Джон Ходжман: Дизайнът, обяснен.

Джон Ходжман, комик и местeн експерт, "обяснява" дизайнa на три емблематични модерни обекти. (От сесията Дизайн Студио на TED2012, с гости водещи Чи Пърлман и Дейвид Рокуел.)

Днес ще ви разопаковам

три примера на емблематични дизайни,

и има перфектен смисъл,

че аз трябва да бъда този, който да го направи,

понеже имам бакалавърска степен по литература.

(Смях)

Но също съм известен

като малка телевизионна знаменитост

и страстен колекционер на

дизайн каталози Within Reach,

така че почти знам

за всичко което съществува.

Сега, сигурен съм, че вие

разпознавате този обект;

много от вас вероятно са го видели

когато сте кацали с вашите частни цепелини

в международното летище на Лос Анджелис (LAX)

през последните няколко дни.

Това е известно като Тематично Построяване;

това е името му по ред причини,

които все още са много мътни.

И това може би е

най-добрият пример, който имаме в Лос Анджелис

на древна извънземна архитектура.

Тя е разкопанa за пръв път през 1961 г.

когато са изграждали LAX,

въпреки че учените смятат, че

тя датира до 2000 година

преди новата ера,

когато е използвана като

зает транс-измерен космически порт

от древните астронавтите,

които първи колонизирали тази планета

и извадили нашите видове

от диващина като ни дали

дара на писмения език

и технологии, и

подаръка на въртящи се ресторанти.

Смятало се, че то е

заместител за по-старите космически портове,

намиращи се, разбира се, в Стоунхендж

и което се счита за

значително подобрение

поради изчистения дизайн,

липсата на друиди, висящи наоколо през цялото време

и разбира се, много по-добрия

достъп до паркиране.

Когато била открита,

тя възвестила нова ера

на рационален, архаично футуристичен дизайн

наречен Googie,

което става синоним с

Джет ерата, погрешно название.

В края на краищата, древните космонавти, които я използвали

не са пътували с джет много често,

предпочитайки вместо това да пътуват с перната змия

захранвана от кристални черепи.

(Аплодисменти)

(Музика)

А да, маса.

Използваме тези всеки ден.

И върху нея,

сочен салиф.

Това е дизайн на Филип Старк,

който вярвам, че е в публиката в този момент.

И можете да кажете, че е Старк дизайн

заради неговата прецизност, неговата игривост,

иновация и

обещанието му за предстоящо насилие.

(Смях)

Това е дизайн, който предизвиква интуицията ви --

не е това, което си мислите когато го видите за първи път.

Това не е вилица проектирана

за да вземете три ордьоври наведнъж,

които би било полезно във фоайето,

бих казал.

И въпреки неговото очевидно

влияние от древните астронавти

и неговата пространствена възрастовост и триподизъм,

това не е нещо,

проектирано за да го прикачите към вашия мозък

и да засмуквате вашите мисли.

Всъщност това е цитрусовa сокоизстисквачка

и когато казвам това,

вие никога няма да я видите като нещо друго отново.

Тя също така не е паметник на проектирането,

тя е паметник на полезността на дизайна.

Можете да я вземете с вас в къщи,

за разлика от Тематичната сграда,

която ще остане, където е завинаги.

Тя е достъпна

и може да дойде в къщи с вас

и, като такава, може да седи

на вашия кухненски плот --

не може да се пъхне в чекмеджетата;

повярвайте ми, открих това по трудния начин --

и да превърне кухненския ви плот в

паметник на дизайна.

Нещо друго за нея,

ако имате такава у дома,

нека ви кажа една от функциите, за която може да не знаете:

когато заспивате,

тя оживява

и обикаля дома ви

и се рови из пощата ви

и ви наблюдава, докато спите.

(Аплодисменти)

Добре, какъв е този обект?

Нямам си на представа. Не знам какво е това нещо.

Изглежда ужасно. Дали е малкa гореща плоча?

Не разбирам.

Някой знае ли? Чи?

Това е... iPhone. iPhone.

О да, правилно, помня ги тези.

Цялата ми баня бе преправена с плочки

с тези от добрите стари времена.

Не, аз имам iPhone. Разбира се че имам.

Ето моя много обичан iPhone.

Правя толкова много неща с това малко устройство.

Обичам да чета книги с него.

Повече от това, обичам да купувам книги с него,

за които никога не трябва да се чувствам виновен, че не прочитам,

тъй като те отиват тук и никога не ги виждам отново,

и това е перфектно.

Използвам го всеки ден

за да измервам теглото на вол,

например.

От време на време,

признавам, че провеждам

телефонно обаждане с него понякога.

И въпреки това забравям за него през цялото време.

Това е дизайн,

който веднъж щом видите,

го забравяте.

Лесно е да се забрави спирането на дъха,

което настъпи през 2007 година, когато за първи път

сте докоснали това нещо, защото то стана

така бързо проникващо

и поради това колко мигновено

ние приехме тези жестове

и го направихме придатък на живота ни.

За разлика от Тематичната сграда,

това не е извънземна технология.

Или трябва да кажа,

че това което направи бе, че използва технология,

която за разлика от хората в тази зала,

и за много други хора по света,

все още се чувства много чужда,

и веднага и незабавно я накара да се чувства

позната и интимна.

И за разлика от сочния салиф,

не заплашва

да се прикачи към мозъка ви,

напротив, тя просто

се прикрепва към ума ви.

(Смях)

И дори не забелязвате, че се е случило.

Така че ето ви. Казвам се Джон Ходжман.

Току що обясних дизайна.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)