-
Каква е вината на Фатмагюл?
-
"Кухнята на розата",с какво да ви помогна?
-
Фатмагюл.
-
Мустафа?
-
Моля те не затваряй.
-
Беше наистина трудно да се свържа с теб.
-
Къде си?От къде звъниш?
-
Звъня ти от затвора.
-
Навън ли е?
-
Ще се омъжиш ли за него?
-
Вярно ли е това което чух?
-
Защо продължаваш да ми званиш?Остави ме намира!
-
Дай ми телефона.
-
Виж Фатмагюл.Умолявам те не прави това.
-
Обичам те толкова много любима,моля те не го прави.
-
Не ми се обаждай повече...
-
Аз дори не прочетох писмата ти...Скъсах ги и ги изхвърлих.
-
Моля те не затваряй,умолявам те...
-
Той не те обича
-
Не би могъл да те обича така,както аз.
-
Той е с теб само за да изчисти името си,Фатмагюл.
-
Избий си го от главата Мустафа,всичко свърши!
-
Затвори телефона!
-
Моля те не се омъжлай за него...
-
Ти си моя...Чакай ме.
-
Ти продължаваш да вършиш престъпления.
-
Не можеш да се омъжиш за него.
-
Виж!Не ми се обаждай повече.Не ми пиши повече писма!
-
Чу ли ме?Разбра ли?Не ми звани!
-
Спокойно.
-
Ела да седнеш тук.
-
Ела дъще.
-
Не се ядосвай.
-
Ето изпий това.
-
Това е!Достатъчно е достатчно...
-
Този човек трябва да бъде спрян.Какво е това?
-
На Керим ли звъниш?-Звъня на Кадир.
-
Керим!
-
Батко Кадир е тук.
-
Спокойно бате.Бавно!
-
Голям екран е по-добре.
-
Не би трябвало да се притеснявате.
-
Телевизорът от батко Кадир ли е?
-
Телевизорът,дивидито...и всички електрически уреди са подарък от батко Кадир.
-
Донесох ви също и филми.
-
Можеш ли да вземеш това?-Не трябваше,бате.
-
Вземи го!Телефона ми звани.
-
Мерием звъни...Сихурно да пита дали стоките са доставени.Бог знае колко пъти се обади днес.
-
-
Пристигнаха мила,Всичките неща пристигнаха.
-
Мустафа се обади!-Какво?
-
Кога се обади?От къде?
-
Обади се от затвора.
-
Фатмагюл вдигна телефона...
-
Разбира се тя му каза че е полудял и да не и звани повече и затвори.
-
Бог знае какво и каза тоя,трепери като лист.
-
О Боже.
-
Какво става?-Само минутка,Керим.
-
Керим там ли е?
-
Да,взех нещата и дойдох при него.
-
Какво става батко?Кой се обажда?
-
Изчакай Мерием.
-
Дай ми телефона.-Изчакай Мерием,Керим иска да говори с теб.
-
Мустафа ли е звънял како?
-
Керим успокой се.
-
Той беше,но Фатмагюл дори не го изслуша.Затвори веднага.
-
Дали е излязъл?
-
Не.Той все още е в затвора.
-
Како,дай да говоря с Фатмагюл.
-
Ало.
-
Какво ти каза това животно Фатмагюл!Какво ти каза?
-
Аз дори не го изслушах.Казах му да не ми звъни повече и затворих.
-
Какво каза той Фатмагюл?
-
Каза ми да не се омъжвам за теб.
-
Бог да го накаже!Какво друго ти каза?
-
Моля те Керим.Скоро ще дойда при теб и ще говорим.
-
За какво говориш Фатмагюл!-Не прави това.
-
Керим...
-
Тя трепери като лист за Бога моля те не прави така...
-
Не ме карай да съжалявам че ти казах
-
След малко ще дойдем така или иначе.
-
Добре.Добре.
-
Знаех си аз че този ще направи нещо такова за да ни разстрои.
-
Моля те не плачи Фатмагюл.
-
Не плачи миличка.Моля те.
-
Бог да те накаже Мустафа!
-
Той дори от затвора успя да го направи.
-
Добре ,ще говоря с директора на затвора и ще подам оплакване.Не се притеснявай.
-
Виж го ти него!Не се отказва.Моля те затвори му устата ама че негодник.
-
Играе си с търпението ми.Моля те спри го батко.
-
Керим ела да видиш.Свързах го.Чудесна картина.
-
Не му позволявай да ти сломи духа.Това е, което той иска.
-
Казал е на Фатмагюл да не се омъжва за мен.
-
Добре.Аз ще се оправя с него.Ела вътре.
-
Какво стана?Лоши новини ли получи?
-
Изглеждаш разочарован.
-
Очевидно е,с който и да си говорил по телефона те е накарал да се почувстваш така.
-
Знаеш ли какво казват,"Почитайте го,дори и да го намерите на улицата".
-
Прави каквото искаш.
-
За теб би трябвало да е много важно щом си платил толкова пари за телефонно обаждане.
-
Виж братко,ти имаш доста пари...
-
...ако някой те притеснява отвън.Ние може да се погрижим за него.
-
Ние имаме доста приятели отвън да знаеш.
-
И няма врата която да не може да се отвори за пари.
-
Ако някой от отвън те ядосва ние можем да се справим с него.
-
Ние можем да постигнем всичко от тук.Не се притеснявай...
-
Просто плащаш,каквото си струва.
-
Само ни кажи какво искаш.
-
Бог да ни даде повече.
-
Има един човек.
-
Керим Ългаз.
-
Искам го мъртъв.
-
Преди 5-ти май.
-
Искам го мъртъв.
-
Юмер направи официално оплакване.В затвора ще започне разследване сега...
-
Той ще диша във врата на този глупак от сега нататък.
-
Ще му направи живота още по-труден от колкото той самия може да си го направи.
-
Да върви в ада!
-
Батко Юмер също ще говори с него.Нали?
-
Да.
-
Ако само ми позволят да говоря с него лице в лице...
-
...тогава ще му покажа какво е да нарушиш нечие спокойствие...
-
...ще му счупя главата.
-
Не прави така синко.Не виждаш ли?Фатмагюл се разстрои.
-
Не превръщай това в голям проблем преди сватбата.
-
Почти свършихме.
-
Защо плачеш?
-
Фатмагюл,съжалявам.Нека забравим за него става ли?
-
Обвиняваш ме както обикновено.
-
Че аз съм го помолила да ми се обади.
-
Не.Не те обвинавам.
-
Всеки път когато някой заговори за Мустафа всичко се свързва с мен.
-
Не му изричай името.-Ето виждаш ли?
-
Не мога да направя нищо Фатмагюл.
-
Не мога да приема факта че той все още те наранява дори и от затвора.
-
Мислиш ли че ми е лесно заради всичко това?
-
Всяко негово обаждане или писмо толкова ме изнерви.
