Лора Карстенсен: По-възрастните хора са по-щастливи

През 20-ти век прибавихме безпрецедентен брой години към живота си, но дали качеството на живот е също толкова добро? Учудващо, да! На TEDxЖени психологът Лора Карстенсен представя проучване, което демонстрира как през времето, през което хората остаряват, те стават по-щастливи, по-доволни, и имат по-позитивна перспектива над света.

Хората живеят по-дълго

и обществата посивяват.

Чувате това постоянно.

Четете го във вестниците.

Чувате го по телевизията.

Понякога се тревожа,

че чуваме това толкова често,

че сме започнали да приемаме по-дългия живот

с вид самодоволство

и дори спокойствие.

Но не се залъгвайте,

по-дългият живот може,

и аз вярвям, ще

подобри качеството на живот

на всяка една възраст.

За да изразя това в перспектива

позволете ми просто да се отдалеча за минута.

През 20-ти век

към средната продължителност на живот

са прибавени повече години

отколкото годините, събрани

през всички предшестващи хилядолетия

на човешка еволюция обединени в едно.

За миг

ние почти удвоихме дължината

на живот.

Така че ако някога се почувствате така, сякаш не сте напълно наясно с цялата тази идея,

не се наказвайте.

Тя е чисто нова.

И защото нивото на раждаемост спада

през същия този период,

когато продължителността на живот се повишава,

тази пирамида,

която винаги е представлявала разпределението на възрастта сред населението,

с много млади хора в долната част

отсени до мъничък връх от по-възрастни хора,

които успяват да преживеят до дълбока старост

придоби формата

на правоъгълник.

И сега, ако сте типа човек,

който го побиват тръпки от статистики върху населението,

тези тук би трябвало да го направят.

Защото това тук означава,

че за първи път в историята на видовете,

мнозинството от бебета, родени

в развития свят

имат възможността

да остареят.

Как се случи това?

Ние не сме генетически по-издръжливи от нашите предшественици

преди 10 000 години.

Този растеж в продължителността на живот

представлява един забележителен продукт на нашата култура --

тежкото изпитание,

което крепи науката и технологиите

и широкообхватни промени в поведението,

които подобряват здравето и благосъстоянието.

Чрез културни промени

нашите предшественици

до голяма степен премахнали ранната смърт,

така че днес хората могат да изживеят живота си пълноценно.

Проблеми свързани със стареенето съществуват --

болести, бедност, загуба на социално положение.

Едва ли сега е времето да лежим на стари лаври.

Но колкото повече научаваме за стареенето,

толкова по-ясно става,

че стремителен поток надолу

е възмутително погрешен.

Стареенето води до някои по-скоро забележителни подобрения --

нарастване на образованието и експертизата --

и емоционалната страна на живота се подобрява.

Точно така,

по-възрастните хора са щастливи.

Те са по-щастливи от хората на средна възраст,

и определено от по-младите хора.

Прочване след проучване

води до едно и също заключение.

Центърът за профилактика и контрол върху заболяванията проведе проучване,

в което помолиха отговарящите просто да им кажат

дали са изпитали значителна психологическа умора

през предишната седмица.

По-възрастните хора, които отговорили утвърдително на този въпрос били по-малко

отколкото хората на средна възраст,

както и от по-младите хора.

Скорошна анкета върху общественото мнение, проведена от института Галъп

попита участниците

колко стрес, безпокойство и гняв

са преживели през предишния ден.

Стрес, безпокойство, гняв --

всички те намаляват с възрастта.

Социолозите наричат това парадокс на стареенето.

Все пак стареенето не е нещо много лесно и приятно.

Зададохме всякакъв тип въпроси,

за да проверим дали можем да отхвърлим това откритие.

Поинтересувахме се дали това се дължи

на факта, че сегашните поколения от по-възрастни хора

са и винаги са били

най-именитите поколения.

Това означава, че за по-младите хора днес

преживяването на тези подобрения може да не е типично

с течение на тяхното остаряване.

Запитахме се,

дали по-възрастните хора просто се опитват да представят в благоприятна светлина

едно иначе тягостно съществуване.

(Смях)

Но колкото повече се опитвахме да отречем това откритие,

толкова повече доказателства намерихме,

за да го подкрепим.

Преди години аз и моите колеги предприехме проучване,

в което проследихме една и съша група от хора в течение на период от 10 години.

Първоначалните групи бяха на възраст от 18 до 94 годишни.

Ние изследвахме дали и как техните емоционални преживявания се променят

с възрастта.

Нашите участници носеха електронни пейджъри

в продължение на седмица,

и ние им звъняхме денем и вечер в произволно време.

Всеки път, в който им звъняхме,

ги молехме да отговорят на няколко въпроса --

По скала от едно до седем, колко сте щастлив/а?

Колко сте тъжен/на?

Колко сте огорчен/на? --

така че да доловим

видовете емоции и чувства, през които те минаваха

в своето ежедневие.

Използвайки това интензивно проучване

на отделни индивиди,

ние открихме, че не едно определено поколение

се справя по-добре от другите,

а едни и същи индивиди с течение на времето

представят относително

по-позитивни преживявания.

