаря.
-
До скоро,приятен полет.
-
До скоро Рахми.
-
Целуни Мурат и Елиф от мен.-Добре,ще го направя.
-
Добре,забавлявайте се.
-
Да ви е сладко.-Лека нощ.
-
Батко,почакай да приготвя порция и за теб.
-
Не...Мукадес...
-
...трябва да е приготвила вече вечерята.
-
Трябва да тръгвам.Всичко е наред.
-
Добре тогава...
-
Лека нощ на всички.-До скоро батко Рахми.
-
Как са децата?
-
Добре са ,много са добре.
-
Мурат е много развълнуван.Казва "Нов дом!Нов дом!"
-
Надявам са че ще живеете щастливо и добре в новия си дом.
-
Амин.Дано да е така.
-
Батко,ако се нуждаете от нещо,моля ви кажете ни,ние с удоволствие ще ви помогнем.
-
Благодаря,добре сме си.
-
Трябва да се връщате на масата.Не ги карайте да ви чакат.
-
Успех на изпита утре.
-
Прегърни и целуни децата от мен.
-
Добре,ще ги целуна.
-
Всичко ще бъде по-добре с времето.
-
Ще се виждаме по-често.
-
Дано.
-
Хайде.
-
Кльощаво момиче...
-
...постигна това което искаше...
-
...и накрая изрита и нас от тази къща.
-
Подло момиче.
-
Госпожо Фатмагюл...
-
...живота потръгна добре за теб...
-
...но аз знам какво ще ти направя.
-
Мамо,сестра ми плаче.
-
Добре,хайде да идем да я видим.
-
Виж,забрави тези горе.
-
Защо счупи снимката?
-
Падна случайно.По-късно ще я оправим.
-
Хайде да отидем при сестра ти.
-
Фатмагюл,имаш ли нужда от помощ мила?
-
Може да вземеш плодовете от хладилника.
-
Добре.
-
Днес взе първия си изпит като булка,успешно.
-
Всичко беше наред,нали?-Беше чудесно.
-
Златни ти ръце.-Благодаря како.
-
Не можах да те попитам по-рано днес но...
-
Как сте и двамата?Всичко наред ли е?
-
Добре сме како.
-
Тази нощ беше нощта която няма да забравя.
-
Поговорихме си за много неща.
-
До зори с Керим си поговорихме за всичко.
-
Отървахме се от страховете си.
-
Не остана нищо за което да не сме говорили.
-
Виждам.
-
Това което се случи също така...
-
...станахме по-близки.
-
Беше толкова трудно и за двама ни.
-
Мога да си представя....Така или иначе...
-
Ще поговориш с госпожа Незихе за това.
-
Да,ще занеса плодовите салати в хола.
-
Извинявай,не те попитах от любопитство...
-
....но ако и двамата сте добре,нищо друго няма значение.
-
Добре сме.
-
Хайде,да се снимаме.
-
Хайде како,застани до батко.
-
Почакайте първо да си оправим косите.
-
Хайде сине.
-
Фатмагюл,ти също.
-
А аз къде да застана?-Ела тук тогавам,ревнивке.
-
Мехмет.-Мехмет,ела тук.
-
Снимам...
-
Гото...во.
-
Колко отвратително може да е всичко на това място!
-
Рахми!-Да?
-
Ела,излезе дръжката на шкафа.
-
Ела,оправи го.
-
Аз ще отворя.
-
Здравейте.
-
Здравейте,здравейте.Добре дошла госпожо Нафие.
-
Влезте.-Не,дойдох само за да ти дам това.
-
Какво е това?
-
Здравейте.
-
Има насрочена среща на живущите тук за следващата седмица.
-
Виждам.-Искам да си подам оставката на домоуправител.
-
Но съседите няма да ми позволят...
-
Госпожа Хале,която живее на втория етаж ми помагаше но сега останах сама.
-
Така че мисля че трябва да се съберете за да изберете нов домоуправител.
-
Ще отида и ще предложа вас господин Рахми.
-
Аз?
-
Аз.
-
Добре,добре.
-
Добре,предложете мен.-Няма начин,не.
-
Такива неща не са за теб Рахми.
-
Защо не?Аз правя такива неща сега.
-
Мога да се справя,мога да се справя наистина.
-
С удоволствие ще го направя.Предложете името ми.
-
Добре тогава.Срещата ще бъде организирана в моя апартамент следващата седмица...
-
...в 11 часа.Моля ви нагласете се за тогава.
-
Добре,добре,не се притеснявайте.
-
Ами,няма ли да влезете за едно кафе?
-
Може би някой друг път.