-
Добре.
-
Не се ядосвай.
-
Не плачи.
-
Добре,приключихме с него.Батко Юмер ще се справи така или иначе.
-
Няма да позволя на никой да съсипе щастието ни.Обещавам.
-
Ще отидем ли да посрещнем баща ти от летището?
-
Най-добре да тръгваме.
-
Почакай да се измия и ще тръгнем.
-
Нека се пооправя.-Добре.
-
Да побързаме за да не хванем трафика.
-
Те идват чак от Австралия,не искам да закъснеем.
-
Много е красива.
-
Много ти благодаря.
-
Наистина ли ти харесва?-Много.
-
Много ви благодаря.-За нищо.
-
Облечи я Керим.Хайде да те видим.
-
Много ви благодаря .Много мило от ваша страна.
-
Ще я носи в щастливите дни които ви очакват.
-
Развалихте ни.
-
О,толкова е хубаво.Но не беше нужно.
-
Носете си ги със здраве.
-
Завърти се Керим!
-
Изглеждаш много красив.
-
Моят брат винаги е красив.
-
А ти си една добра лъжкиня.
-
Помириши Мукадес!Виж дали ще ти хареса.
-
Хубаво.Харесва ми.
-
Дали аромата достига до там?-Усети се дори до тук.
-
Хайде ела отвори го.Отвори също така и твоя подарък.
-
Добре.
-
Благодаря ти госпожо Джени.-Наслаждавай му се.
-
Вашият турски е по-добър от колкото очаквах.
-
Не е ли така Кадир?
-
Да,така е.
-
Хайде Мукадес.Помириши ме.Хайде!
-
Рахми,спри да се държиш като невъзпитан човек за Бога.
-
Мурат,тихо сине!Не можем да си чуем приказката.
-
Той просто си играе.
-
Имам главоболие нали знаете.
-
Върви си в стаята.Играй си там без да будиш сестра си.
-
Облечи я за да видим как ти стои.-Ще я видиш по-късно.
-
Наистина ли ти харесват?
-
Избрах ги всичките заедно с мама.Помислихме че би могла да ги носиш на медения си месец.
-
Ние няма да ходим на меден месец.
-
Защо?-Имам изпити затова.
-
Така или иначе къщата им ще е готова до медения месец.
-
Вероятно ще отидат на меден месец след като Фатмагюл приключи с изпитите.
-
Тогава можете да ни дойдете на гости в Австралия.Нали,Фахретин?
-
Разбира се,скъпа.-Това би било чудесно!
-
Ще ви запазим повече места.
-
Може би в края на юни.Може ли батко?
-
Почакай засега.Ще правим нов бизнес.Работилницата е на първо място.
-
Купихте ли я?
-
Все още не,чакаме болния собственик да даде пълномощно на децата си.
-
Днес отново говорих с него.Ще го уредим преди сватбата.
-
Чудесно!
-
Браво,късметлии са.С една лъжица изсърбаха всичко.
-
Не разбрах.
-
Безсмислено е така или иначе.
-
Студено ли е в Австралия през юни,юли и август?
-
Не е възможно!-Напротив.
-
Когато тук е лято там е зима.И обратното.
-
О,туко що научихме нещо ново.
-
Да,но определено времето там е много приятно.
-
Изморена си.След малко тръгваме.
-
Няма начин,все още е много рано.
-
Добре съм.Все още имам чай за пиене.
-
Добре.
-
Чаят трябва да се запари.Ще погледна.
-
Хотелът ви е наблизо нали?До морето...
-
На кратко разстояние.
-
Бих искала да останете тук,но не мога да убедя господин Фахретин.
-
Не се притеснявай како Мерием аз ще остана...
-
Искам да бъда до вас докато приготвим всичко за сватбата.
-
Добро момиче!
-
Отивам да помогна на Фатмагюл.-Върви.
-
Булката е в пълна хармония.Браво!
-
Да се надяваме че Господ ще ги пази този път.
-
Амин.
-
А,госпожо Джени...хареса ли ви Истанбул?
-
Много ми хареса.
-
Вие все още нищо не сте видели...
-
Почакайте когато обиколите направо ще се влюбите.
-
Хайде Мукадес...Сякаш сме виждали всичко вече.
-
Почисти Рахми а аз ще вдигна вестниците.
-
Обзалагам се че броиш дните сега.
-
Да ако бях на твое място.-Да,предполагам.
-
Притеснена ли си?Остава една седмица.-Много.
-
Знаеш ли,искам да разгледам новият ви дом.
-
По някое време утре ще отидем и ще го видиш.
-
Ще стане красив и топъл дом.-Колко хубаво.
-
Искам да те питам нещо.
-
Ще бъдете само двамата нали?Никой друг.
-
Ако имаш предвид нас под "никой друг"...Не се притеснявай ние няма да сме с тях.
-
Ще ги оставим един друг да си живеят щастливо след това.
-
Какво има сега како?
-
Не знам какво си говориш с другите но и не ме е грижа...
-
Всички задават един и същ въпрос.Не го приемам.
-
Мисля че ме разбрахте.Тя не ми каза нищо за това.
-
Не знам наистина.Мисля че ме разбрахте.
-
-
Казах че си имаме дом в който вие сте добре дошли и можете да оставате при нас.
-
Благодаря ти наистина.Бог да те благослови.
-
Ти си единствената която не харесва къщата.
-
Засрами се.Не говори зад гърба ми!
-
Ти наистина си неразбрана...
-
Казах го защото знаете...Те никога не са имали възможността да бъдат сами.
-
Затова попитах.-Ние също с моя мъж не сме били сами в продължение на много години.
-
За съжаление аз също трябваше да живея с други хора.
-
Никога не съм имала свой собствен дом.
-
Надявам се че един ден ще имаш.
-
Ясно,живяхме досега живота си само с надежди и мечти.
-
Ще видим ,ако ни е писано.
-
Съжалявам.-Не.Нищо не можеш да направиш...
-
Ако не беше чула това,щеше да ни нападне за нещо друго.
-
И това го чух също толкова добре.
-
Каква жена!
-
Сигурна съм че и това е чула.
-
Без срам се присмиваше зад гърба ми заедно с Денис.
-
Разбира се сватбата наближава и тя лети в облаците.
-
Всичко показа.Трябва да го видиш.
-
Мойта снежно бяла дъщеричка.
-
Лека нощ скъпа моя.
-
Тя се промени още повече сега когато майката и сестрата на Керим дойдоха.
-
Те я карат да се мисли за много важна...
-
Неблагодарно момиче...Виждаш ли как ни обърна гръб.
-
Клюкарства зад гърба ми с момичето и си мисли че не знам.
-
Няма срам.
-
Сякаш те са били толкова дълго време с нея не аз.
-
Толкова съм наранена Рахми.Болката ми е заседнала точно тук.
