Бьорн Ломборг поставя глобални приоритети

Ако имате 50 милиарда долара за харчене, кой проблем бихте разрешили първо - СПИН или глобалното затопляне? Датският политолог Бьорн Ломборг излиза с изненадващи отговори.

Онова, за което бих искал да говоря, всъщност са най-големите проблеми в света.

Няма да говоря за "Скептичния еколог"...

това вероятно също е добър избор.

(Смях)

Но ще говоря за това - кои са големите проблеми в света?

И трябва да кажа, преди да продължа, трябва да помоля всеки един от вас

да се опита да извади лист и химикалка,

защото всъщност ще ви помоля да ми помогнете в търсенето на начин да сторим това.

И така, извадете си лист и химикалка.

Изводът е, че в света има много проблеми.

Ще изредя само няколко от тях.

800 милиона души гладуват.

Има един милиард души без чиста питейна вода.

Два милиарда души без канализация.

Няколко милиона души умират от ХИВ и СПИН.

Списъкът продължават още, и още.

Два милиарда души ще бъдат тежко засегнати от климатичната промяна... и така нататък.

Има много, много проблеми.

В един идеален свят бихме ги разрешили всичките, но не е така.

Всъщност не разрешаваме всички проблеми.

А щом е така мисля, че въпросът, който е нужно да си зададем...

и затова е в икономическата сесия... да кажем,

ако не правим всички неща, наистина трябва да започнем да се питаме -

кои трябва да разрешим първо?

Това е въпросът, който бих искал да ви задам.

Ако имахме, да кажем, 50 милиарда долара за харчене през следващите четири години,

за да вършим добро в този свят, къде би трябвало да ги похарчим?

Идентифицирахме 10 от най-големите предизвикателства в света,

и ще ги прочета само накратко.

Климатична промяна, заразни болести, конфликти, образование,

финансова нестабилност, управление и корупция,

недохранване и глад, миграция на население,

канализация и вода, субсидии и търговски бариери.

Вярваме, че те в много отношения

включват най-големите проблеми в света.

Очевидният въпрос би бил да запитаме:

какви според вас са най-големите неща?

Откъде да започнем да разрешаваме тези проблеми?

Но това е погрешно поставена задача.

Това всъщност беше задачата, поставена в Давос през януари.

Но, разбира се, има проблем в това да помолиш хората да се съсредоточат върху проблемите.

Защото не можем да разрешаваме проблеми.

Сигурно най-големият проблем, който имаме в света е, че всички умираме.

Но нямаме технология за разрешаване на това, нали?

Така че въпросът не е да се приоритизират проблемите,

а да се приоритизират разрешенията за проблемите.

А това би било... разбира се, това става малко по-сложно.

За климатичната промяна това би било като Киото.

За заразните болести би могло да бъде здравни клиники или мрежи против комари.

За конфликтите биха били мироопазващите сили на ООН, и така нататък.

Онова, което бих искал да ви помоля да се опитате да направите,

е само за 20 секунди... знам, че това в известен смисъл

е невъзможна задача... да запишете кое смятате,

че вероятно са някои от най-важните приоритети.

И също... тук, разбира се, икономиката става зла...

да определите кои са първите неща, които не трябва да правим.

Какво би трябвало да е накрая на списъка?

Моля, просто отделете 30 секунди, може да поговорите със съседа си

и просто преценете какви би трябвало да бъдат първите приоритети

и последните приоритети от разрешенията, които имаме

за най-големите проблеми на света.

Изумителната част от този процес... разбира се, искам да кажа,

с удоволствие бих... имам само 18 минути,

вече ви отделих доста значителна част от времето си, нали?

Много бих искал да навляза, и да ви накарам да мислите за този процес,

всъщност това и направихме.

Също така силно ви насърчавам,

и съм сигурен, че ще водим тези дискусии и после,

да помислите за това, как всъщност приоритизираме?

Разбира се, трябва да се запитате,

защо, за бога, такъв списък никога не е правен преди?

