Катарина Мота: Играйте си с интелигентни материали

Мастило, което провежда електричество; прозорец, който се превръща от прозрачен в непрозрачен с натискане на бутон; желе, което прави музика. Всичко това съществува и Катарина Мота казва: "Време е да играете с него". Мота ни води на пътешествие с удивителни и страхотни нови материали, обяснявайки, че единственият начин да разберем за какво стават е да експериментираме с тях, да ги чоплиме и да се забавляваме.

Имам приятел в Португалия,

и дядо му конструира превозно средство от велосипед

и машина за миене на съдове, за да може да превозва семейството си.

Той направи това, защото не можеше да си позволи да купи кола,

но и защото знаеше, как да я конструира.

В миналато разбирахме как нещата функционираха

и как са направени и можехме да ги конструираме и да ги поправяме

или поне

да взимаме информирани решения какво да купуваме.

Много от тези неща, които конструирахме сами,

изчезнаха през втората половина на 20-ти век.

Но сега, общността на производителите и моделът на отворено разработване

доставят този вид знание за това, как нещата функционират

и какво са допринесли в живота ни

и мисля, че ни е нужно да ги отведем до следващото ниво,

до компонентите, от които са направени.

В повечето случаи все още знаем

от какво са направени традиционните материали като хартия и текстил

и как се произвеждат.

Но сега имаме тези удивителни, футуристични съставни композитни материали -

пластмаса, която променя формата си,

бои, които провеждат електричество,

пигменти, които сменят цвета, тъкани, които светят.

Нека ви покажа няколко примера.

Токопроводящо мастило ни позволява да рисуваме електрически вериги,

вместо да използваме традиционните

печатни платки или жици.

В този малък пример, който държа,

създадахме сензор за допир, който реагира на кожата ми,

като запалва тази малка светлина.

Проводящото мастило е било използвано от художници,

но съвременните открития показват, че скоро ще можем

да го използваме в лазерни принтери и химикалки.

Това е лист полиакрил, в който са сложени

безцветни разпръскващи светлината частици.

Това означава, че докато обикновеният полиакрил

разпръсква светлината само по ъглите,

този полиакрил осветява цялата повърхност,

когато му включа светлина.

Две от известните приложения на този материал

включват интериорен дизайн и мулти - тъч системи.

Термохромните пигменти

сменят цвета си при дадена температура.

Ще сложа това на гореща повърхност,

която е настроена на температура, която е малко по-висока от температурата на околната среда

и можете да видите какво се случва.

Едно от основните приложения на този материал

е шишета биберони

и той показва, кога съдържанието е достатъчно хладко, за да може да се пие.

Това са малко примери от това, което е известно

като интелигентни материали.

След няколко години, те ще бъдат в много от обектите

и технологиите, които използваме ежедневно.

Може все още да нямаме летящи коли, които научната фантастика ни е обещала,

но имаме стени, които променят цвета си,

в замисимост от температурата,

клавиатури, които могат да се сгъват

и прозорци, които стават непрозрачни с натискане на бутон.

Аз по обучение съм социален учен

и защо съм тук днес, говорейки за интелигентни материали?

Преди всичко, защото съм създател.

Любопитен съм, как нещата функционират

и как са направени,

но и защото вярвам, че трябва да разбираме повече

за съставните части, от които се състои света ни

и сега не знаем достатъчно за

тези високи технологии, които ще бъдат въведени в бъдеще.

Трудно е да се получат интелигентни материали в малки количества.

Почти няма информация за това, как да ги използваме

и много малко е казано за това, как са произведени.

Засега, те съществуват основно в царството

на търговските тайни и патентите,

до които само университетите и корпорациите имат достъп.

Преди малко повече от три години, Кристи Бойл и аз

започнахме проект, наречен "Отворени Материали".

Това е уеб сайт, където ние

и всеки, който иска да се присъедини към нас,

споделяме експерименти, публикуваме информация,

и окуражаваме другите да допринесат, с всичко, което могат

и да съберат ресурси, като изследователски доклади

и учебни материали от други създатели като нас.

Искаме това да стане голяма,

колективно създадена база данни

на "направи си сам" информация за интелигентни материали.

Но защо трябва да ни интересува

как интелигентните материали функционират и от какво са направени?

