WEBVTT

00:00:01.045 --> 00:00:05.000
Тъй като говорим за образуването на звездите и тяхната еволюция,

00:00:05.000 --> 00:00:08.638
си помислих, че е време да разгледаме няколко интересни снимки, показващи

00:00:08.638 --> 00:00:12.214
тяхното образуване и еволюция.

00:00:12.214 --> 00:00:23.600
Тази тук е от мъглявината Орел – трябва да е с главна буква –

00:00:23.600 --> 00:00:30.883
Да знаеш, че думата мъглявина е събирателно за всеки междузвезден облак от газ или прах;

00:00:30.883 --> 00:00:34.133
затова, когато говорим за мъглявината Орел, всъщност говорим за огромна мъглявина –

00:00:34.180 --> 00:00:36.733
и, между другото, тя е мъглявина, която се разширява.

00:00:36.740 --> 00:00:44.400
Ето един от трите "Стълба на сътворението" – сигурно не за първи път виждаш снимката.

00:00:44.400 --> 00:00:48.133
Това е само една малка част от действителната мъглявина Орел.

00:00:48.133 --> 00:00:52.467
И само този стълб, само този стълб тук,

00:00:52.467 --> 00:01:01.400
за да си представиш колко е голяма, само този стълб е седем светлинни години.

00:01:01.400 --> 00:01:04.551
Разпростира се на седем светлинни години,

00:01:04.551 --> 00:01:06.467
така че това е огромно разстояние.

00:01:06.467 --> 00:01:11.425
Напомням, че разстоянието от Земята до най-близката звезда e 4 светлинни години,

00:01:11.425 --> 00:01:13.839
което "Вояджър", ако е насочен в правилната посока

00:01:13.839 --> 00:01:17.333
и се движи с 60 000 км/ч, би изминал за

00:01:17.333 --> 00:01:21.333
80 000 години. Това са четири светлинни години;

00:01:21.333 --> 00:01:24.822
само този стълб е дълъг седем светлинни години.

00:01:24.822 --> 00:01:29.333
Исках да ти покажа това, защото от този вид мъглявини

00:01:29.333 --> 00:01:32.160
могат да се образуват звезди.

00:01:32.160 --> 00:01:37.400
Това, което виждаш, всъщност е среда за появата на нови звезди.

00:01:37.400 --> 00:01:41.933
Този газ се сгъстява, точно както говорихме преди няколко видеа, докато не стигне до критичната

00:01:41.933 --> 00:01:45.333
температура, критичната плътност, при която може да се получи

00:01:45.333 --> 00:01:49.267
водородeн термоядрен синтез.

00:01:49.267 --> 00:01:53.933
Това е един огромен междузвезден облак от водороден газ

00:01:53.933 --> 00:01:59.200
и тук го разглеждаме просто като среда за развитие на звезди.

00:01:59.200 --> 00:02:03.159
Смята се, че тази структура вече дори не съществува,

00:02:03.159 --> 00:02:06.400
защото, спомни си, това нещо е много, много далеч от нас.

00:02:06.400 --> 00:02:17.400
В действителност, само за да знаеш цифрата, това нещо е на 7000 светлинни години от нас,

00:02:17.416 --> 00:02:23.867
което означава, че това, което виждаме сега, фотоните, които достигат очите или телескопите ни в момента,

00:02:23.867 --> 00:02:28.492
са напуснали тази област от пространството преди 7000 години.

00:02:28.492 --> 00:02:31.133
Следователно, ние я виждаме както е била преди 7000 години

00:02:31.133 --> 00:02:36.533
и много от този газ, много от този водород може би вече се е концентрирал в много повече звезди,

00:02:36.533 --> 00:02:39.800
затова структурата може да не изглежда така, както сега.

00:02:39.800 --> 00:02:41.267
Всъщност имаше още една

00:02:41.267 --> 00:02:45.867
свръхнова, която избухна и която може би е разпръснала много от това нещо

00:02:45.867 --> 00:02:49.000
и дори няма да можем да видим ефектите от тази свръхнова

00:02:49.000 --> 00:02:51.085
за поне още 1000 години,

00:02:51.085 --> 00:02:53.600
но както и да е, това е наистина невероятна снимка по мое мнение

00:02:53.600 --> 00:02:56.600
и е красива както и да я погледнем,

00:02:56.600 --> 00:02:59.067
но е дори още по-впечатляваща, когато я осмислим. Това е структура,

00:02:59.067 --> 00:03:02.200
която е 7 светлинни години.

00:03:02.200 --> 00:03:04.667
При това е само част от мъглявината Орел,

00:03:04.667 --> 00:03:06.921
един от "Стълбовете на сътворението".

00:03:06.921 --> 00:03:13.236
Това тук е звездно поле, а това, гледайки към центъра на нашата галактика, е

00:03:13.236 --> 00:03:13.933
Млечният път.

00:03:13.933 --> 00:03:16.162
Това е съзвездието Стрелец.

00:03:16.162 --> 00:03:20.267
Хубавото е, че тук се вижда разнообразието от звезди.

00:03:20.267 --> 00:03:24.916
То е някак шокиращо, защото всяка от тези звезди се намира в нашата галактика.

00:03:24.916 --> 00:03:27.933
Това вглеждане към центъра на галактиката ни

00:03:27.933 --> 00:03:32.333
не е като вглеждането отвъд нея или пък в купове от галактики.