Виждате това леко спадане

в много напреднала възраст.

Наблюдава се лек спад.

Но не съществува точка, в която се връща

до нивата, които виждаме

в ранна възраст на пълнолетие.

Прекалено опростено е

да кажем, че по-възрастните хора са "щастливи."

В нашето проучване, те са по-позитивни,

но при тях освен това, в сравнение с по-млади хора, е по-вероятно

преживяването на смесени емоции --

тъга примесена с щастие;

досещате се, сълзите в очите,

когато се усмихвате на приятел.

Други проучвания показват,

че по-възрастните хора сякаш биват завладяни от тъга

по много по-успокояващ начин.

Те приемат тъгата много по-добре от по-младите хора.

Подозираме, че това може да е от полза при тълкуването

на причините, поради които по-възрастните хора са по-добри от по-младите

при разрешаването на ожесточени емоционални конфликти и дебати.

По-възрастните хора са способни да погледнат на неправдата

със състрадание,

но не и с отчаяние.

При едни и същи условия,

по-възрастните хора насочват своите познавателни средства,

като внимание и памет,

повече към позитивна, отколкото към негативна информация.

Ако покажем на по-възрастни, на средна възраст и на по-млади хора образи,

като тези, които виждате на екрана,

и по-късно ги помолим

да си припомнят колкото могат повече образи,

по-възрастните, не по-младите хора,

си спомнят повече позитивни

отколкот негативни образи.

Помолихме по-възрастни и по-млади хора

да погледнат лица в лабораторно проучване,

някои от които се мръщят, а други се усмихват.

По-възрастните хора гледат към усмихнатите лица

и странят от намръщените ядосани лица.

В ежедневието

това се тълкува като по-голямо удоволствие

и удовлетворение.

Но като социолози, ние продължаваме да търсим

възможни алтернативи.

Казахме си, може би по-възрастните хора

представят по-позитивни емоции,

защото познавателните им способности са увредени.

(Смях)

Казахме си, възможно ли е

позитивните емоции да са просто по-лесни за обработване от негативните емоции,

така че ние се насочваме към положителните емоции по-често?

Може би нервните центрове в мозъците ни

деградират по начин,

който не ни позволява да обработваме повече негативни емоции.

Но случаят не е такъв.

Хората, които демонстрират този ефект най-ясно

са едни от най-схватливите.

А при обстоятелства, в които е от значение,

по-възрастните хора обработват негативната информация

така както и позитивна.

Как се получава така?

В нашето проучване

открихме, че тези промени

по начало се основават

на уникалната човешка способност за следене на времето --

не просто времето според часовник или календар,

а човешкия живот.

Ако парадоксът на стареенето съществува,

той се състои в това, че осъзнаването, че няма да живеем вечно

променя перспективата ни върху живота

в положителна насока.

Когато времевият хоризонт е дълъг и мъглив,

както обикновено е в нашата младост,

хората са в постоянна подготовка,

опитвайки се да погълнат колкото се може повече информация,

излагайки се на опасност, изследвайки.

Можем да прекарваме време с хора, които дори не харесваме,

защото по някакъв начин е интересно.

Можем да научим нещо неочаквано.

(Смях)

Ходим на любовни срещи с непознати.

(Смях)

Знаете, в края на краищата,

че ако не проработи, винаги ще има утре.

Хора над 50 годишна възраст

не ходят на любовни срещи с непознати.

(Смях)

С възрастта,

нашият времеви хоризонт се скъсява

и нашите цели се променят.

Когато осъзнаем, че нямаме цялото време на света,

виждаме приоритетите си по-ясно.

Обръщаме по-малко внимание на несъществени въпроси.

Вкусваме живота с наслада.

Умеем да ценим по-добре,

по-открити сме към помиряване.

Влагаме повече в по-емоционално важни части от живота,

и животът става по-добър,

като по този начин сме по-щастливи в ежедневието си.

Но същата тази промяна в нашата перспектива

ни води към по-малко търпимост към неправдата

от всякога.

Не по-късно от 2015 г.

в Съединените Щати ще има повече хора

над 60 г.

отколкото под 15 г.

Какво ще стане с обществата,

в които по-възрастните хора са преобладаващи?

Цифрите няма да определят

изходът.

Културата ще го направи.

Ако вложим повече в наука и технологии

и намерим решения на действителните проблеми,

пред които по-възрастните хора са изправени

и инвестираме капитал

в самите способности

на по-възрастните хора,

тогава прибавените години живот

могат драматично да подобрят качеството на живот

на всяка една възраст.

Общества с милиони

талантливи, емоционално стабилни граждани,

които са по-здрави и по-добре образовани

от всяко едно поколение преди тях,

въоръжени със знание

за практическата същност на живота

и мотивирани

да разрешават важни въпроси,

могат да бъдат по-добри общества

отколкото ние някога сме познавали.

Баща ми, който е на 92 г.,

обича да казва,

"Нека спрем да говорим само за

това как да спасим старите хора

и започнем да говорим за това

как те могат да спасят нас."

Благодаря ви.

(Аплодисменти)