Една причина е, че приоритизацията е невероятно неудобна.

Никой не иска да прави това.

Разбира се, всяка организация много би искала да е в началото на такъв списък.

Но също така всяка организация много не би искала да не бъде в началото на списъка.

И тъй като има много места в списъка, които не са номер едно,

отколкото, които са номер едно, е съвсем нормално

да не искаш да правиш такъв списък.

Имаме ООН почти от 60 години,

и все пак всъщност никога не сме правили фундаментален списък

на всички големи неща, които можем да направим в света,

и да кажем кое от тях трябва да направим първо?

Това не означава, че не приоритизираме...

всяко решение е приоритизация, така че разбира се, все пак приоритизираме,

дори само косвено... а това едва ли е толкова добре,

както ако наистина правехме приоритизацията

и продължавахме с разговори за нея.

Онова, което предлагам, всъщност е да кажем,

че много отдавна имаме ситуация, при която сме имали меню от избори.

Има много, много неща, които можем да правим,

но не сме имали нито цените, нито размерите.

Не сме имали представа.

Представете си, че влизате в ресторант и получавате това голямо меню,

но нямате представа каква е цената.

Разбирате ли, поръчвате си пица, но нямате представа каква е цената.

Би могла да е един долар, би могла да е 1000 долара.

Би могла да е пица със семеен размер.

Би могла да е пица с много индивидуален размер, нали?

Бихме искали да знаем тези неща.

И това всъщност се опитва да направи Копенхагенският консенсус...

да се опита да постави цени на тези въпроси.

И така, по същество това беше процесът на Копенхагенския консенсус.

Имаме 30 от най-добрите световни икономисти, по трима във всяка област.

Значи, трима от най-добрите световни икономисти пишат за климатичната промяна.

Какво можем да направим? Каква ще бъде цената?

И каква ще бъде ползата от това?

Подобно е и със заразните области.

Трима от световните топ експерти казват: какво можем да направим?

Каква би била цената?

Какво трябва да направим по въпроса, и какъв ще бъде резултатът?

И така нататък.

После няколко от световните топ икономисти,

осем от световните топ икономисти, включително трима нобелови лауреати,

се срещнаха в Копенхаген през май 2004-та.

Нарекохме ги отбора-мечта.

Префектите в Кеймбриджския университет решиха да ги наричат

"Реал Мадрид" на икономиката.

Това действа много добре в Европа, но всъщност не действа тук.

А онова, което правиха по същество, беше да излязат с приоритизиран списък.

Ще попитате - а защо икономисти?

Разбира се, много съм щастлив, че зададохте този въпрос... (Смях)...

защото това е много добър въпрос.

Разбира се, смисълът е, че ако искаш да научиш нещо за маларията,

питаш експерт по маларията.

Ако искаш да научиш за климата, питаш климатолог.

Но ако искаш да знаеш с кое от двете трябва да се захванеш първо,

не може да попиташ нито един от тях, защото не се занимават с това.

Икономистите се занимават с това.

Те подреждат приоритети.

Изпълняват онази в известни отношения отвратителна задача - да кажат кое трябва да направим първо,

и кое трябва да направим после?

Това е списъкът, и искам да го споделя с вас.

Разбира се, може да го видите и в уебсайта,

а и ще говорим за него още, сигурен съм, по-нататък през деня.

Те по същество излязоха с един списък, в който казаха,

че има лоши проекти - по същество, проекти,

при които, ако инвестираш един долар, получаваш обратно по-малко от долар.

После има справедливи проекти, добри проекти и много добри проекти.

А, разбира се, трябва да започнем с изпълнението на много добрите проекти.

Ще тръгна отзад напред,

така че да завършим с най-добрите проекти.

Това бяха лошите проекти.

Както може би виждате, най-долу в списъка беше климатичната промяна.

Това засяга много хора, и вероятно е едно от нещата,

за които хората ще кажат също, че не трябва да се връщам.

Бих искал да говоря за това, защото е наистина любопитно.

Защо възниква то?

