Рейчъл Ботсмън: Валутата на новата икономика е доверие

Имаше експлозия на сътрудничество на потреблението - разменяне на коли, апартаменти, умения по интернет. Рейчъл Ботсмън исзледва валутата, която създава системи като Еърбнб и Таскрабит: доверие, влияние и това, което тя нарича "репутационен капитал".

Ако някой ви попита

да кажете с три думи,

каква е репутацията ви, какво ще кажете?

Как хората ще опишат становището ви,

знанията ви, поведението ви, в различни ситуации?

Днес, заедно с вас, искам да разгледам,

защо отговорът на този въпрос

ще стане много важен

в епоха, в която репутацията ще бъде най-важния ви актив.

Искам да започна, като ви запозная с някой,

чийто живот беше променен от пазар,

който се поддържа с репутация.

Себастиан Сандис е бил собственик на частен хотел

по Еърбнб от 2008 г.

Наскоро се срещнах с него и след

няколко чаши чай, той ми каза, как

гостите на хотела от целия свят

са променили живота му.

Повече от 50 човека са дошли в къщата му, построена през 18-и век,

в която той живее с котката си, Скуик.

Споменавам Скуик, защото първата гостенка на Себастиан

видяла голяма мишка, която тичала в кухнята

и обещала, че няма да гледа с лошо око

на това, при условие, че той си купи котка.

Себастиан купил Скуик, за да защити репутацията си.

Както много от вас знаят, Еърбнб е

пазар, където се дават под наем стаи

на хора от 192 държави, които търсят,

къде да отседнат.

Местата, които биват наети, са тези, за които

си мислите, като свободни стаи и къщи за отдих,

но част от магията са уникалните места,

да които можете да имате достъп: дървени къщи,

хангари за самолети, иглу.

Ако не харесвате хотела, по-нататък по пътя има замък ,

който можете да наемете за 5 000 долара за нощ.

Това е отличен пример, как новата технология

създава пазар

за неща, които преди това не са били на пазара.

Нека да ви покажа тези важни карти на Париж,

за да видите, колко бързо той се разраства.

Снимката тук е от 2008 г.

Червените точки са хотелите.

Дори преди четири години, да поканите непознат да нощува в къщата ви

беше нещо необичайно.

Сега, това е същият изглед през 2010 г.

А сега, през 2012 г.

Има хотел на Ейрбнб в почти всяка главна улица в Париж.

Това, което се случва тук, е че хората разбират,

че силата на технологията отключва неработещия капацитет

и ценност на всички видове активи,

от умения до пространство, до материални придобивки,

по начини и в мащаб, които не са били възможни преди.

Това са икономика и култура, които се наричат сътрудничество на потреблението

и с него, хора като Себастиан

стават микропредприемачи.

Те могат да правят пари и да спестяват пари

от съществуващите си активи.

Но истинската магия и тайният източник зад

пазари на сътрудничество на потрелбението като Еърбнб

не са запасите или парите.

Те използват силата на технологията, за да изградят доверие

между непознати.

Тази страна на Еърбнб стана дом за Себастиан през миналото лято

по време на възстанията в Лондон.

Той се събудил в около 9 часа и проверил пощата си

и видял много съобщения, в които го питали,

дали е добре.

Бивши гости от целия свят видели,

че възстанниците са излезли на улиците и искали

да проверят, дали той се нуждае от нещо.

Себастиан ми каза: "Тринадесет бивши гости

се свързаха с мен, преди майка ми да позвъни". (Смях)

Този малък анекдот, отвежда до същността, защо

подкрепям сътрудничество на потреблението

и защо, след като написах книгата си, реших

да се опитам да го превърна в глобално движение.

Защото то значи нещо, става дума за власт.

Става дума да се даде власт на хората, за да направят
важни връзки,

връзки, които ни позволяват да преоткрием

хуманността, която сме загубили някъде по пътя,

като заемаме пазари, като Еърбнб, като Кикстартър,

като Етси, които са изградени от лични връзки,

а не от несъществуващи сделки.

Иронията е, че тези идеи ни връщат

към старите пазарни принципи и сътрудничество на поведението,

които ни изглеждат странни.

Те се преоткриват отново по начини, които съответстват

на епохата на Фейсбук.