-
Сега трябва да изляза да свърша някои работи.Приятен ден.
-
Приятен ден,приятен ден и на вас.
-
Защо и каза че не мога да го направя?
-
Защо си вреш носа навсякъде?-Чуваш ли се какво говориш?
-
Боже...Кой си ти че да ставаш домоуправител?
-
Ще видиш кой съм когато стана?
-
И не се отнасяй повече така с мен пред никого,ясно ли е?
-
Той се промени...
-
Браво Фатмагюл...
-
...благодаря ти че ме унижаваш по този начин.
-
Да не се казвам Мукадес ...
-
...Кълна се че ще те смачкам.
-
Здравейте.Островни обиколки.
-
Имаме ежедневни обиколки до островите.
-
Предлагаме обяд,напитки без ограничение в нашите удобни лодки.
-
Не е нужно да имате виза.
-
Искате ли да се насладите с нас?
-
Може ли една брошура?
-
Хей,успокой се.
-
Как дойде...как стана това...
-
Спокойно,всичко ще ти разкажа.
-
Ти си луд.
-
Как дойде тук?И защо?
-
Един стар рибар ми помогна.Дойдох тук с неговата лодка.
-
Кой е той?Как можа да му се довериш?Ами ако е капан?
-
Работих за него за кратко.Аз съм този който спечели доверието му.
-
Дойдохме тук по работа.
-
Но разбира се той ще се върне сам.-Това което правиш е лудост.
-
Незабавно се махни от тук.
-
Ще бъдем хванати наистина ако са ме проследили.
-
Виж...отиди някъде и ме изчакай.
-
Аз ще дойда по някое време.
-
Тогава ще можеш да ме следиш без да бъдеш видян.
-
След това ще отидем някъде да поговорим.
-
Но сега трябва да тръгваш.
-
Върви!
-
Бързо,побързай.
-
Мерси.
-
"Решат Яшаран изписан".
-
Все още няма новини за Селим Яшаран.
-
Ще направят всичко за да избяга.
-
Аз също искам внимание.
-
Разбира се.
-
Надявам се че няма да се отегчаваме един друг гледайки вестниците вместо себе си.
-
Измина една огромна седмица,нали?-Беше достатъчна за мен за да осъзная че те обичам.
-
И аз цяла седмица летях в облаците.
-
Дали само те обичам...
-
....или съм луд от любов по теб?
-
Тези неща различни ли са?
-
Не знам.Ще поживеем и ще видим.
-
Това което правиш е глупаво.
-
Защо се върна?Полудя ли?
-
Върнах се за да видя баща си,Айче.
-
Трябва да го видя.-Той е добре.
-
Прочетох новините за него във вестника.
-
Освен това,вече е изписан от болницата.-Трябва да видя баща си.
-
Помогни ми.
-
Ръцете и краката ми са вързани.
-
Може би дори ме следят сега.
-
Трябва да се измъкна от разследването така или иначе.
-
Виж,нямам право да допускам повече грешки.
-
Или ще отида в затвора.
-
Моля те.
-
Ако не се върнеш от там от където си дошъл...
-
...ще е въпрос на време да те открият.
-
Няма значение какво ще стане,няма да се върна преди да съм видял баща си.
-
Ще ми помогнеш ли?
-
Не знам.
-
Ще видим.Ще измислим нещо.
-
Освен това ,не изложих себе си на опасност само за да видя баща си...
-
Ти също ми липсваше толкова много.
-
Такъв лъжец си.
-
Спря ли да четеш вестника?
-
Решат,знаеш какво каза доктора.
-
Трябва да четеш вестника на глас.
-
Ако искаш да се въстановиш,трябва да правиш каквото е казал.
-
М-м...Махай се от тук.
-
Къде ще отидем Решат?
-
Няма къде да отидем.
-
Т-Това...
-
Това е унизително.
-
Къде е Мюнир?Защо...
-
Защо-защо не идва?
-
Не знам.Вероятно е зает.
-
Хилмие отиде да иска за последно разрешение.
-
Ще види Ердоан днес.
-
Ще дам на господин Решат лекарствата след като хапне.
-
Той иска да се храни сам.
-
Оставям го тук.
-
Да ви е сладко.-Много ти благодаря.
-
Ще ти бъдем в тежест.
-
О,моля ви.Предпочитам да не чувам това.
-
Хайде Решат.
-
Изяж си храната.
-
Да ти помогна ли?
-
Къде отиваш?
-
Ще-ще се разходя.-Първо си изяж храната и вземи лекарствата си.
-
Почакай,не бързай.
-
Господин Решат иска да повърви.
-
Добре.
-
Бъди внимателен,моля те.
