Ейми Смит споделя прост, животоспасяващ дизайн

Парите от готвенето на закрито убиват повече от 2 милиона деца годишно в развиващите се страни. Инженерът от Масачусетския технологичен институт Ейми Смит разглежда в подробности едно вълнуващо, но просто решение: инструмент за превръщане на селскостопански отпадъци в чисто горящи въглища.

С оглед на изобретението,

бих искала да ви разкажа историята на един от любимите ми проекти.

Мисля, че той е един най-вълнуващите, по които работя,

но също така според мен и най-простият.

Това е проект, притежаващ потенциала да предизвика огромен ефект из целия свят.

Той е насочен към един от най-големите здравни проблеми на планетата,

причина номер едно за смъртните случаи при деца под петгодишна възраст,

която е...? Пренасяни с водата болести. Диария. Недохранване.

Не - това е вдишването на дима от огньове за готвене на закрито -

това предизвиква остри дихателни инфекции. Можете ли да повярвате?

Намирам това за шокиращо и донякъде ужасяващо.

Не можем ли да произвеждаме по-чисто горящи горива за готвене?

Не можем ли да правим по-добри печки?

Как така това може да доведе до над два милиона смъртни случаи всяка година?

Знам, че Бил Джой ви говори

за чудесата на карбоновите нанотръби.

Затова аз ще ви говоря

за чудесата на карбоновите макро-тръби, тоест въглища.

Това е снимка на село в Хаити. Сега Хаити е 98 процента обезлесен.

Ще видите сцени като тази по целия остров.

Това води до най-различни проблеми с околната среда

и проблеми, засягащи хората в цялата нация.

Преди две-три години имаше тежко наводнение,

довело до хиляди жертви,

което е пряко свързано с факта,

че няма дървета по хълмовете, които да стабилизират почвата.

Така че, дъждовете падат, спускат се по реките и се стига до наводнение.

Една от причините да има толкова малко дървета е следната:

хората трябва да готвят, затова секат дърва

и правят въглища за тази цел.

Не че хората са невежи за вредите върху околната среда.

Съвсем наясно са, но нямат друг избор.

Не са налични фосилни горива,

а слънчевата енергия не готви по начина, по който обичат да приготвят храната си.

Затова постъпват така.

Такива семейства излизат в гората, намират дърво,

насичат го и правят от него въглища.

Не е чудно, че много усилия се полагат

за проучване на алтернативни горива за готвене.

Преди около четири години заведох екип студенти в Хаити

и там работихме с доброволци от Корпуса на мира.

Това е един от тези доброволци,

а това е едно устройство, което той е изработил в селото, където е работел.

Идеята била, че можеш да вземеш отпадъчна хартия,

да я пресоваш и да правиш брикети, които могат да се използват за гориво.

Но това устройство беше много бавно.

Затова нашите студенти по инженерство се заеха с работа по него

и с някои много прости промени

бяха в състояние да утроят производителността на този уред

Можете да си представите, че бяха много развълнувани от това.

Отнесоха брикетите обратно в МИТ, за да могат да ги тестват.

Едно от нещата, което откриха, беше, че те не горят.

Това беше малко обезкуражаващо за студентите.

А всъщност, ако се вгледате отблизо - ето тук,

виждате, че пише "Корпус на мира, САЩ".

Оказва се, че в това село всъщност не е имало никаква отпадъчна хартия.

И макар че това е била добра употреба за правителствени документи,

които този доброволец е донесъл със себе си в селото,

то е на 800 километра разстояние.

Затова си помислихме, че вероятно има по-добър начин,

да се открие алтернативно гориво за готвене.

Искахме да направим гориво,

което използва нещо, леснодостъпно на местно ниво.

Това също се вижда навсякъде в Хаити. Това са малки захарни мелници.

А отпадният продукт от тях,

след като се извлече сокът от захарната тръстика, се казва багас.

Не се използва за нищо друго. Няма хранителна стойност,

затова не го дават на животните.

Просто стои на купчина близо до захарната мелница, докато в крайна сметка го изгорят.

Искахме да намерим начин

да впрегнем този отпаден ресурс и да го превърнем в гориво,

с което хората да могат лесно да готвят -

нещо като въглища.

Пред следващата година-две със студентите работихме по създаване на процес.

Започва се с отпадъци от захарна тръстика, а после с помощта на много проста пещ,

която може да се направи от изхвърлен петдесет и пет галонен варел от петрол.

След известно време, след като я запалиш, я запечатваш,

за да ограничиш достъпа на кислород, влизащ в пещта,

и накрая получаваш този овъглен материал тук.

Това обаче не става за горене. Твърде фино е

и изгаря прекалено бързо, за да е полезно за готвене.

Затова трябваше да опитаме да намерим начин да го оформим в полезни брикети.

За щастие, един от студентите ми беше от Гана

и си спомни как майка му е приготвяла за него едно блюдо, наречено коконте,

което е много лепкава каша, направена от корена касава.

