Родни Мулен: Налейте масло и иновирайте!

Последното нещо, което Родни Мулен, кръстникът на уличното парзаляне искаше, бяха победи от съревнования. В този пищен разговор, той разказва за любовта си към скейдбординга на открито в общност и каква е уникалката околна среда, която тя създава в търсене на създаване на нови трикове - плодотворна гениалност заради страст. (Филмирано на TEDxUSC).

(Музика)

(Звуци от скейтборд) (Музика)

(Аплодисменти)

Това правя през целия си живот. (Смях)

(Аплодисменти)

Благодаря. (Аплодисменти)

Когато бях дете, израснах във ферма във Флорида

и правех това, което повечето малки деца правят.

Играех малко бейзбол, правех някои други неща,

но винаги имах чувството, че съм аутсайдер

докато не видях снимки в списание,

на които няколко момчета караха скейтове, помислих си:

"Това е за мен".

Защото няма треньор, който да ти виси на главата

и тези момчета бяха сами.

Нямаше опонент при тях.

Харесах това чувство и започнах да карам скейт,

когато бях на около 10 години, през 1977 г.

и се научих да се пързалям много бързо.

Всъщност, ето малко кадри от 1984 г.

През 1979 г., спечелих първата аматьорска купа

и през 1981 г., бях на 14 години и спечелих

първата световна купа,

което много ме зарадва

защото това беше първата ми победа.

Гледайте това.

Това е каспър слайд, при което дъската е обърната.

Запомнете това. (Смее се)

А това тук? Оли.

Както тя каза, това със сигурност е преувеличено,

но заради него ме нарекоха кръстникът

на съвременния уличен скейт.

Ето няколко снимки от там.

Бях на половината път в кариерата си,

това беше в средата на 1980-те години.

Фристайл, създадохме всички тези земни трикове

както виждате, но се появи

нов вид скейтбординг и момчетата излизаха

на улиците и използваха "оли", подобно на това,

което ви показах. Те го използваха, за да се качат на места

като скамейки и парапети и други стълбища

и на всякакви видове страхотни места.

Този стил започна да се развива.

Всъщност, когато някой ви каже, че сте скейтър,

той иска да каже, че сте уличен скейтър,

защото фристайл съществуваше около пет години

и по това време бях "шампион", шампион

за 11 години!

Внезапно, това свърши за мен. Това е.

Свърши. Взеха модела ми от лавицата,

което обявява официално, че вече не се занимавате с пързаляне.

Така печелите пари, нали?

Имате стена, на която се подписвате, колела, обувки

и дрехи. Имах всичко това, но то свърши.

Страхотното нещо беше, че имах

чувство за освобождение, защото вече не трябваше да защитавам

това, че съм шампион. "Шампион", отново.

Шампион звучи страхотно, но свърши, нали?

Какво ме привлече в скейтбординга, свободата,

която си върнах, където можех да създавам,

защото там беше радостта за мен, винаги,

да създавам нови неща.

Другото нещо беше, че се бях потопил в кладенец от трикове

да рисувам това, което беше същността на тези трикове, които правехме на земята.

Обикновените момчета правеха съвсем различни неща.

Колкото скромно и лошо да беше това -

повярвайте ми, това беше лошо. Трябваше да отида на няколко места за каране на скейт,

където бях "известното момче".

Всички мислеха, че това беше добре. Но на този нов терен

бях ужасен. Хората казваха: "Той е -

Какво се е случило с Мулен?" (Смях) (Смее се)

Отново започнах скромно.

Ето някои от триковете, които

донесох на този нов терен. (Шумове от скейтборд)

Отново ще кажа, има го това влияние от фристайла,

който ме направи - Това?

Това е най-трудното нещо, което съм правил.

Добре погледнете това. Това е "тъмен слайд".

Виждате ли, как се пързаля по задната страна?

Тези трикове са много забавни. (Смях) И всъщност не чак толкова трудни.

