WEBVTT

00:00:01.200 --> 00:00:04.520
Когато бях дете, 
знаех, че притежавам супер сили.

00:00:06.920 --> 00:00:08.135
Точно така.

NOTE Paragraph

00:00:08.160 --> 00:00:09.256
(смях)

NOTE Paragraph

00:00:09.280 --> 00:00:13.296
Мислех, че съм абсолютно невероятна, 
защото мога да разбера

00:00:13.320 --> 00:00:15.456
и да си обясня чувствата 
на мургавите хора,

00:00:15.480 --> 00:00:18.880
като на моя дядо, 
един консервативен мюсюлманин.

00:00:19.360 --> 00:00:24.256
Също така, че мога да разбера майка ми от 
Афганистан и баща ми от Пакистан,

00:00:24.280 --> 00:00:28.080
които не са толкова религиозни, 
но лежерни и доста либерални.

00:00:28.480 --> 00:00:30.096
И, разбира се, че мога да разбера

00:00:30.120 --> 00:00:32.536
и да си обясня чувствата на белите хора.

00:00:32.560 --> 00:00:34.400
Белите норвежци в страна ми.

00:00:35.480 --> 00:00:38.056
Знаете, бели, мургави, без значение -

00:00:38.080 --> 00:00:39.896
Обичах ги всички.

00:00:39.920 --> 00:00:41.176
Разбирах ги всички,

00:00:41.200 --> 00:00:43.536
дори и те не винаги да се разбираха 
едни други;

00:00:43.560 --> 00:00:44.800
те всички бяха моите хора.

NOTE Paragraph

00:00:45.600 --> 00:00:48.536
Баща ми, обаче, 
винаги беше много притеснен.

00:00:48.560 --> 00:00:51.896
Той продължаваше да казва, 
че дори и с най-доброто образование,

00:00:51.920 --> 00:00:55.096
аз няма да получа справедливо отношение.

00:00:55.120 --> 00:00:58.536
Според него, аз все пак ще се сблъскам 
с дискриминацията.

00:00:58.560 --> 00:01:01.376
И че единственият начин 
да бъдеш приет от белите хора,

00:01:01.400 --> 00:01:03.576
е да станеш известен.

00:01:03.600 --> 00:01:07.600
Сега си представете, че е водил този 
разговор с мен, когато бях на седем.

00:01:08.440 --> 00:01:11.416
Така че, докато съм била на седем, 
е казал,

00:01:11.440 --> 00:01:14.816
"Виж, значи ти трябва спорт или музика".

00:01:14.840 --> 00:01:19.296
Той не знаеше нищо за спорта - 
да бъде благословен - така че беше музика.

00:01:19.296 --> 00:01:23.632
И така, когато бях на седем, събра 
всичките ми играчки, всичките ми кукли,

00:01:23.680 --> 00:01:25.280
и ги изхвърли.

00:01:26.160 --> 00:01:30.016
В замяна ми даде отвратителна 
малка клавиатура Касио и...

NOTE Paragraph

00:01:30.040 --> 00:01:31.256
(смях)

NOTE Paragraph

00:01:31.280 --> 00:01:33.296
О, да. И уроци по пеене.

00:01:33.320 --> 00:01:38.096
И ме принуди, общо взето, 
да се упражнявам всеки ден часове наред.

00:01:38.120 --> 00:01:42.376
Също така, много бързо трябваше 
да ме представи на все по-голяма публика,

00:01:42.400 --> 00:01:46.176
и странно, но станах почти 
един вид дете символ

00:01:46.200 --> 00:01:48.280
на норвежкия мултикултурализъм.

00:01:48.760 --> 00:01:50.496
Чувствах се много горда, разбира се.

00:01:50.520 --> 00:01:53.856
Защото дори и вестниците в този момент

00:01:53.880 --> 00:01:56.456
започнаха да пишат хубави неща 
за мургавите хора,

00:01:56.480 --> 00:01:59.640
и така аз можех да почувствам, 
че моята могъща сила се разраства.

NOTE Paragraph

00:02:00.960 --> 00:02:03.936
И така, когато бях на 12 години 
и вървях от училище към вкъщи,

00:02:03.960 --> 00:02:05.176
малко се отклоних,

00:02:05.200 --> 00:02:08.735
защото исках да си купя любимите 
ми бонбони, наречени "соленки крачета".

00:02:08.759 --> 00:02:10.520
Знам, че звучи ужасно,

00:02:11.640 --> 00:02:13.136
но ги обожавам.

