Защо трябва да прочетете „451 градуса по Фаренхайт“?

Вижте пълния урок на: https://ed.ted.com/lessons/why-should-you-read-fahrenheit-451-iseult-gillespie

Романът на Рей Бредбъри представя свят, в който книгите са забранени - и притежаването, да не говорим за четенето им, е забранено. Главният герой, Монтeг, е пожарникар, отговорен за унищожаването на останките от книги. Историята повдига въпроса: как можете да запазите ума си в общество, в което свободната воля, себеизразяването и любопитството са "под огън"? Исълт Гилеспи изследва защо този антиутопичен роман е класика.

Урок на Исълт Гилеспи, режисьор Антон Богати.

"За него беше наслада да опожарява.

Особена наслада му доставяше
да гледа как огънят поглъща,

почерня, променя вещите."

"451° по Фаренхайт" започва с
блажен пламък

и не след дълго разбираме
какво се случва в пламъците.

Романът на Рей Бредбъри представя свят,

където книгите са забранени във всички
сфери на живота -

притежанието им, камо ли четенето,
е забранено.

Героят, Монтег, е пожарникар, отговорен
да унищожава книгите, които са останали.

Но тъй като удоволствието от работата му
отстъпва пред съмнението,

историята повдига критични въпроси
как да запазиш ума си в общество,

където свободна воля, себеизразяване,
и любопитството са "под огън".

В света на Монтег медиите имат монопол
върху информацията,

изтривайки почти всички възможности
за самостоятелна мисъл.

Реклами светят по стените в метрото.

У дома, съпругата на Монтег Милдред слуша
радио денонощно

и три от стените във всекидневната
са осеяни с екрани.

На работа, миризмата на керосин
се пропива в колегите на Монтаг,

които пушат и пускат механичните си
хрътки след плъхове, за да убиват време.

Когато зазвучи алармата, те се втурват в
превозни средства с формата на саламандър,

понякога за да изгорят до основи
цели библиотеки.

Изгаряйки томове като "черни пеперуди"
ден след ден,

умът на Монтаг се отнася към
контрабандата, която крие в дома си.

Постепенно, той започва да поставя под
съмнение основанието за неговата работа.

Монтег осъзнава, че винаги е
бил неспокоен -

но му липсват думи, с които да обясни
чувствата си в общество,

в което дори изричането на фразата
“Имало едно време” може да бъде фатално.

"451° по Фаренхайт" описва свят,
управляван чрез

наблюдение, роботика,
и виртуална реалност -

визия, която се оказа предсказание, но и
говори за проблемите на времето.

Романът е публикуван през 1953 година,
в разгара на Студената война.

Тази епоха разпростира
параноя и страх

в родината на Бредбъри
Съединените американски щати,

усилвани чрез ограничаване на информацията
и брутални разследвания на правителството.

По-специално, този лов на вещици атакува

артисти и писатели, които
са заподозрени в симпатии към комунистите.

Бредбъри е разтревожен от тази
културна репресия.

Той вярвал, че това е опасен
прецедент за по-нататъшна цензура,

и му напомня за унищожаването на
Библиотеката на Александрия

и изгарянето на книгите от
фашистките режими.

Той изследва тези притеснителни връзки
в "451° по Фаренхайт",

озаглавен с температурата,
при която хартията изгаря.

Точността на тази температура
е поставяна под съмнение,

но това не омаловажава стойността
на романа

като шедьовър на дистопичната фантастика.

Дистопичната фантастика като жанр усилва
притеснителни черти на света около нас

и представя последствията,
ако те се развият до крайност.

В много антиутопични истории,

правителството налага ограничения
върху нежелани теми.

Но в "451° по Фаренхайт",

Монтег разбира, че именно
апатията на хората

довежда до възхода на сегашния режим.

Правителството просто се възползва
от това кратко разсейване

и желанието за
безсмислено забавление,

ограничавайки обмяната на идеи до пепел.

Културата изчезва, а след нея
въображението и себеизразяването.

Дори начинът, по който хората говорят,
е претупан -

например, когато шефът на Монтег капитан
Бити описва бързооборотната мас-култура:

"Завърти по-бързо лентата, Монтег! Клик?
Насочи обектива! Щрак, тук, там, бързо,

темпо, нагоре, надолу, наблизо, надалеч,
тук, там, защо, как, кой, какво, къде? А?

Така ли? Фрас! Готово! Бим, бам, бум!
Резюмета на резюметата на резюметата...

Политиката? Една колона, две изречения,
заглавие! Внезапно всичко се изпарява!"

В този безплоден свят Монтаг научава
колко е трудно да се устои, когато

нищо не ти остава.

Като цяло, "451° по Фаренхайт"
е портрет на независимата мисъл

на прага на изчезването -

и притча за това как обществото
става съпричастно

към собственото си изгаряне.