Започваме да осъзнаваме, че сме свързани със

свят, който споделяме, разменяме, взимаме под наем, правим бартер или търговия

с всичко. Разменяме колите си в WhipCar,

велосипедите си в Spinlister, офисите си в Loosecubes,

градините си в Landshare. Даваме и взимаме под наем

пари от непознати в Zopa и Lending Club.

Разменяме уроци за всичко, от правене на суши

до кодиране в Skillshare

и дори разменяме домашните си любимци в DogVacay.

Привестваме прекрасния свят на сътрудничество на потреблението,

което ни позволява да свържем това, което искаме с това, което ни трябва

по по-демократични начини.

Сътрудничеството на потребление създава началото

на трансформация по начина, по който мислим за търсенето и предлагането,

но това е и част от голяма ценност, която лежи на пътя ни,

където вместо да консумираме, за да бъдем като семейство Джонс,

консумирарме, за да се запознаем със семейство Джонс.

Но ключовата причина, защо това свършва толкова бързо,

е защото всеки нов напредък на технологията

увеличава ефективността и социалното доверие,

за да направи споделянето все по-лесно.

Разгледахме хиляди от тези пазари

и доверието и ефективността са решаващите съставни части.

Нека ви дам пример.

Запознайте се с 46 годишния Крис Мок, който, обзалагам се,

има най-хубавата работа тук, в Суперрабит.

Преди четири години, Крис, за съжаление, загуби работата си

като купувач на произведения на изкуството в Мейсис и както толкова много хора,

се стремеше да си намери нова робота по време на рецесията.

Тогава той видя обява на

Таскрабит.

Историята за Таскрабит започва както много други

страхотни истории за много умно куче на име Коб.

През февруари, 2008 г.,

Лий и съпруга й чакаха за такси, което да ги вземе,

за да отидат на обяд, когато Коб дотърча да тях

и отделяше слюнка.

Те разбраха, че трябва да му дадат храна.

Кевин трябваше да отмени таксито и да стъпва с мъка по снега.

По-късно тази вечер, двамата самоуверени технологични маниаци

започнаха да говорят, колко хубаво би било, ако съществуваше

някакъв вид eBay за поръчки.

След шест месеца, Лий прекъсна работата си

и беше създаден Таскрабит.

По това време тя не осъзнаваше, че създава

по-голяма идея, която по-късно нарече услуги по мрежата.

Става дума за това, как използваме он- лайн връзките си,

за да правим нещата.

Таскрабит работи, като хората си намират

дейностите, които искат да правят, казват цената,

която могат да им платят и

предлагат поръчката.

Има четири етапа, интензивно интервю,

което има за цел да намери хората, които ще бъдат

страхотни лични асистенти и да отстрани неподходящите.

Има 4 000 рабити в Съединените щати

и още 5 000 в листата на чакащите.

Дейностите, които се обявяват, са нещата, които

очаквате, като помощ в домакинството

или ходене до супермаркет.

Онзи ден научих, че 12 и половина хиляди

пакета пране са били изпрани и сгънати

от Таскрабит.

Харесах първата обявена дейност,

която се извършва стотици пъти на ден, това е нещо, което много от нас

мразят:

да, сглобяване на мебели на Икеа. (Смях) (Аплодисменти)

Отлично е. Можем да се смеем, но тук Крис

печели 5 000 долара на месец,

като изпълнява поръчки.

70 процента от тази нова работна сила

бяха безработни или хора, които работеха на непълен работен ден.

Мисля, че Таскрабит и други примери на сътрудничество на потреблението

са като лимонадени стандове на стероиди. Те са отлични.

Когато мислите за това, страхотно е, че

през последните 20 години сме еволюирали

от хора, които се доверяват он - лайн да споделят информация,

до хора, които се доверяват, да дават информация за кредитните си карти

и влизаме в третата вълна на доверяване:

свързване на непознати, заслужаващи доверие, които създават всякакви видове

пазари.

Попаднах на това въодушевяващо изследване

от Pew Center тази седмица, което разкриваше,

че активен потребител на Фейсбук е три пъти повече вероятно

да вярва, че повечето хора са благонадежни, отколкото потребител, който не използва интернет,

Виртуалното доверие трансформира начина, по който се доверяваме един на друг,

лице в лице.

С целия ми оптимизъм, мисля, че има

има здравословна доза внимание или по-скоро, спешна нужда

да задам няколко сложни въпроса.

