Нашата кампания за забрана на найлоновите торбички в Бали.

Найлоновите торбички са главно неразградими, още повече, че са използвани и изхвърлени с безразсъдно пренебрежение. Голяма част отиват в океана, където замърсяват водата и вредят на морския живот, останалите биват изгорени на сметищата, отделяйки вреден диоксин в атмосферата. Мелати и Изабел Уиджсен имат за мисия да не позволят на найлоновите торбички да задушат техния прекрасен роден остров Бали. Усилията им, включително петиции, почистване на плажа, дори и гладна стачка, дават резултат, когато убеждават губернатора да се ангажира за Бали без найлонови торбички през 2018. „Не позволявайте някой да ви каже, че сте твърде млади или че няма да разберете,“ казва Изабел на други устремени активисти. „Не казваме, че ще бъде лесно. Казваме ви, че ще си струва.“

Мелати Уиджсън: Бали – остров на боговете.

Изабел Уиджсън: Зелен рай.

МУ: Или ...

изгубения рай.

Бали:

остров на боклуци.

ИУ: В Бали,

отделяме 680 кубични метра
пластмасови отпадъци на ден.

Това е близо една 14 етажна сграда.

И що се отнася до найлонови торбички,

по-малко от 5% биват рециклирани.

МУ: Знаем, това променя образа,
който може би имате за острова ни.

То промени също и нашата,
след като го научихме,

когато разбрахме, че почти всички
торбички в Бали отиват в канализацията ни

после в реките ни

после в океана.

А тези, които не успяват да
достигат океана

биват или изгорени или разпилени.

ИУ: И така решихме
да направим нещо по въпроса.

Работихме в продължение
на близо 3 години насам

опитвайки се да кажем не на торбичките
на нашия роден остров.

И постигнахме
забележителни успехи.

МУ: Ние сме сестри,

и ходим в най-доброто училище на земята:

Зелено училище, Бали.

Зеленото училище се отличава не само
с това, че е построено от бамбук,

но също така и по начина на преподаване.

Учим се да бъдем лидерите на днешния ден,

нещо, което нормалните учебници не правят.

ИУ: Веднъж в час имахме урок,

в който учихме за забележителни хора,

като Нелсън Мандела,

Лейди Даяна

и Махатма Ганди.

Прибирайки се този ден,

решихме, че ние също
искаме да бъдем забележителни.

Защо трябваше да чакаме докато пораснем,

за да бъдем забележителни.

Искахме да направим нещо сега.

МУ: Седейки на дивана същата вечер,

размишлявахме
за всички проблеми заплашващи Бали.

Това, което изпъкваше
най-вече,

бе пластмасовите отпадъци.

Но това е огромен проблем.

Затова спряхме вниманието си на това,
което бе реална цел за нас децата:

найлонови торбички.

И идеята се роди.

ИУ: Започнахме проучване,

и да кажем, още повече разбирахме,

че няма нищо хубаво в торбичките.

И знаете ли какво?

Дори не се нуждаем от тях.

МУ: Бяхме наистина вдъхновени
от усилията да кажем не на торбичките

на много други места,

от Хаваи до Руанда

до някои градове,
като Оукланд и Дъблин.

ИУ: Така идеята премина в старта
на „Чао, Чао Найлонови Торбички“.

МУ: През годините
в които водихме кампанията,

научихме много.

Урок номер едно:

невъзможно е сам да се справиш с всичко.

Нужен е голям отбор от единомислещи деца,

за това създадохме отбора
Чао Чао Найлонови Торбички.

Отбора доброволци включваше
деца от целия остров,

от международното и местното училище.

И заедно с тях,

започнахме многопластов подход,

основан на виртуални и реални
петиции,

образователни и насърчителни
презентации в училищата,

повишихме цялостните знания
по пазари, фестивали и плажно почистване.

И не на последно място,

разпространявахме различни торбички,

като мрежести торбички,

от рециклирани вестници,

или торби от 100% органични материали,

всички направени в местни
инициативи на острова.

ИУ: Поехме пилотно село,

дом на 800 семейства.

Кмета на селото бе наш пръв приятел,

той харесваше тениските ни и това помогна.

Насочихме се към информиране на клиентите,

защото точно там бе нужно
да стане промяната.

Селото е вече
на две трети от своя път

да стане село без найлонови торбички.

Първите опити да привлечем правителството
на Бали на наша страна пропаднаха.

Така, си помислихме,

„Хмм... петиция с
един милион подписа.

Не биха могли да ни пренебрегнат, нали?

МУ: Точно така!

ИУ: Но кой би предположил

един милион подписа е като
хиляда пъти по хиляда?

(Смях)

Бяхме в безизходица,

докато не научихме урок номер две:

мисли извън рамката.

Някой спомена,

че летището в Бали обслужва
16 млн пристигащи и заминаващи на година.

МУ: Но как да влезем в летището?

И тук идва урок номер три:

упорство.

Отидохме до летището.

Преминахме портиера.

След това беше на шефа му шефа,

след това помощник ръководителя,

и след това ръководителя,

и след това...

се смъкнахме
с две нива и си помислихме,

ами, ето го отново портиера.

И след няколко дни чукане по вратите,

бидейки само хлапета на мисия,

най-накрая стигнахме до търговския
директор на летището в Бали.

