-
(музика на пиано)
-
Намираме се на петия етаж в Музея
на модерното изкуство и наблюдаваме
-
картина от Пабло Пикасо от 1909 г.
-
От лятото на 1909 г., Орта де Ебро и е
-
една от критичните ранни кубистки
картини на Пикасо.
-
Вече изглежда доста кубистична.
-
(смях)
-
Имам предвид, че вече изглежда като
радикално отклонение от Сезан.
-
Само че тази е две години след
"Госпожиците от Авиньон".
-
Да.
-
Така че той вече е предприел стъпката.
-
Така е.
-
Това е една от онези картини, които
оправдават името на движението, нали?
-
Кубизма?
-
Да.
-
Защото наистина прилича на малки кубчета.
-
Така е.
-
Историческата ни хронология обикновено е,
-
че след "Госпожиците" Брак започва
наистина да изучава Сезан сериозно.
-
Пикасо отговаря...
-
Следва Брак.
-
Да, точно, посредством Сезан.
-
Отива в южна Испания в тази много суха
среда
-
и наистина можеш да усетиш теракотата.
-
Наблюдаваме град на хълм.
-
Има малък воден басейн долу вдясно и
всъщност може дори да се види
-
отражението на повърхността на водата.
-
Разбира се, интересното за повечето хора
в тази картина е желанието на Пикасо
-
да разтегли и тласне перспективата.
-
Да. Така че понякога да гледаме от върха и
от различните страни на нещата,
-
отдолу и отгоре, сякаш се движим и местим
поглед през мястото.
-
Така че предметите стават пластични,
стават ковки,
-
оформят се от движението ни през
времето и пространството.
-
Всички те обаче са взаимосвързани.
-
Това нещо, което Пикасо и Сезан преди него
започват, със съединяване на тези
-
различни равнини по цвят, така че
нещо кафяво се слива с нещо друго,
-
което е кафяво, с различна форма и е
покрив на къща и прелива в страна на къща.
-
Разделянето на различни форми в
пространството всъщност липсва.
-
Става синтетична дупка.
-
Всъщност той прави и нещо друго, което
мисля, че още повече допринася за това.
-
Ако погледнеш сянката и отражението, те
почти стават предмети в пространството
-
вместо просто оптични явления.
-
Какво имаш предвид?
-
Ами ако погледнеш например някой от
входовете в центъра на платното,
-
се вижда, че има хвърлени сенки и
отражения, които в някои отношения са почти
-
толкова плътни, колкото обектите, които
трябва да създават оптичните явления.
-
Има изравняване между предметите и
визуалното.
-
И повърхността?
-
Не само повърхността.
Предмет и в известен смисъл визуален...
-
Феномен.
-
Феномен.
-
Нещо, което е чисто зрително и
нематериално
-
става толкова важно в платното, колкото
сграда.
-
Може би начинът, по който започваме да
виждаме в "Госпожиците",
-
че самото пространство между фигурите
изглежда плътно.
-
Да, точно така.
-
Нещо друго, което ме изненада, когато
каза, че това е селище,
-
бе, че си представям слънце в пейзажа,
а тук няма смисъл от това изобщо.
-
Няма, права си.
-
Интересното е, че светлината е...
-
Имам предвид, светлината очевидно е
нещото, което изгражда формата тук.
-
Да.
-
Има сянка, има части със светлина, но
на практика няма реална...
-
Няма.
-
Посока.
-
Свързано е повече със субективното
изживяване на човешкото зрение,
-
докато се движи, начинът, по който е
хвърлена светлината или сянката,
-
отколкото с това, което идва от природата.
-
Именно.
-
Друго нещо, което ме поразява, е например,
когато спомена за входовете.
-
Този в центъра наистина прилича на вход
към нещо.
-
Отляво обаче сякаш има нещо друго, което
сякаш е вход, който също
-
хвърля сянка, но очевидно е и много
повече от щрих боя.
-
В известен смисъл изглежда почти позитивна
форма пред сградата.
-
Точно така.
Все пак също така е и щрих боя.
-
Така е, прекрасно е.
-
Има постоянно изместване от начина,
по който е конструирана формата.
-
Не става въпрос само за представяне на
формата, нито само за спазването ѝ.
-
Всъщност е също и това странно изместване
в процеса по представяне на формата.
-
Точно.
-
Да.
-
Много е стеснителен по модерен начин.
-
Със сигурност.
-
(музика на пиано).
