Ленивците! Странният живот на най-бавния бозайник в света

Ленивците съществуват на планетата ни повече от 40 милиона години. Каква е тайната на успеха им? В забавна беседа зоологът Люси Кук ни въвежда в странния живот на най-бавните бозайници на Земята и ни показва какво можем да научим от гениалните им приспособления.

Здравейте.

Тук съм, за да разкажа за
моето животинско вдъхновение -

ленивецът.

(Смях)

Описвам странния живот на
най-бавния бозайник на Земята

през последните 10 години.

Все още си спомням първия път,
когато видях ленивец.

Бях пленена от необикновената им биология.

Искам да кажа, как да
не харесаш животно родено

с фиксирана усмивка на лицето си?

(Смях)

И нуждаещо се от прегръдка.

Публиката: Ооо.

Но ленивците са силно неразбрани.

Обременени са с име, което напомня грях,

и осъдени за бавния им живот,

за който хората изглежда мислят,
че няма място сред най-силните

в надпреварата за оцеляване.

Е, тук съм, за да ви кажа, че сме
разбирали това животно грешно,

и как истината за ленивците

би ни помогнала да спасим себе си
и планетата, която наричаме наш дом.

Проследих клеветите срещу ленивците

до испанския завоевател Валдес,

който описва за първи път ленивеца
в енциклопедията си за Новия свят.

Казал е, че ленивецът бил

"най-глупавото животно, което може
да се намери на Земята...

Никога не съм виждал толкова
грозно животно или толкова безполезно."

(Смях)

Кажи ни какво наистина мислиш, Валдес.

(Смях)

Бих искала да изкоментирам
рисувателните умения на Валдес.

(Смях)

Искам да кажа, какво точно е това?

(Смях)

Никога не съм виждала илюстрация
на ленивец, която да е толкова безполезна.

(Смях)

Но от положителната страна

е дал на ленивеца доста човешко лице.

А ленивците наистина имат лица,
приличащи на човешките.

Този ленивец заснех в Коста Рика.
Мисля, че изглежда доста като Ринго Стар.

(Смях)

Но всъщност ленивците наистина
имат необичайна прилика с "Бийтълс".

(Смях)

Доста удовлетворяваща
е тази с Пол. Ето тук.

Но както "Бийтълс" ленивците
също са изключително успешни.

Произлизат от древни бозайници
и някога са били десетки видове

включително и гигантският земен ленивец,
който е имал размера на малък слон

и едно от малкото животни достатъчно
големи да изядат костилката на авокадо

и да разпръснат семената.

Така че...
(Смях)

Някои от вас вече се досетиха.

(Смях)

Това значи, че без ленивците

нямаше да ядем авокадо върху тост днес,

оставяйки хипстърите навсякъде
напълно лишени от закуска.

(Смях)

(Аплодисменти)

Днес има шест оцелели вида,
попадащи в две групи.

Имаме род Брадипус - трипръсти ленивци.

те са тези с прически като на "Бийтълс"
и усмивки като Мона Лиза.

След това идват двупръстите ленивци.

Малко приличат на кръстоска
между ууки и прасе.

Живеят в джунглите в
Централна и Южна Америка

и са изключително плодовити.

Има едно проучване направено през 1970-те

в Панамската тропическа гора,

което открило, че ленивците са
най-многобройните големи животни.

Заемали една четвърт от
биомасата на бозайниците.

Значи, това са ужасно много ленивци

и предполага, че те правят
нещо много правилно.

Така че, какво ще стане, ако вместо да
осмиваме ленивеца затова, че е различен,

се опитаме да се учим от него?

Ние хората сме обсебени от скоростта.

Да си зает е символ на чест

и удобството изпреварва качеството
в търсенето ни за бързина.

Пристрастяването ни към
бързия живот задушава нас и планетата.

Идолизираме животни като леопарда,
"Ферарито на животинското кралство",

способно да вдигне скорост
от 0 до 60 за 3 секунди.

Е, какво от това?

(Смях)

(Аплодисменти)

Какво от това?

