Тироун Хейз + Пенелопи Джейгсар Шафър: Токсичното бебе?

Режисьорът Пенелопи Джейгсар Шафър решила да се поинтересува на какви химикали е изложена по време на бременността си: могат ли те да повлияят на детето в утробата й? Тя се обръща към учения Тироун Хейз за повече информация, свързана с неговото проучване върху веществото атразин - хербицид, използван при царевицата. (Хейз, експерт по земноводни, е критично настроен към атразина, който оказва пагубно влияние въху развитието на жабите). Заедно на сцената на ТЕДЖени, Хейз и Шафър разказват тяхната история.

Пенелопи Джейсар Шафър: Исках да попитам има ли лекар в залата.

Не, само се шегувам.

Интересно е, защото преди шест години

когато бях бременна с първото си дете

научих,

че най-разпространеният консервант

в бебешките продукти

наподобява естроген

при навлизането си в човешкото тяло.

Днес наистина е много лесно

да приемеш химически компонент от даден продукт

в тялото чрез кожата.

А тези консерванти са открити

в туморите на рака на гърдата.

Това беше отправната точка на моето пътуване

за създаването на този филм "Токсично бебе".

Не ми отне особено много време,

за да открия някои изумителни статистики

по темата.

Едната е, че вие и аз, всички имаме

между 30 и 50 000 химикала

в телата си,

които нашите баби и дядовци не са имали.

И много от тези химикали

днес са свързвани с огромното количество случаи

на хронични детски заболявания,

които наблюдаваме сред индустриализираните нации.

Ще ви покажа малко статистики.

В Обединеното Кралство, например,

случаите на левкимия сред децата

са се увеличили с 20% само за едно поколение.

Подобни са показателите за рак при децата в САЩ.

В Канада в момента всяко десето дете е с астма.

Това е четирикратно увеличение.

Подобна е ситуацията по целия свят.

В Съединените Щати,

може би най-потресаващата статистика,

има 600% увеличение

на случаите на аутизъм и подобни на аутизма заболявания,

както и на когнитивни увреждания.

Наблюдаваме тази тенденция

в Европа, в Северна Америка.

В Европа,

има определени части от Европа,

където има четирикратно увеличение

на определени генетично вродени заболявания.

Някои от тези вродени заболявания

са се увеличили с 200% в Щатите.

Така че, наистина огромно увеличение на

хроничните детски заболявания,

които включват неща

като затлъстяване и детски диабет,

преждевременна полова зрялост.

За мен е интересно,

когато търся някого, който наистина може да ми обясни

и може да говори пред аудитория за тези неща,

че може би един от най-важните хора в света,

компетентен за токсичността при бебетата,

е експерт по жаби.

(Смях)

Тироун Хейз: За мен също беше изненада,

че ще говоря за пестициди,

че ще говоря за човешкото здраве,

защото, всъщност, никога не съм мислил, че върша нещо полезно.

(Смях)

Жаби.

Всъщност, моето участие в дискусията за пестицидите

беше също един вид изненада,

когато бях потърсен от най-голямата химическа компания в света

и те ме попитаха дали бих оценил

как атрацинът влияе на земноводните, на моите жаби.

Оказа се, че атрацинът е най-широко продаваният продукт

от най-голямата химическа компания в света.

Това е замърсител номер едно

на подпочвената вода, питейната вода, дъждовната вода.

През 2003, след моите проучвания, той беше забранен в Европейския Съюз,

но същата година

Агенцията за защита на околната среда в САЩ го пререгистрира.

Бяхме доста изненадани да открием,

че когато жаби са изложени

на много ниски нива на атрацин - 0,1 част от милиарда-

в резултат животните започват да изглеждат ето така.

Това е дисекция на половите жлези на животно,

което има два тестиса, два яйчника,

още един голям тестис, още яйчници,

което не е нормално...

(Смях)

дори за земноводни.

В някои случаи, други видове като Северно американската Леопардова жаба

показват, че мъжки екземпляри, изложени на въздействието на атрацин, изграждат яйца в техните тестиси.

Можете да видите тези широки, с жълтъка нагоре яйца,

пробиващи през повърхността на този мъжки тестис.

Съпругата ми казва, сигурен съм че и Пенелопи ще го потвърди,

че няма нищо по-болезнено от раждането-

нещо, което аз никога няма да изпитам, не мога да споря за него-

но бих предположил, че дузина кокоши яйца в тестисите ми,

ще са горе-долу някъде в първата петица.