Как да осигурим отразяването на дигиталните идентичности,

световните идентичности? Искаме ли те да бъдат същите?

Как отразяваме начина, по който е изградено доверието лице в лице он - лайн?

Как да спрем хората, които са се държали лошо

в една общност, да не правят това в друга общност?

По подобен начин, компаниите често използват някакъв тип

кредитен рейтинг, за да решат, дали да ви дадат мобилен план

или оценка на ипотека, пазари, които зависят

от сделки между относително непознати

и се нуждаят от някакъв вид уред, за да ви уведомят, че Себастиан

и Крис са добри хора

и този уред е репутация.

Репутацията е измерването за това, колко ви се доверява общността.

Нека да погледнем Крис.

Можете да видите, че над 200 човека са му дали

среден рейтинг над 4.99 от 5.

Има над 200 страници отзиви за работата му,

които го описват като суперприятелски настроен и бърз

и той достигна ниво 25, най-високото ниво,

което го прави Суперрабит.

(Смях) - Обичам тази дума, Суперрабит.

Интересно е, че Крис е отбелязал това като увеличаване на неговата репутация

и той има възможности да спечели наддаване

и колко може да поиска.

С други думи, за Суперрабитс, репутацията

има значение.

Знам какво си мислите.

Това не е нещо ново. Помислете за силата на продавачите

по eBay или започнете рейтинг в Amazon.

Разликата е, че с всяка сделка, която правим,

всеки коментар, който правим, всеки човек, който отбелязваме, всяка значка, която печелим,

печелим репутация

за това, колко много могат и не могат да ни се доверят.

Това не само количествени

данни за репутация, които се натрупват.

Помислете за това: пет милиона нощувки са били резервирани

по Еърбнб само през миналите шест месеца.

30 милиона пътешествия са били направени по Carpooling.com.

Тази година, заеми на стойност два милиарда

ще минат през платформите за даване на заем.

Това съставя милиони данни за репутация

за това, колко добре се държим.

Като вземем и сравним информацията,

която оставяме в различни места, това е голямо предизвикателство,

но трябва да го разберем.

Това, което хората, които харесват Себастиан, започват да питат,

е защо те не притежават данните за репутацията си.

Не трябва ли репутацията, която е инвестирал

в наддаване в Еърбнб да означава, че тя трябва да бъде с него

когато той се мести от една общност в друга.

Това, което искам да кажа, е че той е започнал да продава книги

втора ръка по Amazon. Защо той трябва да започне отначало?

Това е, както когато се преместих от Ню Йорк в Сидни.

Беше смешно. Не можах да получа план за мобилен телефон,

защото историята на кредитите ми не беше с мен.

Бях призрак в системата.

Мисля, че следващият етап

на икономиката на репутацията е

да се добавя увеличаващ се рейтинг в някакъв тип празна сметка.

Животът на хората е много сложен и кой иска да прави това?

Искам да бъда ясен, че не става дума за добавяне

на туитс и подобни и приятели като мода за дрехи.

Тези хора измерват влияние, не поведение,

което показва благонадежността ни.

Но най-важното нещо, което трябва да имаме в предвид,

е че репутацията е много контекстуална.

Просто защото Себастиан е отличен собственик,

това не значи, че той може да сглоби мебели на Икеа.

Голямото предизвикателство е да разберем, че данните ни

имат смисъл, защото бъдещето

ще се ръководи от интелигентно натрупване на репутация,

не от един алгоритъм.

След време ще можем да изпълняваме

търсене като във Фейсбук или Гугъл

и да видим цялата картина на поведението на някого

в различен контекст.

Представям си поток в реално време от тези, които са ви се доверили,

кого, къде и защо, надежността ви в Таксрабит,

чистотата ви като гост в Еърбнб,

знанието, че се появявате в Quora или [неясно],

те всички съществуват заедно

и това ще живее в някакъв вид табло за репутация,

което ще нарисува картина на същността на репутацията ви.

Това е концепция, която изследвам

и пиша в следващата си книга и дефинирам

като стойността на репутацията ви, намеренията ви,

способностите ви и стойностите ви в общностите и пазарите.

Това не е някаква далечна граница.

Има вълна от начинания като Connect.Me

и Legit and Trust Cloud, които разбират, как

можете да събирате, наблюдавате и използвате он - лайн репутацията си.