00:02:13.160 --> 00:02:17.600
Те основно са тези малки солени 
парченца женско биле във формата на крака.

00:02:18.120 --> 00:02:23.360
И сега, когато го казвам на глас, 
осъзнавам колко ужасно звучи,

00:02:24.280 --> 00:02:26.776
но и така да е, аз ги обожавам.

00:02:26.800 --> 00:02:28.896
И така на пътя ми към магазина

00:02:28.920 --> 00:02:33.456
стоеше този възрастен бял мъж на вратата, 
като ми препречваше пътя.

00:02:33.480 --> 00:02:39.416
Така че се опитах да мина покрай него,
и когато го направих, той ме спря,

00:02:39.440 --> 00:02:41.240
вгледа се в мен,

00:02:42.200 --> 00:02:44.136
изплю се в лицето ми и каза,

00:02:44.160 --> 00:02:45.376
"Разкарай се от пътя ми

00:02:45.400 --> 00:02:48.656
малка черна кучко,
малка пакистанска кучко,

00:02:48.680 --> 00:02:50.600
върни се там, откъдето си дошла".

00:02:51.600 --> 00:02:54.696
Бях напълно ужасена.

00:02:54.720 --> 00:02:56.016
Гледах го.

00:02:56.040 --> 00:02:58.960
Бях прекалено уплашена, 
за да изтрия плюнката от лицето си,

00:02:59.840 --> 00:03:01.976
дори когато се смеси със сълзите ми.

00:03:02.000 --> 00:03:05.696
Спомням си, че се оглеждах наоколо, 
като се надявах, че всеки момент

00:03:05.720 --> 00:03:09.376
ще дойде някой възрастен 
и ще накара този мъж да спре.

00:03:09.400 --> 00:03:13.720
Но вместо това, хората минаваха бързо край
мен и се преструваха, че не ме виждат.

00:03:14.160 --> 00:03:17.760
Бях много объркана, 
защото си мислех, е добре,

00:03:18.640 --> 00:03:21.936
"Мойте бели хора, хайде! 
Къде са? Какво става?

00:03:21.960 --> 00:03:24.080
Как така те не идват да ме спасят?

00:03:24.760 --> 00:03:27.016
И така, няма нужда да казвам,
че не си купих бонбоните.

00:03:27.040 --> 00:03:29.160
Просто изтичах вкъщи
толкова бързо, колкото можех.

NOTE Paragraph

00:03:30.040 --> 00:03:32.120
Все пак смятах, че нещата 
все още са добре.

00:03:32.800 --> 00:03:35.896
С течение на времето, 
колкото по-известна ставах,

00:03:35.920 --> 00:03:40.040
рано или късно ще започна 
да привличам омразата и на мургавите хора.

00:03:41.520 --> 00:03:44.816
Някои мъже от семейното обкръжение 
смятаха, че това е неприемливо

00:03:44.840 --> 00:03:49.696
и непочтено за една жена, 
да бъде замесена в музката

00:03:49.720 --> 00:03:51.680
и да присъства в медиите.

00:03:53.280 --> 00:03:58.696
Така много бързо започнаха да 
ме нападат на собствените ми концерти.

00:03:58.720 --> 00:04:03.736
Спомням си един от концертите,
бях на сцената, обърната към публиката


00:04:03.760 --> 00:04:07.016
и последното нещо, което видях, 
беше младо мургаво лице,

00:04:07.040 --> 00:04:11.256
a следващото нещо, което знам е, че 
някакъв вид химикал е хвърлен в очите ми,

00:04:11.280 --> 00:04:14.496
спомням си, че наистина не можех да
виждам и очите ми бяха насълзени

00:04:14.520 --> 00:04:16.120
но, въпреки това,
продължих да пея

00:04:16.839 --> 00:04:21.560
Този път мургави мъже ме плюеха в лицето 
по улиците на Осло.

00:04:22.360 --> 00:04:25.576
Дори един път се опитаха да ме отвлекат.

00:04:25.600 --> 00:04:27.656
Смъртните заплахи бяха безкрайни.

00:04:27.680 --> 00:04:30.936
Спомням си, че веднъж ме спря на улицата 
един възрастен брадат мъж

00:04:30.960 --> 00:04:33.096
и ми каза,
"Причина да те мразя толкова много

00:04:33.120 --> 00:04:35.176
е, защото ти накара дъщерите ни да мислят,

00:04:35.200 --> 00:04:36.760
че могат да правят,
каквото си искат."

00:04:38.560 --> 00:04:41.376
Един по-млад мъж ме предупреди 
да пазя гърба си.