-
Не се притеснявайте.
-
Не знам как ще плащаме заплата на този човек.
-
Той си търси работа по жълтите страници.
-
Не казва нищо засега но...
-
...много скоро ще си намери работа и ще ни напусне.
-
Не може ли господин Мюнир да направи нещо за това?
-
Заключени са му всички врати.
-
Казва че никой не иска да ни помага.
-
Като лешояди,всички очакват края ни да дойде.
-
Заради неприятностите които имаме напоследък...
-
...имаме проблеми и със застрахователните компании.
-
Здравните ни застраховки са отменени.
-
Дори не можем да си позволим повече болнични разходи.
-
Животът е пълен с изненади.
-
Кой би могъл да си помисли че ще стигна до там...
-
...да моля за помощ за великия Решат Яшаран.
-
Ще бъде съсипан ако чуе за това.Той е горд човек.
-
Познаваш го,правил си бизнес с него.
-
Ще ви направят плащане от отчетната сметка.
-
Ще отнеме време,защото го искате в брой.
-
Другият вариант е да го прехвърлим в банковата ви сметка...
-
...когато ни се обадите.-Ами...
-
Откакто банките са след нас заради парите които им дължим...
-
...предпочитам да е в кеш.
-
Много ви благодаря от името на батко ми.
-
Благодаря ви че не ни обърнахте гръб.
-
Да се надяваме че той ще оздравее.
-
Вярвам че господин Решат ще се върне и към бизнеса също.
-
Дано,благодарение на добрите му приятели като вас.
-
Ердоан!-Докосването е забранено,госпожо.
-
Но той ми е син.-Само не се докосвайте.
-
Умолявах ви с дни за да получа това разрешение.
-
Не мога ли поне да прегърна сина си?-Мамо...мамо.
-
Моля те,ще седнеш ли?
-
Как си?
-
Както виждаш.
-
Отслабнал си толкова много.
-
След като си решила да дойдеш тук...
-
....значи си измислила какво да ми кажеш.
-
Но забрави всичко,нали?
-
Същото се случи и с мен.
-
Но аз...
-
Говорих с татко.
-
Не,не полудявам.Не се притеснявай.
-
Виждам го в сънищата си.Всяка нощ.
-
И аз...
-
....продължавам да го сънувам до днес.
-
Говорим си...
-
Споделяме болката си...
-
...това ме кара да се чувствам по-добре.
-
Е...
-
...как я кара Решат Яшаран?-По-добре е .
-
Трудно му е да говори.
-
Продължава да пита за Селим.
-
Моли го да се върне.
-
Очите му са пред вратата.Чака го да дойде.
-
Няма ли новини от Селим?-Не.
-
Копелето Мюнир не идва да ме вижда.
-
Не е идвал и вкъщи от няколко дена.
-
Какво е това?
-
Самопризнанието ми.
-
Ако стана тяхна жертва...
-
...те също ще изгорят с мен.
-
Всички те ще изгорят мамо.
-
Решат Яшаран,Селим...
-
...адвокатчето Мюнир.
-
Това не е само за случая на Фатмагюл.
-
Написах и нещата които се случиха в компанията.
-
Едно по едно описах всичко.
-
Всички подкупи и измами....
-
Всички измамни оферти...
-
Ало.
-
Бюлент Бейсим.
-
Притесних ви,но...
-
...парите готови ли са вече?
-
Добре,благодаря ви.
-
Благодаря ви от името на Решат Яшаран.
-
Да...Това е най-голямото богатство...
-
...за човек който има такива приятели които му помагат в такива трудни моменти.
-
Да...да.
-
Добре тогава.Ще бъда там до 10 минути.
-
До скоро.Довиждане.
-
Добър ден.-Добър ден,господине.
-
Отиваме в Маслак.
-
Няма начин.Вземи го.
-
Няма връщане назад за това.
-
Нямам къде да се връщам.
-
Свършен съм вече.Изморих се от това.
-
Не прави това сине.Изчакай още малко.
-
Поне до процеса.Ние не знаем все още какво ще решат.
-
Не знаем какъв ще е краят на делото.
-
Моля те сине,моля те изчакай още малко.
-
Просто го вземи,мамо.Скрий го.
-
И можеш да действаш взависимост от това което предстои.
-
Фатмагюл,два чая...
-
...и един айран.
-
Добре,батко.Идват веднага.
-
Добър ден.-Добър ден,добър ден.
-
Благодаря ви,защо не седнете да изпиете един чай?-Наистина съм зает,може би някой друг път.
-
Спорна работа.-Благодаря,и на вас.
-
Да ти ги донеса ли?Искаш ли да ги видиш?