Знаете ли, същността на това, вижте, касперите,

виждате ли как го хвърлям? (Шумове от скейтборд)

Просто е, нали. Не е трудно. (Смях)

Предният ви крак, начина, по който го движите, е -

Виждал съм някой, който се пързаля на задната част на скейтборда, така

и казах: "Как мога да го направя?"

Защото това не беше правено. След това

разбрах и ето част от това, което казвам.

Имах инфраструктура. Имах този дълбок слой, който

беше: "Боже", това е крака ми.

Това е начина, по който премятате скейтборда.

Оставете ръба да направи това и е лесно,

следващото нещо, което ще узнаете е, че има още 20 трика,

основани на вариации.

Ето това, тук, вижте това,

това е друг начин, няма да го повторя.

Малко снизходително, разбрах.

Това се нарича "примо слайд".

(Шумове от скейтборд)

Това е най-смешният трик, който правя.

(Шумове от скийтборд)

Като скинбординг е.

А този, вижте как се пързаля настрани.

Добре, когато се пързаляте и паднете,

скейтборда се плъзга така. Предсказуемо е.

Това? Плъзга се по всякакъв начин. Като анимация е, паданията,

а това е, което обичам най-много.

Толкова се забавлявам, когато го правя. Когато започнах да го правя,

си спомням, защото се ударих. Трябваше да ми оперират коляното.

За няколко дни

не можех да се пързалям.

Това ме извади извън релси. Гледах момчетата,

ходех до този склад, където много момчета

се пързаляха, приятелите ми и казах:

Ще направя нещо ново. Трябва да направя нещо ново.

Искам да започна отначало".

Вечерта преди да ме оперират, наблюдавах

и казах: "Как да го направя?"

Изтичах, скочих на скейтборда си,

подивях, ударих го леко

и си спомням, че си мислех, че съм се приземил толкова леко,

и дали коляното ми ще позволи да се попързалям още малко сутритна.

(Смее се) (Смях)

Това беше нещо лудо.

Не зная колко от вас са ги оперирали,

но - (Смях) - чувствате се безпомощни.

На операция сте и гледате как тавана се върти,

винаги е така и когато ви слагат

маската преди да заспите,

всичко, което си мислех, беше: "Когато се събудя и се почувствам по-добре,

първото нещо, което ще направя, е да филмирам този трик". (Смях)

Направих го. Това беше първото нещо, което филмирах

и то беше страхотно.

Нека - разказах ви малко за еволюцията

на триковете. Обмислете го.

Като улични скейтбордисти,

правим тези трикове. Работя върху "даркслайдс"

или "примо", което знаете какво е. (Смях) (Смее се)

Минавате по същите улици, които

сте видели сто пъти, но внезапно, защото

имате нещо в тази фиксирана област на тази цел,

си мислите, какво ще пасне на този трик.

Мога да говоря още, как контекста може, как средата

може да промени това, което правя.

Потопявате се и трябва да призная,

защото се борех с това, защото съм тук,

но ще го кажа, не мога да ви кажа, не само да бъда тук

пред вас, но каква привилегия е да бъда в двора на USC,

защото много пъти съм бил гонен от този двор. (Смях)

(Аплодисменти)

Нека да ви дам друг пример, как

контекста оформя съдържанието.

Това е място недалеч от тук.

Това е покварено съседство. Първото нещо, което си мислите,

е: "Дали ще ме набият?" Излизате и - виждате ли тази стена?

Тя е жълта и ви вика да правите трикове.

Но има и друга страна

да проверите това. Отново, ето няколко трика,

как средата променя триковете ви.

Фристайл, ръководството долу - колелата долу.

Виждате ли това? Харесвам го. Като сърфиране е,

начина, по който го хващате.

Това, малко скицирано назад

и гледайте задния крак.

Оп. (Смее се) Запомнете това. Отново ще се върнем към него.

Тук. Задния крак. Добре, тук горе?

Това се нарича завъртане на 360 градуса. Погледнете, как скейтборда се завъртя

по този начин, двете оси.

Друг пример на това, как се променя контекста

и процесът ми на творчество и за повечето скейтбордисти,

е, че когато излизате от колата, проверявате алармата,

проверявате нещата. (Смях)

Смешно е, узнавате ритмите им,

хората, които минават

и скейтбординга е толкова просто нещо.