-
Не разбираш ли?Защо не казваш нищо?
-
Какво бих могъл да кажа по това време на нощта Мукадес?Какво?
-
Стой си спокойно.Не казвай нищо.Не прави нищо като по-голям брат.
-
Не викай Мукадес,ще събудиш децата.
-
Просто те е страх че ще чуе.
-
Разбира се не успя да я накараш да те уважава като по-голям брат.
-
Тя иска да конролира всички и те да правят това което иска.
-
Но стига толкова!Аз съм до тук Рахми.
-
Казвам ти няма да се примирявам повече с това.
-
Моля те Мукадес,не създавай проблеми преди сватбата.
-
Не се притеснявай Рахми,няма да кажа нищо.
-
Както обикновено ще го преглътна.
-
Примирих се с нейната неблагодарност и ще продължа да го правя,не се притеснявай.
-
Какво ти прави сестра ми?Тя нищо не прави.
-
Остави ме на мира Рахми.Все още не разбираш и винаги я защитаваш.
-
Когато видя богаташкото семейство забрави за нас.
-
Не виждаш ли?Не разбираш ли?
-
Смело момиче.
-
Оставям ти кърпите тук,ако възглавницата не ти е удобна в гардероба има друга.
-
Да ти я дам сега ако искаш.
-
Не.Не ме разглезвай.
-
Можеш ли да бъдеш по-разглезена от това?
-
Не говори така.Ще го вземе на сериозно.
-
Да,така си е.
-
Тя познава брат си много добре.Ела тук!
-
Толкова ми липсваше.
-
Ти също ми липсваше.
-
Деца ще си лягаме.
-
Погледни ги Кадир!Колко са сладки!
-
Лека нощ.
-
Добре.Оставям ви да си поговорите насаме като брат и сестра.
-
Аз също ще си лягам.Толкова съм изморена от пътуването.
-
Погледни я!Изрита ме.
-
Но батенце,имам нужда от енергия за утрешния ден...
-
Фатмагюл ще ми намери работа в "Кухнята на розата"и също така и в новата ви къща.
-
Ако искаш да преодолееш вълнението от сватбата трябва да поработиш малко.
-
Да!Ще бъде чудесно.
-
Хайде.Ще си лягам и ти трябва да направиш същото,бате.
-
-
Ще си поговорим повече утре.
-
Лека нощ.
-
Фатмагюл!
-
Нямахме възможност да останем насаме днес.-Да.
-
Липсваш ми.-И ти на мен.
-
Бог да ги благослови Рахми.Бог да ви благослови.
-
Гърлото ми е пресъхнало.
-
Разбира се да.
-
Лека нощ бате.-Лека нощ.Отивам да си лягам.
-
Хайде Мукадес не стой така.
-
Просто ги изпращам Рахми.
-
Лека нощ.
-
Така се изплаших.
-
Не можах да ти кажа лека нощ както трябва.
-
Когато видях батко изпаднах в паника,така се засрамих.
-
Да!Още малко Фатмагюл.
-
След шест дена ще си бъдем в нашия дом.
-
Ще заспивам и ще се събуждам до теб.
-
Чувствам се така сякаш времето минава много бавно.-Да.
-
Ще бъдеш моята булка.
-
Ще видим влюбените...
-
...като че ли сте единствени.
-
Толкова много те обичам.-Аз също те обичам много.
-
Лека нощ.
-
Една вода,торта и порция бюрек.
-
Нещо друго?-Не благодаря.
-
Здравейте.-Здравей.
-
Добре дошли.-Благодарим.
-
Как си?-Добре благодаря.А ти?
-
Аз също.
-
Толкова ми липсваше този град.
-
Вие също му липсвахте.
-
Това в ръката ти поръчката ли е?-Да...да.
-
Празна ли е фурната?
-
Тортата е във фурната.Само за малко.-Добре.Аз ще се погрижа.
-
Това е за теб.
-
За мен?
-
Не беше нужно.
-
Много ти благодаря.
-
Моля те.Със здраве да си го ползваш.
-
От къде се появи?
-
Подаръкът на батко Керим за Св.Валентин.
-
Колко мило!Как се казваш красавецо?
-
Лодос.
-
Лодос,здравей сладурче.
-
Вижте колко е сладък.
-
Много ти благодаря,това е страхотен подарък.
-
Наистина ли ти хареса?
-
Много ми хареса.
-
Носи си го със здраве.
-
Къде да оставя това?
-
В спалнята.
-
Сложихме хартия върху която може да оставим всичко това...
-
Фатмагюл ще организира всичко по-късно.
-
Добре не се притеснявай.Няма нищо.
-
Не ги гледай,не се притеснявай,продължавай.
-
О, Емре вече е тук.-Добро утро,бате.
-
Взех ръждясалата част на резервоара за вода с мен...
-
Ходих на базара в Кадъкьой с татко и взех тези части които съответстват.
-
Слава на Бога че те има.
-
Това ли е свързващата част?-Да.
-
Нашите са по-стар модел,но се надявам да паснат.
-
Човекът каза,че ако това не пасва можем да го върнем.
-
Много ти благодаря Емре,правиш толкова много за нас.
-
Не говори така,бате.
-
Ще дойде ли семейството ти в Истанбул?-Да,вече са тук.
-
У вас ли?
-
Баща ми е на разходка в Истанбул със съпругата си.
-
Дениз е с Фатмагюл в "Кухнята на розата".
-
Значи ще я видя.
-
Ще дойдат тук следобед.Ще я видиш.
-
Между другото получих писмо от казармата...
-
Ще се видя със здравната служба в края на този месец.
-
Ако всичко е наред скоро ще се върна в баталиона.
-
Хубаво.
-
Стискам палци.-Благодаря бате.
-
Ще ги внеса вътре.
-
Не е ли трудно да държите Лодос тук?
-
Не.Той е много умен и винаги ни слуша.
-
Наистина ли си послушно красивото ми момче?
-
Ще се премести с нас в новия ни дом.Ще идва и тук отново разбира се.
-
Децата,които живеят на тази улица ще се затъжат за него...
-
Обичат го.
-
Как може да не го обичаш?Погледни го колко е сладък!
-
Също така ти направих и CD.
-
Това е последното и вече е готово.
-
Променях го няколко пъти затова стана малко по-бавно.
-
Помислих си че като дойдеш бих могъл да ти го дам.-Благодаря.
-
Надявам се да ти харесат.Повечето са турски песни.
-
Супер!
-
Има ли песни на Сезен Аксу?-Разбира се има!
-
Едни от най-хубавите.Включих и моите любими песни.
-
Но не мисли че съм ги свалил нелегално.
-
Това би ме направило дори още по-щастлива.Благодаря ти.
-
Ще ида да видя клиентите.
-
Нашето момче е влюбено до уши.
-
Надявам се че няма да се разочарова.
-
Защо не,како?
