Далиа Могахед: Нагласи, които предизвикаха Арабската пролет

Анкетьорката на обществено мнение Далиа Могахед споделя изненадващи данни за нагласите и надеждите на Египетския народ преди Арабската пролет - със специален фокус върху ролята на жените за започването на промяната.

Днес разговорът ми е за нещо,

за което може би сте чули преди няколко години.

Нарича се Арабската пролет.

Някой чувал ли е за това?

(Аплодисменти)

През 2011 г. властта се смени,

от властта на малкото към власт на многото,

от овалните офиси до централните площади,

от строго пазени въздушни пътища

до отворени мрежи.

Но преди Тахрир за стане глобален символ на освобождение,

имаше няколко представителни изследвания,

които даваха глас на хората

по тих, но също силен начин.

Изучавам мюсюлманските общности по света в Галъп.

От 2001 г.

сме интервюирали стотици хиляди хора -

млади и стари, мъже и жени,

образовани и неграмотни.

Моят разговор днес, се основава на това изследване

за да разкрия защо арабите възстанаха

и какво те искат сега.

Сега тази област е много разнообразна

и всяка държава е уникална.

Но тези, които възстанаха,

имаха общи искания

и сега имат подобни искания.

Ще фокусирам много от моята беседа на Египет.

Разбира се, това няма нищо общо с факта, че съм родена там.

Но това е най-голямата арабска държава

и тя също е с голямо влияние.

Ще завърша, като разширя разговора до целия район,

ще разгледам обикновените теми

за вижданията на арабите за религия и политика

и как това въздейства на жените,

като разкрия също някои изненадващи факти.

След като анализирахме куп данни,

това което открихме бе:

Не само безработицата и беднотията

доведоха до арабските възстания през 2011 г.

Ако отчаян акт на туниски продавач на плодове

започна тези революции,

те бяха породени от разликата между това, което арабите преживяха

и това което очакваха,

което им осигури поддръжка.

За да ви обясня какво искам да кажа,

разгледайте тази тенденция в Египет.

На хартия тази държава се развиваше чудесно.

Всъщност, тя беше аплодирана

от мултинационалните организации

за своето икономическо развитие.

Но под повърхността, действителността беше различна.

През 2010 г., точно преди революцията,

въпреки че брутният вътрешен продукт на човек от населението

се увеличи с пет процента за няколко години,

египтяните бяха по-зле от всякога.

Това е много необичайно,

защото глобално откриваме, че, неизненадващо,

хората се чувстват по-добре, когато държавата им забогатява.

И това е защото имат по-добри възможности за работа

и държавата предлага по-добри социални услуги.

Но в Египет беше точно обратното.

Държавата забогатяваше,

но безработицата се увеличаваше

и удоволетворението на хората

за неща като жилища и образование рязко се намали.

Това не беше само гняв поради икономическа несправедливост.

Това беше и дълбокото желание на хората за свобода.

Противно на теорията за сблъсъка на цивилизациите,

арабите не презираха Западната свобода,

те я желаеха.

През 2001 г.

попитахме араби и мюсюлмани по света,

на какво се възхищават най-много от Запада.

Най-честите отговори бяха,

че те се възхищават на свободата и справедливостта.

Техният отговор на отворен въпрос

беше: "Тяхната политическа система е прозрачна,

и те следват демокрацията в истинския и смисъл. "

Друг отговор беше: "Свободата и правата

и да бъдете открити един с друг."

Голяма част от населението, 90 процента,

от Египет, Индонезия и Иран

ни каза през 2005 г.,

че ако трябва да напишат нова конституция

за теоретично нова държава,

те ще гарантират свобода на словото

като основно право,

особено в Египет.

Осемдесет и осем процента казаха, че по-голямата демокрация

ще спомогне за напредъка на мюсюлманите -

това е най-големият процент от всички страни, които сме изследвали.

Но съпротивата срещу тези демократични аспирации

беше твърде различна в ежедневния живот,

особено в Египет.

Докато те най-много се стремяха към демокрация,

те бяха населението в света, за което е най-малко вероятно

да каже, че са казали своето мнение

на обществен служител през изминалия месец -

това бяха само четири процента.

Докато икономическото развитие направи някои богати,

състоянието на много хора се влоши.

Хората се чувстваха все по-малко свободни,

те се чувстваха и все по-малко осигурени.

Те не считаха предишните режими

за щедри, дори прекалено покровителствени бащи,

те ги считаха за затворнически пазачи.

Сега, когато 30 годишното управление на Мубарак в Египет свърши,

това потенциално може да бъде

пример за региона.

Ако Египет успее

да изгради общество, основано на управлението на закони,

може да бъде модел.

Все пак, ако

основните проблеми, които предизвикаха революцията не бъдат решени,

последствията могат да бъдат катастрофални -

не само за Египет,

но за целия регион.

Някои казват, че признаците не са добри.

Ислямистите, а не младите либерали, които започнаха революцията,

спечелиха мнозинство в Парламента.

Военният съвет

се справи с гражданското общество и протестите

но икономиката на държавата продължава да страда.

Все пак, оценяването на Египет само на тази база

не взима под влияние реалната революция.