(Смях)

В скорошни проучвания, които публикувахме,

показваме, че някои от тези изложени на атрацин животни,

някои от мъжките израстват

и се превръщат в пълноценни женски.

Това всъщност са двама братя, консумиращи връзката си.

И не само че тези генетични мъжки се съвкупляват с други мъжки,

те всъщност имат капацитет да снесат яйца,

въпреки че генетически са мъжки.

Това, което предположихме

и за което сега търсим подкрепа,

е че това, което атрацинът прави

е да създава поразии, причинявайки хормонален дисбаланс.

Нормално тестисите трябва да произвеждат тестостерон,

мъжкият хормон.

Но това, което атрацинът прави е да се превърне в ензим,

процесът се нарича ароматаза,

който превръща тестостеронът в естроген.

И като резултат, тези мъжки

губят тестостеронът си, те са химически кастрирани,

и са впоследствие феминизирани,

защото сега те произвеждат женския хормон.

Това е, което ме доведе до свързаните с хората проблеми.

Защото се оказва,

че рак номер едно при жените, ракът на гърдата,

се регулира от естрогена и от тази ензимна ароматаза.

Така че, когато развивате канцерогенни клетки в гърдите си,

чрез ароматаза андрогените се превръщат в естрогени,

а естрогенът задейства или подпомага

растежа на този рак,

така че се превръща в тумор и се разпространява.

Всъщност, ароматазата е толкова важна при рака на гърдата,

че най-новото лечение за рак на гърдата

е химикал, наречен летрозол,

който блокира ароматазата, блокира естрогена,

така че, ако сте развили мутирала клетка, тя не се превръща в туморна.

Това, което е интересно, разбира се, е

че ние продължаваме да използваме 80 милиона паунда атразин,

замърсител номер едно на питейната вода, който прави обратното-

задейства ароматазата, увеличава естрогена

и предизвиква тумори в плъховете,

и е свързан с туморите, рака на гърдата, при хората.

Интересно е, че всъщност

същата компания, която продава 80 милиона паунда атразин,

предезвикващ рак на гърдата,

сега ни продава и това, което го блокира - същата компания.

Намирам за интригуващо,

че вместо да се борим със заболяването,

като осуетим въздействието на химикали, които го предизвикват,

ние реагираме

с добавяне на нови химикали към околната среда.

П. Дж. Ш: И говорейки за естроген,

едно друго съединение, за което Тироун говори във филма,

е нещо наречено бисфенол А, ВРА,

наскоро го споменаха в новините.

Това е пластификатор.

Съединение, което се намира в поликарбонатната пластмаса,

и от която се правят бебешките бутилки.

Това, което е интересно за ВРА е,

че той е толкова силен естроген,

че са смятали да го използват

като синтетичен естроген за хормонално лечение.

И има много, много, много проучвания, които показват

че ВРА прониква от бебешката бутилка

във формулата, в млякото,

а от там - в бебетата.

Така че ние даваме дози на нашите бебета,

на нашите новородени, невръстни деца,

от синтетичен естроген.

Преди около две седмици

Европейският Съюз гласува закон,

който забранява употребата на ВРА

в бебешките бутилки и чашки.

За тези от вас, които не са родители,

бебешките чашки са тези малки пластмасови неща,

които вашите деца започват да използват след бебешкото шише.

Но само две седмици по-рано

Сенатът на САЩ отказа дори да дискутира

забраната на ВРА

за бебешки бутилки и чашки.

Това наистина те кара да проумееш

тежестта върху родителите

да разберат това, да го регулират, да го контролират

в собствения си живот

и колко изумително е това.

(видео) П. Дж.Ш: с множеството пластмасови бебешки бутилки,

които доказано изпускат химикала бисфенол А,

е наистина показателно как понякога

всичко опира до съзнателността на родителя,

която стои между химикалите и нашите деца.

Историята с бебешките бутилки доказва,

че ние можем да избегнем излишното излагане на вредно въздействие.

Така или иначе, ако ние, родителите, не сме наясно,

ние оставяме нашете деца

да се защитават сами.

Т.Х.: И това, което Пенелопи казва

е много вярно.

За тези от вас, които не знаят, ние сме по средата на шестото масово измиране.

Учените са на едно мнение.