Изнесохме реч „Бали на найлоновите торби“
и като много приятен човек,

той каза (имитирайки гласа на мъжа)
„Не мога да повярвам какво ще кажа,

но ще ви дам разрешение

да събирате подписи
след митницата и имиграционния контрол.

(Смях)

(Аплодисменти)

ИУ: След първия ни час и половина там,

събрахме близо 1000 подписа.

Колко добре беше това?

Урок номер четири:

нуждаете се от първенци
от всички нива на обществото,

от студенти до търговски
директори до известни хора.

И поради обаятелността
на Зелено Училище,

имахме достъп до постоянен
приток на знаменитости.

Бан Ки Мун ни каза,

че Генералния секретар
на ООН

не подписва петиции.

(Смях)

Дори и ако децата помолят учтиво.

Но обеща да разпространи идеята,

и сега сме в тясно сътрудничество
с ООН.

МУ: Джейн Гудал ни научи
на силата на човешката мрежа.

Тя е започнала само с една
„Roots & Shoots“ група,

сега има 4000 групи
навсякъде по света.

Ние сме една от тях.

Тя е истинско вдъхновение.

Ако сте член Ротарианец,

радваме се да се срещнем.

Ние сме Interactors,

най-младият отдел
на Ротари Интернешънъл.

ИУ: Но също така научихме
доста за търпението,

МУ: Как да се справяме с безсилието.

ИУ: Ръководенето,

МУ: работа в екип,

ИУ: приятелството,

МУ: научихме повече
за балийците и тяхната култура,

ИУ: научихме
за важността на отдадеността.

МУ: Не винаги е лесно.

Понякога става
малко по-трудно да правиш, което мислиш.

ИУ: Миналата година, сторихме точно това.

Отидохме до Индия да изнесем реч,

родителите ни заведоха до

бившия частен дом
на Махатма Ганди.

Научихме за силата
на гладната стачка,

с която постигнал целите.

Да, в края на обиколката,

когато пак видяхме родителите си,

заедно взехме решение и казахме:

„Обявяваме гладна стачка!“

(Смях)

МУ: Вероятно
си представяте лицата им.

Бяха ни нужни доста усилия да убедим,

и не само родителите ни,

но и нашите приятели,
както и учителите ни.

Изабел и аз бяхме сериозни
вършейки това.

За това се срещнахме с диетолог,

и достигнахме до компромис -

да не ядем от изгрев
до залез всеки ден,

докато губернатора на Бали
се съгласи да се срещнем

и да обсъдим как да спрем
найлоновите торбички в Бали.

ИУ: Нашия „mogak makan“
както е на индонезийски език,

започна.

Използвахме социалните медии в подкрепа,

и от втория ден

полицията започна да посещава
дома ни и училище.

Какво правят тези момичета?

Знаехме, че не показваме
губернатора в добра светлина,

правейки гладна стачка,

можехме да отидем и в затвора.

Но това проработи.

24 часа по-късно,

ни взеха от училище

и ни съпроводиха до офиса
на губернатора.

МУ: И ето го и него -

(Аплодисменти)

чакайки ни да се срещнем и говорим,

готов да помогне
и благодарен за желанието,

за загрижеността към красотата
и природата на Бали.

Той подписа обещание

да помогне хората в Бали
да кажат не на найлоновите торби.

И сега сме приятели,

и редовно

напоняме на него и екипа му
обещанието, което е направил.

И дори,

наскоро той определи и се ангажира,

че Бали ще бъде
свободен от найлонови торбички до 2018.

(Аплодисменти)

ИУ: Също така на международното летище
в Бали, един от поддръжниците ни

планира да започне политика
без найлонови торбички през 2016.

МУ: Спрете с безплатните найлонови торби,

носете торби за многократна употреба

е следващото ни послание целящо промяна
на нагласата на хората.

ИУ: Краткосрочната ни кампания,

„Един остров / Един глас“,

е свързана с това.

Проверихме и отличихме
магазините и ресторантите,

които се самоопределиха,
като място без найлонови торбички,

сложихме стикер на входа,

обявихме имената им по социалните медии,

както и в някои основни списания в Бали.

И противоположно,

това подчерта тези,
които нямат стикер.

(Смях)

МУ: Но защо всъщност
ви разказваме всичко това?

Отчасти, защото сме горди

от резултата, който
заедно с екипа си

успяхме да постигнем.

Но също така защото през това време,

научихме, че деца могат
да постигат резултати.

Можем да направим това да се случи.

Изабел и аз бяхме само на 10 и 12 години

когато започнахме,

никога не сме имали бизнес план,

нито точна стратегия,

нито скрити намерения -

само идеята пред нас

и група приятели, работещи с нас.

Това което искахме
бе да спрем найлоновите торби

да обгръщат и задушават
нашия прекрасен дом.

Децата имат безгранична енергия

и мотивация за да бъдат промяната,
от която има нужда света.

ИУ: Към всички деца на този прекрасен,
но изпълнен с предизвикателства свят:

Действайте!

Направете разликата.

Не казваме,
че ще бъде лесно.

Казваме ви,
че си струва.

Ние децата сме може би само 25%
от населението на света,

но ние сме 100% неговото бъдеще.

МУ: Все още имаме много за вършене,

но знайте, че няма да спрем,

докато първия въпрос зададен
при пристигане на летището в Бали не е:

Двете: „ Добре дошли в Бали,

имате ли найлонови торби за деклариране?“

(Смях)

Om shanti shanti shanti om

Благодарим ви.

(Аплодисменти)