Какво не знаем за мюсюлманските деца в Европа?
-
0:01 - 0:05Когато бях дете,
знаех, че притежавам супер сили. -
0:07 - 0:08Точно така.
-
0:08 - 0:09(смях)
-
0:09 - 0:13Мислех, че съм абсолютно невероятна,
защото мога да разбера -
0:13 - 0:15и да си обясня чувствата
на мургавите хора, -
0:15 - 0:19като на моя дядо,
един консервативен мюсюлманин. -
0:19 - 0:24Също така, че мога да разбера майка ми от
Афганистан и баща ми от Пакистан, -
0:24 - 0:28които не са толкова религиозни,
но лежерни и доста либерални. -
0:28 - 0:30И, разбира се, че мога да разбера
-
0:30 - 0:33и да си обясня чувствата на белите хора.
-
0:33 - 0:34Белите норвежци в страна ми.
-
0:35 - 0:38Знаете, бели, мургави, без значение -
-
0:38 - 0:40Обичах ги всички.
-
0:40 - 0:41Разбирах ги всички,
-
0:41 - 0:44дори и те не винаги да се разбираха
едни други; -
0:44 - 0:45те всички бяха моите хора.
-
0:46 - 0:49Баща ми, обаче,
винаги беше много притеснен. -
0:49 - 0:52Той продължаваше да казва,
че дори и с най-доброто образование, -
0:52 - 0:55аз няма да получа справедливо отношение.
-
0:55 - 0:59Според него, аз все пак ще се сблъскам
с дискриминацията. -
0:59 - 1:01И че единственият начин
да бъдеш приет от белите хора, -
1:01 - 1:04е да станеш известен.
-
1:04 - 1:08Сега си представете, че е водил този
разговор с мен, когато бях на седем. -
1:08 - 1:11Така че, докато съм била на седем,
е казал, -
1:11 - 1:15"Виж, значи ти трябва спорт или музика".
-
1:15 - 1:19Той не знаеше нищо за спорта -
да бъде благословен - така че беше музика. -
1:19 - 1:24И така, когато бях на седем, събра
всичките ми играчки, всичките ми кукли, -
1:24 - 1:25и ги изхвърли.
-
1:26 - 1:30В замяна ми даде отвратителна
малка клавиатура Касио и... -
1:30 - 1:31(смях)
-
1:31 - 1:33О, да. И уроци по пеене.
-
1:33 - 1:38И ме принуди, общо взето,
да се упражнявам всеки ден часове наред. -
1:38 - 1:42Също така, много бързо трябваше
да ме представи на все по-голяма публика, -
1:42 - 1:46и странно, но станах почти
един вид дете символ -
1:46 - 1:48на норвежкия мултикултурализъм.
-
1:49 - 1:50Чувствах се много горда, разбира се.
-
1:51 - 1:54Защото дори и вестниците в този момент
-
1:54 - 1:56започнаха да пишат хубави неща
за мургавите хора, -
1:56 - 2:00и така аз можех да почувствам,
че моята могъща сила се разраства. -
2:01 - 2:04И така, когато бях на 12 години
и вървях от училище към вкъщи, -
2:04 - 2:05малко се отклоних,
-
2:05 - 2:09защото исках да си купя любимите
ми бонбони, наречени "соленки крачета". -
2:09 - 2:11Знам, че звучи ужасно,
-
2:12 - 2:13но ги обожавам.
-
2:13 - 2:18Те основно са тези малки солени
парченца женско биле във формата на крака. -
2:18 - 2:23И сега, когато го казвам на глас,
осъзнавам колко ужасно звучи, -
2:24 - 2:27но и така да е, аз ги обожавам.
-
2:27 - 2:29И така на пътя ми към магазина
-
2:29 - 2:33стоеше този възрастен бял мъж на вратата,
като ми препречваше пътя. -
2:33 - 2:39Така че се опитах да мина покрай него,
и когато го направих, той ме спря, -
2:39 - 2:41вгледа се в мен,
-
2:42 - 2:44изплю се в лицето ми и каза,
-
2:44 - 2:45"Разкарай се от пътя ми
-
2:45 - 2:49малка черна кучко,
малка пакистанска кучко, -
2:49 - 2:51върни се там, откъдето си дошла".
