Защо медицината често има опасни странични ефекти върху жените?

За почти целият предишен век лекарствата, одобрени и пуснати в продажба на пазара, са били тествани само върхи мъже пациенти, което води до неправилно дозиране и нежелани ефекти върху жените. Едва наскоро е обърнато внимание на важните физиологически различия между мъже и жени при медицинските проучвания. Лекарят в спешно отделение Алисън МакГрегър изучава тези разлики и в тази забележителна лекция тя обсъжда историята за това как мъжкият модел е станал рамка за медицински проучвания и как разбирането на разликите между мъжете и жените може да доведе до повече ефективни лечения за двата пола.

Всички ходим на лекар.

И го правим с доверие
и сляпа вяра,

че тестът, който те назначават
и лекарствата, които предписват,

са базирани на доказателство --

доказателство, което е
предназначено да ни помогне.

Обаче, реалността е, че това
не винаги е било случая за всеки.

А ако ви кажа,

че медицинската наука,
открита през последния век,

се е базирала само на
половината на населението?

Аз съм лекар в спешно отделение.

Аз съм тренирана да съм готова
за спешни медицински случаи.

Става въпрос за спасяване на животи.
Не е ли страхотно?

ОК, има много настинки
и ударени пръсти,

но без значение кой влиза
през вратата на спешното отделение,

ние назначаваме
едни и същи изследвания,

изписваме еднакви лекарства,

без някога да се замисляме
за пола на нашите пациенти.

Защо бихме го правили?

Не сме били научени,
че има разлики между мъже и жени.

Скорошно държавно изследване
разкри, че 80% от лекарствата,

изтеглени от пазара,

са в следствие на
нежелани ефекти върху жените.

Нека да помислим за това за минута.

Защо откриваме
нежелани ефекти върху жените

след като лекарството е било
пуснато на пазара?

Знаете ли, че са нужни години
на лекарство да премине от идея

до това да бъде тествано
върху клетки в лаборатория,

до изследвания с животни,

до клиничните проучвания върху хора,

и накрая да мине през
регулиращ процес на одобрение,

за да бъде на разположение на вашия лекар да ви го предпише?

Да не споменавам милионите
и милиарди долари за финансиране,

които са нужни,
за да се мине през този процес.

Тогава защо откриваме
нежелани странични ефекти

върху половината от населението
след като се е минало през това?

Какво се случва?

Оказва се, че клетките,
използвани в тази лаборатория,

са мъжки клетки,

а животните, използвани за
изследванията с животни, са били мъжки,

и клиничните проучвания са били
изпълнявани почти единствено върху мъже.

Как е станало така, че мъжкият модел
е станал рамка за медицинско проучване?

Нека видим пример,
който е популяризиран в медиите,

и е свързан със
сънотворното Амбиен.

Амбиен беше пуснат на пазара
преди повече от 20 г.,

и оттогава са били изписани
милиони рецепти,

предимно на жени, защото жените
страдат от безсъние повече от мъжете.

Но само през изминалата година,

Администрацията за храни и лекарства
намали дозата на половина

само за жени,

защото едва сега осъзнаха,
че жените усвояват лекарството

по-бавно от мъжете,

причинявайки им при
събуждане сутрин,

да имат от активното лекарство
в организма си.

След което са сънени
и застават зад волана да шофират,

и са изложени на риск
от катастрофи.

Не мога да спра да мисля,
като лекар в спешно отделение,

колко от пациентите ми,
за които се грижих през годините,

са претърпяли катастрофи,

които са можели да бъдат избегнати,

ако този тип анализ беше представен
и изпълнен преди 20 г.,

когато лекартсвото е било
пуснато за първи път.

Колко други неща трябва да бъдат
анализирани по пол?

Какво друго пропускаме?

Втората световна война
промени много неща,

едно от тях беше нуждата
да защитава хората от това

да бъдат жертви на медицински проучвания,
без изричното им съгласие.