Всъщност, ще се опитам да се върна и към това,

защото вероятно е едно от нещата,

по които няма да сме съгласни в списъка, който сте написали.

Причината да кажат, че Киото...

или да се прави нещо повече от Киото... е лоша сделка

е просто, че е много неефективно.

Това не значи да се казва, че глобалното затопляне не се случва.

Не значи да се казва, че то не е голям проблем.

А казваме, че онова, което можем да направим по въпроса,

е много малко, на много висока цена.

Онова, което те ни показват по същество, средно от всички макроикономически модели,

е, че Киото, ако всички се съгласят, ще струва по около 150 милиарда долара годишно.

Това е значителна сума пари.

Това е два до три пъти повече от глобалната помощ за развитие,

която даваме всяка година на Третия свят.

И все пак от това ще има много малка полза.

Всички модели показват, че ще отложи затоплянето с около шест години през 2100.

Така че човекът в Бангладеш, който преживява наводнение през 2100, може да почака до 2106.

Което е малко добро, но не особено голямо добро.

Така че идеята тук всъщност е да кажем - е, похарчили сме много пари, за да сторим малко добро.

Просто за да ви дам усет за съотношение,

по приблизителни оценки на ООН всъщност за половината от тази сума,

за около 75 милиарда долара годишно,

бихме могли да разрешим всички основни големи проблеми в света.

Бихме могли да осигурим чиста питейна вода, канализация, основно здравеопазване

и образование на всяко едно човешко същество на планетата.

Така че трябва да се запитаме: искаме ли да похарчим двойно по-голяма сума,

за да сторим много малко добро?

Или половината от сумата, за да извършим изумително количество добро?

Всъщност, ето защо това става лош проект.

Не че казваме, че и да имахме всички пари на света, не бихме искали да го направим.

А ще рече, че това просто не е първият ни приоритет.

Справедливите проекти... отбележете, че няма да ги коментирам всички...

но заразните болести, мащабът на основните здравни услуги... току-що го съставих,

просто защото, да, мащабът на основните здравни услуги е нещо прекрасно.

Би сторило много добро, но също така е много, много скъпо.

И отново - това ни казва, че внезапно

започваме да мислим и за двете страни на уравнението.

Ако погледнете добрите проекти, много проекти за канализация и водоснабдяване навлязоха.

Отново - канализацията и водата са невероятно важни,

но също така струват много инфраструктура.

Затова бих искал да ви покажа първите четири приоритета,

които поне трябва да са първите, с които се занимаваме,

като говорим за това как трябва да се справяме с проблемите в света.

Четвъртият по важност проблем е маларията - справянето с маларията.

Заболеваемостта от малария е около два [милиона] души, заразявани всяка година.

Би могло да струва дори към един процент от БВП

всяка година за засегнатите нации.

Ако инвестираме около 13 милиарда долара през следващите четири години,

бихме могли да намалим тази заболеваемост наполовина.

Бихме могли да избегнем смъртта на около 500 000 души,

но вероятно още по-важно е, че бихме могли да избегнем

заразяването на около милиард души всяка година.

Значително бихме повишили тяхната възможност

да се справят с много от другите проблеми, с които трябва да се справят.

Разбира се, в дългосрочен план, да се справят също и с глобалното затопляне.

Третото поред беше свободна търговия.

По същество моделът показваше, че ако можем да получим свободна търговия,

и особено да орежем субсидиите в САЩ и Европа,

по същество бихме могли да съживим глобалната икономика

до поразително число от около 2400 милиарда долара годишно,

половината от което би се полагало на Третия свят.

Смисълът отново е да се каже, че всъщност бихме могли да изтеглим

двеста до триста милиона души от бедност,

много радикално бързо, за около две до пет години.

Това би било третото най-добро нещо, което бихме могли да направим.

На второ място би било да се съсредоточим върху недохранването.

Не просто недохранване като цяло, а има много евтин начин

за справяне с недохранването, именно, липсата на микронутриенти.