Преди всичко, защото не можем да оформим това, което не разбираме

и това, което не разбираме и използваме

ни оформя.

Предметите, които използваме, дрехите, които носим,

къщите, в които живеем, всичките те имам голям ефект върху

поведението ни, здравето ни и качеството ни на живот.

Ако трябва да живеем в свят, който е направен от интелигентни материали,

трябва да ги знаем и да ги разбираме.

Второ и също толкова важно, е че

иновациите винаги са били изобретявани от хора, които обичат да чоплят.

Толкова много пъти, аматьори, не експерти,

са били изобретатели или подобрители

на неща като планински велосипеди

и полупроводници, персонални компютри,

самолети.

Най-голямото предизвикателство е, че материалната наука е сложна

и е нужно скъпо оборудване.

Но това не винаги се случва.

Двама учени в университета в Илиноис разбраха това,

когато публикуваха доклад за по-прост метод

за производство на проводящо мастило.

Джордан Бъкнър, който нямаше

никакъв опит по химия до преди това,

прочете този доклад и възпроизведе експеримента

в работилницата си, като използваше само налични вещества

и инструменти.

Използваше тостер

и дори сам създаде миксер,

като четеше учебно ръководство от друг учен/производител.

След това Джордан публикува резултатите си онлайн,

като включи всички неща, които беще опитал без резултат,

така че, другите да могат да изучат и произведат отново.

Основната форма на иновация на Джордан

беше да направи експеримент, създаден в добре оборудвана лаборатория

в университета

и да го пресъздаде в гараж в Чикаго,

като използва само евтини материали и инструменти, които той е създал.

И сега, когато публикува работата си,

други могат да тръгнат оттам, откъдето той е спрял

и да създадат дори по-прости процеси и подобрения.

Друг пример, който искам да спомена,

е "Комплект без части" на Хана Пернер Уилсън.

Целта на проекта й е да изтъкне

изключителните качества на материалите,

като се фокусира върху съзидателността и уменията на конструктора.

Електронните комплекти са много силни

в това, как ни учат, как функционират нещата,

но несъвършенствата в дизайна им

влияят на начина, по който учим.

От друга страна, методът на Хана

е да формулира серия от техники

за създаване на необикновени обекти,

които ни освобождават от несъвършенствата на предварителния дизайн,

като ни учат за самите материали.

Сред многото значителни експерименти на Хана,

този е един от любимите ми.

["Четци на доклад"]

Тук виждаме парче хартия

с медна лента върху него, свързана с mp3 плейър

и магнит.

(Музика: "Щастливи заедно")

Въз основа на изследването на Марсело Коелхо от МИТ,

Хана създаде серия от четци на доклади,

с голям обхват от материали

от проста медна лента до проводящ текстил и мастило.

Точно като Джордан и много други създатели,

Хана публикува рецептите си

и позволи на всички да ги копират и да ги въпроизвеждат.

Но електронните доклади са един от най-обещаващите клонове

на материалната наука

в това, което ни позволява да създаваме по-евтина и гъвкава електроника.

Занаятчийската работа на Хана

и фактът, че тя сподели откритията си,

отвори вратите за серия нови възможности,

които са естетически привлекателни и иновативни.

Интересното за нас

е, че създаваме от страст и любопитство

и не се страхуваме да не успеем.

Често се справяме с проблеми от неконвенционални ъгли

и в процеса откриваме алтернативи

или дори по-добри начини да правим нещата.

Тъй че колкото повече хората експериментират с материали,

толкова повече изследователите искат да споделят изследването си,

а производителите да споделят знанията си,

толкова по-добри шансове имаме да създадем технологии,

които истински ни служат.

Чувствам се малко както трябва да се е чувствал,Тед Нелсън

когато, през първата половина на 1970-те години написа:

"Трябва да разберете компютрите сега".

Тогава, компютрите бяха тези големи мейнфрейми,

за които се вълнуваха само учените

и никой не мечтаеше да има компютър в къщи.

Малко странно е, че стоя тук и казвам:

"Трябва да разберете интелигентните материали сега".

Имайте в предвид, че изпреварващото знание

за появяващите се технологии,

е най-добрия начин да си осигурим глас в начина,

по който се създава бъдещето.

Благодаря.

(Аплодисменти)