На Земята губим животински видове

по-бързо от изчезването на динозаврите,

и в челото на тази редица са земноводните.

80% от всички земноводни

са застрашени и клонят към изчезване.

Вярвам, много учени вярват,

че пестицидите играят важна роля за това изчезване.

В частност, земноводните са добър индикатор и по-чувствителни,

защото те нямат защита от замърсителите във водата -

нямат черупки, мембрани

или плацента.

Всъщност нашето изобретение - под "наше" имам предвид ние бозайниците-

едно от нашите големи изобретения е плацентата.

Но също така ние сме започнали като водни организми.

Но се оказва, че древната структура,

която ни отделя от другите животни, плацентата,

не може да еволюира или да се адаптира достатъчно бързо,

защото ние генерираме нови химикали със скорост

непозната до сега.

Доказателството за това е изследване върху плъхове, пак с атразин,

което показва как хормонално разбалансиращият атразин предизвиква аборти.

Защото бременността е зависима от хормоните.

При плъховете, които не абортират,

атразинът предизвиква заболявания на простатата

сред малките им, така че синовете

се раждат с болест на възрастен човек.

Сред тези, които не абортират,

атразинът причинява нарушения в млечните жлези, които се развиват

в изложените на въздействието му дъщери в утробата,

така че техните гърди не се развиват правилно.

И като резултат, когато тези плъхове пораснат,

техните деца имат забавен разтеж и развитие,

защото те не могат да произведат достатъчно мляко, с което да ги нахранят.

Така че, малкото, което виждате в дъното е повлияно от атразина,

на който е била изложена баба му.

И вкарвайки в употреба на много от тези химикали,

поколения, години, десетки години,

това означава, че в момента

ние повлияваме здравето

на внуците на нашите внуци

чрез нещата, които днес влагаме в околната среда.

И това не е просто философстване, то вече се знае,

че химикали като диетилстибестрол и естроген,

ПХД, ДДТ

преминават през плацентата

и ефективно определят

вероятността от развитие на рак на гърдата

и на затлъстяване, и на диабет,

когато бебето е в утробата.

В допълнение, когато бебето се роди,

нашето друго уникално изобретение като бозайници

е, че кърмим нашите бебета след като се родят.

Вече знаем, че химикали

като ДДТ и ДЕС, и атразин

също се предават чрез млякото,

въздействайки отново на бебетата

след като са родени.

Пенелопи: Така че, когато Тироун ми казва,

че плацентата е древен орган,

аз се чудя как бих могла да онагледя това?

Как се показва такова нещо?

Предизвикателство е като правите подобен филм,

защото засядате в опитите си да визуализирате наука,

за която няма визия.

И ми се наложи да вкарам малко артистизъм.

(видео) (телефонен звън)

Възрастен човек: Контрол по плацентата.

За какво става дума?

Какво?

(хъркане)

(сирена)

хмхмпфм, какво?

перфлуорооктанова киселина.

Брей.

Никога не съм чувал за това.

Пенелопи: Всъщност и аз не бях чувала

преди да започна да правя филма.

Когато разберете, че химикалите могат да минават през плацентата

и да отиват в нероденото ви дете,

това ме накара да размишлявам

какво би ми казал ембрионът?

Какво нашите неродени деца биха ни казали,

когато те са подложени на влияние,

продължаващо всеки ден, ден след ден?

(Музика)

(Видео) Дете: Днес,

имам малко октифеноли,

малко изкуствен мускус

и малко бисфенол А.

Помогнете ми.

Пенелопи: това е дълбока представа

да знаем, че ние като жени

сме първопричината за това.

Това е наш проблем,

защото ние събираме тези вещества през целия си живот

и накрая ги изхвърляме

в нашите неродени деца.

Като резултат

ние замърсяваме нашите деца.

Този проблем буквално влезе в дома ми преди година,

когато разбрах, че съм бременна

и първия скенер показа,

че бебето ми е с вроден дефект

асоцииран с излагането

на естрогенни химикали в утробата,

а вторият скенер показа

липсата на сърдечен ритъм.

Така че смъртта на детето ми, на бебето ми

наистина донесе в къщи отглас от всичко, което исках да покажа в този филм.

Понякога това място е доста странно

когато разказвачът стане част от историята,

нещо, което не си си поставял за цел в началото.

Когато Тироун говори за

ембрионът, хванат в капана на заразена околна среда,

това е моята заразена околна среда.