-
2:52 - 2:55Бях напълно ужасена.
-
2:55 - 2:56Гледах го.
-
2:56 - 2:59Бях прекалено уплашена,
за да изтрия плюнката от лицето си, -
3:00 - 3:02дори когато се смеси със сълзите ми.
-
3:02 - 3:06Спомням си, че се оглеждах наоколо,
като се надявах, че всеки момент -
3:06 - 3:09ще дойде някой възрастен
и ще накара този мъж да спре. -
3:09 - 3:14Но вместо това, хората минаваха бързо край
мен и се преструваха, че не ме виждат. -
3:14 - 3:18Бях много объркана,
защото си мислех, е добре, -
3:19 - 3:22"Мойте бели хора, хайде!
Къде са? Какво става? -
3:22 - 3:24Как така те не идват да ме спасят?
-
3:25 - 3:27И така, няма нужда да казвам,
че не си купих бонбоните. -
3:27 - 3:29Просто изтичах вкъщи
толкова бързо, колкото можех. -
3:30 - 3:32Все пак смятах, че нещата
все още са добре. -
3:33 - 3:36С течение на времето,
колкото по-известна ставах, -
3:36 - 3:40рано или късно ще започна
да привличам омразата и на мургавите хора. -
3:42 - 3:45Някои мъже от семейното обкръжение
смятаха, че това е неприемливо -
3:45 - 3:50и непочтено за една жена,
да бъде замесена в музката -
3:50 - 3:52и да присъства в медиите.
-
3:53 - 3:59Така много бързо започнаха да
ме нападат на собствените ми концерти. -
3:59 - 4:04Спомням си един от концертите,
бях на сцената, обърната към публиката -
4:04 - 4:07и последното нещо, което видях,
беше младо мургаво лице, -
4:07 - 4:11a следващото нещо, което знам е, че
някакъв вид химикал е хвърлен в очите ми, -
4:11 - 4:14спомням си, че наистина не можех да
виждам и очите ми бяха насълзени -
4:15 - 4:16но, въпреки това,
продължих да пея -
4:17 - 4:22Този път мургави мъже ме плюеха в лицето
по улиците на Осло. -
4:22 - 4:26Дори един път се опитаха да ме отвлекат.
-
4:26 - 4:28Смъртните заплахи бяха безкрайни.
-
4:28 - 4:31Спомням си, че веднъж ме спря на улицата
един възрастен брадат мъж -
4:31 - 4:33и ми каза,
"Причина да те мразя толкова много -
4:33 - 4:35е, защото ти накара дъщерите ни да мислят,
-
4:35 - 4:37че могат да правят,
каквото си искат." -
4:39 - 4:41Един по-млад мъж ме предупреди
да пазя гърба си. -
4:41 - 4:44Той каза, че музиката е неислямска
и е работа за курви, -
4:44 - 4:47и ако продължавам така, ще бъда изнасилена
-
4:47 - 4:52и стомахът ми ще бъде нарязан, така че
да не се роди друга курва, като мен. -
4:54 - 4:55Отново бях толкова объркана.
-
4:55 - 4:57Не можех да разбера какво се случва.
-
4:57 - 5:01Мургавите ми хора започнаха да се
отнасят с мен по този начин - как така? -
5:02 - 5:05Вместо свързване на световете,
двата свята, -
5:05 - 5:08имах чувството,
че падах между двата ми свята. -
5:08 - 5:11Предполагам, оплюването
беше моята ахилесова пета. -
5:13 - 5:15Така по времето,
когато бях на 17 години, -
5:15 - 5:18смъртните заплахи нямаха край
и тормозът беше постоянен. -
5:18 - 5:20Стана толкова лошо и
веднъж майка ми седна и каза, -
5:20 - 5:24"Виж, няма да можем дълго време
да те защитаваме и да те пазим, -
5:24 - 5:26така че ще трябва да тръгваш".