Без значение, колко сте добри, трябва да се справите с -

Удряте тази стена и когато я ударите, първото нещо, което правите,

е че падате напред и си казвате: "Добре, добре".

Докато се настройвате,

я продупчвате и когато правя това,

премествам рамото си така и докато

го правех, си мислех: "Това моли

за завъртане на 360 градуса", защото това ви е нужно за завъртане на 360 градуса.

Искам да подчертая, че

както можете да си представите, всички тези трикове са съставени

от подмоменти, функции на моторната система, по-точно

до степен, която не мога да ви кажа, но това, което зная е,

че всеки трик е съставен от съчетание на две, три,

четири или пет движения. Ще ви покажа

тези неща и вие трябва да

се оставите на когнитивното съзнание, да си почивате

и да оставите въображението си да усети тези неща.

Тези подмоменти са движение

и когато се ударите в стената, те се свързват

до известна степен и това е, когато с когнитивното съзнание си мислите:

"Завъртане на 360 градуса, ще го направя".

Ето как го правя, процеса на творчество,

процеса на пързаляне по улиците.

Следващото - Боже. (Смее се) Това е общността.

Това са някои от най-добрите скейтбордисти в света.

Те са мои приятели. Боже, те са толкова добри.

Красотата на скейтбординга е,

че никой не е най-добър. Знам, колко е лошо да го кажа,

те са мои приятели, но някои от тях

не се чувстват удобно на скейтборда си.

Това, което ги прави велики, е степента, в която

те използват скейтбординга, за да се индивидуализират.

Всеки един от тях, вижте ги,

можете да видите силуета им и да осъзнаете,

"Това е той, това е Хаслам, това е Костън,

това са тези момчета.

Скейтбордистите, мисля, че те са аутсайдери,

които търсят чувство за принадлежност,

но принадлежността

и уважението се дават от това, колко оставяме

да правят другите момчета, тези основни трикове, завъртания на 360 градуса,

правим това и допринасяме

към общността по вътрешен начин,

които идентифицира общността.

Колкото по-голям е приносът, толкова повече изразяваме и формираме

идентичността си, което е толкова важно за много от нас,

които се чувстват като отхвърлени.

Симулацията на това ни дава

нещо, което не можем да постигнем индивидуално.

Трябва да кажа това. Има някакъв вид красива симетрия,

така че степента, в която се свързваме с общност

е пропорционална на индивидуалността ни, която изразяваме

с това, което правим.

Следващо. Тези мъже. Много подобна общност,

която е много отворена към иновации.

Погледнете тези няколко снимки от полицейското управление.

Много подобно е. Искам да кажа, това е да хакнеш.

Това е да знаете тихнологията толкова добре, че да можете да я манипулирате

и да я направлявате да правите неща, които тя не е възнамерявала да прави.

Това не е толкова лошо.

Можете да бъдете хакер в Линукс, да го направите по-стабилен.

По-сигурен. Можете да бъдете хакер в iOS,

да направите iPhone да прави неща, за които той не е програмиран.

Не е оторизирано, но не е незаконно.

Тогава се запознавате с някои от тези мъже.

Това, което те правят, е много подобно на творческия процес.

Те свързват информация

по начин, по който

анализатор по сигурността не би очаквал.

Това не ги прави добри хора,

но това е същността на инженеринга, същността

на творческа общност, иновативна общност,

общност с открит източник, основният етос на която е,

да взимат това, което хората правят, да го правят по-хубаво,

да го върнат, така че всички да го развиваме.

Много подобни общности.

Имаме своите страни също. Това е смешно, баща ми беше прав.

Това са съучениците ми.

Но уважавам това, което правят и те уважават това, което правя,

защото те могат да правят нещата. Удивително е, какво те могат да правят.

Всъщност, един от тях, той беше предприемач на годината

в "Ърнс енд Йънг" в област Сан Диего,

така че никога не знаете, с кого си имате работа.

