Хората живеят по-дълго
и обществата посивяват.
Чувате това постоянно.
Четете го във вестниците.
Чувате го по телевизията.
Понякога се тревожа,
че чуваме това толкова често,
че сме започнали да приемаме по-дългия живот
с вид самодоволство
и дори спокойствие.
Но не се залъгвайте,
по-дългият живот може,
и аз вярвям, ще
подобри качеството на живот
на всяка една възраст.
За да изразя това в перспектива
позволете ми просто да се отдалеча за минута.
През 20-ти век
към средната продължителност на живот
са прибавени повече години
отколкото годините, събрани
през всички предшестващи хилядолетия
на човешка еволюция обединени в едно.
За миг
ние почти удвоихме дължината
на живот.
Така че ако някога се почувствате така, сякаш не сте напълно наясно с цялата тази идея,
не се наказвайте.
Тя е чисто нова.
И защото нивото на раждаемост спада
през същия този период,
когато продължителността на живот се повишава,
тази пирамида,
която винаги е представлявала разпределението на възрастта сред населението,
с много млади хора в долната част
отсени до мъничък връх от по-възрастни хора,
които успяват да преживеят до дълбока старост
придоби формата
на правоъгълник.
И сега, ако сте типа човек,
който го побиват тръпки от статистики върху населението,
тези тук би трябвало да го направят.
Защото това тук означава,
че за първи път в историята на видовете,
мнозинството от бебета, родени
в развития свят
имат възможността
да остареят.
Как се случи това?
Ние не сме генетически по-издръжливи от нашите предшественици
преди 10 000 години.
Този растеж в продължителността на живот
представлява един забележителен продукт на нашата култура --
тежкото изпитание,
което крепи науката и технологиите
и широкообхватни промени в поведението,
които подобряват здравето и благосъстоянието.
Чрез културни промени
нашите предшественици
до голяма степен премахнали ранната смърт,
така че днес хората могат да изживеят живота си пълноценно.
Проблеми свързани със стареенето съществуват --
болести, бедност, загуба на социално положение.
Едва ли сега е времето да лежим на стари лаври.
Но колкото повече научаваме за стареенето,
толкова по-ясно става,
че стремителен поток надолу
е възмутително погрешен.
Стареенето води до някои по-скоро забележителни подобрения --
нарастване на образованието и експертизата --
и емоционалната страна на живота се подобрява.
Точно така,
по-възрастните хора са щастливи.
Те са по-щастливи от хората на средна възраст,
и определено от по-младите хора.
Прочване след проучване
води до едно и също заключение.
Центърът за профилактика и контрол върху заболяванията проведе проучване,
в което помолиха отговарящите просто да им кажат
дали са изпитали значителна психологическа умора
през предишната седмица.
По-възрастните хора, които отговорили утвърдително на този въпрос били по-малко
отколкото хората на средна възраст,
както и от по-младите хора.
Скорошна анкета върху общественото мнение, проведена от института Галъп
попита участниците
колко стрес, безпокойство и гняв
са преживели през предишния ден.
Стрес, безпокойство, гняв --
всички те намаляват с възрастта.
Социолозите наричат това парадокс на стареенето.
Все пак стареенето не е нещо много лесно и приятно.
Зададохме всякакъв тип въпроси,
за да проверим дали можем да отхвърлим това откритие.
Поинтересувахме се дали това се дължи
на факта, че сегашните поколения от по-възрастни хора
са и винаги са били
най-именитите поколения.
Това означава, че за по-младите хора днес
преживяването на тези подобрения може да не е типично
с течение на тяхното остаряване.
Запитахме се,
дали по-възрастните хора просто се опитват да представят в благоприятна светлина
едно иначе тягостно съществуване.
(Смях)
Но колкото повече се опитвахме да отречем това откритие,
толкова повече доказателства намерихме,
за да го подкрепим.
Преди години аз и моите колеги предприехме проучване,
в което проследихме една и съша група от хора в течение на период от 10 години.
Първоначалните групи бяха на възраст от 18 до 94 годишни.
Ние изследвахме дали и как техните емоционални преживявания се променят
с възрастта.
Нашите участници носеха електронни пейджъри
в продължение на седмица,
и ние им звъняхме денем и вечер в произволно време.
Всеки път, в който им звъняхме,
ги молехме да отговорят на няколко въпроса --
По скала от едно до седем, колко сте щастлив/а?
Колко сте тъжен/на?
Колко сте огорчен/на? --
така че да доловим
видовете емоции и чувства, през които те минаваха
в своето ежедневие.
Използвайки това интензивно проучване
на отделни индивиди,
ние открихме, че не едно определено поколение
се справя по-добре от другите,
а едни и същи индивиди с течение на времето
представят относително
по-позитивни преживявания.
Виждате това леко спадане
в много напреднала възраст.
Наблюдава се лек спад.
Но не съществува точка, в която се връща
до нивата, които виждаме
в ранна възраст на пълнолетие.