-
Има ли нещо по-хубаво от това да си влюбен?
-
Няма.
-
Божичко...Винаги да е така.
-
Какво става дами?На какво се смеете?Кажете ми за да се посмея и аз.
-
Нищо.Просто имахме момент с кака.
-
Надявам се всичките ви моменти да са като този,на пълно щастие.-Дано.
-
Трябва да побързаме и да свършим всичко тук за да можем по-скоро да се приберем вкъщи.
-
Добре.С какво мога да помогна?
-
Можеш да сервираш на клиентите,така ще помогнеш и на Мехмет.
-
С удоволствие!
-
Първо си измий ръцете.-Добре.
-
Нищо не знам за тези твърдения.
-
Каква работа бих могла да имам с бегълци?
-
Това са глупости.
-
Госпожа Айче е била надалеч...
-
...поради лични причини,господин прокурор.Госпожа Айче е била далече.
-
...поради лични причини господин прокурор.
-
Кажете на прокурора истината.
-
Аз...се разделих с приятеля си...
-
Бях съкрушена и исках да изчезна за няколко дни.
-
Не исках никой да знае...
-
...защото знаех че той ще ме потърси и ще поиска да се сдобрим.
-
Не исках да се свърже с мен и да ме намери.
-
Затова скочих на лодката и тръгнах...
-
Просто исках да избягам от него.
-
От къде можех да знам че името ми ще бъде свързано с подобно нещо?
-
Изпаднах в шок когато чух.Нищо не знам и нямам нищо общо с това.
-
Ердоан Яшаран избяга в Малта където може би се е качил на лодката със Селим Яшаран.
-
Не познавам нито един от тях.Никога през живота си не съм виждала Ердоан Яшаран...
-
Срещнах се с другия на лодката така или иначе.
-
Дали това е случайност че и двамата са били на лодката по едно и също време и...
-
...и по-късно са напуснали лодката заедно.
-
Повярвайте ми.Не ги познавам.
-
Освен това научих кои са те след като се върнах тук.
-
Тя научи от мен,когато беше в затвора,господине.
-
Не можех да повярвам че името ми се свързва с тези хора.
-
Пази Боже...да не ги срещам повече...
-
Да не говорим да помагам на подобни хора.Те са чудовища.
-
Не намирам това което ми казвате за убедително.
-
Моля ви повярвайте ми,нямам нищо общо с тези хора...
-
Избягах и се върнах по собствено желание.
-
Ние сме в състояние да докажем че е избягала сама господин прокурор.
-
В допълнение бившият и приятел ще свидетелства за да докаже твърденията и.
-
Ако е необходимо ще помоля за неговото изявление,но...
-
...това не е нещо което ще повлияе на решението ми сега.
-
Ще ви изпратя в съда.
-
Разследването ще продължи.Ще чакате отвън тъй като процедурите са извършени.
-
Но господин прокурор,ние...-Моля.
-
Гърция
-
Здравейте,това е Уинд-Тех.С какво да ви помогна?
-
Ало?
-
Извинете.Мисля че съм набрал грешен номер,това не е ли фирмата на Яшаран?
-
Не за дълго господине.Сега стана Уинд-Тех.
-
Холдинга смени партньорството.
-
Там ли е Решат Яшаран?-Не.Няма го.
-
Ало.
-
Той е напуснал така ли.-Той вече не идва тук господине.
-
Добре.Благодаря.-За нищо.
-
И още нещо!Можете ли да ме свържете с госпожа Муг?
-
Госпожа Муг вече не работи тук.
-
Има ли още някой който също вече не работи там?
-
Ердоан!
-
Не си играй около масата синко.Иди и си играй ето там.
-
Селим,ела от тази страна!
-
Ердоан!-Не карай майка си да вика.
-
Ердоан!
-
Ела скъпи,хайде измийте си ръцете деца.
-
Но мамо,играем си.
-
Татко.
-
Моля.
-
Позволете ми да го видя за пет минути,моля ви.Умолявам ви...
-
Идвам тук с дни вие не ми позволявате да го видя.
-
Нищо не мога да направя госпожо,има си правила.
-
Мюнир?-Съжалявам.
-
Позволи ми до говоря с тях.-Недей.
-
Мюнир моля те.Нека вляза вътре.
-
Дори и само за пет минути.Моля те нека видя сина си.
-
Хилмие,не го прави.Не можеш да говориш с него преди процеса.
-
Прокурорът не дава разрешение за свиждане.Не можеш да го видиш до делото.
-
Ще говоря с него.
-
Недей.Ела тук и седни.
-
Правилно решение...
-
Каза ми да ти кажа да не плачеш пред вратата.
-
Решението му е крайно.
-
Хайде да вървим.
-
Не плачи.
-
Благодаря господине
-
Приятен ден.
-
По дяволите!
-
Хайде Хилмие не прави така.Ще се поболееш.
-
Стига.
-
Здравей Решат.
-
Мюнир какво е това плащане от сметката ми,а?От къде се взе това?
-
Какво плащане по сметка?
-
Това което пристигна вкъщи сега.
-
Каква е тази глупост?
-
Пише че,"ако не се издължа в рамките на 7 дни,ще започне конфискация".
-
Как да платя такава сума за 7 дни.
-
Добре,спокойно.
-
Какво "спокойно"?Как се предполага че мога да съм спокоен?
-
Защо не направи нищо?Защо не поиска отсрочка?
-
Веднага ще дойдеш и ще ми обясниш всичко.
-
Почакай малко.
-
Не мислех че това ще ми дойде до главата.
-
Не знаеше ли за това?
-
Пише че ще започне конфискация!
-
Какво ще правим сега?Какво ще стане?
-
Добре ,само се успокой малко.
-
Не приемай писмото и не разписвай нищо!
-
Вече го взех.Разписах се!
-
Защо се подписа?Защо не се обади и не попита?
-
Просто млъкни!Не ми се прави на умен...
-
Кажи ми какво ще правим сега.
-
Няма какво да се направи.
-
От къде да намеря толкова пари...
-
Ще дойдат и ще ми вземат всичко.
-
Добре,идвам.Ще говорим.
-
Хайде побързай!Идвай тук по-бързо!
-
Добре,идвам.
-
За Бога!
-
Какво ме гледаш?
-
Аз съм,госпожо Мукадес.
-
Добре дошъл!Добре заварил.
-
Мислех че сте зает.
-
Да бях зает.
-
Оставих нещо в стаята на Фатмагюл...Дантелени бонбони
-
И трикотажни също.
-
Знаете аз също искам да съм част от това.
-
Имате ли нужда от нещо?-Ще си направя кафе.
-
Не не!Аз ще ви направя вие седнете.
-
Искам да те помоля нещо госпожо Мукадес.
-
Да.
-
Какво знаеш за писмата?
-
Какви писма?
-
Писмата които излязоха из под леглото на Фатмагюл.