Това е моето токсично бебе.

И това е нещо

толкова сериозно и тъжно,

но удивително,

защото толкова много от нас нямат понятие от него.

Тироун: Едно от нещата, което е вълнуващо и приемливо

за мен да бъда тук, на ТЕДЖени

е това, добре, мисля че беше обобщено най-добре снощи на вечеря,

когато някой каза: "Обърни се към мъжа на твоята маса и му кажи

"Когато започна революцията, ние имахме подкрепата ти"

Истината е, мили дами,

че имахте подкрепата ни по този въпрос от много време,

започвайки със "Смълчана пролет" на Рейчъл Карсънс

до "Нашето откраднато бъдеще" на Тео Колбърн,

до книгите на Сандра Стейнграбър

"Живеейки по течението" и "Да имаш вяра".

И може би това е връзката към следващото ни поколение -

като жена ми и хубавата ми дъщеря тук, преди около 13 години -

може би това е онази връзка,

която превръща жените в активисти

в тази конкретна област.

Но за мъжете тук искам да кажа

рискът не е само за жените и децата.

Жабите, подложени на влияние на атразин,

тестисите са изпълнени с дупки и празни пространства

заради хормоналния дисбаланс,

вместо да позволи да се генерира сперма,

като в тестисите тук,

тестикулните тръби завършват празни

и плодовитостта намалява с 50 процента.

Не е само моето изследване върху земноводните,

подобен ефект се наблюдава в рибата в Европа,

празнини в тестисите и липса на сперма сред влечугите в група от Южна Америка,

както и при плъховете, липса на сперма

в тестикулните тръби.

Разбира се, не провеждаме тези опити с хора,

но по случайност

мой колега доказа,

че мъжете, които имат ниско количество сперма и ниско качество на семето

имат значително повече атразин в урината.

Това са само мъже живеещи

в селскостопанска общност.

Мъжете, работещи в селскотостопанство

имат много по-високи нива на атразин.

А мъжете, които работят с атразин

имат още повече атразин в урината си,

до нива, които са 24 000 пъти повече от това, което смятаме за активно,

присъстват в урината на тези мъже.

Разбира се, повечето от тях, 90% са мексиканци, мексикано - американци.

Те не са подложени само на действието на атразин.

А и на химикали като хлорпикрин,

който в началото е бил използван като нервнопаралитичен газ.

Много от тези работници

имат продължителност на живота само 50.

Не бива да ни изненадва, че нещата, които се случват в природата

нараняват и нас,

точно както Рейчъл Карсън и други ни предупреждават.

Като доказателство в презентацията, от езерото Набугабо в Уганда,

селскостопанските отпадъци от реколтата,

които се слагат в тези кофи,

е единствения източник за питейна вода, вода за готвене и къпане в селото.

Ако кажа на мъжете от селото,

че жабите имат слаба имунна система

и че в тестисите им се развиват яйца,

връзката между здравето на околната среда и публичното здраве

ще е ясна.

Не бихте пили вода, за която знаете, че влияе по този начин

на природата, която обитавате.

Проблемът е, че в моето село, Оуклънд,

в повечето от нашите селища

ние не виждаме тази връзка.

Ние пускаме кранчето, водата потича, ние приемаме, че тя е сигурна

и приемаме, че сме господари на околната среда,

вместо да приемем, че сме част от нея.

Пенелопи: Не е необходимо много да проумееш,

че това е проблем на околната среда.

И аз продължавам да преосмислям

този въпрос.

Знаем толкова много за глобалното затопляне и промените на климата,

а в същото време нямаме концепция

за това, което наричам защита на вътрешната природа.

Знаем, какво изхвърляме навън,

имаме идея за последствията,

но сме толкова невежи за това

какво става, когато изхвърляме неща, или когато неща биват изхвърлени

в нашите тела.

Това е мое чувство

и моя необходимост докато съм тук

да знам това, така както жените се развиваме

като комуникатори за проблема,

но също и като тези, които носим това бреме

да се грижим за децата, да носим децата,

ние се занимаваме с голяма част от покупките в домакинството,

така че на нас се пада задачата да продължим

да информираме за работата на Тироун и други учени по света.

И моят призив е

когато мислим за проблемите на околната среда

да помним, че не става дума само за топящи се гледчери и ледени шапки,

но и за нашите деца.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)