Прекалено опростено е
да кажем, че по-възрастните хора са "щастливи."
В нашето проучване, те са по-позитивни,
но при тях освен това, в сравнение с по-млади хора, е по-вероятно
преживяването на смесени емоции --
тъга примесена с щастие;
досещате се, сълзите в очите,
когато се усмихвате на приятел.
Други проучвания показват,
че по-възрастните хора сякаш биват завладяни от тъга
по много по-успокояващ начин.
Те приемат тъгата много по-добре от по-младите хора.
Подозираме, че това може да е от полза при тълкуването
на причините, поради които по-възрастните хора са по-добри от по-младите
при разрешаването на ожесточени емоционални конфликти и дебати.
По-възрастните хора са способни да погледнат на неправдата
със състрадание,
но не и с отчаяние.
При едни и същи условия,
по-възрастните хора насочват своите познавателни средства,
като внимание и памет,
повече към позитивна, отколкото към негативна информация.
Ако покажем на по-възрастни, на средна възраст и на по-млади хора образи,
като тези, които виждате на екрана,
и по-късно ги помолим
да си припомнят колкото могат повече образи,
по-възрастните, не по-младите хора,
си спомнят повече позитивни
отколкот негативни образи.
Помолихме по-възрастни и по-млади хора
да погледнат лица в лабораторно проучване,
някои от които се мръщят, а други се усмихват.
По-възрастните хора гледат към усмихнатите лица
и странят от намръщените ядосани лица.
В ежедневието
това се тълкува като по-голямо удоволствие
и удовлетворение.
Но като социолози, ние продължаваме да търсим
възможни алтернативи.
Казахме си, може би по-възрастните хора
представят по-позитивни емоции,
защото познавателните им способности са увредени.
(Смях)
Казахме си, възможно ли е
позитивните емоции да са просто по-лесни за обработване от негативните емоции,
така че ние се насочваме към положителните емоции по-често?
Може би нервните центрове в мозъците ни
деградират по начин,
който не ни позволява да обработваме повече негативни емоции.
Но случаят не е такъв.
Хората, които демонстрират този ефект най-ясно
са едни от най-схватливите.
А при обстоятелства, в които е от значение,
по-възрастните хора обработват негативната информация
така както и позитивна.
Как се получава така?
В нашето проучване
открихме, че тези промени
по начало се основават
на уникалната човешка способност за следене на времето --
не просто времето според часовник или календар,
а човешкия живот.
Ако парадоксът на стареенето съществува,
той се състои в това, че осъзнаването, че няма да живеем вечно
променя перспективата ни върху живота
в положителна насока.
Когато времевият хоризонт е дълъг и мъглив,
както обикновено е в нашата младост,
хората са в постоянна подготовка,
опитвайки се да погълнат колкото се може повече информация,
излагайки се на опасност, изследвайки.
Можем да прекарваме време с хора, които дори не харесваме,
защото по някакъв начин е интересно.
Можем да научим нещо неочаквано.
(Смях)
Ходим на любовни срещи с непознати.
(Смях)
Знаете, в края на краищата,
че ако не проработи, винаги ще има утре.
Хора над 50 годишна възраст
не ходят на любовни срещи с непознати.
(Смях)
С възрастта,
нашият времеви хоризонт се скъсява
и нашите цели се променят.
Когато осъзнаем, че нямаме цялото време на света,
виждаме приоритетите си по-ясно.
Обръщаме по-малко внимание на несъществени въпроси.
Вкусваме живота с наслада.
Умеем да ценим по-добре,
по-открити сме към помиряване.
Влагаме повече в по-емоционално важни части от живота,
и животът става по-добър,
като по този начин сме по-щастливи в ежедневието си.
Но същата тази промяна в нашата перспектива
ни води към по-малко търпимост към неправдата
от всякога.
Не по-късно от 2015 г.
в Съединените Щати ще има повече хора
над 60 г.
отколкото под 15 г.
Какво ще стане с обществата,
в които по-възрастните хора са преобладаващи?
Цифрите няма да определят
изходът.
Културата ще го направи.
Ако вложим повече в наука и технологии
и намерим решения на действителните проблеми,
пред които по-възрастните хора са изправени
и инвестираме капитал
в самите способности
на по-възрастните хора,
тогава прибавените години живот
могат драматично да подобрят качеството на живот
на всяка една възраст.
Общества с милиони
талантливи, емоционално стабилни граждани,
които са по-здрави и по-добре образовани
от всяко едно поколение преди тях,
въоръжени със знание
за практическата същност на живота
и мотивирани
да разрешават важни въпроси,
могат да бъдат по-добри общества
отколкото ние някога сме познавали.
Баща ми, който е на 92 г.,
обича да казва,
"Нека спрем да говорим само за
това как да спасим старите хора
и започнем да говорим за това
как те могат да спасят нас."
Благодаря ви.
(Аплодисменти)