00:04:41.400 --> 00:04:44.416
Той каза, че музиката е неислямска 
и е работа за курви,

00:04:44.440 --> 00:04:47.176
и ако продължавам така, ще бъда изнасилена

00:04:47.200 --> 00:04:51.880
и стомахът ми ще бъде нарязан, така че 
да не се роди друга курва, като мен.

NOTE Paragraph

00:04:53.560 --> 00:04:55.256
Отново бях толкова объркана.

00:04:55.280 --> 00:04:57.185
Не можех да разбера какво се случва.

00:04:57.209 --> 00:05:00.889
Мургавите ми хора започнаха да се 
отнасят с мен по този начин - как така?

00:05:01.560 --> 00:05:04.656
Вместо свързване на световете,
двата свята,

00:05:04.680 --> 00:05:07.680
имах чувството, 
че падах между двата ми свята.

00:05:08.000 --> 00:05:10.600
Предполагам, оплюването 
беше моята ахилесова пета.

NOTE Paragraph

00:05:12.560 --> 00:05:14.576
Така по времето, 
когато бях на 17 години,

00:05:14.600 --> 00:05:17.616
смъртните заплахи нямаха край 
и тормозът беше постоянен.

00:05:17.640 --> 00:05:20.402
Стана толкова лошо и 
веднъж майка ми седна и каза,

00:05:20.426 --> 00:05:23.896
"Виж, няма да можем дълго време
да те защитаваме и да те пазим,

00:05:23.920 --> 00:05:25.696
така че ще трябва да тръгваш".

00:05:25.720 --> 00:05:31.120
Така аз си купих еднопосочен билет до
Лондон, опаковах куфара си и тръгнах.

00:05:32.160 --> 00:05:35.856
Най-голямата ми мъка в този момент беше, 
че никой не каза нищо.

00:05:35.880 --> 00:05:38.240
Имах много публични изяви в Норвегия.

00:05:39.120 --> 00:05:42.656
Моите мургави хора, моите бели хора - 
никой не каза нищо.

00:05:42.680 --> 00:05:44.800
Никой не каза, "Чакайте, това е грешно.

00:05:45.960 --> 00:05:49.656
Помогнете на това момиче, защитете 
това момиче, защото тя е една от нас".

00:05:49.680 --> 00:05:51.296
Никой не го каза.

00:05:51.320 --> 00:05:54.360
Вместо това, аз се чувствах -
знаете, на летището,

00:05:55.120 --> 00:05:57.976
на въртележката за багаж имате
тези различни куфари,

00:05:58.000 --> 00:05:59.256
които обикалят наоколо

00:05:59.280 --> 00:06:01.776
и винаги има един куфар, 
който остава в края,

00:06:01.800 --> 00:06:04.816
този, който никой не иска,
този, който никой не идва да вземе.

00:06:04.840 --> 00:06:06.120
Така се чувствах.

00:06:07.040 --> 00:06:10.440
Никога не съм се чувствала толкова
самотна. Толкова изгубена.

NOTE Paragraph

00:06:12.360 --> 00:06:16.360
Така след пристиганeто ми в Лондон, накрая,
възобнових музикалната си кариера.

00:06:17.000 --> 00:06:20.200
Различно място, но, за съжаление, 
същата стара история.

00:06:20.840 --> 00:06:24.376
Спомням си едно съобщение до мен, 
в което се казва, че ще ме убият

00:06:24.400 --> 00:06:27.776
и реки от кръв ще текат,

00:06:27.800 --> 00:06:31.256
и че ще ме изнасилят много пъти 
преди да умра.

00:06:31.280 --> 00:06:32.696
До този момент,
трябва да кажа

00:06:32.720 --> 00:06:35.176
бях свикнала на съобщения, като това,

00:06:35.200 --> 00:06:39.480
но различното беше, че 
започнаха да заплашват семейството ми.

NOTE Paragraph

00:06:40.760 --> 00:06:46.000
Така още веднъж опаковах куфара си, 
оставих музиката и се преместих в САЩ.

00:06:46.520 --> 00:06:47.776
Беше ми достатъчно.

00:06:47.800 --> 00:06:50.416
Вече не исках да имам нищо общо с това.

00:06:50.440 --> 00:06:53.096
И със сигурност няма да 
бъда убита за нещо,

00:06:53.120 --> 00:06:55.800
което дори не беше моя мечта -
беше избор на баща ми.

NOTE Paragraph

00:06:58.200 --> 00:07:01.376
Така аз някак се изгубих.

00:07:01.400 --> 00:07:02.936
Някак се сринах.