-
5:26 - 5:31Така аз си купих еднопосочен билет до
Лондон, опаковах куфара си и тръгнах. -
5:32 - 5:36Най-голямата ми мъка в този момент беше,
че никой не каза нищо. -
5:36 - 5:38Имах много публични изяви в Норвегия.
-
5:39 - 5:43Моите мургави хора, моите бели хора -
никой не каза нищо. -
5:43 - 5:45Никой не каза, "Чакайте, това е грешно.
-
5:46 - 5:50Помогнете на това момиче, защитете
това момиче, защото тя е една от нас". -
5:50 - 5:51Никой не го каза.
-
5:51 - 5:54Вместо това, аз се чувствах -
знаете, на летището, -
5:55 - 5:58на въртележката за багаж имате
тези различни куфари, -
5:58 - 5:59които обикалят наоколо
-
5:59 - 6:02и винаги има един куфар,
който остава в края, -
6:02 - 6:05този, който никой не иска,
този, който никой не идва да вземе. -
6:05 - 6:06Така се чувствах.
-
6:07 - 6:10Никога не съм се чувствала толкова
самотна. Толкова изгубена. -
6:12 - 6:16Така след пристиганeто ми в Лондон, накрая,
възобнових музикалната си кариера. -
6:17 - 6:20Различно място, но, за съжаление,
същата стара история. -
6:21 - 6:24Спомням си едно съобщение до мен,
в което се казва, че ще ме убият -
6:24 - 6:28и реки от кръв ще текат,
-
6:28 - 6:31и че ще ме изнасилят много пъти
преди да умра. -
6:31 - 6:33До този момент,
трябва да кажа -
6:33 - 6:35бях свикнала на съобщения, като това,
-
6:35 - 6:39но различното беше, че
започнаха да заплашват семейството ми. -
6:41 - 6:46Така още веднъж опаковах куфара си,
оставих музиката и се преместих в САЩ. -
6:47 - 6:48Беше ми достатъчно.
-
6:48 - 6:50Вече не исках да имам нищо общо с това.
-
6:50 - 6:53И със сигурност няма да
бъда убита за нещо, -
6:53 - 6:56което дори не беше моя мечта -
беше избор на баща ми. -
6:58 - 7:01Така аз някак се изгубих.
-
7:01 - 7:03Някак се сринах.
-
7:03 - 7:05Но реших, че това, което искам
да направя, -
7:05 - 7:09е да прекарам следващите, няма
значение колко, години от живота си, -
7:09 - 7:10като подкрепям младите хора
-
7:10 - 7:13и се опитвам да бъда с тях
по някакъв малък начин, -
7:13 - 7:15какъвто и да е този начин.
-
7:15 - 7:18Започнах доброволчество в
различни организации, -
7:18 - 7:23които работят с млади мюсюлмани в Европа.
-
7:24 - 7:27И, за моя изненада, това, което открих е,
-
7:27 - 7:32че толкова много от тези хора страдат
и се борят. -
7:32 - 7:36Те са изправени пред толкова много
проблеми с техните семейства и общности, -
7:36 - 7:40които като че ли се притесняват
повече за собствената си чест и репутация, -
7:40 - 7:42отколкото за щастието и
живота на собствените си деца. -
7:44 - 7:48Започнах да се чувствам, все едно че не
бях толкова сама, толкова странна. -
7:48 - 7:51Може би така са голяма част от хората ми.
-
7:51 - 7:53Работата е там, че повечето хора
не разбират, -
7:54 - 7:58че има толкова мното от нас,
като се разрастваме в Европа, -
7:58 - 8:00които не са свободни да бъдат себе си.
-
8:00 - 8:02Не ни е позволено да бъдем това,
което сме. -
8:03 - 8:07Не сме свободни да се оженим
-
8:07 - 8:10или да сме във връзка с хора,
които ние избираме. -
8:10 - 8:12Дори не можем да
избираме професия. -
8:12 - 8:16Това е норма на мюсюлманските
общности в сърцето на Европа. -
8:16 - 8:19Дори и в най-свободните общества в света,
ние не сме свободни. -
8:20 - 8:24Нашите животи, нашите мечти,
нашето бъдеще не принадлежат на нас, -
8:24 - 8:27те принадлежат на родителите ни
и на тяхната общност. -
8:27 - 8:30Открих безкрайни истории на млади хора,
-
8:31 - 8:34които са загубени за всички ни,
-
8:34 - 8:36които са невидими за всички ни,
-
8:36 - 8:38но, които страдат, и страдат сами.