Защото египтяните са по-оптимистично настроени,

отколкото са били в продължение на много години,

много по-малко разделени са на религиозна основа,

отколкото мислим

и са подготвени да настояват за демокрация.

Независимо дали те поддържат ислямисти или либерали,

приоритетите на египтяните по отношение на това правителство са едни и същи,

а те са работа, стабилност и образование,

а не морална политика.

Но преди всичко,

за пръв път от десетилетия,

те очакваха да бъдат активни участници, а не зрители

в делата на своята държава.

Бях на среща с група новоизбрани парламентаристи

от Египет и Тунис

преди няколко седмици.

Това, което ме порази,

беше, че те не бяха само оптимистично настроени,

но и някак нервни,

защото не мога да изразя това с друга дума.

Един от тях ми каза:

"Хората се събираха в кафенетата да гледат футбол" -

или сокър, както казваме в Америка, -

"а сега те се събират, за да гледат Парламента."

(Смях)

"Те ни гледат

и не можем да не се тревожим,

че няма да можем да изпълним очакванията им."

Това, което ме удиви,

беше, че преди по-малко от 24 месеца

хората бяха нервни

за това, че са наблюдавани от правителството.

Причината, те да очакват много

е защото имат нова надежда за бъдещето.

Точно преди революцията

казахме, че египтяните никога не са били по-зле,

но не само това, те не мислеха, че бъдещето им ще се подобри.

Това, че Мубарак беше свален от власт,

не направи живота по-лесен.

В действителност, той стана по-труден.

Но очакванията на хората за бъдещето

значително нараснаха.

Тази надежда, този оптимизъм,

продължиха една година на бурен преход.

Една причина за този оптимизъм

е, че въпреки това което много хора бяха казали,

повечето египтяни мислят, че нещата наистина много са се изменили.

Докато египтяните са известни

с тяхния едноцифрен процент на гласували избиратели

на изборите преди революцията,

на последните избори бяха гласували около 70 процента от избирателите -

мъже и жени.

Докато едва една четвърт вярваха в честността на изборите през 2010 г. -

изненадана съм, че бе една четвърт -

90 процента мислеха, че последните избори са били честни.

Това има значение,

защото открихме връзка

между вярата на хората в демократичния процес

и вярата им, че подтиснатите хора

могат да изменят положението си

само с мирни средства.

(Аплодисменти)

Зная какво някои от вас си мислят.

Египетският народ

и много други арабски народи, които възстанаха и са в преход,

имат много големи очаквания за правителството.

Те са просто жертви на дългосрочна автокрация,

очаквайки държава - родител

да реши всички техни проблеми.

Но това заключение няма да вземе в предвид

драматичната промяна, която се извършва в Египет,

далеч от камерите на площада Тахрир.

Това е, защото повишените очаквания на египтяните

те слагат на първо място върху себе си.

В държава, която беше известна със своето пасивно смирение,

където, колкото и лоши да бяха нещата,

само четири процента изразяваха мнението си на обществен служител,

днес 90 процента ни казват,

че в държавата им има проблеми,

които те самите трябва да решат.

(Аплодисменти)

Три четвърти от населението

вярва, че те не само са отговорни,

но имат силата, да направят това.

Тази овластяване

имат и жените,

чиято роля в тези възстания

не може да бъде подценена.

Имаше лекари и десиденти,

художници и организатори.

Една трета от тези, които се изправиха срещу танкове и сълзотворен газ,

за да искат или да настояват за свобода и справедливост в Египет,

бяха жени.

(Аплодисменти)

Сега хората повдигнаха някои реални въпроси

за това, което идването на ислямистките партии на власт означава за жените.

Това, което открихме за ролята на религията в законите

и за ролята на религията в обществото,

беше, че няма консенсус за жените.

Открихме, че жените в една държава

приличат повече на мъжете в тази държава,

отколкото на жените в другите държави.

Това, което този факт предполага,

е как жените виждат ролята на религията в обществото,

която е оформена от културата на държавата им и контекста,

а не монополистично виждане,

че религията е просто лоша за жените.

Това, за което жените са съгласни,

е за тяхната роля

и за това, че тя трябва да бъде централна и активна.

Ето къде виждаме най-голямата полова разлика в една държава -

по въпроса за правата на жените.

Отношението на мъжете относно правата на жените

е от значение за бъдещето на този регион.

Защото открихме връзка

между поддръжката от страна на мъжете жените да работят

и колко жени действително работят

в професионални области в тази държава.

Въпросът е,

какво кара мъжете да подкрепят правата на жените?

Какво ще кажете за възгледите на мъжете за религията и за законите?

Има ли връзка между мнението на мъжете

за ролята на религията в политиката

с възгледите им за правата на жените?

Отговорът е не.

Открихме, че няма връзка,

няма каквото и да е влияние

между тези две променливи.

Това, което кара мъжете да поддържат жените да работят,

е работата за мъже,

нивото на образованието им

и високия рейтинг

на държавата им в Индекса за човешко развитие на Обединените нации.

Това означава,

че човешкото развитие,

а не секуларизацията,

е ключа за даване на сила на жените

в трансформирането на Близкия Изток.

Преходът продължава.

От Уол стрийт до Мохамед Махмуд стрийт

никога не е било по-важно

да бъдат разбрани аспирациите

на обикновените хора.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)