Бяха установени някои много нужни
указания или правила,

част от това беше желанието да предпази
жените във възраст за раждане,

от въвличане в
медицински изследователски проучвания.

Имаше опасение: ами ако нещо се случи
със зародиша по време на проучването?

Кой би бил отговорен?

Учените по това време
всъщност мислеха,

че това беше скрита благословия,

защото, нека прогледнем --
мъжките тела са доста хомогенни.

Те нямат постоянно променящи се
нива на хормоните,

които могат да разрушат точните данни,
които биха имали, ако имаха само мъже.

Било е по-лесно. По-евтино.

Да не споменаваме, че по това време
е имало общо схващане,

че мъжете и жените
са еднакви във всяко отношение,

изключвайки репродуктивните органи
и половите хормони.

И така, било е решено:

медицинското проучване
е било изпълнявано върху мъже,

а, резултатите по-късно са били
прилагани върху жени.

Какво е направило това
със здравето на жените?

Здравето на жените е станало
синоним с репродукцията:

гърди, яйчници, матка, бременност.

Това е термина, който сега се отнася
като "бикини медицина."

И всичко беше така до 80-те,

когато тази концепция беше предизвикана
от медицинското общество

и от лидерите в здравната система,
когато осъзнаха,

че чрез изключването на жените от всички
медицински изследователски проучвания,

ние всъщност сме им навредили,

отделно от репродуктивните проблеми,

всъщност, нищо не се е знаело
за уникалните нужди

на жената пациент.

От тогава, излезе на бял свят
голям обем от доказателства,

който ни показва колко са различни
мъжете и жените във всяко отношение.

Има поговорка в медицината:

децата не са просто малки възрастни.

И си го повтаряме,
за да си припомним,

че децата, всъщност, имат различна
физиология от тази на възрастните.

Затова и специалността педиатрия
излезе на преден план.

Сега провеждаме проучвания върху деца
с цел подобряване на живота им.

Знам, че същото
може да се каже за жените.

Жените не са просто мъже
с гърди и маточни тръби.

Те имат собствена анатомия
и физиология,

която заслужава да бъде изследвана
със същата интензивност.

Нека вземем, например,
сърдечносъдовата система.

Тази област в медицината е направила
най-много, за да се опита да разбере

защо мъжете и жените имат
съвсем различни сърдечни удари.

Болестта на сърцето е убиец номер едно
и при мъжете и при жените,

но повечето жени умират от сърдечен удар
през първата година, отколкото мъжете.

Мъжете ще се оплачат от
непоносима болка в гърдите --

сякаш слон седи на гърдите им.

И ние наричаме това типично.

Жените също имат болки в гърдите.

Но повече жени, отколкото мъже,
ще се оплачат "нещо не е наред,"

"сякаш не мога да си поема
достатъчно въздух,"

"толкова съм изморена напоследък."

И, поради някаква причина,
ние наричаме това атипично,

въпреки че, както споменах,
жените покриват половината население.

И така, кои са доказателствата, за да
обясня някои от тези разлики?

Ако погледнем анатомията,

кръвоносните съдове, обграждащи сърцето,

са по-малки при жените,
отколкото при мъжете,

и начинът, по който тези кръвоносни съдове
образуват болестта, е различен

при мъжете и жените.

Тестът, който използваме, за да определим,
дали някой е рисков за съредечен удар,

те първоначално са били създадени и
тествани и подобрени при мъжете,

и не са толкова добри
в определянето на това при жените.

Ако се замислим за лекарствата --

разпространени лекарства,
които използваме, като аспирин.

Даваме аспирин на здрави мъже,
за да предотвратим сърдечен удар,

но знаете ли, че ако дадете аспирин
на здрава жена,

всъщност е вредно?

Това само ни казва,

че знаем много малко.

Спешната медицина е забързан бизнес.

В колко животоспасяващи сфери
на медицината,

като рак и инсулт,

има важни разлики между мъже и жени,
които бихме могли да използваме?