Проучихме и открихме,

че в Хаити всъщност се отглежда касава, под името маниока.

Всъщност тя се отглежда по цял свят -

юка, тапиока, маниока, касава - това е едно и също нещо,

кореноплоден зеленчук с много високо съдържание на нишесте.

От него може да се направи много гъста, лепкава каша,

която може да се използва за слепване на въглищните брикети.

Това и направихме. Отидохме в Хаити.

Това са дипломантите от първия "Екол де Шабон",

или Въглищен институт.

(Смях)

...точно така. Аз всъщност съм инструктор в Масачусетския технологически институт (МИТ), както и в Центъра за информационни технологии (ЦИТ).

А това са брикетите, които направихме.

Сега ще ви отведа на друг континент. Това е Индия,

а това е най-често използваното гориво за готвене в Индия: кравешки тор.

Повече, отколкото в Хаити, при това се получава наистина много пушек от огньове,

а там се вижда ефектът върху здравето

при готвене с кравешки тор и биомаса като гориво.

Децата и жените са особено засегнати от това,

тъй като те стоят около огньовете за готвене.

Искахме да видим, дали можем да въведем

тази технология за изработка на въглища там.

Е, за съжаление, те нямаха захарна тръстика

и нямаха касава, но това не ни спря.

Открихме какви са местно достъпните източници на биомаса.

В този район имаше пшенична слама и оризова слама.

А онова, което можехме да използваме като лепило,

всъщност бяха малки количества кравешки тор,

който те обичайно използваха за гориво.

Направихме паралелни тестове, и тук виждате

въглищните брикети, а тук кравешкия тор.

Виждате, че това е много по-чисто горящо гориво за готвене.

То всъщност загрява водата много по-бързо.

И тъй, досега сме много доволни.

Но едно от нещата, които открихме,

когато ги съпоставихме с дървени въглища,

бе, че те не горяха много дълго. Брикетите се ронеха малко

и губехме енергия, докато се разпадаха по време на готвене.

Затова искахме да опитаме начин да направим по-здрави брикети,

които да могат да конкурират дървените въглища на пазарите в Хаити.

Затова се върнахме в МИТ, махнахме машината Инстрон

и научихме какъв вид сили са необходими,

за да се компресира един брикет до ниво,

при което наистина получаваш повече от него?

И докато студентите ни в лабораторията проучваха това,

в същото време наши общностни партньори в Хаити работеха за развитие на процеса,

за да го подобрят и да го направят по-достъпен за хората в селата там.

След известно време

развихме евтина преса, която дава възможност за производство на въглища,

които всъщност вече горят по-дълго, по-чисто от дървените въглища.

Сега сме в ситуация, в която имаме продукт, всъщност по-добър,

отколкото може да се купи на пазара в Хаити,

който е чудесно място.

Само в Хаити се секат около 30 милиона дървета всяка година.

Има възможност това да се приложи

и да се спасят сериозна част от тях.

При това приходът, генериран от тези въглища, е 260 милиона долара.

Това е ужасно много за страна като Хаити -

с население осем милиона

и среден приход по-малко от 400 долара.

Така че тук също напредвахме с нашия въглищен проект.

Едно от нещата, които също са интересни според мен,

е, че имам приятел в Калифорнийския университет Бъркли, който се занимава с анализ на риска.

Той разгледа проблема със здравословните ефекти

от горене на дърво в сравнение с въглища.

И откри, че по целия свят

може да се предотвратят милион смъртни случаи, ако се премине от дърво на въглища

като гориво за готвене. Това е забележително.

Досега обаче нямаше начини това да се направи без сечене на дървета.

Но сега имаме начин,

който използва селскостопански отпаден материал, за да създаде гориво за готвене.

Едно от наистина вълнуващите неща обаче

е резултатът от пътуването ми до Гана едва миналия месец.

Това според мен е нещо страхотно

и дори още по-нискотехнологично от онова, което току-що видяхте,

ако можете да си представите такова нещо. Ето го.

А какво е това? Царевични кочани, превърнати във въглища.

Красотата на това е, че няма нужда да оформяте брикети.

Идват вече оформени. Това там е моят 100-доларов лаптоп.

И всъщност, както и Ник, донесох образци.

(Смях)

Можем да дадем тези за разглеждане наоколо.

Те са напълно функционални, тествани на практика, готови за пускане.

Мисля, че едно от нещата, които също са забележителни в тази технология,

е, че технологичният трансфер е толкова лесен.

В сравнение с въглищата от захарна тръстика,

при които трябва да учим хората как да ги оформят в брикети

и има една допълнителна стъпка - варене на лепилото,

тези са предварително брикетирани.

Това, общо взето, е най-вълнуващото нещо в живота ми в момента,

което вероятно е тъжен коментар за живота ми.

(Смях)

Но щом веднъж го видите - например вие, момчета, на първия ред - е, добре,

както и да е...