00:03:32.333 --> 00:03:34.000
Това тук са просто звезди,

00:03:34.000 --> 00:03:37.153
но работата е там, че виждаме голямо разнообразие; например звезди, които

00:03:37.153 --> 00:03:40.467
светят в червено тук

00:03:40.467 --> 00:03:42.819
и очевидно не можем да установим реалните размери,

00:03:42.819 --> 00:03:46.933
защото различните звезди са на различни разстояния и са с различна яркост,

00:03:46.933 --> 00:03:52.933
но по-червените звезди са онези в етап на превръщане в червен гигант

00:03:52.933 --> 00:03:55.400
или превърнали се в такива.

00:03:55.400 --> 00:03:57.333
Не съм правил специално проучване точно на тези,

00:03:57.333 --> 00:03:58.957
но това е, което подозираме.

00:03:58.957 --> 00:04:00.467
Тези са в етапа на превръщане в червен гигант.

00:04:00.467 --> 00:04:04.933
В жълтеникаво-бялата част от спектъра

00:04:04.933 --> 00:04:07.133
са звездите, които вероятно са в Главната последователност

00:04:07.133 --> 00:04:10.892
и не са по-различни от нашето Слънце.

00:04:10.892 --> 00:04:16.348
Става дума за по-близките до оранжево-жълтеникаво-бялата част от спектъра.

00:04:16.348 --> 00:04:22.641
Тези, които изглеждат малко по-синкави или малко по-зеленикави,

00:04:22.641 --> 00:04:24.986
изгарят изключително бързо.

00:04:24.986 --> 00:04:27.867
Нека видя дали мога да намеря такава. Тази ми изглежда малко по-синкава.

00:04:27.867 --> 00:04:34.800
Такива звезди изгарят много, много бързо.

00:04:34.800 --> 00:04:40.218
Изключително огромните звезди горят бързо и силно и след това угасват,

00:04:41.609 --> 00:04:43.000
но по-малките звезди, тези с по-малка маса,

00:04:43.000 --> 00:04:48.020
изгарят по-бавно, за много, много по-дълъг период от време.

00:04:48.020 --> 00:04:50.017
Затова тези, които изгарят бързо,

00:04:50.017 --> 00:04:56.101
отделят много енергия с по-малка дължина на вълната във видимия спектър

00:04:56.101 --> 00:05:00.267
и изглеждат по-сини или по-зелени. По-големите звезди са

00:05:00.267 --> 00:05:03.438
тези, които изглеждат бели със синьо или зелено.

00:05:03.438 --> 00:05:04.933
По-червените пък

00:05:04.933 --> 00:05:09.800
не са толкова големи; намират се във фазата си на свръхгиганти,

00:05:09.800 --> 00:05:14.000
така че са по-студени от звездите в главната последователност.

00:05:14.000 --> 00:05:18.333
Това тук е мъглявината Котешко око

00:05:18.333 --> 00:05:20.933
и всъщност е планетарна мъглявина – искам да направя разлика.

00:05:20.933 --> 00:05:27.680
Планетарната мъглявина

00:05:27.680 --> 00:05:34.019
се нарича така, защото е нещо като газ, плаващ свободно в пространството,

00:05:34.019 --> 00:05:38.067
но е в напълно различен мащаб от мъглявината Орел,

00:05:38.067 --> 00:05:41.200
която начертахме тук.

00:05:41.200 --> 00:05:43.200
Когато се говори за мъглявини, обикновено се има предвид нещо, подобно на мъглявината Орел –

00:05:43.200 --> 00:05:46.467
огромни маси от междузвезден газ.

00:05:46.467 --> 00:05:51.318
Що се отнася до планетарните мъглявини, пак става дума за наистина огромен радиус,

00:05:51.318 --> 00:05:53.267
но не от порядъка на седем светлинни години.

00:05:53.267 --> 00:05:59.538
Това е вторичен продукт от звезда, изхвърлила целия си външен слой.

00:05:59.538 --> 00:06:03.400
Затова в центъра на това виждаме напълно развита звезда,

00:06:03.400 --> 00:06:07.133
която сякаш се е отървала от външните си слоеве

00:06:07.133 --> 00:06:09.174
във фазата си на червен гигант.

00:06:09.174 --> 00:06:12.733
Ядрото продължава да се нагрява и има горещи експлозии.

00:06:12.733 --> 00:06:18.485
Всеки път, когато има такива експлозии, все повече и повече от външните слоеве се

00:06:18.485 --> 00:06:21.156
отделят в пространството,

00:06:21.156 --> 00:06:23.467
образувайки тази планетарна мъглявина.

00:06:23.467 --> 00:06:25.267
Това, което виждаме в момента,

00:06:25.267 --> 00:06:29.467
все още не е бяло джудже, а активна звезда.

00:06:29.467 --> 00:06:35.867
Все още има ядрен синтез, но е на път да се превърне в бяло джудже,

00:06:35.867 --> 00:06:37.502
само горивото ѝ да свърши.

00:06:37.502 --> 00:06:42.200
Вече е преминала фазата "червен гигант", изхвърлила е 
този материал в космоса и е на път да се превърне в

00:06:42.200 --> 00:06:43.333
бяло джудже.

00:06:43.333 --> 00:06:44.600
И така, надявам се, че видеото ти е харесало.

00:06:44.600 --> 00:06:49.267
Аз лично намирам всички тези изображения за пленителни,

00:06:49.267 --> 00:06:50.800
особено онова на звездното поле,

00:06:50.800 --> 00:06:52.502
защото това е само вътрешността 
на нашата галактика.

00:06:52.502 --> 00:06:55.933
Дано вече разбираш по-добре 
колко много звезди има.

00:06:55.933 --> 99:59:59.999
Това е само една малка част от наброяващите между
200 и 400 милиарда звезди в Млечния път.