Ленивецът, от друга страна,

може да достигне лежерните
17 фута в минута

с вятъра зад него.

(Смях)

Но да си бърз си има цена.

Леопардът е бърз,
но за сметка на силата му.

Не може да си позволи
да влезе в битка

и затова губи една на девет плячки
от по-силни хищници като хиените.

Не е учудващо, че се смеят.

(Смях)

Ленивецът, от друга страна,

е предприел по-предпазлив
подход към вечерята си.

Оцеляват улавяйки и консумирайки

неподвижни листа.

(Смях)

Но, разбирате ли, листата не искат
да бъдат изядени повече от антилопата,

затова са пълни с токсини
и са много трудни за храносмилане.

Така че за да ги консумира,

ленивецът също е
трябвало да стане атлет -

атлет по храносмилане.

(Смях)

Скритото оръжие на ленивеца е
стомахът му с четири отделения

и многото свободно време.

Имат най-бавното храносмилане
от всеки друг бозайник.

Може да отнеме месец
докато смелят едно листо,

което дава на черния им дроб
достатъчно време да обработи токсините.

Така че ленивците не са мързеливи.

Не, те са натоварени.

С храносмилане.

(Смях)

Да, много натоварени.

(Смях)

Усилено работещ, този ленивец,
много усилено.

Разбира се, листата имат
ниска калорийна стойност.

Затова ленивците са еволюирали
да изразходват минимална енергия.

Извършват около 10% от работата
на бозайник с подобни размери

и оцеляват с по 100 калории на ден

благодарение на някои
гениални приспособления.

Брадипусът, трипръстия ленивец,

има повече шийни кости
от всеки друг бозайник,

дори жирафа.

Това означава, че могат
да извъртат главите си на 270 градуса

и да гризат всичко наоколо

без да се налага да движат телата си.

(Смях)

Също означава, че са
изненадващо добри плувци.

Ленивците могат да се движат във водата

три пъти по-бързо отколкото на сушата,

плаващи чрез

задържан въздух.

(Смях)

Така че

(Смях)

ленивците са единствените бозойници,
за които знаем, че не се носят по водата.

Когато се налага да отделят газ,

той всъщност е реабсорбиран
в кръвообращението

и отделен орално
подобно на пръдня през устата.

(Смях)

Живеейки наобратно,
те спестяват още повече енергия.

Имат около половината
мускули на сухоземен бозайник.

Нямат толкова много мускули разгъвачи,

които тежат повече.

Вместо това разчитат на ретракторни
мускули, с които да се придърпват.

Имат дълги изкривени нокти и
висока резистентност към умора.

Така че буквално могат да се прикрепят
и висят като щастлив космат хамак

с часове.

Ленивците могат да правят почти
всичко в тази обърната позиция.

Така спят, ядат и дори раждат.

Гърлата и кръвоносните им съдове
са уникално приспособени

да изпомпват кръв и поглъщат
храна срещу гравитацията.

Имат специални участъци от ребрата им,

които предотвратяват огромния им
стомах да премаже белите им дробове.

А козината им расте
в противоположната посока,

за да могат да съхнат след
поройните тропически дъждове.

Единственият проблем е,
ако обърнете ленивец в другата посока,

гравитацията отнема достойнството му.

Публиката: Ооо.

Не могат да стоят изправени.

Започват да влачат телата си
като планинарство на равна повърхност.

Мисля, че затова ранните
изследователи като Валдес

са имали толкова
ниско мнение за тях -

защото са наблюдавали ленивците
в грешната посока и извън контекст.

Прекарала съм много щастливи часове,
хипнотизирана от движещи се ленивци.

Липсата на мускули не е
попречила на силата или ловкостта им.

Природните дзен-мастъри се
движат като забавено "Лебедово езеро"...

(Смях)

с контрола на тай-чи специалист.

Този е заспал по средата на
движението си, което не е рядко срещано.

(Смях)

Но най-вероятно се чудите:

Как една висяща торба с храносмилащи се
листа избягва да бъда изядена?