-
Боже,боже...
-
Аз разбрах от госпожа Мерием както знаете.
-
Да,тя ми каза.
-
Не казвайте нищо на Фатмагюл за да не се разстрои бедничката,когато най-сетне се успокои.
-
Купчина писма написани от Мустафа под леглото на Фатмагюл.Не е за вярване.
-
Но е вярно.
-
Кака Мерием каза да забравим за това и да не го споменаваме отново.
-
Така е,и не бива да казваш на никого за това.
-
Освен това щом ги е скрила трябва да си останат скрити.Нищо не можем да направим.
-
Нека се държим така все едно нищо не знаем.
-
Не мога да повярвам че е скрила тези писма...
-
Не мисля че тя би направила такова нещо.
-
Също така този който е направил това е извършил голямо престъпление.
-
Наистина е престъпление,който си вре носа в това...
-
Какво се опитваш да кажеш?
-
Какво имаш предвид?Не разбрах?
-
Това което се опитвам да кажа е ,че клеветата е престъпление.
-
Аз клеветница ли съм?Какво е всичко това?
-
Защо се ядосваш госпожо Мукадес?Казал ли съм нещо такова?
-
Казахте че е престъпление и че някой друг а не Фатмагюл ги е оставил там...
-
Какво се опитвате да кажете?Вие сте този който клевети сега.
-
Казал ли съм подобно нещо?
-
Вижте господин Кадир!...
-
Нищо не знам за тези писма.
-
Не търсете под вола теле.
-
Просто си признайте,не ни искате тук след като Керим и Фатмагюл се преместят в новия си дом.
-
От къде ти хрумна това госпожо Мукадес?-Знам че това искате!
-
Омръзна ми да живея тук като бежанка...
-
Не се притеснявайте!По един или друг начин ние ще си намерим дом.
-
Изморих се от обвинения за всичко.Стига вече!
-
Ще си намерим къде да живеем и ще си тръгнем,не се притеснявайте!
-
Вие също не е нужно да ме обвинявате постоянно за всичко!
-
За Бога.Какво е това?
-
Харесва ли ти?
-
Много.Чудесно е!
-
Изчакай да видиш вътре.
-
Погледни градината!Кара те да се чувстваш още по-жива.
-
Харесва ми цвета на къщата.
-
Искахме да изглежда като къщите в Ълдър.
-
Изглежда прекрасно.
-
Направили са всичко със собствените си ръце.
-
Невероятно.
-
Изглежда прекрасно,бате.Страхотна е!
-
Добре дошли.
-
Подредих и мебелите.
-
Всичко ли пристигна?
-
Да.-Какво е това в ръцете ти?
-
Взехме нещо за хола.
-
Когато го видяхме нямаше как да го подминем.
-
Елате да ви покажа вътре.
-
Не може.
-
Не и без малък подарък за работника.
-
Сега вече може.
-
Невероятно!Изглежда прекрасно.
-
Очакват ни прекрасни дни за напред.
-
Надявам се да е така.
-
Чаках ви,и дори не съм махал опаковките.
-
Толкова са хубави.-Прекрасни са.
-
Наистина е хубаво.Надявам се че ще изживеете хубави дни тук.
-
Благодаря како.-Ще изживеем разбира се.
-
Дано.
-
Подредих по този начин.Но можете да ги промените по-късно.
-
Така изглежда добре.-На мен също ми харесва много.
-
Елате да ви покажа.
-
Това е кухнята ни.Беше в ужасно състояние.Керим направи всичко от нулата.
-
Моят сръчен батко.Супер е!
-
Ела.
-
Това е спалнята.
-
Красива е.Невероятно!
-
Е,това е!-Прекрасно е!
-
Надявам се че ще си щастлива тук.
-
Амин.
-
Здравей Дениз.Добре дошла.
-
Здравей?-Здравей снахо.
-
Здравей Емре,предполагам че ремонта привършва?
-
Да,само да оправя и резервоара за вода.Почти е готов.
-
Спорна работа.-Мерси.
-
Между другото аз съм Емре.
-
Извинявай,ръцете ми са изцапани.
-
Ще бъдем тук за малко.По-късно ще си подадем ръце.
-
Фатмагюл,Дениз...
-
Хайде!Време е за работа!-Идваме како.
-
Спорна работа.
-
Кое е това момче?-Наш приятел,живее наблизо.
-
Много е красив и има хубава усмивка.
-
Дали има годеница?
-
Не знам,не е казвал.
-
Има.
-
Ако не искаш да идваш с нас можеш да останеш тук.
-
Няма начин да пропусна сватбеното пазаруване.
-
Керим хайде.
-
Идвам.
-
Чао Емре.
-
До после Емре.-Разбира се!
-
Толкова е сладък.
-
Какво има?
-
Нищо.
-
-
Не поглеждай.
-
За толкова кратко време свършихме всичко.
-
Днес напазарувахме и за сватбата.
-
Спокойно мога да кажа че обиколихме цялата околност от магазини.
-
Навсякъде беше толкова натоварено че не забелязахме как отлетя времето.
-
За малко да забравим срещата си с вас.
-
Значи сте купили всичко което ви е нужно?
-
Само още няколко неща липсват.Трудно е да се купи всичко на един път.
-
Значи почти всичко е готово.-Да.
-
Както виждам Керим трябва да е доста изморен,доста е тих днес.
-
Не,не съм се чувствал така дори и когато работех вкъщи.
-
Не преувеличавай!
-
С него се разходихме за малко днес и се поизмори.
-
Не,не съм мълчалив заради това.
-
Чувствате се добре днес.
-
Напълно подкрепям решението ви за едно ново начало.
-
И виждам че сте по-близки от всякога.
-
Да.
-
Всъщност,промяната на снимките в брачните ви свидетелства е нещо символично но...
-
...е чудесна крачка за новото начало.
-
Би било много добре и за двама ви.
-
Но това което искам да разбера е...
-
как се чувствате докато правите всичко това.
-
За какво мислите и какво чувствате?
-
Бих искала за това да поговорим днес.
-
Ти започни.
-
Не,ти започни.
-
Всъщност всичко върви добре...
-
Всичко е по-добре дори от колкото съм си представяла.
-
Но малко ме е страх.
-
Мисля и че Керим изпитва същото като мен.
-
Защо?
-
Когато казах че ме е страх,нямах предвид от сватбата.
-
Разбира се ние заслужаваме всичко това.
-
Но ме е страх това прекрасно чувство да не бъде разрушено.
-
Страх ме е да не загубя всичко което имам.
-
Мисля че ме е страх това щастие да не бъде разрушено.
-
Защо мислиш така?
-
Знам ли?
-
И ти ли мислиш така Керим?
-
Да.
-
Да.И аз се чувствам по този начин.
-
Добре...Какво мислите че засилва вашите страхове?
-
Не знам как да го опиша...