(Смях)

...ето го. А това според мен е прекрасен пример

на онова, за което говореше Робърт Райт - онези ненулеви сумарни неща.

Така че не само има полза за здравето -

има също и полза за околната среда.

Но това е една от изключително редките ситуации,

при които има също и икономически ползи.

Хората могат да произвеждат собственото си гориво за готвене от отпадни продукти.

Те могат да генерират приходи от това.

Могат да спестяват парите, които биха похарчили за въглища,

могат и да произвеждат излишък и да го продават на пазара

на хора, които не произвеждат свои собствени.

Наистина рядко се случва да няма разминавания

между здравеопазване и икономика, или опазване на околната среда и икономика.

Така че смятам този проект за изключително вълнуващ

и наистина нямам търпение да видя къде ще ни отведе.

Като говорим за това как в бъдещето, което ще създадем,

едно от нещата, които според мен са необходими,

е да имаме много ясна визия за света, в който живеем.

Всъщност, нямам предвид света, в който живеем.

Имам предвид света, където жените прекарват по два до три часа всеки ден,

мелейки зърно, за да хранят семействата си.

Имам предвид света, където съвременни строителни материали,

означава ръчно изработени циментови покривни плоскости

и където, като работиш по десет часа дневно,

все пак печелиш едва 60 долара месечно.

Имам предвид света, където жени и деца прекарват по 40 милиарда часа годишно в носене на вода.

Това е все едно цялата работна сила на щата Калифорния

да работи на пълен работен ден цяла година, без да прави нищо друго освен носене на вода.

Това е място, където - например, ако тук беше Индия,

в тази зала, само трима от нас щяха да имат кола.

Ако бяхме в Афганистан,

само един човек в тази зала щеше да знае как да използва Интернет.

Ако тук беше Замбия, 300 от вас щяха да са фермери,

100 от вас щяха да имат СПИН или ХИВ.

И повече от половината от вас щяха да живеят с под един долар на ден.

Това проблемите, по които трябва да излезем с решения.

Това са въпросите, с които трябва да обучаваме нашите инженери,

нашите дизайнери, нашите бизнесмени, нашите предприемачи да се справят.

Това са решенията, които трябва да открием.

Има някои области, които според мен са особено важни за онова, по което работим.

Една от тях е създаването на технологии за подпомагане на микрофинансирането и микропредприемачеството,

така че хората, живеещи под линията на бедността, да могат да открият начин да излязат оттам -

и да не го правят

с помощта на същото традиционно плетене на кошници, развъждане на пилета и т.н.

Но съществуват нови технологии и нови продукти,

които те могат да произвеждат в малък мащаб.

Следващото, което ни е нужно според мен, е да създаваме технологии, чрез които

бедни фермери да добавят стойност към собствените си посеви.

И трябва да преосмислим стратегиите си за развитие,

така че да не подпомагаме образователни кампании,

които да ги карат да престанат да са фермери,

а по-скоро да не са вече бедни фермери.

Нужно е и да мислим как можем да правим това ефективно.

Трябва да работим с хората в тези общности

и да им даде ресурсите и инструментите, от които имат нужда,

за да разрешат собствените си проблеми. Това е най-добрият начин да се направи.

Не трябва да го правим отвън.

Трябва да създадем това бъдеще, и трябва да започнем сега.

Благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Кажи ни - докато видим дали някой има въпроси -

кажи ни само за едно от другите неща, по които си работила.

Ейми Смит: Едно-две други неща, по които работим,

търсят начини да се правят евтини тестове за качество на водата,

така че общностите да могат да поддържат свои собствени водни системи,

да знаят кога те работят, да знаят кога да ги разработват и т.н.

Проучваме също евтини системи за обработка на вода.

Едно от наистина вълнуващите неща са проучванията върху слънчева дезинфекция на водата

и подобряване на възможностите за извършване на това.

КА: А какъв е ключът към предотвратяването на този проблем, как да се избегне нарушаването на този баланс?

Какво е нужно - да намерите предприемачи, или склонни да рискуват капиталисти?

От какво имате нужда, за да вземете онова, което имате, и да го приведете в баланс?

АС: Да, мисля, че големият брой хора го придвижват напред

Трудно е: това е пазар, който е много фрагментиран

и население от консуматори без приход.

Затова не може да се използват същите модели, които се използват в Съединените щати

за придвижване на нещата напред.

А и персоналът ни е доста малоброен, тоест аз.

(Смях)

Затова, нали разбирате - правя, каквото мога, със студентите.

Имаме по 30 студенти годишно, които отиват на място,

опитват се да приложат това и да го движат напред.

Другото е, че нещата трябва да се правят с дългосрочна времева рамка,

тъй като - нали разбирате, не може да очаквате да се свърши нещо за една или две години.

Трябва да гледате пет или десет години напред.

Но мисля, че с визията да направим това, можем да се движим напред.