Всички сме известни до известна степен.

Имах толкова голям успех, че

се чувствах недостоен за него.

Имах патент и това беше страхотно и основахме

компания, тя се разрасна, стана най-голямата и тогава

западна, след това стана отново най-голямата,

което беше по-трудно, отколкото първия път и след това я продадохме,

продадохме я отново.

Имах някакъв успех. Накрая,

когато сте имали всичките тези неща, какво ви кара

да продължите? Както споменах, коляното ми и такива неща,

какво ви кара да продължите?

Това не е само съзнанието.

Това, което ви кара да направите нещо

и да ви доведе до друго ниво, и когато имате всичко,

понякога хората умират от вина с целия талант

и едно от нещата, които сме имали, е слава,

мисля, че най-добрата слава, защото можете да я пренебрегнете.

Бил съм навсякъде по света

и хиляди деца крещяха името ми

и това е странно преживяване.

Това дезориентира.

Влизате в кола, потегляте,

возите се 10 минути, слизате

и на никой не му пука, кой сте. (Смее се)

Това ви дава ясното за перспективата,

аз съм себе си, какво

означава реалността? Не означава много.

Самото уважение ни кара. Това е единственото нещо,

което ни кара да правим това, което правим. Имал съм над дузина счупвания на костите,

тези момчета, това момче, осем, 10 конкусии

до точката, в която става смешно.

Това е комедия. Те му пречат.

Следващо. Това е нещо по-дълбоко и аз съм там.

Когато бях на турне, четох една от

биографиите на Фейнмън. Тя беше червената или синята.

Авторът каза това изречение, което значеше много за мен.

То беше, че Нобеловата награда

е надгробният камък на всички велики творби

и то имаше смисъл, защото бях спечелил 35 от 36 съревнования,

в които участвах от 11 години и това ме накара да се чувствам глупаво.

Да печелиш не е най-хубавото нещо. Спечелих веднъж.

Останалото време се защитавах

и правите тази поза, като костенурка.

При която не вървите. Това узурпира радостта от това, което обичах

да правя, защото вече не го правех за да създавам и да се забавлявам

и когато се освободих от него, това беше едно от

най-освобождаващите чувства, защото можех да творя.

Разбрах, че съм на ръба на

моленето. Не съм тук, за да правя това.

Пред много привилегирована публика съм.

Ако вие, момчета, още не сте лидери на общностите си,

вероятно ще станете и ако има нещо, което мога да ви дам,

да ви предам от това, което съм получил от скейтбординга,

единственото нещо, което има значение, и остава,

не е славата, не са всички тези неща.

Това е вътрешната ценност в създаването на нещо

поради самото създаване и още повече,

защото, на 46 години съм или ще бъда на 47 и колко

патетично е това, че още карам скейтборд, но има -

(Смях) - има тази красота в попадането в

общност, която съм създал и да я видя разпръсната

и да видя по-млади, по-талантливи, с различен талант,

я отнася до ниво, което не можете да си представите,

защото това остава. Благодаря ви за отделеното време.

(Аплодисменти)

Кристина Холи: Имам въпрос.

Ти си се създал в миналото от

фристайл до улицата и мисля, че преди четири години

ти официално се пенсионира. Това така ли е? Какво следва?

Родни Мулен: Това е добър въпрос.

КХ: Нещо ми казва, че това не е краят.

РМ: Да. Всеки път, когато си мислите, че преследвате нещо,

смешно е, няма значение колко сте добри

и познавам такива момчета, имате чувство, че полирате едно лайно.

Нали? (Смях)

Мислех си, че единственият начин, по който да удължа това,

е да сменя нещо инфраструктурно

и продължавах да правя това, много дълго време,

през което бях отчаян и ако го правя, а не да говоря за това,

ако го правя, вие ще бъдете първите, които ще разберете. КХ: Добре, няма да ви питаме повече.

РМ: Ще получите кратко съобщение.

КХ: (Смее се) Добре. Благодаря. Добра работа. (Аплодисменти) РМ: Благодаря. Благодаря. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)