Разбирам, че тази концепция може да звучи малко

като Биг Брадър за някои от вас, има

голяма прозрачност и частни въпроси, които трябва да решим,

но ако можем да натрупаме личната си репутация,

можем да я управляваме повече и да извлечем

голяма полза от нея.

В допълнение на историята на кредитите ни,

можем да оформяме репутацията си.

Помислете за Себастиан

и как той беше повлиян от котката си.

Като оставим настрана личните въпроси, другият интересен въпрос,

който разглеждам, е как упълномощаваме дигиталните призраци,

хора, които по каквато и да е причина, не са активни он - лайн,

но са едни от най-благонадежните хора в света.

Как се отнасяме към приноса им към работата им,

общностите и семействата им

и превръщаме тази стойност в репутация?

За съжаление, когато го разберем, репутацията

може да създаде голямо позитивно разстройство

на тези, които имат власт, доверие и влияние.

Трицифрен резултат, обикновената история на кредитите ви,

за която само 30 процента от нас знаят, какво е това,

няма да бъде повече определящ фактор

за това, колко струват нещата, до какво можем да имаме достъп

и граници на това, което можем да правим.

Репутацията е валута, която мисля, че ще стане

по-силна от историята на кредитие ни през 21-и век.

Репутацията ще бъде валутата, която казва,

че можете да ми се доверите.

Интересното е, че репутацията

е социоиално икономическият пречиствател,

който създава сътрудничество на потреблението и мащаб,

но източниците, от които ще бъде създаден

и приложенията му са далеч по-големи от това пространство.

Нека ви дам един пример от света на наемането на работа,

където репутацията ще направи автобиографията да изглежда

като архаическа реликва от миналото.

Преди четири години, технологичните блогери - предприемачи

Джоел Сполски и Джеф Атуд, решиха да започнат нещо,

наречено Stack Overflow.

Stack Overflow е платформа, в която

опитни програмисти могат да попитат

други добри програмисти много подробни технически въпроси

за неща, като малки пиксели и хромови разширения.

В този сайт се задават пет и половина хиляди въпроса дневно

и 80 процента от тях получават точен отговор.

Потребителите получават репутация по много начини,

но основно чрез убеждаване на колегите си,

че те знаят, за какво говорят.

Малко след публикуването на този сайт, основателите

чуха нещо интересно

и то не ги изненада.

Те чуха, че потребителите слагат

резултата от репутацията си в горната част на автобиографиите си

и тези, които ги наемат, търсят в платформата,

за да намерят хора с уникален талант.

Хиляди програмисти намират

по-добра работа по този начин, защото Stack Overflow

и таблата за репутация са безценен прозорец

за това, как се държат хората

и какво колегите им мислят за тях.

По-важният принцип на това, което се случва зад Stack Overview,

мисля, че е много интересно.

Хората започват да разбират, че репутацията,

която създават в едно място има стойност

извън околната среда, в която е изградена.

Това е много интересно.

Когато говорите за суперпотребители, независимо дали това е Суперрабит

или суперхора в Stack Overview или Uberhosts,

всички говорят за това, как високата им репутация

отключва чувството им за сила.

В Stack Overview, това създава нива на игрално поле,

което позволява на хората с талант да се издигнат.

В Еърбнб, хората често стават по-важни

отколкото пространството. В Таскрабит,

това позволява хората да управляват икономическата си активност.

В края на пиенето на чай със Себастиан, той ми каза, как

в един лош, дъждовен ден, когато нямало клиенти

в книжарницата му, той си мислел за хората по

света, които са казали нещо хубаво за него

и какво значи това за него.

Тази година той навършва 50 години и е убеден,

че голямата прозрачност на репутацията, която е създал,

ще му позволи да направи нещо интересно

през остатъка от живота си.

Има малко прозорци в историята,

където съществува възможност да се преоткрие

част от това, как социално икономическата ни система работи.

Живеем в един от тези моменти.

Мисля, че сме в началото на революция на сътрудничество,

която ще бъде толкова важна, колкото Индустриалната революция.

През 20-и век, изобретяването на обикновения кредит

трансформира потребителската ни система и по много начини

управляваше кой до какво имаше достъп.

През 21-и век, нови мрежи на доверие

и репутация, която те създават, ще преоткрие

начина, по който мислим за богатството, пазарите, силата

и личната идентичност по начини, които сега не можем да си представим.

Много благодаря. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)