-
Тъй като говорим за образуването на звездите и тяхната еволюция,
-
си помислих, че е време да разгледаме няколко интересни снимки, показващи
-
тяхното образуване и еволюция.
-
Тази тук е от мъглявината Орел – трябва да е с главна буква –
-
Да знаеш, че думата мъглявина е събирателно за всеки междузвезден облак от газ или прах;
-
затова, когато говорим за мъглявината Орел, всъщност говорим за огромна мъглявина –
-
и, между другото, тя е мъглявина, която се разширява.
-
Ето един от трите "Стълба на сътворението" – сигурно не за първи път виждаш снимката.
-
Това е само една малка част от действителната мъглявина Орел.
-
И само този стълб, само този стълб тук,
-
за да си представиш колко е голяма, само този стълб е седем светлинни години.
-
Разпростира се на седем светлинни години,
-
така че това е огромно разстояние.
-
Напомням, че разстоянието от Земята до най-близката звезда e 4 светлинни години,
-
което "Вояджър", ако е насочен в правилната посока
-
и се движи с 60 000 км/ч, би изминал за
-
80 000 години. Това са четири светлинни години;
-
само този стълб е дълъг седем светлинни години.
-
Исках да ти покажа това, защото от този вид мъглявини
-
могат да се образуват звезди.
-
Това, което виждаш, всъщност е среда за появата на нови звезди.
-
Този газ се сгъстява, точно както говорихме преди няколко видеа, докато не стигне до критичната
-
температура, критичната плътност, при която може да се получи
-
водородeн термоядрен синтез.
-
Това е един огромен междузвезден облак от водороден газ
-
и тук го разглеждаме просто като среда за развитие на звезди.
-
Смята се, че тази структура вече дори не съществува,
-
защото, спомни си, това нещо е много, много далеч от нас.
-
В действителност, само за да знаеш цифрата, това нещо е на 7000 светлинни години от нас,
-
което означава, че това, което виждаме сега, фотоните, които достигат очите или телескопите ни в момента,
-
са напуснали тази област от пространството преди 7000 години.
-
Следователно, ние я виждаме както е била преди 7000 години
-
и много от този газ, много от този водород може би вече се е концентрирал в много повече звезди,
-
затова структурата може да не изглежда така, както сега.
-
Всъщност имаше още една
-
свръхнова, която избухна и която може би е разпръснала много от това нещо
-
и дори няма да можем да видим ефектите от тази свръхнова
-
за поне още 1000 години,
-
но както и да е, това е наистина невероятна снимка по мое мнение
-
и е красива както и да я погледнем,
-
но е дори още по-впечатляваща, когато я осмислим. Това е структура,
-
която е 7 светлинни години.
-
При това е само част от мъглявината Орел,
-
един от "Стълбовете на сътворението".
-
Това тук е звездно поле, а това, гледайки към центъра на нашата галактика, е
-
Млечният път.
-
Това е съзвездието Стрелец.
-
Хубавото е, че тук се вижда разнообразието от звезди.
-
То е някак шокиращо, защото всяка от тези звезди се намира в нашата галактика.
-
Това вглеждане към центъра на галактиката ни
-
не е като вглеждането отвъд нея или пък в купове от галактики.
-
Това тук са просто звезди,
-
но работата е там, че виждаме голямо разнообразие; например звезди, които
-
светят в червено тук
-
и очевидно не можем да установим реалните размери,
-
защото различните звезди са на различни разстояния и са с различна яркост,
-
но по-червените звезди са онези в етап на превръщане в червен гигант
-
или превърнали се в такива.
-
Не съм правил специално проучване точно на тези,
-
но това е, което подозираме.
-
Тези са в етапа на превръщане в червен гигант.
-
В жълтеникаво-бялата част от спектъра
-
са звездите, които вероятно са в Главната последователност
-
и не са по-различни от нашето Слънце.
-
Става дума за по-близките до оранжево-жълтеникаво-бялата част от спектъра.
-
Тези, които изглеждат малко по-синкави или малко по-зеленикави,
-
изгарят изключително бързо.
-
Нека видя дали мога да намеря такава. Тази ми изглежда малко по-синкава.
-
Такива звезди изгарят много, много бързо.
-
Изключително огромните звезди горят бързо и силно и след това угасват,
-
но по-малките звезди, тези с по-малка маса,
-
изгарят по-бавно, за много, много по-дълъг период от време.
-
Затова тези, които изгарят бързо,
-
отделят много енергия с по-малка дължина на вълната във видимия спектър
-
и изглеждат по-сини или по-зелени. По-големите звезди са
-
тези, които изглеждат бели със синьо или зелено.
-
По-червените пък
-
не са толкова големи; намират се във фазата си на свръхгиганти,
-
така че са по-студени от звездите в главната последователност.
-
Това тук е мъглявината Котешко око
-
и всъщност е планетарна мъглявина – искам да направя разлика.
-
Планетарната мъглявина
-
се нарича така, защото е нещо като газ, плаващ свободно в пространството,
-
но е в напълно различен мащаб от мъглявината Орел,
-
която начертахме тук.
-
Когато се говори за мъглявини, обикновено се има предвид нещо, подобно на мъглявината Орел –
-
огромни маси от междузвезден газ.
-
Що се отнася до планетарните мъглявини, пак става дума за наистина огромен радиус,
-
но не от порядъка на седем светлинни години.
-
Това е вторичен продукт от звезда, изхвърлила целия си външен слой.
-
Затова в центъра на това виждаме напълно развита звезда,
-
която сякаш се е отървала от външните си слоеве
-
във фазата си на червен гигант.
-
Ядрото продължава да се нагрява и има горещи експлозии.
-
Всеки път, когато има такива експлозии, все повече и повече от външните слоеве се
-
отделят в пространството,
-
образувайки тази планетарна мъглявина.
-
Това, което виждаме в момента,
-
все още не е бяло джудже, а активна звезда.
-
Все още има ядрен синтез, но е на път да се превърне в бяло джудже,
-
само горивото ѝ да свърши.
-
Вече е преминала фазата "червен гигант", изхвърлила е
този материал в космоса и е на път да се превърне в
-
бяло джудже.
-
И така, надявам се, че видеото ти е харесало.
-
Аз лично намирам всички тези изображения за пленителни,
-
особено онова на звездното поле,
-
защото това е само вътрешността
на нашата галактика.
-
Дано вече разбираш по-добре
колко много звезди има.
-
Това е само една малка част от наброяващите между
200 и 400 милиарда звезди в Млечния път.