00:07:02.960 --> 00:07:05.296
Но реших, че това, което искам 
да направя,

00:07:05.320 --> 00:07:08.656
е да прекарам следващите, няма 
значение колко, години от живота си,

00:07:08.680 --> 00:07:10.336
като подкрепям младите хора

00:07:10.360 --> 00:07:13.256
и се опитвам да бъда с тях 
по някакъв малък начин,

00:07:13.280 --> 00:07:14.976
какъвто и да е този начин.

00:07:15.000 --> 00:07:18.256
Започнах доброволчество в 
различни организации,

00:07:18.280 --> 00:07:22.920
които работят с млади мюсюлмани в Европа.

00:07:24.080 --> 00:07:27.096
И, за моя изненада, това, което открих е,

00:07:27.120 --> 00:07:31.600
че толкова много от тези хора страдат 
и се борят.

00:07:32.440 --> 00:07:35.976
Те са изправени пред толкова много
проблеми с техните семейства и общности,

00:07:36.000 --> 00:07:39.616
които като че ли се притесняват 
повече за собствената си чест и репутация,

00:07:39.640 --> 00:07:42.400
отколкото за щастието и 
живота на собствените си деца.

00:07:43.760 --> 00:07:47.760
Започнах да се чувствам, все едно че не
бях толкова сама, толкова странна.

00:07:48.280 --> 00:07:50.600
Може би така са голяма част от хората ми.

NOTE Paragraph

00:07:51.280 --> 00:07:53.496
Работата е там, че повечето хора 
не разбират,

00:07:53.520 --> 00:07:57.816
че има толкова мното от нас, 
като се разрастваме в Европа,

00:07:57.840 --> 00:08:00.256
които не са свободни да бъдат себе си.

00:08:00.280 --> 00:08:02.360
Не ни е позволено да бъдем това,
което сме.

00:08:03.360 --> 00:08:07.416
Не сме свободни да се оженим

00:08:07.440 --> 00:08:10.376
или да сме във връзка с хора, 
които ние избираме.

00:08:10.400 --> 00:08:12.056
Дори не можем да
избираме професия.

00:08:12.080 --> 00:08:15.856
Това е норма на мюсюлманските 
общности в сърцето на Европа.

00:08:15.880 --> 00:08:18.960
Дори и в най-свободните общества в света,
ние не сме свободни.

00:08:19.640 --> 00:08:23.536
Нашите животи, нашите мечти, 
нашето бъдеще не принадлежат на нас,

00:08:23.560 --> 00:08:26.816
те принадлежат на родителите ни 
и на тяхната общност.

00:08:26.840 --> 00:08:29.920
Открих безкрайни истории на млади хора,

00:08:30.880 --> 00:08:33.775
които са загубени за всички ни,

00:08:33.799 --> 00:08:35.535
които са невидими за всички ни,

00:08:35.559 --> 00:08:38.360
но, които страдат, и страдат сами.

00:08:39.520 --> 00:08:43.840
Погубваме децата си в принудителни
бракове, в чест на насилие и злоупотреба.

NOTE Paragraph

00:08:45.280 --> 00:08:48.976
В крайна сметка, след няколко години
работа с тези млади хора, аз осъзнах,

00:08:49.000 --> 00:08:51.016
че няма да мога да продължа да бягам.

00:08:51.040 --> 00:08:55.696
Не мога да прекарам остатъка от 
живота си в страх и криене

00:08:55.720 --> 00:08:58.160
и че всъщност трябва да направя нещо.

00:08:59.640 --> 00:09:02.736
Осъзнах, че моето мълчание, 
нашето мълчание,

00:09:02.760 --> 00:09:05.080
позволява тези злоупотреби да продължат.

00:09:06.000 --> 00:09:10.496
Затова реших, че искам да използвам 
могъщата си сила от детството,

00:09:10.520 --> 00:09:15.216
като се опитам да накарам хората от двете
страни на тези въпроси да разберат

00:09:15.240 --> 00:09:20.360
какво е да си млад човек заседнал 
между семейството и страна си.

NOTE Paragraph

00:09:20.960 --> 00:09:24.480
Така започнах да правя филми и 
започнах да разказвам тези истории.

00:09:24.880 --> 00:09:29.296
И, също така, исках хората да 
разберат смъртоносните последици от нас,

00:09:29.320 --> 00:09:31.400
ако не приемат на сериозно тези проблеми.

NOTE Paragraph

00:09:32.000 --> 00:09:34.360
Така първият филм, който 
направих, беше за Банас.