По същество на около половината от световното население му липсва

желязо, цинк, йод и витамин А.

Ако инвестираме 12 милиарда долара,

бихме могли да направим сериозен пробив в борбата срещу този проблем.

Това би била втората най-добра инвестиция, която бихме могли да направим.

А най-добрият проект би бил да се съсредоточим върху ХИВ/СПИН.

По същество, ако инвестираме 27 милиарда долара през следващите осем години,

бихме могли да избегнем 28 милиона нови случая на ХИВ/СПИН.

Отново - съсредоточава се върху това да кажем,

че има два много различни начина, по които можем да се справяме с ХИВ/СПИН.

Единият е лечение, другият е превенция.

И отново, в един идеален свят, бихме правили и двете.

Но в един свят, където не правим нито едното, или не го правим много добре,

трябва поне да се запитаме къде трябва да инвестираме първо.

А лечението е много, много по-скъпо от превенцията.

Така че по същество става дума за това, че можем да сторим много повече

чрез инвестиции в превенция.

По същество за сумата пари, които харчим,

можем да извършим Х количество добро в лечение

и 10 пъти повече добро в превенция.

И така, отново, съсредоточаваме се по-скоро върху превенция,

отколкото върху лечение, на първо време.

Това всъщност ни кара да мислим за приоритетите си.

Бих искал да погледнете своя списък с приоритети и да кажете,

правилно ли сте го съставили?

Или, дали сте се приближили до онова, с което изляохме тук?

Е, разбира се, едно от нещата отново е климатичната промяна.

Според мен много хора намират за много, много неправдоподобно, че трябва да правим това.

Трябва да се занимаваме и с климатична промяна,

ако не по друга причина, просто защото е толкова голям проблем.

Но, разбира се, не се занимаваме с всички проблеми.

В света има много проблеми.

А онова, което искам да е сигурно е, ако наистина се съсредоточаваме върху проблеми,

да се съсредоточаваме върху правилните такива.

Онези, при които можем да сторим много добро, вместо малко добро.

И мисля, всъщност... Томас Шелинг,

един от участниците в отбора-мечта, го изрази много, много добре.

Едно от нещата, които хората забравят е, че до 100 години,

когато говорим, че ще бъдат повечето от ефектите на климатичната промяна,

хората ще бъдат много, много по-богати.

Дори според най-песимистичните сценарии за ефекта от ООН

средностатистическото лице в развиващия се свят през 2100 г.

ще бъде приблизително толкова богато, колкото сме ние днес.

А много по-вероятно е да са два до четири пъти по-богати от нас сега.

А ние, разбира се, ще сме дори още по-богати.

Но смисълът е да се каже, като говорим за спасяване на хора

или подпомагане на хора в Бангладеш през 2100-та,

не говорим за бедни бангладешчани.

Всъщност говорим за един доста богат холандец.

Затова, разбира се, истинският смисъл е да се каже,

искаме ли да харчим много пари, за да помагаме малко,

след сто години, на доста богат холандец?

Или пък искаме да помагаме на наистина бедни хора, точно сега, в Бангладеш,

на които помощта наистина е нужна, и на които можем да помогнем с много, много малко разходи?

Или, както се изразява Шелинг, представете си, че сте богат... както и ще бъде...

богат китаец, богат боливиец, богат конгоанец, през 2100 г.,

който мисли как е било през 2005-та и казва: "Колко странно, че ги е било грижа толкова много

да ми помогнат малко през климатичната промяна,

а толкова слабо ги е било грижа за това да помогнат на дядо ми

и прадядо ми, на които са могли да помогнат толкова повече

и на които помощта им е била толкова по-нужна?"

Затова мисля, че това наистина ни казва защо

е нужно да си оправим приоритетите.

Дори да не съответства на типичния начин, по който виждаме този проблем.

Разбира се, това е главно защото за климатичната промяна има толкова добри филми.

Нали знаете, имаме "Денят след утре" - изглежда страхотно, нали?