-
Част от мен се чувства толкова щастлива колкото досега не съм била в живота си.
-
Чувствам се по-добре от всякога.
-
Но друга част от мен ми казва,"Фатмагюл не се оставяй напълно на това чувство".
-
Част от мен иска да полети от щастие...
-
...другата част ми казва,"Бавно Фатмагюл,стъпка по стъпка."
-
Както казвате няма причина за мен да се страхувам.
-
Ние правим сигурни стъпки и нашите семейства ни подкрепят.
-
Аз и Керим,заедно се справяме и сме толкова щастливи.
-
Скоро ще се преместим и в новия си дом.
-
Ще започнем да живеем нашия си живот.
-
Но понякога се чувствам така.
-
Тези чувства които изпитваш са толкова естествени.
-
Защото си преживяла подобна ситуация с различни чувства преди.
-
Нали?
-
Познаваш страха от загубата.
-
Припомняш си как щастието ти се е превърнало в кошмар.
-
Това което сте изпитвали досега ви кара да бъдете предпазливи.
-
Поради тази причина вашето подсъзнание се опитва да ви защити.
-
То не ви позволява да се отдадете напълно на това щастие.
-
Това е напълно естествен защитен механизъм.
-
Но аз не искам нищо такова.
-
Този страх ме притеснява много.
-
Не искам нищо от миналото да ни притеснява за в бъдеще.
-
Мисля че за сега се справяте добре.
-
Ти наистина се потруди много за това ново начало.
-
Фатмагюл вече може да изразява чувствата си гласно.
-
Не трябва да се страхувате от това.
-
Това е наистина една голяма крачка за вас...
-
Гордея се с вас.
-
С времето тези страхове ще изчезнат.
-
Дори няма да е толкова бавно.
-
Разбира се това зависи от вас.
-
Не се погубвай в мисли твърде много.Бъди на щрек.
-
Какво стана?Говори ли с брат си?
-
Да.
-
Ще го направи ли?-Да.
-
Даде ли му писмото?
-
Тази задача е изпълнена...Не се притеснявай.
-
Всички да се подредят в редица!Единична линия ,хайде!
-
Какво става?-Претърсване.
-
Не отново!И един миг почивка няма!
-
Хайде спрете да викате!
-
Има жалба срещу Мустафа Налчалъ.Елате с нас!
-
Каква жалба?Нищо не съм направил.Пуснете ме!
-
Не се хаби напразно.Обадил си се отвън от тук.
-
На никого не съм звънял.Пуснете ме!
-
Намериха виновника.Ще ни пуснат ли да си вървим сега?
-
Нищо не съм направил!-Върви!
-
Няма да можеш да си поемеш дъх вече тук.
-
Нищо не съм направил.-Ще видим това.
-
Знаем за това което се е случило,не се отказваш а.
-
Както казах няма да се откажа.
-
Какво ти каза тоя?
-
На мен ли говореше?-Да.
-
За какво си говорехте с него в ъгъла?
-
От какво няма да се откаже?
-
От къде по дяволите да знам?Той е лунатик...
-
Сватбата наближава...
-
Чудя се дали и това не е причина страховете ви да нарастват.
-
Нека да поговорим за първата брачна нощ.
-
Мога да изляза ако искаш да говорите насаме.
-
Не,остани.
-
В тази нощ ние ще бъдем сами.
-
Това което винаги ми се върти в главата е...
-
Вие казахте че това което ще изпитам с Керим ще бъде различно.
-
Да,това което преживях през онази нощ беше зверство.
-
Знаеш казвала съм ти че тялото ми помни още и че умът ми не може да забрави.
-
Но вече не е така.
-
Когато ме докосна...
-
...както и когато държиш ръката ми...
-
...когато ме целуна...
-
...не чувствах това повече.
-
Почувствах се щастлива.
-
Толкова е хубаво да чуя това от теб.
-
Фатмагюл ме изненадва все повече с всеки изминал ден.
-
Тя е по-смела от мен.
-
Ти виждаш себе си по различен начин след преживяното.
-
Фатмагюл е най-силният човек когото някога съм срещал...
-
Да,тя е по-силна от мен.
-
Защото без значение от болката тя винаги продължава да се бори.
-
Страхувам се да не те нараня,Фатмагюл.
-
Това е и причината поради която толкова ме е страх за първата ни брачна нощ.
-
Не искам да се връщаме в началото.
-
Но...
-
Но вече не ме е страх.
-
Преминахме през толкова много заедно.
-
Докато се обичаме толкова много...
-
...и планираме да прекараме живота си заедно с децата си като семейство...
-
Знам че ще преодолеем и този проблем.
-
Аз съм най-щастливият човек на света в момента.
-
Къде намери телефона?
-
Никой не ми е давал телефон.
-
Можеше да попиташ за разрешение за телефонно обаждане.Очевидно някой от вътре ти е помогнал.
-
Никой не ми е помагал.Дори не съм говорил с никой.
-
Така или иначе никой не ме харесва.
-
На кого си крещял преди да дойдеш тук?
-
На никого.
-
Не ни лъжи!Кажи ми от кого взе телефона?
-
Питам те за последен път...
-
Кой му даде телефона?
-
Ако някой знае и скрие от нас...
-
...сурово наказание чака този човек.
-
Надявам се разбрахте.
-
Чисто е тук.
-
Продължавай да търсиш.
-
Къде криеш телефона?
-
Както вече казах нямам телефон.
-
Това е твоето татко ,без захар.
-
Благодаря ти.
-
Да ти е сладко.
-
Това е твоето,със захар.-Мерси.
-
Да се съберем всички около масата...
-
Един от нас го взема,а другия го прави...
-
Ще приключим този въпрос довечера.
-
Чудесно,ще бъде толкова забавно.
-
Много.
-
Благодаря за кафето.-Да ти е сладко.
-
Мерси,скъпа.Благодаря.
-
Каква чудесна идея за нас,нали?
-
Ще има ръчно изработени сувенири за всеки.
-
Много е красиво.-Нали?
-
Моето момиче е много талантливо.
-
Не аз,а тя.
-
Не говори!
-
Докато кафетата ни са тук можем да следваме друга традиция.
-
Какво ще кажеш госпожо Мерием?
-
Не сме попитали Рахми за ръката на Фатмагюл все още.
-
Той те моли за нея.
-
Наистина е така,ние все още не сме поискали разрешение за Фатмагюл.
-
Ами поискайте!Би било чудесно.
-
Правилно.
-
О,скъпа!Ако знаех щях да се облека поднодящо за случая...
-
Вместо домашни дрехи и чехли.
-
Няма нищо,ние дори не донесохме цветя и бонбони.
-
Направихте за мен вече повече от достатъчно,не са нужни шоколад и цветя.
-
Моме,булките не би трябвало да говорят толкова много.Мълчи сега.