00:09:35.440 --> 00:09:38.680
Тя беше на 17 години, 
кюрдско момиче в Лондон.

00:09:39.520 --> 00:09:42.320
Беше покорна и правеше, 
каквото искат родителите й.

00:09:42.840 --> 00:09:45.256
Опитваше се да прави всичко правилно.

00:09:45.280 --> 00:09:47.896
Омъжи се за някакъв мъж, 
който родителите й избраха,

00:09:47.920 --> 00:09:50.880
въпреки че той я биеше и 
насилваше постояннно.

00:09:51.880 --> 00:09:54.696
Когато се опита да отиде при
семейството си за помощ, казаха

00:09:54.720 --> 00:09:56.976
"Е, трябва да се вънеш и да
бъдеш по-добра жена"

00:09:57.000 --> 00:09:59.816
Защото не искаха разведена 
дъщеря в своите ръце

00:09:59.840 --> 00:10:02.800
защото, естествено, че това би 
опозорило семейството.

00:10:03.680 --> 00:10:06.280
Беше пребита толкова жестоко, 
че ушите й кървяха,

00:10:07.200 --> 00:10:12.296
и когато най-накрая го напусна 
и намери един млад мъж, когото тя избра,

00:10:12.320 --> 00:10:14.136
и се влюби в него,

00:10:14.160 --> 00:10:16.416
общността и семейството й разбраха

00:10:16.440 --> 00:10:17.840
и тя изчезна.

00:10:18.440 --> 00:10:20.280
Три месеца по-късно беше намерена.

00:10:21.200 --> 00:10:25.320
Беше напъхана в куфар 
и погребана под къщата.

00:10:28.040 --> 00:10:31.560
Беше удушена и бита до смърт

00:10:32.760 --> 00:10:37.280
от трима мъже, братовчеди,
по заповед на баща й и чичо й.


00:10:37.960 --> 00:10:40.136
В добавка на трагичната история на Банас,

00:10:40.160 --> 00:10:46.056
е това, че тя е ходила пет пъти до
полицията в Англия, за да моли за помощ

00:10:46.080 --> 00:10:49.136
като им е казала, че семейството
й ще я убие.

00:10:49.160 --> 00:10:52.040
В полицията не са й повярвали, така
че нищо не са направили.

NOTE Paragraph

00:10:53.080 --> 00:10:54.336
И проблемът с това е,

00:10:54.360 --> 00:10:58.736
че не само, че толкова много от 
децата ни са изправени пред тези проблеми

00:10:58.760 --> 00:11:01.856
в рамките на семействата и общностите им,

00:11:01.880 --> 00:11:05.520
но те също така срещат неразбиране

00:11:06.640 --> 00:11:10.160
и апатия в страните, където растат.

00:11:11.640 --> 00:11:16.336
Когато семействата им ги предадат, 
те поглеждат към останалата час от нас,

00:11:16.360 --> 00:11:18.416
и когато не ги разбираме,

00:11:18.440 --> 00:11:19.640
ние ги губим.

NOTE Paragraph

00:11:21.120 --> 00:11:24.296
Така, докато правих този филм,
няколко души ми казаха,

00:11:24.320 --> 00:11:26.856
"Е, Дея, ти знаеш, че това 
просто е тяхната култура,

00:11:26.880 --> 00:11:29.071
това е което тези хора правят с децата си,

00:11:29.095 --> 00:11:30.655
наистина не можем
да се намесваме

00:11:31.880 --> 00:11:35.080
Мога да ви убедя, че да бъдеш 
убит не е моята култура.

00:11:36.280 --> 00:11:37.496
Знаете ли?

00:11:37.520 --> 00:11:39.216
И със сигурност хората, 
които приличат на мен,

00:11:39.240 --> 00:11:41.736
млади жени, които идват от 
среди, като моята,

00:11:41.760 --> 00:11:45.856
трябва да бъдат предмет на същите
права, същата защита,

00:11:45.880 --> 00:11:48.880
както всеки друг в страната ни, защо не?

NOTE Paragraph

00:11:50.360 --> 00:11:55.096
Така за следващия си филм, 
исках да се опитам да разбера

00:11:55.120 --> 00:11:57.976
защо някои от нашите 
мюсюлмански деца в Европа

00:11:58.000 --> 00:12:00.080
са привлечени от екстремизъм и насилие.

00:12:00.880 --> 00:12:02.136
Но що се отнася до това,

00:12:02.160 --> 00:12:05.320
признавам също, че щях да се
изправя пред най-големия си страх:

00:12:07.040 --> 00:12:08.640
мургавите мъже с бради.