Това е добър филм, в смисъл, че

със сигурност искам да го гледам, нали, но не очаквам Емерих

да включи Брад Пит в следващия си филм,

за да копае отходни ями в Танзания или нещо такова. (Смях)

Това просто не е чак толкова като за филм.

Така че в много отношения мисля за Копенхагенския консенсус

и за цялата дискусия за приоритетите

като за защита от скучни проблеми.

Със сигурност да осъзнаваме, че не става дума за това ние да се чувстваме добре,

не става дума да се правят неща, които привличат най-голямо внимание от медиите,

а за това да се създадат места, където наистина можем да вършим най-много добро.

Другите важни за изказване според мен възражения

са, че аз някак... или ние някак... поставяме фалшив избор.

Разбира се, трябва да вършим всички неща,

в един идеален свят... със сигурност бих се съгласил.

Мисля, че трябва да правим всички неща, но не става така.

През 1970-та развитият свят е решил, че ще харчим

двойно повече от преди, точно сега, отколкото през 1970-та за развиващия се свят.

Оттогава насам нашата помощ е намаляла наполовина.

Така че всъщност не изглежда, като че ли сме на път

внезапно да разрешим всички големи проблеми.

По подобен начин, хората казват също: ами войната в Ирак?

Нали знаете, харчим 100 милиарда долара.

Защо не ги харчим, за да вършим добро по света?

Изцяло съм за това.

Ако някой от вас, хора, може да убеди Буш да стори това, прекрасно.

Но смисълът, разбира се, все пак е да се каже,

ако получим други 100 милиарда долара,

все пак искаме да ги похарчим по най-добрия възможен начин, нали?

Така че истинският въпрос тук е да се върнем назад

и да помислим за това кои са правилните приоритети.

Просто трябва да спомена накратко, това ли е наистина правилният списък, който сме извлекли?

Знаете ли, като попитате най-добрите икономисти на света,

неизбежно в крайна сметка питате стари, бели мъже-американци.

А те, разбирате ли, нямат непременно

прекрасни начини да гледат на целия свят.

Затова всъщност поканихме 80 млади хора от целия свят

да дойдат и да разрешат същия проблем.

Единствените две изисквания бяха да учат в университета

и да говорят английски.

Първо, болшинството от тях бяха от развиващи се страни.

Всички те имаха същия материал, но можеха да излязат далеч

извън обхвата на дискусията, и със сигурност го правеха,

да излязат със свои собствени списъци.

А изненадващото беше, че списъкът беше много подобен -

недохранването и болестите най-отгоре,

а климатичната промяна - най-отдолу.

Правили сме това и в много други случаи.

Имало е много други семинари, университетски студенти и различни неща.

Всички излизат с до голяма степен един и същ списък.

А това ми дава огромна надежда, наистина, да кажа, че вярвам,

че предстои път напред, който да ни накара да започнем да мислим за приоритети.

И да кажем, кое е важното в света?

Разбира се, в един идеален свят, отново много бихме искали да правим всичко.

Но ако не го правим, тогава можем да започнем да мислим за това - откъде трябва да започнем?

Виждам Копенхагенския консенсус като процес.

Направихме го през 2004-та

и се надяваме да съберем много повече хора,

да се получава много по-добра информация за 2008-а, 2012-та.

Да начертаем правилния път за света.

Но също да започнем да мислим и за политическо сортиране.

Да започнем да мислим за това да казваме: "Да правим

не нещата, където можем да направим много малко на много висока цена,

не нещата, които не знаем как да правим,

а нека да правим прекрасните неща, където можем да направим

огромно количество добро, на много ниска цена, веднага.

В края на деня може да не се съгласите

с обсъждането на това как всъщност да се подредят тези приоритети,

но трябва да сме честни и прями и да кажем,

че ако има някои неща, които правим, има други неща, които не правим.

Ако се безпокоим твърде много за някои неща,

в крайна сметка не се безпокоим за други неща.

Надявам се това да ни помогне да си поставим по-добри приоритети

и да мислим за това как по-добре да работим за света.

Благодаря.