Или дори, защо някои хора
имат хрема

повече от други,

или защо болкоуспокояващото, което
даваме за ударени пръсти на краката

действа при някои, а не при други?

Институтът по медицина поясни,
че всяка клетка има пол.

Ккаво означава това?

Полът е ДНК.

Полът е начина, по който човек
се представя в обществото.

Двете може да не съвпадат винаги,

както виждаме в нашето
транссексуално население.

Но е важно да се осъзнае,
че от момента на зачеването,

всяка клетка в нашите тела --

кожа, коса, сърце и дробове --

съдържа нашето уникално ДНК,

и това ДНК съдържа хромозомите,
които определят

дали да бъдем от мъжки или женски пол,
мъж или жена.

Преди се мислеше,

че тези определящи пола хромозоми,
показани тук --

XY, ако си от мъжки пол,
XX, ако си от женски пол --

само определяше дали ще се родиш
с яйчници или тестиси,

и това бяха половите хормони,
които тези органи произвеждаха,

които бяха отговорни за разликите,
които виждаме в противоположния пол.

Но сега знаем, че
теорията не е била права --

или, най-малкото, непълна.

Благодарение на учени, като Др, Пейдж
от Института Уайтхед,

който работи върху хромозомата Y,

и Др. Йанг от UCLA,

намериха доказателства, които ни казват,
че тези определящи пола хромозоми,

които са във всяка клетка в телата ни,

продължават да бъдат активни
през целия ни живот

и биха могли да са отговорни
за разликите, които виждаме

в дозирането на лекарства,

или защо има разлики
между мъжете и жените

в податливостта и
тежестта на болестите.

Това ново знание е променящия фактор,

и зависи от тези учени,
продължаващи да намират доказателства,

но зависи и от лекарите
да започнат да прилагат тази информация

в болниците, днес.

Сега.

Аз съм съосновател
на национална организация,

наречена Пол и сътрудничество
за здравето на жената,

ние събираме цялата тази информация така,
че да бъде на разположение за преподаване

и за грижа за пациента.

Работим и да съберем
медицинските преподаватели.

Това е голямо дело.

То променя начина, по който се прави
медицинското обучение от началото.

Но аз вярвам в тях.

Знам, че ще видят стойността на
обединяване на половите лупи

в настоящия курс на обучение.

Става въпрос за правилно обучение
на бъдещите лекари.

И регионално.

Аз съм съосновател на дивизия
към Отдела за спешна медицина

тук, в Университета Браун,

с име Секс и пол в спешната медицина,

ние ръководим проучването, за да
установим разликата между мъжете и жените

в спешни състояния,

като сърдечна болест и удар,
сепсис и пристрастяване,

но ние вярваме, че
образованието е най-важно.

Създадохме 360-градусов
модел на образование.

Имаме програми за лекарите,
сестрите, студентите

и за пациентите.

Защото то не може да бъде оставено
само на лидерите в здравната сфера.

Всички имаме роля в промяната.

Но трябва да ви предупредя:
не е лесно.

Всъщност, е трудно.

То основно променя начинът,
по който мислим за медицината,

здравето и проучването.

То променя нашата връзка
със здравната система.

Но няма път назад.

Сега знаем достатъчно,

за да знаем, че
не сме го правили правилно.

Мартин Лутър Кинг Дж. е казал,

"Промяната не се върти
в колелата на неизбежното,

а идва чрез постоянна борба."

А първата крачка към промяна,
е съзнаването.

Това не е просто подобрение
на медицинската грижа за жени.

Става въпрос за лична,
индивидуализирана медицина за всички.

Това съзнаване има силата да промени
медицинската грижа за мъже и жени.

И, отсега нататък,
искам да попитате лекарите си,

дали леченията, които получавате,
са специфични за вашия пол.

Те може да не знаят отговора --

все още.

Но дискусията започна
и ние всички заедно можем да учим.

Запомнете, за мен
и колегите в тази сфера,

вашият пол е от значение.

Благодаря.

(Аплодисменти)