(музика на пиано)
Намираме се на петия етаж в Музея
на модерното изкуство и наблюдаваме
картина от Пабло Пикасо от 1909 г.
От лятото на 1909 г., Орта де Ебро и е
една от критичните ранни кубистки
картини на Пикасо.
Вече изглежда доста кубистична.
(смях)
Имам предвид, че вече изглежда като
радикално отклонение от Сезан.
Само че тази е две години след
"Госпожиците от Авиньон".
Да.
Така че той вече е предприел стъпката.
Така е.
Това е една от онези картини, които
оправдават името на движението, нали?
Кубизма?
Да.
Защото наистина прилича на малки кубчета.
Така е.
Историческата ни хронология обикновено е,
че след "Госпожиците" Брак започва
наистина да изучава Сезан сериозно.
Пикасо отговаря...
Следва Брак.
Да, точно, посредством Сезан.
Отива в южна Испания в тази много суха
среда
и наистина можеш да усетиш теракотата.
Наблюдаваме град на хълм.
Има малък воден басейн долу вдясно и
всъщност може дори да се види
отражението на повърхността на водата.
Разбира се, интересното за повечето хора
в тази картина е желанието на Пикасо
да разтегли и тласне перспективата.
Да. Така че понякога да гледаме от върха и
от различните страни на нещата,
отдолу и отгоре, сякаш се движим и местим
поглед през мястото.
Така че предметите стават пластични,
стават ковки,
оформят се от движението ни през
времето и пространството.
Всички те обаче са взаимосвързани.
Това нещо, което Пикасо и Сезан преди него
започват, със съединяване на тези
различни равнини по цвят, така че
нещо кафяво се слива с нещо друго,
което е кафяво, с различна форма и е
покрив на къща и прелива в страна на къща.
Разделянето на различни форми в
пространството всъщност липсва.
Става синтетична дупка.
Всъщност той прави и нещо друго, което
мисля, че още повече допринася за това.
Ако погледнеш сянката и отражението, те
почти стават предмети в пространството
вместо просто оптични явления.
Какво имаш предвид?
Ами ако погледнеш например някой от
входовете в центъра на платното,
се вижда, че има хвърлени сенки и
отражения, които в някои отношения са почти
толкова плътни, колкото обектите, които
трябва да създават оптичните явления.
Има изравняване между предметите и
визуалното.
И повърхността?
Не само повърхността.
Предмет и в известен смисъл визуален...
Феномен.
Феномен.
Нещо, което е чисто зрително и
нематериално
става толкова важно в платното, колкото
сграда.
Може би начинът, по който започваме да
виждаме в "Госпожиците",
че самото пространство между фигурите
изглежда плътно.
Да, точно така.
Нещо друго, което ме изненада, когато
каза, че това е селище,
бе, че си представям слънце в пейзажа,
а тук няма смисъл от това изобщо.
Няма, права си.
Интересното е, че светлината е...
Имам предвид, светлината очевидно е
нещото, което изгражда формата тук.
Да.
Има сянка, има части със светлина, но
на практика няма реална...
Няма.
Посока.
Свързано е повече със субективното
изживяване на човешкото зрение,
докато се движи, начинът, по който е
хвърлена светлината или сянката,
отколкото с това, което идва от природата.
Именно.
Друго нещо, което ме поразява, е например,
когато спомена за входовете.
Този в центъра наистина прилича на вход
към нещо.
Отляво обаче сякаш има нещо друго, което
сякаш е вход, който също
хвърля сянка, но очевидно е и много
повече от щрих боя.
В известен смисъл изглежда почти позитивна
форма пред сградата.
Точно така.
Все пак също така е и щрих боя.
Така е, прекрасно е.
Има постоянно изместване от начина,
по който е конструирана формата.
Не става въпрос само за представяне на
формата, нито само за спазването ѝ.
Всъщност е също и това странно изместване
в процеса по представяне на формата.
Точно.
Да.
Много е стеснителен по модерен начин.
Със сигурност.
(музика на пиано).