Добър въпрос.

Е, това е един от главните
хищници, ядящи ленивци.

Това е орелът харпия.

Може де лети с 50 км/ч,

има нокти с размер като гризли мечка,

остро зрение,

а този пръстен от пера фокусира звука,

така че да чуе дори
най-малкото шумолене на листа.

Ленивецът, от друга страна,
има слаб слух, лошо зрение

и бягството от опасност
очевидно не е опция.

Не. Те оцеляват като
носят невидимо покривало

достойно за Хари Потър.

Козината им има жлебове,
които привличат влага,

и действат като градини за водорасли,

които пък привличат различни безгръбначни.

Тоест те самите са цяла
подвижна екосистема.

Стават едно цяло с дърветата.

Смятаме, че движенията
им са толкова бавни,

че се изплъзват от радарите
на жестоките харпии,

които летят над дърветата,
оглеждайки се за движение.

Ленивците са стелт-нинджи.

Рядко напускат безопасността на дърветата

освен за да дефекират,

което правят около веднъж
на седмица в основата на дърветата.

Това рисковано и енергетично
поведение отдавна е мистерия

и има много теории защо го правят.

Аз считам, че оставят тайни миризливи
съобщения за потенциални партньори.

Защото ленивците са
обикновено тихи и усамотени същества

освен когато женските са разгонени.

Тя се изкачва на върха
на някое дърво и крещи за секс.

Много силно.

(Смях)

Не ми ли вярвате?

(Звук на крещящ ленивец)

Много силно.

Тази и само тази нота привлича мъжките.

Наподобява звукът на птицата мухоловка.

Женската остава скрита

дори докато тиролски
крещи за секс с все сила.

Тайните повиквания се носят с километри

докато мъжките бавно
търсят най-краткия път до нея.

(Смях)

Мисля, че миризмата й ще помогне
на Ромео да се изкачи по правилното дърво,

така че да не губи ценна енергия.

Сексът, между другото, е единственото
нещо, което ленивците правят бързо.

Виждала съм ги
да го правят в дивата природа -

приключват за секунди.

Но пък защо да хабят
ценна енергия за това,

особено след дългото пътуване?

(Смях)

За разлика от други бозайници,

ленивците не хабят време да
поддържат постоянна телесна температура.

Слънчевата енергия е безплатна

и затова се греят на Слънцето като гущери,

а и носят необикновено дебело палто,
което да задържа топлината.

Ленивците имат
изумително бавен метаболизъм.

Смятаме, че това може
да е една от причините,

поради която понякога
се възстановяват от наранявания,

които биха убили повечето животни.

Този ленивец се е възстановил
от двойна ампутация.

Познавам ленивци,
които са успели да оцелеят

дори след eлектричен шок.

Смятаме, че бавният им метаболизъм
е ключът към оцеляването им като вид.

Изследователи от Университета в Канзас,
изучавали мекотелите,

открили, че засиленият метаболизъм
предсказвал кой вид мекотело

бил изчезнал.

Ленивците са на планетата ни,
под една или друга форма,

повече от 40 милиона години.

Тайната на успеха
е в ленивата им природа.

Те са образи на енергоспестяването.

Създадох "Обществото за
признателност към ленивеца",

за да разпространявам и защитавам
бавния им, стабилен и устойчив живот.

Доста бърз персонаж съм.

Сигурна съм,
че вече сте разбрали.

Ленивците ме научаха
на много за забавянето.

Мисля, че планетата би спечелила,

ако всички вземем по едно
бавносмилащо се листо като тях.

Какво ще кажете всички да
прегърнем вътрешните си ленивци

като забавим темпото,

като станем по-разумни,

намалим отделяните отпадъци,

като станем енергетично икономични,

рециклираме изобретателно

и се свържем отново с природата.

В противен случай се страхувам, че

ние, хората, ще се превърнем в

"най-глупавите животни,
които могат да се намерят на Земята".

Много благодаря.

Нека ленивецът бъде с вас!

(Аплодисменти)