-
8:40 - 8:44Погубваме децата си в принудителни
бракове, в чест на насилие и злоупотреба. -
8:45 - 8:49В крайна сметка, след няколко години
работа с тези млади хора, аз осъзнах, -
8:49 - 8:51че няма да мога да продължа да бягам.
-
8:51 - 8:56Не мога да прекарам остатъка от
живота си в страх и криене -
8:56 - 8:58и че всъщност трябва да направя нещо.
-
9:00 - 9:03Осъзнах, че моето мълчание,
нашето мълчание, -
9:03 - 9:05позволява тези злоупотреби да продължат.
-
9:06 - 9:10Затова реших, че искам да използвам
могъщата си сила от детството, -
9:11 - 9:15като се опитам да накарам хората от двете
страни на тези въпроси да разберат -
9:15 - 9:20какво е да си млад човек заседнал
между семейството и страна си. -
9:21 - 9:24Така започнах да правя филми и
започнах да разказвам тези истории. -
9:25 - 9:29И, също така, исках хората да
разберат смъртоносните последици от нас, -
9:29 - 9:31ако не приемат на сериозно тези проблеми.
-
9:32 - 9:34Така първият филм, който
направих, беше за Банас. -
9:35 - 9:39Тя беше на 17 години,
кюрдско момиче в Лондон. -
9:40 - 9:42Беше покорна и правеше,
каквото искат родителите й. -
9:43 - 9:45Опитваше се да прави всичко правилно.
-
9:45 - 9:48Омъжи се за някакъв мъж,
който родителите й избраха, -
9:48 - 9:51въпреки че той я биеше и
насилваше постояннно. -
9:52 - 9:55Когато се опита да отиде при
семейството си за помощ, казаха -
9:55 - 9:57"Е, трябва да се вънеш и да
бъдеш по-добра жена" -
9:57 - 10:00Защото не искаха разведена
дъщеря в своите ръце -
10:00 - 10:03защото, естествено, че това би
опозорило семейството. -
10:04 - 10:06Беше пребита толкова жестоко,
че ушите й кървяха, -
10:07 - 10:12и когато най-накрая го напусна
и намери един млад мъж, когото тя избра, -
10:12 - 10:14и се влюби в него,
-
10:14 - 10:16общността и семейството й разбраха
-
10:16 - 10:18и тя изчезна.
-
10:18 - 10:20Три месеца по-късно беше намерена.
-
10:21 - 10:25Беше напъхана в куфар
и погребана под къщата. -
10:28 - 10:32Беше удушена и бита до смърт
-
10:33 - 10:37от трима мъже, братовчеди,
по заповед на баща й и чичо й. -
10:38 - 10:40В добавка на трагичната история на Банас,
-
10:40 - 10:46е това, че тя е ходила пет пъти до
полицията в Англия, за да моли за помощ -
10:46 - 10:49като им е казала, че семейството
й ще я убие. -
10:49 - 10:52В полицията не са й повярвали, така
че нищо не са направили. -
10:53 - 10:54И проблемът с това е,
-
10:54 - 10:59че не само, че толкова много от
децата ни са изправени пред тези проблеми -
10:59 - 11:02в рамките на семействата и общностите им,
-
11:02 - 11:06но те също така срещат неразбиране
-
11:07 - 11:10и апатия в страните, където растат.
-
11:12 - 11:16Когато семействата им ги предадат,
те поглеждат към останалата час от нас, -
11:16 - 11:18и когато не ги разбираме,
-
11:18 - 11:20ние ги губим.