-
Освен това не знаем дали брат ти ще те даде.
-
Господин Рахми.-Да батко?
-
Ти вече позноваш Керим добре...
-
Освен това го познаваш много по добре от мен.
-
Госпожо Мерием,много ви благодаря за всичко,което сте направили за Керим.
-
Не са нужни благодарности.
-
Вие сте запълнили всички празноти в живота му с любовта си.
-
Никога не сте позволили да почувства че му липсва нещо.
-
Превърнали сте го в един изключителен мъж.Благодаря ви.
-
И едно знам със сигурност...
-
...че Керим ще бъде по добър съпруг от колкото аз съм бил някога.
-
И от сърце вярвам че ще бъде много по-добър баща от колкото аз бях.
-
А Фатмагюл е нашата перла в короната.
-
Тя не е само наша снаха,тя е наша дъщеря.
-
Ние ще пазим много тяхното щастие,до последния си дъх...
-
...като семейство.
-
Сега господин Рахми...-Да батко?
-
Те се обичат един друг,нали?
-
Да.-Да.
-
Ако виждаш това за подходящо...
-
...с Божията благословия...
-
...ние искаме сестра ти Фатмагюл да бъде булка на нашия Керим.
-
Защо плачеш Рахми?Какво става?
-
Това се случва понякога,когато сме щастливи...
-
...и понякога,когато сме тъжни.Такива сме си.
-
И така какво ще кажеш Рахми?
-
Фатмагюл не е само моя сестра...
-
Тя е всичко,което имам...
-
Всичко.
-
Ако страда или не е щастлива...
-
Мен ме боли най-много.
-
Сестричката ми преживя толкова голяма болка,много страда.
-
Всеки път,когато си лягах...
-
Се молех,"Боже.Мили Боже..."
-
"...Моля те върни усмивката на лицето и."
-
Казвах си,"От сега нататък направи живота и по.добър."
-
И за щастие молитвите ми бяха чути.
-
Знам...
-
Керим много обича Фатмагюл.
-
И тя също го обича много.Знам това.
-
Надявам се винаги да се обичат така един друг.
-
Дано да са завинаги така щастливи.
-
Батко!
-
Бъди винаги щастлива,сестричката ми.Много щастлива.
-
Ще бъдем,всички заедно батко.
-
И...Даваш ли ми я бате?
-
Да!Давам ти я.
-
Да ви е честито.
-
Какво е написал?
-
Дължи пари на някого.
-
Казва ми че трябва да ги платя.
-
"Казах ти всичко,което трябваше,но трябва да дам на този човек 100,000.
-
Сто хиляди?Какво по дяволите...
-
Какъв е този дълг?
-
От къде да знам?
-
Кой е този човек?
-
Знам ли?
-
Написал е името и телефонния му номер.
-
Ще вземе половината пари сега...
-
...и останалата част вечерта на 5-ти Май.
-
Дай ми писмото.
-
Няма печат върху него...Писмото не е изпратено от затвора.
-
Да.Очевидно.Намислил е нещо.
-
Със сигурност.
-
Нещо не се връзва,защо тоя ще получи половината пари сега а другите после...
-
Той е поръчал на някой да направи нещо.
-
Защото той не може.
-
Възможно ли е да подготвя бягството си?
-
Ако избяга може да се опита да те нарани.
-
Няма да му дадеш парите,нали?-Парите са негови.
-
Полудя ли?-Може да ми създаде проблеми,ако не го направя.
-
Ясно е че този идиот ще опита да направи нещо!
-
Не ме е грижа,важното е да стои далеч от мен.
-
Изморих се от всичко това Сами.Не искам да се измъчвам повече.
-
Тръгвам.Спорна работа.
-
На къде?-До банката.
-
Добре.Ще дойда с теб.
-
Трябва да се погрижиш за твоите неща.Аз ще отида и след малко ще се върна.
-
Ти си в напреднала бременност.Няма да те пусна да излезеш навън сама.
-
Не мога да стана.
-
Дай ми ръка.Полека!
-
Изглеждам ужасно грозна,нали?
-
Толкова си красива.
-
Каквато винаги си била.
-
Не би могла да бъдеш грозна дори и да го искаш.
-
Хайде!Стига.Да вървим по-бързо.
-
Позволи ми да се отърва от тези пари.
-
-
Много са хубави.Перфектно.
-
Много са високи.
-
Много са удобни,защото имат стабилна платформа.
-
Ти какво мислиш,како?
-
Не знам.Ако ти харесват ги вземи.
-
Чудя се дали ще ми е удобно с тях в градината...
-
Досега не съм носила такива обувки.Едва ли ще мога да ходя на високи токове.
-
Искам да пробвам тези отново.-Разбира се.
-
Тези са по-ниски и по-удобни.-Но това е много обикновено.
-
Сватбени обувки?Не.
-
Мисля че бихме могли да вземем и двата чифта.Така или иначе ще си правим снимки...
-
...можеш да носиш високите токове с роклята.
-
Ако почувстваш краката си изморени,можеш по-късно да сложиш другите.
-
Не,не мога да взема и двата.
-
Напротив ,вземи ги и двата,дъще.
-
Ако ти харесват,не се притеснявай за парите.
-
Не како,похарчи толкова много пари вече.
-
Кака ти ще ти вземе тези,а аз ще ти взема другите.
-
Не настоявайте повече.Стига.
-
Спри!Какво правиш?Все още не сме ги купили.
-
Сега ще трябва да ги купим.Вече са си твои.
-
Какво направи Дениз?
-
Какво толкова съм направила?
-
Предполагам се че трябва да си напиша името на обувките на булката.
-
Но,моля ви хора карате ме да се срамувам.
-
Хайде,вдигни.Не се притеснявай за парите.
-
Готово!
-
Ало,Керим.
-
Всички документи са подготвени Фатмагюл.
-
Взехте ли нотариалният акт?
-
Взехме го.Току що си трагваме от имотния регистър с татко.
-
Ще отидем в магазина за да огледаме още веднъж.
-
Толкова съм развълнувана.Да се надяваме на най-доброто.
-
Честито.
-
Всички ви поздравяват.
-
И ти ги поздрави от нас.
-
Дениз те целува.-И ти я целуни.
-
А вие какво правите?
-
Все още пазаруваме.
-
Добре тогава.Пазете се.Ще се видим довечера.
-
Честито отново.До довечера.
-
Да.да ни е честито...Целувки.До скоро.
-
Все още не знам как да ти се отблагодаря татко.
-
Благодари ми вече хиляди пъти,сине.Все още ли не си разбрал?
-
Остави всичко това и да вървим да видим работилницата.
-
Но този път ,като нейн собственик.
-
Кой иска да ме види?
-
Адвоката ти.
-
Седни.
-
Дойдох чак дотук за да те предупредя Мустафа.
-
Дойдох тук за да ти кажа да сложиш край на глупостите.