00:12:10.880 --> 00:12:13.696
Същите мъже или подобни,

00:12:13.720 --> 00:12:16.520
като тези, които ме преследват
през по-голямата част от живота си.

00:12:17.560 --> 00:12:20.256
Мъжете, от които съм се страхувала
през по-голямата част от живота си.

00:12:20.280 --> 00:12:23.136
Мъжете, които също така,
дълбоко ненавиждах,

00:12:23.160 --> 00:12:24.600
от много, много години.

NOTE Paragraph

00:12:25.160 --> 00:12:29.136
Така прекарах следващите две години в
интервюта с осъдени терористи,

00:12:29.160 --> 00:12:31.656
джихадисти и бивши екстремисти.

00:12:31.680 --> 00:12:35.016
Това, което вече знаех, 
това, което вече беше много очевидно,

00:12:35.040 --> 00:12:40.216
че религията, политиката,
колониалният товар на Европа,

00:12:40.240 --> 00:12:44.496
също и западните политически
неуспехи през последните години,

00:12:44.520 --> 00:12:46.000
бяха част от картината.

00:12:46.520 --> 00:12:49.776
Но това, което най-вече ме
интересуваше да открия, е какви са хората,

00:12:49.800 --> 00:12:51.376
какви са им личните причини

00:12:51.400 --> 00:12:55.720
защо някои от нашите младежи
са податливи на групи, като тези.

00:12:57.000 --> 00:13:01.360
И това, което наистина ме изненада,
беше това, че открих наранени хора.

00:13:03.760 --> 00:13:06.216
Вместо чудовищата, които търсех,

00:13:06.240 --> 00:13:07.616
които се надявах да намеря -

00:13:07.640 --> 00:13:10.776
честно казано, защото щеше 
да е много удовлетворяващо -

00:13:10.800 --> 00:13:12.400
Намерих отчаяни хора.

00:13:13.520 --> 00:13:15.016
Точно като Банас,

00:13:15.040 --> 00:13:18.296
Открих, че тези млади мъже
бяха разкъсани

00:13:18.320 --> 00:13:20.856
от oпита да преодолеят бездната

00:13:20.880 --> 00:13:24.360
между семействата им
и страните, в които са родени.

00:13:25.720 --> 00:13:29.096
И това, което също научих е,
че екстремистките, терористичните групи

00:13:29.120 --> 00:13:32.576
се възпозлзват от тези чувства
на младежите ни

00:13:32.600 --> 00:13:36.456
и насочват това - по циничен начин -
към насилие.

00:13:36.480 --> 00:13:38.056
"Елате при нас", казват те.

00:13:38.080 --> 00:13:41.056
"Откажете се от двете страни,
вашето семейство и вашата страна,

00:13:41.080 --> 00:13:42.736
защото те ви отхвърлят.

00:13:42.760 --> 00:13:45.856
За вашето семейство честта им
е по-важна от вас,

00:13:45.880 --> 00:13:47.136
а за страната ви,

00:13:47.160 --> 00:13:53.040
истинските норвежци, британци или французи
винаги ще са белите и никога вие".

00:13:54.040 --> 00:13:57.496
Те също така обещават на младежите
ни неща, за които те жадуват:

00:13:57.520 --> 00:14:01.856
значимост, героизъм, чувство
за принадлежност и призвание,

00:14:01.880 --> 00:14:04.280
общност, която ги обича и ги приема.

00:14:05.200 --> 00:14:08.136
Те правят слабите да се чувстват силни.

00:14:08.160 --> 00:14:13.040
Невидимите и мълчаливите
най-накрая са забелязани и чути.

00:14:15.120 --> 00:14:17.656
Това е, което правят за младежите ни.

00:14:17.680 --> 00:14:21.520
Защо тези групи правят това за 
младежите ни, а ние не?

NOTE Paragraph

00:14:22.760 --> 00:14:24.336
Работата е там,

00:14:24.360 --> 00:14:27.696
че не се опитвам да оправдая

00:14:27.720 --> 00:14:31.456
или да извиня, каквото и да е насилие.

00:14:31.480 --> 00:14:35.056
Това, което се опитвам да кажа е,
че трябва да разберем

00:14:35.080 --> 00:14:38.240
защо някои от младежите ни
са привлечени от това.

00:14:39.680 --> 00:14:42.016
Всъщност, бих искала също да ви покажа -

00:14:42.040 --> 00:14:45.320
това във филма са детски снимки
на някои от момчетата.