-
11:21 - 11:24Така, докато правих този филм,
няколко души ми казаха, -
11:24 - 11:27"Е, Дея, ти знаеш, че това
просто е тяхната култура, -
11:27 - 11:29това е което тези хора правят с децата си,
-
11:29 - 11:31наистина не можем
да се намесваме -
11:32 - 11:35Мога да ви убедя, че да бъдеш
убит не е моята култура. -
11:36 - 11:37Знаете ли?
-
11:38 - 11:39И със сигурност хората,
които приличат на мен, -
11:39 - 11:42млади жени, които идват от
среди, като моята, -
11:42 - 11:46трябва да бъдат предмет на същите
права, същата защита, -
11:46 - 11:49както всеки друг в страната ни, защо не?
-
11:50 - 11:55Така за следващия си филм,
исках да се опитам да разбера -
11:55 - 11:58защо някои от нашите
мюсюлмански деца в Европа -
11:58 - 12:00са привлечени от екстремизъм и насилие.
-
12:01 - 12:02Но що се отнася до това,
-
12:02 - 12:05признавам също, че щях да се
изправя пред най-големия си страх: -
12:07 - 12:09мургавите мъже с бради.
-
12:11 - 12:14Същите мъже или подобни,
-
12:14 - 12:17като тези, които ме преследват
през по-голямата част от живота си. -
12:18 - 12:20Мъжете, от които съм се страхувала
през по-голямата част от живота си. -
12:20 - 12:23Мъжете, които също така,
дълбоко ненавиждах, -
12:23 - 12:25от много, много години.
-
12:25 - 12:29Така прекарах следващите две години в
интервюта с осъдени терористи, -
12:29 - 12:32джихадисти и бивши екстремисти.
-
12:32 - 12:35Това, което вече знаех,
това, което вече беше много очевидно, -
12:35 - 12:40че религията, политиката,
колониалният товар на Европа, -
12:40 - 12:44също и западните политически
неуспехи през последните години, -
12:45 - 12:46бяха част от картината.
-
12:47 - 12:50Но това, което най-вече ме
интересуваше да открия, е какви са хората, -
12:50 - 12:51какви са им личните причини
-
12:51 - 12:56защо някои от нашите младежи
са податливи на групи, като тези. -
12:57 - 13:01И това, което наистина ме изненада,
беше това, че открих наранени хора. -
13:04 - 13:06Вместо чудовищата, които търсех,
-
13:06 - 13:08които се надявах да намеря -
-
13:08 - 13:11честно казано, защото щеше
да е много удовлетворяващо - -
13:11 - 13:12Намерих отчаяни хора.
-
13:14 - 13:15Точно като Банас,
-
13:15 - 13:18Открих, че тези млади мъже
бяха разкъсани -
13:18 - 13:21от oпита да преодолеят бездната
-
13:21 - 13:24между семействата им
и страните, в които са родени. -
13:26 - 13:29И това, което също научих е,
че екстремистките, терористичните групи -
13:29 - 13:33се възпозлзват от тези чувства
на младежите ни -
13:33 - 13:36и насочват това - по циничен начин -
към насилие. -
13:36 - 13:38"Елате при нас", казват те.
-
13:38 - 13:41"Откажете се от двете страни,
вашето семейство и вашата страна, -
13:41 - 13:43защото те ви отхвърлят.
-
13:43 - 13:46За вашето семейство честта им
е по-важна от вас, -
13:46 - 13:47а за страната ви,
-
13:47 - 13:53истинските норвежци, британци или французи
винаги ще са белите и никога вие". -
13:54 - 13:57Те също така обещават на младежите
ни неща, за които те жадуват: -
13:58 - 14:02значимост, героизъм, чувство
за принадлежност и призвание, -
14:02 - 14:04общност, която ги обича и ги приема.
-
14:05 - 14:08Те правят слабите да се чувстват силни.
-
14:08 - 14:13Невидимите и мълчаливите
най-накрая са забелязани и чути. -
14:15 - 14:18Това е, което правят за младежите ни.
-
14:18 - 14:22Защо тези групи правят това за
младежите ни, а ние не? -
14:23 - 14:24Работата е там,
-
14:24 - 14:28че не се опитвам да оправдая
-
14:28 - 14:31или да извиня, каквото и да е насилие.
