Star Field and Nebula Images

Тъй като говорим за образуването на звездите и тяхната еволюция,

си помислих, че е време да разгледаме няколко интересни снимки, показващи

тяхното образуване и еволюция.

Тази тук е от мъглявината Орел – трябва да е с главна буква –

Да знаеш, че думата мъглявина е събирателно за всеки междузвезден облак от газ или прах;

затова, когато говорим за мъглявината Орел, всъщност говорим за огромна мъглявина –

и, между другото, тя е мъглявина, която се разширява.

Ето един от трите "Стълба на сътворението" – сигурно не за първи път виждаш снимката.

Това е само една малка част от действителната мъглявина Орел.

И само този стълб, само този стълб тук,

за да си представиш колко е голяма, само този стълб е седем светлинни години.

Разпростира се на седем светлинни години,

така че това е огромно разстояние.

Напомням, че разстоянието от Земята до най-близката звезда e 4 светлинни години,

което "Вояджър", ако е насочен в правилната посока

и се движи с 60 000 км/ч, би изминал за

80 000 години. Това са четири светлинни години;

само този стълб е дълъг седем светлинни години.

Исках да ти покажа това, защото от този вид мъглявини

могат да се образуват звезди.

Това, което виждаш, всъщност е среда за появата на нови звезди.

Този газ се сгъстява, точно както говорихме преди няколко видеа, докато не стигне до критичната

температура, критичната плътност, при която може да се получи

водородeн термоядрен синтез.

Това е един огромен междузвезден облак от водороден газ

и тук го разглеждаме просто като среда за развитие на звезди.

Смята се, че тази структура вече дори не съществува,

защото, спомни си, това нещо е много, много далеч от нас.

В действителност, само за да знаеш цифрата, това нещо е на 7000 светлинни години от нас,

което означава, че това, което виждаме сега, фотоните, които достигат очите или телескопите ни в момента,

са напуснали тази област от пространството преди 7000 години.

Следователно, ние я виждаме както е била преди 7000 години

и много от този газ, много от този водород може би вече се е концентрирал в много повече звезди,

затова структурата може да не изглежда така, както сега.

Всъщност имаше още една

свръхнова, която избухна и която може би е разпръснала много от това нещо

и дори няма да можем да видим ефектите от тази свръхнова

за поне още 1000 години,

но както и да е, това е наистина невероятна снимка по мое мнение

и е красива както и да я погледнем,

но е дори още по-впечатляваща, когато я осмислим. Това е структура,

която е 7 светлинни години.

При това е само част от мъглявината Орел,

един от "Стълбовете на сътворението".

Това тук е звездно поле, а това, гледайки към центъра на нашата галактика, е

Млечният път.

Това е съзвездието Стрелец.

Хубавото е, че тук се вижда разнообразието от звезди.

То е някак шокиращо, защото всяка от тези звезди се намира в нашата галактика.

Това вглеждане към центъра на галактиката ни

не е като вглеждането отвъд нея или пък в купове от галактики.

Това тук са просто звезди,

но работата е там, че виждаме голямо разнообразие; например звезди, които

светят в червено тук

и очевидно не можем да установим реалните размери,

защото различните звезди са на различни разстояния и са с различна яркост,

но по-червените звезди са онези в етап на превръщане в червен гигант

или превърнали се в такива.

Не съм правил специално проучване точно на тези,

но това е, което подозираме.

Тези са в етапа на превръщане в червен гигант.

В жълтеникаво-бялата част от спектъра

са звездите, които вероятно са в Главната последователност

и не са по-различни от нашето Слънце.

Става дума за по-близките до оранжево-жълтеникаво-бялата част от спектъра.

Тези, които изглеждат малко по-синкави или малко по-зеленикави,

изгарят изключително бързо.

Нека видя дали мога да намеря такава. Тази ми изглежда малко по-синкава.

Такива звезди изгарят много, много бързо.

Изключително огромните звезди горят бързо и силно и след това угасват,

но по-малките звезди, тези с по-малка маса,

изгарят по-бавно, за много, много по-дълъг период от време.

Затова тези, които изгарят бързо,

отделят много енергия с по-малка дължина на вълната във видимия спектър

и изглеждат по-сини или по-зелени. По-големите звезди са

тези, които изглеждат бели със синьо или зелено.

По-червените пък

не са толкова големи; намират се във фазата си на свръхгиганти,

така че са по-студени от звездите в главната последователност.

Това тук е мъглявината Котешко око

и всъщност е планетарна мъглявина – искам да направя разлика.

Планетарната мъглявина

се нарича така, защото е нещо като газ, плаващ свободно в пространството,

но е в напълно различен мащаб от мъглявината Орел,

която начертахме тук.

Когато се говори за мъглявини, обикновено се има предвид нещо, подобно на мъглявината Орел –

огромни маси от междузвезден газ.

Що се отнася до планетарните мъглявини, пак става дума за наистина огромен радиус,

но не от порядъка на седем светлинни години.

Това е вторичен продукт от звезда, изхвърлила целия си външен слой.

Затова в центъра на това виждаме напълно развита звезда,

която сякаш се е отървала от външните си слоеве

във фазата си на червен гигант.

Ядрото продължава да се нагрява и има горещи експлозии.

Всеки път, когато има такива експлозии, все повече и повече от външните слоеве се

отделят в пространството,

образувайки тази планетарна мъглявина.

Това, което виждаме в момента,

все още не е бяло джудже, а активна звезда.

Все още има ядрен синтез, но е на път да се превърне в бяло джудже,

само горивото ѝ да свърши.

Вече е преминала фазата "червен гигант", изхвърлила е
този материал в космоса и е на път да се превърне в

бяло джудже.

И така, надявам се, че видеото ти е харесало.

Аз лично намирам всички тези изображения за пленителни,

особено онова на звездното поле,

защото това е само вътрешността
на нашата галактика.

Дано вече разбираш по-добре
колко много звезди има.

Това е само една малка част от наброяващите между
200 и 400 милиарда звезди в Млечния път.