00:14:47.240 --> 00:14:50.200
Това, което наистина ме
порази е, че много от тях -

00:14:50.960 --> 00:14:52.616
никога не бих си го помислила -

00:14:52.640 --> 00:14:55.960
имат отсъстващи или злоупотрябващи бащи.

00:14:56.800 --> 00:14:58.736
И някои от тези млади момчета

00:14:58.760 --> 00:15:02.896
в крайна сметка намират грижовни
и състрадателни образи на бащи

00:15:02.920 --> 00:15:04.520
в тези екстремистки групи.

00:15:05.920 --> 00:15:09.080
Аз също намерих мъж
малтретиран от расисти,

00:15:09.800 --> 00:15:12.056
но е намерил начин да спре
да се чувства жертва,

00:15:12.080 --> 00:15:13.576
като се превърне в насилник.

00:15:13.600 --> 00:15:18.896
Всъщност, за мой ужас аз намерих
нещо, което разпознах.

00:15:18.920 --> 00:15:25.240
Намерих същите чувства, които изпитвах,
като 17-годишна, когато бягах от Норвегия.

00:15:26.160 --> 00:15:29.536
Същото объркване, същтата тъга,

00:15:29.560 --> 00:15:33.040
същото чувство, че са те предали

00:15:34.760 --> 00:15:36.360
и че не принадлежиш на никого.

00:15:38.560 --> 00:15:41.680
Същото чувство на загуба и
разкъсване между културите.

NOTE Paragraph

00:15:42.760 --> 00:15:45.296
Като казвам това, 
не избрах разрушението,

00:15:45.320 --> 00:15:48.056
избрах да взема камерата
вместо пистолет.

00:15:48.080 --> 00:15:51.416
И причината да направя това, 
се дължи на моята супер сила.

00:15:51.440 --> 00:15:56.336
Можех да видя, че разбирането е
отговорът, а не насилието.

00:15:56.360 --> 00:15:58.056
Виждаме човешки същества


00:15:58.080 --> 00:16:01.816
с всичките им добродетели и недостатъци

00:16:01.840 --> 00:16:03.696
вместо да продължава окарикатуряването:

00:16:03.720 --> 00:16:06.376
те и ние, злодейте и жертвите.

00:16:06.400 --> 00:16:08.496
Бих искала също така, 
накрая да се съглася с факта,

00:16:08.520 --> 00:16:12.176
че моите две култури не 
трябваше да се сблъскват,

00:16:12.200 --> 00:16:15.320
но в замяна се превърнаха в мястото,
където намерих моя глас.

00:16:15.840 --> 00:16:18.576
Спрях да се чувствам, сякаш 
трябваше да избирам страна,

00:16:18.600 --> 00:16:20.680
но това ми отне много, много години.

00:16:21.640 --> 00:16:23.656
Има много от младежите ни днес,

00:16:23.680 --> 00:16:25.696
които се борят със същите въпроси,

00:16:25.720 --> 00:16:27.720
и се борят сами с това.

00:16:29.440 --> 00:16:32.080
И това им оставя отворени рани.

00:16:32.560 --> 00:16:35.616
А за някои, светогледа на
радикалния ислям

00:16:35.640 --> 00:16:39.000
става инфекцията, която загноява
тези отворени рани.

NOTE Paragraph

00:16:41.160 --> 00:16:44.160
Има една африканска поговорка,
в която се казва,

00:16:45.960 --> 00:16:48.976
"Ако младите не са приети в селото,

00:16:49.000 --> 00:16:51.760
те ще го изгорят, просто за да 
почувстват топлината му".

00:16:53.240 --> 00:16:54.720
Бих искала да попитам -

00:16:55.640 --> 00:16:58.176
мюсюлманските родители и общности,

00:16:58.200 --> 00:17:00.616
ще обичате и пазите ли децата си

00:17:00.640 --> 00:17:03.416
без да ги принуждавате да отговарят 
на очакванията ви?

00:17:03.440 --> 00:17:05.880
Можете ли да ги изберете вместо честта си?

00:17:06.400 --> 00:17:09.415
Можете ли да разберете защо 
са толкова ядосани и отчуждени,

00:17:09.440 --> 00:17:11.760
когато поставяте честта си 
пред тяхното щастие?

00:17:12.520 --> 00:17:15.096
Можете ли да се опитате да бъдете 
приятели с децата си,

00:17:15.119 --> 00:17:16.896
така че да могат да ви се доверят

00:17:16.920 --> 00:17:19.215
и да искат да споделят с вас опита си

00:17:19.240 --> 00:17:21.480
вместо да се налага да го
търсят някъде другаде?