-
14:31 - 14:35Това, което се опитвам да кажа е,
че трябва да разберем -
14:35 - 14:38защо някои от младежите ни
са привлечени от това. -
14:40 - 14:42Всъщност, бих искала също да ви покажа -
-
14:42 - 14:45това във филма са детски снимки
на някои от момчетата. -
14:47 - 14:50Това, което наистина ме
порази е, че много от тях - -
14:51 - 14:53никога не бих си го помислила -
-
14:53 - 14:56имат отсъстващи или злоупотрябващи бащи.
-
14:57 - 14:59И някои от тези млади момчета
-
14:59 - 15:03в крайна сметка намират грижовни
и състрадателни образи на бащи -
15:03 - 15:05в тези екстремистки групи.
-
15:06 - 15:09Аз също намерих мъж
малтретиран от расисти, -
15:10 - 15:12но е намерил начин да спре
да се чувства жертва, -
15:12 - 15:14като се превърне в насилник.
-
15:14 - 15:19Всъщност, за мой ужас аз намерих
нещо, което разпознах. -
15:19 - 15:25Намерих същите чувства, които изпитвах,
като 17-годишна, когато бягах от Норвегия. -
15:26 - 15:30Същото объркване, същтата тъга,
-
15:30 - 15:33същото чувство, че са те предали
-
15:35 - 15:36и че не принадлежиш на никого.
-
15:39 - 15:42Същото чувство на загуба и
разкъсване между културите. -
15:43 - 15:45Като казвам това,
не избрах разрушението, -
15:45 - 15:48избрах да взема камерата
вместо пистолет. -
15:48 - 15:51И причината да направя това,
се дължи на моята супер сила. -
15:51 - 15:56Можех да видя, че разбирането е
отговорът, а не насилието. -
15:56 - 15:58Виждаме човешки същества
-
15:58 - 16:02с всичките им добродетели и недостатъци
-
16:02 - 16:04вместо да продължава окарикатуряването:
-
16:04 - 16:06те и ние, злодейте и жертвите.
-
16:06 - 16:08Бих искала също така,
накрая да се съглася с факта, -
16:09 - 16:12че моите две култури не
трябваше да се сблъскват, -
16:12 - 16:15но в замяна се превърнаха в мястото,
където намерих моя глас. -
16:16 - 16:19Спрях да се чувствам, сякаш
трябваше да избирам страна, -
16:19 - 16:21но това ми отне много, много години.
-
16:22 - 16:24Има много от младежите ни днес,
-
16:24 - 16:26които се борят със същите въпроси,
-
16:26 - 16:28и се борят сами с това.
-
16:29 - 16:32И това им оставя отворени рани.
-
16:33 - 16:36А за някои, светогледа на
радикалния ислям -
16:36 - 16:39става инфекцията, която загноява
тези отворени рани. -
16:41 - 16:44Има една африканска поговорка,
в която се казва, -
16:46 - 16:49"Ако младите не са приети в селото,
-
16:49 - 16:52те ще го изгорят, просто за да
почувстват топлината му". -
16:53 - 16:55Бих искала да попитам -
-
16:56 - 16:58мюсюлманските родители и общности,
-
16:58 - 17:01ще обичате и пазите ли децата си
-
17:01 - 17:03без да ги принуждавате да отговарят
на очакванията ви? -
17:03 - 17:06Можете ли да ги изберете вместо честта си?
-
17:06 - 17:09Можете ли да разберете защо
са толкова ядосани и отчуждени, -
17:09 - 17:12когато поставяте честта си
пред тяхното щастие? -
17:13 - 17:15Можете ли да се опитате да бъдете
приятели с децата си, -
17:15 - 17:17така че да могат да ви се доверят
-
17:17 - 17:19и да искат да споделят с вас опита си
-
17:19 - 17:21вместо да се налага да го
търсят някъде другаде? -
17:22 - 17:25И до младежите ни,
изкушени от екстремизма, -
17:27 - 17:30можете ли да признаете, че
яросттави се подхранва от болката? -
17:32 - 17:35Ще намерите ли сили да се
противопоставите на тези цинични старци, -
17:35 - 17:38които искат да използват кръвта ви
за тяхна собствена изгода? -
17:39 - 17:41Можете ли да намерите начин да живеете?