-
Имаш строг тъмничен затвор само заради инцидента с телефона.
-
Ако отново се опиташ да направиш същото...
-
Ако отново опиташ да притесняваш Фатмагюл,ще стане много лошо за теб.
-
Вярно ли е че ще се женят?
-
Чу ли ме какво ти казах Мустафа?
-
Ако отново и се обадиш или пишеш...
-
Ще бъде заведено дело срещу теб и ще получиш допълнително наказание.
-
Просто ми отговорете на въпроса.
-
Не съм длъжен да ти казвам нищо.
-
Само ми кажете едно моля ви...
-
Вярно ли е че ще се оженят на 5-ти май?
-
Умолявам ви.Кажете ми истината.
-
Защо искаш да знаеш?
-
За да не се надявам повече.
-
Фатмагюл не е била негова жена все още.
-
Знам това.
-
Искам да кажа че тя не е жена на Керим в истинския смисъл все още.
-
Точно затова имах надежда.
-
Но искам да знам дали тя наистина ще стане негова булка.
-
Трябва да знам,за да мога да изчистя съзнанието си.
-
Да я изтрия и изхвърля от сърцето си...
-
...и да нямам надежда.
-
И да спра да мечтая напразно.
-
Трябва да ми направите тази услуга.
-
Моля ви кажете ми истината.
-
Да,ще има сватба на този ден.
-
Не прави нищо за да не съсипваш настроението им.
-
Никакви писма и телефонни обаждания.
-
Ясно ли ти е?
-
Не прави нищо с което ще ги разстроиш.
-
Иначе ще си платиш твърде скъпо за това.
-
Добре.
-
Не се притеснявай.Няма да пиша никакви писма.
-
Мисля че идва.
-
Да не стоим тук.Банковите камери могат да ни запишат.
-
От какво се притесняваш?
-
От нищо.Просто трябва да стане по моя начин.
-
Нещо лошо ли правим?
-
Ще си взема парите,а вие ще продължите да карате.
-
От къде познаваш Мустафа?
-
Знаем се един друг.Бизнес отношения.
-
Какъв дълг ти дължи?
-
Спрете тук някъде.-Попитах какъв дълг ти дължи.
-
Това не е твоя работа.Да кажем че е хазартен дълг.
-
Ясно?
-
Нагласете останалата част от парите до събота.Ще се срещнем отново.
-
Може би няма,може би ще ти се обадя,за да ги оставиш някъде.
-
Не знам.Харесва ми да карам хората да гадаят.
-
Но искам точната сума.Ясно ли е!
-
Проследи го.
-
Има няколк изхода от тук.Не може да направим обратен завой.
-
Добре...просто го остави да си тръгне тогава.
-
Имаме името и телефонния му номер.
-
Това е просто SIM карта.Може да я изхвърли и да изчезне.
-
Дори и името му може да е фалшиво,не видяхме личната му карта.
-
Но държим парите му така или иначе ще го проследим следващия път.
-
Ще разберем кой всъщност е.
-
Говорих с момчетата от работилницата.Те ще ми намерят калфа и чирак.
-
Ако имат допълнителна работа ще я оставят на мен.
-
Това е чудесно.
-
Къде е нотариалният акт?
-
Отдъхни си.Ще ти го покажа.
-
О,пристигат.Най-накрая.
-
Да,дойдоха си ,татко.-Здравей.
-
Вземи тези,Рахми.
-
Толкова сме развълнувани от сутринта.
-
Има ли още в колата?-Не,не.
-
Взехме всичко.-Да,това е всичко.
-
Толкова много неща.-Купихме само хубави неща.
-
Ще ви покажем всичко едно по едно.Ще ви харесат!
-
Какво има?
-
Няма нищо Фатмагюл.
-
Како?
-
Какво има?-Няма нищо,както обикновено.
-
Защо тогава плачеш?-Не плача,не си придавай важност!
-
Това е защото е нощта на къната.
-
Стана емоционална.
-
И така да се погрижим за нощта на Фатмагюл.
-
-
Благодаря ти Боже.
-
Благодаря ти за тези хубави дни.
-
Не си отваряй ръцете.
-
-
-
Мъжът отмени първият ни договор,защото не можехме да се придържаме към нашите ангажименти.
-
Направих плодов чай.Ще те накара да се почувстваш по-добре,изпий го.
-
Може да го изпиеш с лекарствата си тогава.
-
Не трябваше да го отменяме.
-
Трябваше да оставим госпожа Ендер да ни плати дълговете.
-
Всичко се обърна с главата на долу.
-
Стига...Не споменавай името и.
-
Отложих някои от плащанията.А малка част от тях...
-
...ще разделим на траншове.
-
С парите които имаме можем да платим по-малко от 1/3 от дълговете си.
-
Нямаме източници.Нямаме нищо.
-
Искаш да кажеш,че конфискацията няма да покрие дълговете ни.
-
Повече са от колкото си мислехме.
-
Чувствам се така сякаш се давя,когато слушам това.
-
Да?-Здравейте,бих искала да видя госпожа Перихан моля.
-
Или господин Решат.Вкъщи ли са?
-
Едно момиче иска да говори с вас.
-
Зравейте.
-
Аз...
-
Нося ви новини от Селим.
-
Гърция
-
-
Свободна съм засега,но разследването все още продължава.
-
Защо дойде тук?Ами ако са те проследили?
-
Не,не ме следят.-Нямаш си и представа че погледа на всички е върху тази къща.
-
Вече е твърде късно.
-
Вижте,имам силни връзки.
-
Ако ми дадете пари за Селим да замине за Америка,мога да го изведа.
-
Това ще ми струва много,но мога да го направя за вас.
-
Пари,пари,пари...
-
Ще се разболея от тази дума.
-
-
Лельо,лельо!
-
Какво става,миличък?-Момичето от съседната врата ти изпраща това.
-
"Чух че ще се омъжваш утре,честито.Есма.
-
Колко хубаво от нейна страна.
-
Мурат,вземи тези тук.
-
Вземи това за Есма.-Не,како.
-
Майка и няма да се зарадва,ако го види.
-
Права си.
-
Какво правиш тук?Върви в градината.
-
И без това отивах.
-
Ще го запазя засега.Ще и го дам по-късно ако нещата се променят.
-
Както искаш.-На кого какво ще даваш?
-
Фатмагюл ще даде покана на момичето от съседната врата,Есма.
-
Много важно...
-
Е,какво правите тук от два часа?
-
Работим.
-
Готови ли сме вече?
-
Да,готови сме.
-
Сега ще си оставя дрехите в гардероба.
-
Какво чакаш?Просто и кажи.-О,не.
-
Наш дълг е да я заведем.Няма от какво да се срамуваме.
-
Хайде.
-
Какво има?
-
Фатмагюл,мила...
-
Ако имаш някакви въпроси към нас...
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-