NOTE Paragraph

00:17:22.359 --> 00:17:25.440
И до младежите ни,
изкушени от екстремизма,

00:17:26.680 --> 00:17:30.320
можете ли да признаете, че 
яросттави се подхранва от болката?

00:17:31.640 --> 00:17:35.056
Ще намерите ли сили да се
противопоставите на тези цинични старци,

00:17:35.080 --> 00:17:38.280
които искат да използват кръвта ви
за тяхна собствена изгода?

00:17:39.040 --> 00:17:40.960
Можете ли да намерите начин да живеете?

00:17:41.880 --> 00:17:44.136
Можете ли да разберете, 
че най-сладкото отмъщение,

00:17:44.160 --> 00:17:47.616
е да живеете щастлив, пълноценен
и свободен живот?

00:17:47.640 --> 00:17:50.000
Животът ви зависи от вас самите
и от никой друг.

00:17:50.560 --> 00:17:54.240
Защо искате да станете просто 
поредното мъртво мюсюлманско дете?

00:17:55.080 --> 00:17:59.240
И за останалата част от нас, кога ще 
започнем да слушаме младежите ни?

00:18:00.520 --> 00:18:01.776
Как можем да ги подкрепим

00:18:01.800 --> 00:18:05.760
в пренасочване на болката им в 
нещо по-конструктивно?

00:18:06.760 --> 00:18:08.216
Те мислят, че не ги харесваме.

00:18:08.240 --> 00:18:11.016
Те мислят, че не ни интересува 
какво се случва с тях.

00:18:11.040 --> 00:18:12.816
Те мислят, че не ги приемаме.

00:18:12.840 --> 00:18:15.560
Можем ли да намерим начин,
за да се почувстват различно?

00:18:17.280 --> 00:18:20.216
Какво ще ни коства да ги видим и да 
им обърнем внимание

00:18:20.240 --> 00:18:25.176
преди да станат жертви или 
извършители на насилие?

00:18:25.200 --> 00:18:28.776
Можем ли да се погрижим за тях
и да ги считаме, като част от нас?

00:18:28.800 --> 00:18:33.656
И не просто да се възмущаваме, когато
жертвите на насилие изглеждат като нас?

00:18:33.680 --> 00:18:38.696
Можем ли да намерим начин да отхвърлим
омразата и да изцерим разделението между нас?

00:18:38.720 --> 00:18:42.696
Това, което не можем да си позволим е, да
се откажем един от друг или от децата си,

00:18:42.720 --> 00:18:44.856
дори, ако те са се отказали от нас.

NOTE Paragraph

00:18:44.880 --> 00:18:47.056
Ние всички сме заедно в това.

00:18:47.080 --> 00:18:52.560
В дългосрочен план, яростта и отмъщението
няма да работят срещу екстремистите.

00:18:53.480 --> 00:18:57.256
Терористите искат да се свираме
в къщите си от страх,

00:18:57.280 --> 00:18:59.456
като затваряме вратите и сърцата си.

00:18:59.480 --> 00:19:03.296
Искат да открием още рани в общностите ни,

00:19:03.320 --> 00:19:06.856
така че да могат да ги използват и да
разнесат инфекцията им по-нашироко.

00:19:06.880 --> 00:19:09.576
Те искат да станем като тях:

00:19:09.600 --> 00:19:11.840
крайни, пълни с омраза и жестоки.

NOTE Paragraph

00:19:14.200 --> 00:19:16.656
В деня след атентатите в Париж,

00:19:16.680 --> 00:19:20.080
един мой приятел изпрати тази
снимка на дъщеря си.

00:19:20.800 --> 00:19:23.256
Това са бяло и арабско момиче.

00:19:23.280 --> 00:19:24.480
Най-добри приятелки са.

00:19:25.120 --> 00:19:28.600
Тази снимка е ахилесова пета 
на екстремистите.

00:19:31.240 --> 00:19:34.296
Тези две малки момичета с 
техните могъщи сили

00:19:34.320 --> 00:19:35.816
показват пътя напред

00:19:35.840 --> 00:19:39.240
към едно общество, което ние
трябва да изградим заедно,

00:19:40.120 --> 00:19:43.440
едно общество, което включва и подкрепя,

00:19:44.480 --> 00:19:46.680
а не отхвърля децата си.

NOTE Paragraph

00:19:47.960 --> 00:19:49.296
Благодаря за вниманието.

NOTE Paragraph

00:19:49.320 --> 00:19:55.532
(Аплодисменти)