-
Не,батко.Остави ги там,ще ги видя по-късно.
-
О...
-
Фатмагюл.
-
Имаш писмо от Австралия.От Дениз е.
-
О?Дай ми го.
-
Тежко е.Има нещо вътре.
-
Отвори го,любопитен съм!
-
Мехмет сине.Вземи това тук.
-
От Австралия е.
-
Дениз поздравява всички.
-
Благодарим и.
-
Добре,това е добре.
-
Здравей мила.
-
Керим,баща ти ни е изпратил самолетни билети.
-
Той няма ли да се предаде някога?
-
Оставил ни е ние да изберем датата.Но иска да сме там през юли.
-
Принуждава ни да направим меден месец.
-
Добре,ще видим тогава.
-
Да не губим билетите.
-
Виждам че си нетърпелива да отидем.
-
Ами,да,предполагам.
-
Добре,ако искаш ще отидем.
-
Добре,а ти какво правиш?
-
Работим.Правиме металния обков на работилницата.Опитваме се да свършим на време.
-
О,добре тогава няма да те задържам че си зает.Ще говорим по-късно.Целувки.
-
Добре,спорна работа и на теб.И аз те целувам.
-
Предполагам че ще има пътешествие за вас двамата.
-
Керим каза че може да отидем.Ще видим.
-
Трябва да отидете.Не изпускайте тази възможност.
-
Кой знае колко е красиво това място.Кой знае.
-
Дано.Ще видим.
-
Здравейте.
-
Здравей.
-
Добре дошла.-Благодаря.
-
Съжалявам че идвам без да се обадя но...
-
Добре дошла.
-
Добре заварила.
-
Моите съболезнования.
-
Моля те,седни.-Благодаря,но няма да остана дълго.
-
Трябва да си хвана полета.Ще ходя в Германия.
-
За да оправя процедурата по развода с бившия ми съпруг.
-
Ще се върна,не се притеснявайте.
-
Ще бъда тук на 13 юни,за делото.
-
Дойдох да ви кажа това за да не се притеснявате.В случай че не можете да се свържете с мен през това време.
-
Все още ли няма да седнеш и да пиеш нещо?-Благодаря.
-
Няма ли да бъде труден полета,с бебе?
-
Не съм сама.
-
Сами ще дойде с мен.
-
Толкова красиво бебе.
-
Браво.
-
О,миличкият.
-
Бог да го пази.-Амин.
-
Да го пази Господ,да го пази.-Амин.
-
Дано да има добър живот.
-
Как се казва младият господин?
-
Мурат.
-
Баща му искаше да се казва Мурат.
-
Рахми,хайде.Клиентите ни търсят.
-
Изглеждаш прекрасно като булка.
-
Не можахме да ти благодарим.
-
За това което ни каза че ще се случи на сватбения ни ден.
-
Спомням си първият ден когато дойдох тук.
-
Беше началото на края.
-
Бях първата която подпали огъня.
-
А останалото го знаеш.
-
Но въпреки всичко не съжалявам.
-
Той е на 18 дена,нали.
-
Точно колкото минаха от сватбата ти.
-
Какво беше написал в писмото Фатмагюл?
-
Казаха ми че е написал едно последно писмо преди да умре.
-
Това писмо е било за теб нали?
-
Всичко което имам от него е пръстена му.
-
Не искам нищо друго.
-
Само пръстена му.
-
Това е което ще дам на детето си когато порасне.
-
Ще му разкажа различна история.
-
История която ще го накара да се гордее с баща си.
-
Няма да знае че баща му не е обичал майка му.
-
Никога няма да разбере истината.
-
Ще му опиша един напълно различен мъж.
-
Ще му разкажа за Мустафа който никога не е срещал Яшаран.
-
Сами казва че прилича на мен.
-
Толкова е малък.
-
Толкова сладък.
-
Това...
-
Това момиче...реклама....
-
Моля?
-
Намерете адреса на това момиче.
-
Не ви разбрах.
-
Намерете това момиче...адреса и.
-
Кое момиче?
-
Фатма...Адреса на Фатмагюл.
-
Фатмагюл.
-
Трябва...
-
Трябва...да говоря с това момиче.
-
Намерете го...
-
Трябва да я видя.
-
Хайде по-леко!Да не сринете сградата върху мен!
-
Няма да я оставят да спи.
-
Ще ме подлудят.
-
Благодаря ви Рахми и Фатмагюл.
-
Господ да ви накаже.
-
Трябва...
-
...да...да говоря...
-
...с нея.
-
Няма...
-
...какво повече да губя.
-
Нямам...нищо...
-
Добре,господине.Ще я намеря.