-
17:42 - 17:44Можете ли да разберете,
че най-сладкото отмъщение, -
17:44 - 17:48е да живеете щастлив, пълноценен
и свободен живот? -
17:48 - 17:50Животът ви зависи от вас самите
и от никой друг. -
17:51 - 17:54Защо искате да станете просто
поредното мъртво мюсюлманско дете? -
17:55 - 17:59И за останалата част от нас, кога ще
започнем да слушаме младежите ни? -
18:01 - 18:02Как можем да ги подкрепим
-
18:02 - 18:06в пренасочване на болката им в
нещо по-конструктивно? -
18:07 - 18:08Те мислят, че не ги харесваме.
-
18:08 - 18:11Те мислят, че не ни интересува
какво се случва с тях. -
18:11 - 18:13Те мислят, че не ги приемаме.
-
18:13 - 18:16Можем ли да намерим начин,
за да се почувстват различно? -
18:17 - 18:20Какво ще ни коства да ги видим и да
им обърнем внимание -
18:20 - 18:25преди да станат жертви или
извършители на насилие? -
18:25 - 18:29Можем ли да се погрижим за тях
и да ги считаме, като част от нас? -
18:29 - 18:34И не просто да се възмущаваме, когато
жертвите на насилие изглеждат като нас? -
18:34 - 18:39Можем ли да намерим начин да отхвърлим
омразата и да изцерим разделението между нас? -
18:39 - 18:43Това, което не можем да си позволим е, да
се откажем един от друг или от децата си, -
18:43 - 18:45дори, ако те са се отказали от нас.
-
18:45 - 18:47Ние всички сме заедно в това.
-
18:47 - 18:53В дългосрочен план, яростта и отмъщението
няма да работят срещу екстремистите. -
18:53 - 18:57Терористите искат да се свираме
в къщите си от страх, -
18:57 - 18:59като затваряме вратите и сърцата си.
-
18:59 - 19:03Искат да открием още рани в общностите ни,
-
19:03 - 19:07така че да могат да ги използват и да
разнесат инфекцията им по-нашироко. -
19:07 - 19:10Те искат да станем като тях:
-
19:10 - 19:12крайни, пълни с омраза и жестоки.
-
19:14 - 19:17В деня след атентатите в Париж,
-
19:17 - 19:20един мой приятел изпрати тази
снимка на дъщеря си. -
19:21 - 19:23Това са бяло и арабско момиче.
-
19:23 - 19:24Най-добри приятелки са.
-
19:25 - 19:29Тази снимка е ахилесова пета
на екстремистите. -
19:31 - 19:34Тези две малки момичета с
техните могъщи сили -
19:34 - 19:36показват пътя напред
-
19:36 - 19:39към едно общество, което ние
трябва да изградим заедно, -
19:40 - 19:43едно общество, което включва и подкрепя,
-
19:44 - 19:47а не отхвърля децата си.
-
19:48 - 19:49Благодаря за вниманието.
-
19:49 - 19:56(Аплодисменти)
- Title:
- Какво не знаем за мюсюлманските деца в Европа?
- Speaker:
- Дея Кан
- Description:
-
Като дъщеря на пакистанец и авганистанка, която израства в Норвегия, Дея Кан знае какво е да бъдеш млад човек, заседнал между общността и страната си. В този силен, емоционален разговор, режисьорката описва отхвърлянето и изолацията на много мюсюлмански деца, които растат на Запад, и смъртоносните последици от неприемането на младежите ни преди екстремистките групи да го направят.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 20:11
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Darina Stoyanova accepted Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Liana Kamenova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Liana Kamenova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Liana Kamenova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Liana Kamenova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids | ||
Liana Kamenova edited Bulgarian subtitles for What we don't know about Europe's Muslim kids |